Врагът е вътре в нас | webcafe.bg
Webcafe

Врагът е вътре в нас

Калоян Кирилов
19.01.2011, 10:50 (обновена 19.01.2011, 12:26)
Женска сянка

Снимка: © Getty Images

Здравословно е да разчупим стереотипите...

Способността на хората да поставят ситуациите в мисловен фокус ги разграничава едни от други. Трудно е да запазим концентрация, когато сме подложени на толкова много дразнители. Трудно е да "осъзнаваме" през цялото време.

Съществуването си има приоритети. Понякога инстинктите и емоциите хващат волана. Понякога дори е необходимо. Оставяме неосъзнатото да ни води в различни житейски моменти. Съществуват поне десет различни вида поговорки, гласящи колко е/не е хубаво/лошо човек да мисли/не мисли, но истината е, че в отговор на въпроса: "Доверяваш ли се на себе си да вземеш най-доброто за себе си решение" - аз не бих.

Толкова много различни по вид и функция неща ни се налага да извършваме ежедневно, че ако трябва да разчитаме само на интуицията и съобразителността си, просто да минем през предизвикателствата на сутрешните процедури и ритуали на път за работа би ни отнело по-голямата част от вдругиден.

Представете си как имате амнезия...

Представете си как имате почти пълна амнезия и трябва да се оправите с кранчетата на душа, с тостера и с микровълновата. С механизма на ключалката и с ключа, който я отключва. С ориентирането по улиците. С пресичането. С ползването на градски транспорт. Точно по тази причина ние инстинктивно изграждаме асоциативни модели на поведение.

"Ключалката се отваря с ключ". "Лявото кранче е за топлата вода". "Тостерът препича филийките за точно 2 минути". "Водата за кафето завира много бързо". Рутината при повтарящите се действия не е нещо лошо - полезна е за по-ефективното им изпълнение.

Проблемът идва, когато започнем да превръщаме мисленето си изцяло и само в препрограмирано, така че да е най-ефективно в контекста на заобикалящите ни условия. Повтаряйки един и същи модел на поведение успешно (успяваме да отидем на работа) ден след ден, ние преставаме да мислим как точно го правим и преставаме да си задаваме каквито и да е въпроси или да оспорваме ефективността на този модел. 

Случвало ни се е да затворят улицата, по която минаваме всяка сутрин. Дори след като вече ни е известно, че улицата е затворена, ние упорито се опитваме да минем по нея. След като сменим мястото, на което живеем, поне в няколко различни случая се опитваме да се приберем на старото място.

Що се отнася до ориентирането, в сравнително непроменливата градска среда няма нищо лошо автоматично и без да мислим да избираме най-точния и изпитан маршрут. Проблемът идва при ползването на същия този утвърден като успешен модел в други сфери на социалното ни битие. Например отношенията ни с хората.

Може да ни се струва как развиваме активна мисловна дейност, когато общуваме с някой познат (или непознат), но това, което правим, всъщност е да се съобразяваме с набор от правила и норми, които силно ни ограничават във възможностите за оценка на ситуацията и водене на диалог. Сякаш сме поставени във видео-игра и имаме само четири възможни отговора.

Една се оправяше в живота с трийсетина реплики...

Преди години се смях на "Дванадесетте стола" на Илф и Петров - там имаше една героиня, която се оправяше в живота като казваше едни и същи тридесет реплики. След като помислих малко, всичко това започна да ми става все по-малко смешно. Осъзнах, че репликите, които ние ползваме в определени ситуации и при общуването с определени хора, не са много повече.

Ако някой ни каже, че комуникираме по шаблон, първата ни естествена реакция ще е да отречем. В крайна сметка общуването е толкова сложно, участва такова разнообразие от фактори. Ако обобщим сходните и повтарящите се такива обаче, стигаме до не повече от няколко десетки вида ситуации. За всяка една от тези ситуации ние или имаме предварителна нагласа, или се опитваме да я превърнем в ситуация, за която имаме предварителна нагласа. Правим това обобщение напълно инстинктивно.

По същия начин правим и разделението между хората. Съществуват архетипи - колега, началник, познат, непознат, обслужващ персонал, красив мъж/красива жена, обект на сексуален интерес, партньор, приятел. Тези архетипи съществуват и са валидни само в рамките на собственото ни съзнание и следователно са изцяло субективни, но именно по тях и то на базата на напълно субективните и често недообмислени критерии ние си водим вътрешната класификация. Която е удобна. На която вярваме безрезервно.

В крайна сметка, ако на себе си не вярваме, то на кого другиго? Пък и защо да си губим времето да се опитваме да съберем информация за човека отсреща, ако по най-първичните и първоначални критерии можем да го класифицираме в дадена група? Оттам и нашето отношение напълно се роботизира спрямо селективния процес.

По подобен начин се справяме с, кажи-речи, всички сфери от съществуването ни. Връзката ни. Семейството ни. Приятелите ни. Такова обобщаване и шаблонизиране пада, че направо можем да раздадем на хората, с които общуваме, да си носят по едно номерче, та да ги разпознаваме по-лесно.

Този автопилот, който така добре ни превежда през утъпканите пътища на живота, остава включен през цялото време и ни пречи почти толкова, колкото ни и помага. С времето ни доскучава и се отегчаваме от живота си точно защото го водим по един и същ начин.

