Сватбата е най-лошото нещо на брака | webcafe.bg
Webcafe

Булката-беглец

Тея Дия 21.08.2010, 09:53 (обновена 30.08.2010, 13:36)
Халките

Снимка: © Георги Анастасов, georgianastasov.com

Една ранна утрин...

Препоръчителен хейтърски контрол: Този текст не се препоръчва за хора с екстремни становища относно брака.

Нека уточним какво разбираме под екстремно: това, че ако споменеш на някого, че ще се жениш, те даряват с най-обвинителния поглед, на който са способни или това, че за други бракът непременно означава сватба тип „три дена яли, пили и се веселили".

Срещала съм множество хора и от двете крайности и вече изпитвам непоносимост към фразата „един подпис нищо не променя". Личните ми наблюдения, при това на хора, които са ми много близки, сочат, че подписът би могъл да промени нещата драстично, ако беше поставен изобщо.

Въпреки това семейството почва първо в съзнанието, не на лист хартия, и ако няма единомислие в двойката, стават едни чудни скандали с продължение до девето коляно.

Натъртващо

Няма да обяснявам колко е важен бракът. Все пак, наскоро ми се наложи сериозно да помисля по въпроса за сключването му, което си беше абсолютен тест за характера, защото мислех, че съм като всички жени, които искат да се омъжат като принцески, да са център на внимание за няколко часа и т.н.

С две думи, мислех, че сватбата значи брак. Процесът на слизане от облаците беше кратък и натъртващ.

Както казва гаджето на моя колежка: „Искаш да се омъжиш, за да те видят приятелките ти в рокля и да ти завиждат." Ама разбира се, това е истината - или поне 90% от нея. Започвам да преглеждам сайтове за роклички и откривам, че това, което си представям, не е достъпно на нашия пазар или просто струва колкото 4-5 мои заплати. Опцията за уау-рокля отпада и решавам  да се ориентира към нещо по-.... удобно.

В транс към фотографа

Като истинска сватбена хрътка се насочвам почти в транс към фотографа, който има най-много почитатели в уеб пространството. Прекрасно портфолио, забележителни идеи, първото събеседване продължава 2 часа и 30 минути, в които съм обилно залята с информация и след които си казвам, че просто трябва да имам този фотограф.

Няколко месеца ще спестявам, но ще го имам на сватбата си, а после сватбената ми фотосесия ще бъде с най-много харесвания в страницата на „Най-хубата булка" във фейсбук. Чудно, нямам идея с какво ще съм облечена, но си имам фотограф от класа.

Следващата стъпка е да реша къде, за Бога, ще направим церемонията. С проекто-съпруга ми се съгласяваме, че ще е на морето, но при мисълта за организационните детайли изтръпваме. Съвсем ентусиазирано си вярваме, че ще минем без агенция, защото, както казва друга приятелка, „тези хора те обръщат с краката нагоре, за да измъкнат и последната ти стотинка".

Край морето - оле!

Така, трябва да е край морето, да е изискано, но не натруфено, да не е на плажа, но да има хубава гледка, да има хотел, но да не е претъпкано. Скромна церемония без „крадене на булката", без питки с печени кокошки и без запой от сутринта.

При няколко разгледани оферти обаче осъзнаваме, че на собствения си празник ще трябва да нахраним и напием хора, част от които не сме виждали от години, но които ще присъстват заради родителите ни.

Заради страха от семейна революция виждаме, че колкото и либерални и свободомислещи да са родителите ти, те пак ще настояват да видят определени (запотени) лица на сватбения ти ден. Перспективите стават все по-мрачни.

И така, 10 месеца преди събитието и след няколко повърхностни проучвания, аз разбрах, че не искам да имам сватба. Искам просто да се омъжа и да бъда с мъжа си. Успокоих се, че не съм принцеска и осъзнах, че дори да имах адски много пари, пак нямаше да дам 5000 лв. за рокля.

Сега подписът е станал моя мечта, не фиктивната венчавка пред родата. Докато се суетях през последния месец разбрах, че 2 приятелки са се омъжили и други 2 чакат деца без  да хабят нерви по подготовки. И едва ли им се е налагало да спорят ожесточено с мъжете си за дати. Всички агенции ми напомнят как трябва да свърша 1300 неща поне шест (6!) месеца преди сватбата, но ако си платя, те ще ги свършат вместо мен....

Скъпи В. Нека избягаме и се оженим. Сватбата е най-лошото нещо на брака.

Oще: брак  сватба 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.10.2010, 23:34

5 Borislav Dushilov | 25.10.201023:45

Мила Тея, в качеството си на омъжена жена искам да споделя с теб, че сватбата не е най-лошото в един брак. Дон Мигел казва- не прави предположения! Ако сключиш това споразумение със себе си много скоро ще забележиш промените в собствения си живот. С огромен корем, бременна в 6-ти месец се вълнувах както никога в живота си...ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ ДОСАДНИ АНГАЖИМЕНТИ, ЧАСТ от които ти си описала в статията си. Радвам се за теб и Валери, поздравления!

П.С. Казвам се Десислава Душилова, случайно пиша от фейсбук- профила на съпруга ми. Позднасям извиненията си за това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.08.2010, 13:33

4 Kiril Atanasov | 11.09.201011:17

Наскоро бях на сватбата на един приятел. Много ми хареса. Лиспваха точно тези остарели мотиви с краденето на булката, парите по обувките, кръстиниците с бутилките вино и петлите не хорото... Страшно много ми хареса изпълнението. Пак беше шумно и претъпкано (над 300 човека, което в наши дни си е своеобразен рекорд.), но просто нещата се случиха по цивилизован начин. Добре звучи, нали? Да, ама не! Бабите и на булката и на младоженеца като почнали след това "Ама каква сватба е това, ти нито я открадна нищо не направихте от традициите, ние (обедини ли се бабите като им говорели) това не можем да го приемем за сватба, трябва да я направите като хората" Та така горкият човек се чуди сега как да направи някакво подобно първобитно ритуалче, че да е доволна родата, щото едва ли не вече са ги анатемосали старите. Аз си имам собствено обяснение край цялата какафония със сватбата. Това са просто поредица от изпитания, през които трябва да минете с половинката и ако наистина в крайна сметка стигнете заедно до олтара и кажете "Да" значи наистина има смисъл да сте заедно. Тва е малко като в казармата за каляване на нерви, тест на самочувствието, дисциплина и т.н...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.07.2010, 11:38

3 Iennin | 23.08.201011:50

Ние като сключихме брак, имахме 100лв подписахме и отидохме на ресторант със свидетелите и един техен приятел (съпруг на свидетелката), и това беше. После нашите искаха сватба и я направихме 20 човека 500лв. От тогава съм бил на сватби за по 30-40хиляди. Е нашата най си ми харесва, само хора които осъзнават че това за тях е семейството, без далечни роднини и отдавнашни приятели.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

2 ot4eto | 22.08.201011:44

Мхм и аз се ожених така, без много шум.
Иначе споделям мнението че бракът не променя нищо ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

1 Оня Дето Го Трият | 21.08.201016:18

Жалко, че тази жена (авторката) явно е вече заета. Почти ми се зароди желанието да и предложа аз брак докато прематях редовете..... Усмивка
Впечатляващо е да чета собствените си мисли относно сватбите и то написани от жена!
Поздравления!
   

оценка

+0 -0