Мъжки ангели-хранители | webcafe.bg
Webcafe

Мъжки ангели-хранители

Паола Валерия 08.12.2011, 12:24 (обновена 09.12.2011, 13:07)
мъж, телефон

Моите приятели мъже винаги ме усещат - и намират начин да се обадят, за да ме подкрепят

Всяка истинска жена поне веднъж в живота си е попадала в безизходни ситуации.

Ако сте от онези жени, които, колкото и да са силни и целеустремени, са все пак повече емоционални, отколкото рационални, ако сте по природа предразположени към сложни ситуации като любовни многоъгълници или притежавате хазартна душа, процентът вероятност да попаднете в безизходица скача рязко. А това, в комбинация със свръхемоционалност, често може да ви накара да усетите Дъното с тунингованото си дупе. 

Такива жени принципно са определяни за "мъжки момичета", обаче и те невинаги са достатъчно силни да понесат всичко, макар че съдбата ги е изправяла пред ситуации, непосилни за много хора. Но хазартната душа, приключенският дух, Питър Пан натурата, дяволчето в душата просто са си там и в един момент тези жени се озовават с опрян в стената гръб.

Дали ще става дума за любов или за пари, случва се. Колкото повече дяволчета в душата имате, толкова по-често изпадате в такива положения. Например, дългогодишното ви гадже ви е писнало до полудяване и се замесвате в сложен любовен триъгълник, понеже не устоявате на изкушението на поредното лошо момче, изпречило се на пътя ви.

Или взимате бонус към заплатата и го похарчвате до стотинка за свръхмодерен фотоапарат, преди да сте се сетили, че точно този месец трябваше да плащате данъци. Така описани, проблемите звучат като такива на средностатистическа блондинка, но жените от категорията , за която говоря всъщност имат доста по-сериозни проблеми.

От "просто забежка" до "истинска драма"

Тук ги представям комично, но реалността е съвсем различна - всъщност сложният любовен триъгълник може накрая да се окаже не просто пиперлива забежка, а адска драма с неподозирани размери, в която бившият ви излага поред всичките ви кирливи ризи пред целия свят, полудява тотално, започва да ви мародерства и изнудва.

А похарчената до стотинка заплата, за да задоволите страстта си към фотографията може да е била единствената ви възможност да ядете този месец. Да, понякога дяволчетата ви изправят в такива положения, в онази ужасяваща ситуация, в която се сещате за поета Дамян Дамянов - "когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез" и влагате всичко от себе си да си дадете кураж, да се изправите и да продължите.

Като сте направили избора си да се заявите пред света като силна и успешна жена с положение, мечти и стремежи, ще трябва да понесете и последствията от това. Например, да не позволите никому да ви види слаба, да ви е напълно забранено да се оплаквате и да плачете пред други, да стъпвате гордо по земята с идеално лъснати обувки, пък дори и с 5 лева в джоба, да се усмихвате на всички наоколо, макар и давайки си сметка, че те знаят отвратителни тайни за вас (благодарение на бившия).

Играй като за последно

Силните жени ще се справят с тази театрална постановка - ще я играят като за последно! Защо? Че какво лошо има жена да се оплаква и да моли за помощ, нима не им е присъщо? Не и на силните жени! Те нямат право на това, ако веднъж го направят, останалите не само ще им се присмеят, но и ще им се нахвърлят като хиени на мърша - веднъж си паднала, падна ни и на нас сега.

А от това по-лошо няма, от това никой не е оцелял. И след като цял ден сте играли тази роля, се прибирате вкъщи и ви се иска светът да се сгромоляса, земята да се отвори и да ви погълне, не можете да понесете и секунда повече, няма вече откъде да черпите сила, сякаш всичко около вас се разпада... Тогава се появяват те - мъжете!

Мъжките ангели-хранители! Приятели, но мъже. Мъже, но приятели. Един или двама, те почти никога не са ежедневната ви компания, най-често са в друга държава,  винаги се обаждат на рождения ви ден така, все едно вчера сте пили кафе. Макар да не са на една ръка разстояние, винаги знаят всичко за вас, винаги ги има и винаги знаят какво да направят.

Имам цели трима такива! Заслужават да бъдат описани. Може да не се чуем с месеци, но някакси, по някакъв начин, по неведоми пътища всеки път, когато съм удряла дъното, всеки път, когато ми се е искало просто да изчезна, когато някое тъпо бивше гадже ме е депресирало, или съм оставала без работа, някой от тях тримата го е усещал - без да му мрънкам, без да му казвам нищичко.