Автопилотът срещу себе си, първи рунд. Започваме да се оплакваме и да се чувстваме не на място. Не ни харесва рутината, скучна ни е. Търсим различни видове тръпки за да избягаме, но не осъзнаваме, че и на другият край на света да отидем, ние пак си мъкнем рутината и скуката със себе си. На най-сигурното място, на което можем да я съхраняваме. От вътрешната страна на черепната кутия.

Връзките ни - нещастни, предвидими и повтарящи

Връзките ни са нещастни, предвидими и повтарящи се. Приятелите ни не ни удовлетворяват. Работата ни е еднообразна. Плачем от скука и търсим романтика в любовния си живот, мечтаем за "истински чувства", но ако срещнем нещо различно и интересно, ако се сблъскаме с непозната ситуация, ние отново и отново бързаме да ги преобразим и превърнем в познат ни вече модел, така че да ни е под контрол.

Съзнателно превръщаме всеки аспект от живота си в рутина, от която после се оплакваме (като оплакването и опитите за бягство от рутината и скуката също се извършват по шаблон - най-често срещаният от които е "летният отпуск"; а във връзките е "лятната авантюра"). Следващия път, като ви хрумне да се оплачете как всичко ви е скучно и че мъжете/жените са "едисикакви" и "всичките - еднакви", не забравяйте да се скарате на човека, който е изцяло, единствено и напълно виновен и отговорен за всичко това. А именно - самите вие.

Отговорът на въпроса, поставен по-горе: "Доверяваш ли се на себе си да вземеш най-доброто за себе си решение?", все още е "не".

По какъв начин бихме могли да превърнем този отговор в "да"? Започнете деня си, като пет минути изследвате с очи тавана. Опитайте се да го погледнете така, сякаш го виждате за пръв път. На път за училище/работа потърсете нов маршрут, по който да минете. Опитайте се да погледнете на всички хора с които общувате с критичното око на непознат - замислете се какво ви събира/разделя с тези хора.

Измислете нова тема, на която да разговаряте с тях. Започнете разговор с човек, с когото при "нормални" обстоятелства не бихте говорили. На път за вкъщи в таксито не бързайте да класифицирате шофьора като "тъп бакшиш", а се опитайте да си представите неговия живот и неговото ежедневие. Разчупете леда. Не този по улиците (освен  ако не сте от службите за пътно почистване, в който случай именно този по улиците е вашата цел). А ледът, който ви сковава в отношенията ви с останалите. С "другите". Може би не са чак толкова "други", колкото си мислите.

Oще: клише  общуване  работа  ситуации  хора 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.01.2011, 14:23

6 Vania Doichinova | 20.01.201114:31

Съгласна съм с всяка думичка! Усмивка
И аз винаги съм го искала.. Да си спомня как виждах света, когато бях дете.
Изпитваш го на някое непознато място или когато правиш нещо ново и тотално различно.
Чувстваш се жив. Другото е мишкуванеУсмивка)

Но на практика всъщност е ужасно трудно да се постигне в ежедневието и с познатите неща. Хората медитират и гледат вишневи цветчета с години докатого докарат тоя поглед Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

5 Многознайковица | 20.01.201113:11

Пляскане Моите адмирации за автора...със сигурност ти можеш да разчиташ на интуицията си ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.11.2010, 13:34

4 xtrm | 20.01.201111:30

Victoria Jermanova | 20.01.2011 10:49
Интересна статия!Съгласна съм с авторовата теза, но има един проблем , който идва от това ,че когато имаш по-новаторски и нестандартно мислене,се сблъскваш със сериозна опозиция която държи да те вкара в руслото на всяка цена Усмивка
---------------------------------
Мисля, че разбирам притесненията ти. И аз често се сблъсквам с такъв проблем. И все пак за всичко си има решение - когато хората не одобряват твоите новаторски или нестандартни идеи, то трябва да се опиташ елегантно да ги накараш да махнат оковите на собственото си съзнание и да се опитат да вникнат, в това, което се опитваш да им кажеш. Ако и това не помага, просто ги оставяш да си мислят и не им натрапваш повече нищо. Трябва да търсиш съмишленици. Всеки ден виждам все повече и повече хора, които разчупват стереотипите и дано продължава все така. Трябва да има "масово просветление", то няма да стане бързо, но когато един отвори очите на 10 и всеки от тези 10 направи същото.... Ех, само си викам "ДАНО, ДАНО, ДАНОООО...." Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.11.2010, 13:34

3 xtrm | 20.01.201111:22

Браво за статията! ДА! Пляскане
Определено това е тема, която трябва да се засяга все по-често, за да спасим хората от самоунищожението, към което вървят. Време е да се отвори нова страница в човешката история, време е да отворим съзнанието си и да видим и усетим света около себе си по нов начин.
Кои сме ние? Каква е мисията ни на този свят? За какво се борим цял живот? Това са все важни въпроси, които всеки един от нас трябва да си задава и да търси отговор.
Всеки сам е творец на своя живот и всеки сам създава света, в които живее. Нека нашият бъде по-цветен и смислен! Нека бъдем повече хора и по-малко роботи! Усмивка

P.S. Free your mind and the rest will follow....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.01.2011, 10:39

2 Victoria Jermanova | 20.01.201110:49

Интересна статия!Съгласна съм с авторовата теза, но има един проблем , който идва от това ,че когато имаш по-новаторски и нестандартно мислене,се сблъскваш със сериозна опозиция която държи да те вкара в руслото на всяка цена Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.01.2011, 18:27

1 Teodora | 20.01.201110:45

Точно в целта. Страхотно написано!
   

оценка

+0 -0