Истинските неща | webcafe.bg
Webcafe

Истинските неща

Лилия Т. 18.07.2010, 15:04 (обновена 10.08.2010, 17:54)
плаж

Нещо истинско: само ти и слънцето

Истинските неща в живота ни стават все по-малко.

Колкото повече се вглъбяваме в живеенето, толкова повече не виждаме малкото, но същественото. Като че ли се отвращаваме, когато става въпрос за непринудеността и натуралното. Понякога то даже ни дразни. Но забравяме, че истинското във всичките му форми е най-ценно по същия начин, както най-ценно е истинското злато, а не имитацията му, както най-харесвaн е истинският Брад Пит, а не просто някой случайно приличащ на него, както най-полезно е истинското кисело мляко, а не това от растителни мазнини.

Сякаш имаме списък, по който точка след точка подменяме всяко истинско нещо с негов уж подобрен заместител. Да започнем от тривиалното, което вълнува всички - и млади, и стари: външният вид.

Под точка номер едно намираме истинските гърди, които отдавна са изчезнали,а на тяхно място са възмутително огромните „барабани", както ги нарича брат ми (8-годишен). Даже 8-годишно дете забелязва, че това не е истинско, направо изродено, но ние не отдаваме значение на това. Колкото по-голямо, толкова по-модно и изискано стои.

Минаваме през нереално дългите нокти, които казват: „ Аз чинии не мия и не чистя. Само крася дома си с празната си красота."

Продължаваме с нетипичния за зимния сезон тен, тип „бях на плаж в Ямайка... цял месец". Но голата истина е, че сме дали куп пари за най-добрия си приятел - Солариумчо, за да увеличи в хиляди пъти шанса ни да умрем от рак на кожата. И това го правим, за да избегнем съвсем умишлено истинската красота, която според японците се крие в снежнобялата кожа. Та нали списанията ни диктуват кое да ни харесва и кое не. Бялата кожа е забранена! Затова, който още не го е сторил, марш към най-близкия солариум и да оправите недоразумението, наречено истинска красота!!!

Така стигаме до изкуствените мускули на гордия мачо, който върви по улицата с впита в тялото до пръсване бяла тениска и издава нечленоразделни звуци, които граничат с животинско ръмжене и скимтене - човекът се опитва да говори, но не му се отдава.

Но нали истинското е несъвършено, пък ние хората сме стремглаво устремени към съвършенството. Затова всеки ден излизаме навън със съвършените си коси, облечени в съвършените си „дизайнерски" дрехи, качваме се в съвършените си коли и се впускаме в лудо препускане през проблемите на деня, като ги отстраняваме възможно най-бързо.

А те включват неща като - „Пешо си е купил по-як телефон от моя, трябва сега да посветя живота си на това да го надмина с по-як такъв, защото с мизерното си бездуховно съществуване с друго не мога да изпъкна".

Или пък следващият проблем - „Тя си е купила риза като моята", решението - „Никога повече няма да я облека".

А най-ужасното е когато - „О, не! Този с готиния джип, аз си го бях заплюла! И сега трябва да си го върна!" или пък - „Днес на кое ли да наблегна повече: на бицепса или на корема?". На главата, мили мой, на главата наблегни най-много!!!

И така неусетно съсредоточени в тези така важни житейски въпроси, ни се изплъзват истинските проблеми, които не търпят отлагане.

Нима все по-явната и увеличаваща се агресия към животните не е проблем? Всеки ден десетки животни във варварска България биват осакатявани, жестоко бити, безмилостно умъртвявани. Но някак си май по-скоро ни вълнува как да си опазим идеалната прическа от бурния вятър и забързани към входа на блока не забелязваме обезглавеното коте, което лежи там. То е твърде невидимо. Затова и не се сещаме да помогнем с нещо, да дадем и ние своя принос за това да се инкриминира жестокостта към животни.

Та нали това води до много по-дълбок проблем - а именно, че човек, способен на агресия и безмилостно отношение към живо същество, било то животно, е способен на такава агресия и към хора, деца... та нали може това да се случи и на нашето дете... Но какво ни интересува? Нали сутринта преди излизане сме сложили достатъчно лак за коса, така че прическата е спасена, проблемът е елиминиран!

Нима все по-честите ПТП-та, шофирането в нетрезво състояние и стотиците смъртни случаи не са шокиращ проблем? Сякаш напук на всички кампании „Не карай пил", призиви, закони, забрани, разпоредби, пак се качваме зад волана след употреба на алкохол. Ами Майор Костов по телевизия БТВ? Никой не оценява старанието му, с което пренебрегвайки липсата на каквато и да е дарба за рисуване, той нагледно ни илюстрира какво да не правим или да правим на пътя. Всяка сутрин! Но ние сякаш виждаме само клюките за „звездите" по света и у нас и с недоволство разбираме, че Роналдо пак е зает или че Памела Андерсън ще си намалява обиколката на бюста.

Така, живуркайки си, освен, че не виждаме истински важните проблеми, и отношенията ни с другите хора стават все по-фалшиви. Не се питаме къде отидоха истинските приятели, които и в гроба биха дошли с нас, просто защото и ние не можем, не искаме или не се стремим да бъдем истински и достойни приятели. Всяко другаруване вече се базира на изгодата или на някакво гъделичкане на егото.

Затова имаме по 300-400 и повече „приятели" във Facebook. Да, хората днес могат да се похвалят с изобилие от приятели, с които могат да си изпращат куп безсмислени виртуални неща като сърца, напитки, цветя. Но когато стане дума за помощ - парична, морална, духовна... тогава тези 300-400 приятели се свеждат до 0-1 истински.

Дори храната, която консумираме, не е истинска и натурална! Тогава как може самите ние да сме истински? Щом се храним с ГМО, значи и ние се превръщаме в ГМО с объркани идеали, объркани стремежи, погубена духовна същност.

Но трябва да помним, че нищо не е загубено! Надежда винаги има.

Oще: стойности 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.07.2010, 14:53

1 Мели | 19.07.201014:59

Много забавна статия, макар да знаем, че такава е истината всъщност. Смях се, ядосвах се, мислих, т.е. авторът е постигнал това, което трябва. Поздравления! Усмивка
   

оценка

+0 -0