Просто намират начин да се обадят, да напишат два реда, с което винаги ме вдигат на крака. И не само това - знаят как да ми кажат "Ти можеш, не се съмнявам в теб". Невероятно, но факт, те са като някакъв леко демоничен ангел-хранител, който успява да ти прочете мислите и да се намеси по подходящ начин. Макар че не съм казала и дума, а профилът ми във фейсбук не показва, че съм на път да се висна на клуп. 

Най-често са се намесвали, когато съм страдала от неизлечими любовни рани - мъжът, обект на мой интерес, не ми е обръщал внимание или някой от бившите е решил, че ще ме притежава като двустаен апартамент. И аз съм се чувствала ужасяващо - без самочувствие, все едно всичко е загубено и аз не съм личност, а нечия притурка или нечий обект за забавления.

Тези знаменателно тъпи реплики

Имала съм сериозно съмнения в собствената си стойност и възможност да се справя в живота, особено тогава, когато някой, мислещ се за велик мъж, е давал всичко от себе си да ме убеди, че "тва нещо силна жена не съществува", има само жени със силен мъж и жена без мъж не е всъщност човек.

И тогава един, двама или тримата заедно от моите ангели-хранители сякаш чуват тия знаменателно тъпи реплики и се намесват - не за да спорят с някого в моя защита, а да помогнат на самата мен.

Обаждат се, уж така, просто да се чуем или пишат - как си, още ли носиш слънцето в душата си и амбицията да покориш света? Нали знаеш, че можеш, само го поискай. 

Все са първите, които ще ме поздравят, ако постигна успех, не екзалтирано или прекомерно, а някакси тихо, но твърдо - е, ясно ми беше, че ще го направиш, какво следва? Дори само вниманието им, чисто мъжкото внимание на един мъж към една жена винаги ми е било достатъчно, за да ме изправи отново.

Когато знам, че са там, когато знам, че ми казват, че аз мога и ще постигам онова, което съм решила, защото съм роден боец. Дори да не е на сто процента вярно, моите трима ангели-хранители звучат толкова убедено, когато ми говорят така, че започвам да си вярвам.

Никога не поставят решенията ми под въпрос и не ги дебатират до припадък с цел да ме убедят, че греша - подкрепят ме, заявявайки, че щом съм решила, значи е правилното. 

Няма да забравя онзи случай, в който бях в поредната си любовна драма, затисната между двама мъже - и буквално и преносно. В едно заведение, на едно и също парти, след луд скандал с "официалния" по повод "неофициалния", комуто преди това дадох да се разбере, че не го искам повече. Това е една от най-ужасните и същевременно най-прекрасни вечери в живота ми. С тези двамата на едно и също парти (жестока случайност) в момент, в който и двамата ме мразят до смърт и искат да ми отмъстят максимално.

По протокол и не точно

Отидох, къде ще ходя, няма да им се дам я! Седнах с уж официалния, така изискваше протоколът, той беше предварително решил да ме унижи максимално тая вечер, а аз предварително усещах ужаса от това. Неофициалният се появи също по някое време, твърдо решен да отмъщава - и на мен, и на официалния. Появи се с жена и се натискаха точно пред мен.

Официалният реши, че това е добра стратегия и бързо се ориентира към друга, за да я натиска и той пред мен. Точно в този момент, се появи един от моите ангели-хранители. Знаех, че ще е там, но не исках да му мрънкам! Седях си в един ъгъл, молех се това парти да свърши по-бързо и се опитвах да избегна съжалително-подигравателните погледи на околните.

Но той не просто се появи. Появи с гръм и трясък, познаваше всички на партито и всички го познаваха, изтупан от глава до пети дойде право при мен, целуна ми ръка и ми донесе подарък! Нямаше представа в каква ситуация съм, но се ориентира за 5 минути. Изкара ме от ъгъла ми да седнем в центъра на заведението, точно на онова място, от което ще ни виждат най-добре.

Поръча скъпарско питие и даде на всички наоколо да се разбере, че той смята, че е с най-хубавата дама на вечерта. Посвети цялото си време на мен с всички ония "дребни" джентълменски жестове. А онези двамата от един момент нататък съвсем забравиха за забивките си и ни гледаха - всеки от своя ъгъл.

Моят ангел-хранител не попита нито веднъж какво се е случило и защо съм се докарала дотук, не искаше обяснения, а и си даваше ясна сметка, че ситуацията изисква съвсем други неща. Като финален щрих на висок глас, за да чуят всички, ме изнесе към друго заведение и едва там ми каза, че е разбрал какво става.

А когато се прибрах, заварих официалния да ми виси пред вратата с насълзени очи, окайващ се. На другия ден пък неофициалният ми изнесе класическа сцена на ревност, като се опитваше да ме убеди , че снощи е бил пиян и не е знаел какво прави, и се опита да изхвърли подаръка ми.

Паметна случка, която никога няма да забравя и за която ще съм вечно благодарна на този мой ангел-хранител. Другите двама не падат по-долу - всеки път като съм заминавала да живея за дълго или кратко някъде, те са намирали начин, без да ги моля, да ми намерят свои познати на новото място - в случай че се нуждая от помощ.

Обаждала съм им се в 3 през нощта с молба да обсъдим някоя научна статия, която пиша и те са ставали от леглото, вероятно споделено с поредното готино маце, само и само да говорят с мен - колко ли жени ме кълнат заради това? Споделяли сме страст към определена музика или книги и сме прекарвали часове да говорим по тези теми, надпреварвайки се кой знае повече.

Винаги, когато съм излизала с тях, те са се отнасяли с мен като мои кавалери, макар никога с нито един от тримата да съм имала нещо. Единият от тях прелетя около 30 000 км и седя на рождения си ден сам на затворено поради буря летище - само защото ми беше обещал помощ.

Другият мина за два часа 250 км, за да вечеряме заедно, знаейки, че най-вероятно ще му се наложи да спи в колата си, понеже тогавашният ми мъж беше болен от ревност дори и като галех куче. И никой от тях нито за секунда не се е оплакал и най-вече - не е изтъкнал какво е направил за мен!

Знам, че...

Знам, че много критици ще кажат, че вероятно причината и на тримата е чисто сексуална, вероятно и тримата имат не една задна мисъл, вероятно и тримата с удоволствие биха превърнали словесните ни дебати във физически. Е, дори аз не мисля толкова високо за себе си!

Дори и аз, еталон на самолюбието, не смятам, че цели трима мъже с изключително висок социален статус - единият е съветник в посолство, другият е член на международна комисия към ЕС, третият държи голям семеен бизнес - правят от години всички тия неща само с цел секс!

А много пъти сме били подозирани в плътски страсти, понеже сме си близки, макар те никога дори да не са ми намеквали нещо - не, дистанция и джентълменско отношение винаги е имало, бих разбрала за толкова време, ако интересите са други, нали!

Тази история сама по себе си показва, че в живота има и друго освен quid pro quo ситуации между мъж и жена и най-вече показва онова, което аз винаги съм твърдяла - между двата пола може да има приятелство.

Моите ангели-хранители са тук, съвсем реални и физически, и аз съм благодарна, че ги има - да, те са мъже, да аз съм жена. И да, между нас няма и никога не е имало нищо. Те са от онези невероятни хора, с които съдбата те среща много случайно, но ти си благодарна всяка секунда за този случаен момент, давайки си сметка колко тежък щеше да е животът ти, ако го бях пропуснала.

Прекрасно е, че в света все още има такива мъже и такива хора, някой ден те ще направят някоя жена много щастлива, а аз междувременно ще намеря начин някакси някога да им се отплатя...

Oще: ангели  душа  жена  мъж  подкрепа  приятели  приятелство  случка 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.12.2011, 15:52

135 zel_da | 15.12.201116:17

Аз имам много дяволчета в душата. Дори може да имам само тях без нея. Определено съм хазартен тип. И да, купувала съм точно скъп фотоапарат и съм оставала заради това с пет лева в джоба.
Това си е много хубаво. Нямам никакво намерение да се променям. Но в мъжкото приятелство не вярвам. Това е пълна глупост. Нито вярвам, че някой мъж ще направи всички тия неща за мене от чист алтруизъм.
Алтруизма е за като четем книжки и се вживяваме в нещо си. Или се проявява и в много редки моменти, примерно на бедствие. Но като в тая статия... дрън дрън дрън.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.11.2011, 16:30

134 Michelle | 12.12.201122:50

135
OK!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

133 KingoftheROAD | 12.12.201121:20

Това, че чаткаш с някаква си програма не я прави изкуствен интелект. Тя самата не може да сътвори самостоятелно почти нищо. Стивън Хокинг, долкото си спомням го обясняваше така:
Във Вселената има общо взето две множества - рационално и ирационално. Двете до някаква (неизвестно колко точно) се припокриват и взаимоействат. Ние като човешки интелект вероятно бихме могли да изучим рационалното множество, и там където има допирни точки с ирацоналното, НО тази част от ирационалното, която ние НЕДОСТЪПНА, няма как да бъде заложена в изкуствения интелект, на практика. Понимаеш?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.05.2011, 10:01

132 trellian | 12.12.201120:45

фините настройки обикновено се грижат сами за себе си, достатъчно е програмиста да предвиди някоя и друга пукнатина, през която да влиза светлина, стръмни проломи, в които да вие вятър и огромни празни пространства, нужни на ангелите, за да разперват крилата си
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.11.2011, 16:30

131 Michelle | 12.12.201108:37

132

Мисля, че доста трябва да се постарае програмистът и по отношение на фините настройки...

Изпитах аз...усещане върховно
за нещо, всепроникващо, дълбоко,
стаено в отраженията на залязващи слънца
и в океана, и в танцуващия въздух... (Уилям Уърдсуърт)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.05.2011, 10:01

130 trellian | 11.12.201122:24

меко казано е абсолютно възможен.
вече има програми, с които можеш да разговаряш с часове, без да разбереш че не говориш с човек, а много отдавна има хора, чиито интелект потресаващо мяза на калпаво направен бот.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

129 KingoftheROAD | 11.12.201121:40

trellian Изкуственият интелект, такъв какъвто го гледате по филмите е меко казано невъзможен. Поради това, че не може и няма практически начин да му се заложи ирационалната част, от човешкия интелект, и то така, че да не е опасен за човека. Привеждам класическите вече закони на роботиката, като просто заменяте роботика с искуствен интелект.

Закон 0: Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействие да причини вреда на човечеството.

Закон 1: Един робот не трябва да причинява вреда на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество, освен ако това не нарушава по-висш закон.

Закон 2: Роботът трябва да се подчинява на заповедите, които получава от човешките същества, освен ако те не противоречат на по-висш закон.

Закон 3: Роботът трябва да защитава собственото си съществуване стига тази защита да не е в противоречие с по-висш закон.

Закон 4:Роботът трябва да се легитимира, като робот.

И последно:
"проблемът с това дали роботите ще могат да разбират човешката реч и емоции е ключов, защото именно там минава границата между човек и машина. Едно от най-големите предизвикателства на идната епоха ще бъде запазването на баланса в отношенията между хора и роботи и създаването на законова рамка за регулиране на отношенията между тях.

Което обаче може да се окаже непосилна задача от гледна точка на морала и етиката. Най-малкото защото самотото човечество от хилядолетия насам се опитва да формулира кое е морално и етично за самото него и все още не е постигнало резултати по-задоволителни от идеята за спазването на десетте Божи заповеди.

http://e-vestnik.bg/6729
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.05.2011, 10:01

128 trellian | 11.12.201120:14

истинските хора са пълни с недостатъци, които отблизо се виждат още по-ясно, и трябва да си на достатъчно разстояние, та да не ти пречат

ще стане много интересно когато изкуственият разум се развие достатъчно, за да става за истинско общуване

тогава няма да се налага да се мъчиш да натикаш някакъв нещастен, пищящ протести индивид в калъп, така че да пасва на представите за идеалност

ще може направо да си поръчаш идеален екземпляр с всички екстри

Объркан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2011, 13:51

127 Якият дъб | 11.12.201119:10

Мина, Мина, къде изобщо са ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ?

За теб:
http://www.youtube.com/watch?v=OBwS66EBUcY&feature=related

Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

126 Мина | 10.12.201123:37

Боби, аз говорех за ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ, когитое виждам веднъж в годината в момента, понеже ни делят 2 морета и един големичък остров ... Та, кой беше органиченият със сбърканата дефиниция за приятелство? Пак се измъкна от отговора на неудобния въпрос, та какави са аджеба такива мъж и жена, като твърдите, че не са приятели? ?!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани