Алкохол, любов и други наркотици | webcafe.bg
Webcafe

Алкохол, любов и други наркотици

Мила Иванова 31.01.2012, 12:37 (обновена 01.02.2012, 12:03)
Двама, мъж и жена

Снимка: © Георги Анастасов

Влюбването е като алкохола, изживяваш ада и рая

Eто я - петък вечер. Прави се на студена и сериозна. Всъщност умира от скука и й се танцува фокстрот. Поне на мен ми се танцува. Връщам се от спектакъла "Алкохол" - мисля, че беше втора премиера. Колебаех се дали да го гледам - имам твърде специално отношение към книгата.

Изпитвах съмнения, че ще ми хареса постановката, понеже някой друг е пипал по "Алкохол", ровил е вътре, разхвърлял е, оставил е следи от себе си и своето творческо ДНК. Страх ме беше, че някой чужд е отворил бутилката и че дори е подменил съдържанието. Нямаше значение дали е направил нещо хубаво или нещо лошо. Мислех, че лошата постановка ще ме разочарова, а добрата ще ме разревнува. 

Нека обясня тези налудничави разсъждения. "Алкохол" на Калин Терзийски е най-четената книга за 2010-а. Ще речете, суха статистика. Нищо сухо няма в "Алкохол". Дори страниците на книгата ви няма да са сухи накрая. "Алкохол" е животът - такъв, пред който спирам дъх от задушаваща нежност и от който се тревожа до смърт. Колкото човешки същества са го чели, поне толкова неща е този "Алкохол". И аз така - прочетох го и настъпиха някои промени.

Романът ме остави в неколкомесечен литературен ступор. Стоях далеч от книги и самата аз спрях да пиша. Странях от думите така, както лъвицата не пипа парчето месо пред лъва, отдавайки предимство на по-силния. Каква ти лъвица?! Клечах пред клетката на лъва като врабче, благодарно да може само да прочете как той опитва месото. 

Спрях с книгата, която пишех от две години. Изхвърлих всичко. Беше некачествена дрога. Изхвърлих я и въздъхнах с кеф. Разбрах защо не ми харесват 235 от написаните 250 страници. "Алкохол" освети с остър лъч светлина - светлината от непознат човек, кратката отсечка до някои отговори. Как, за кого и защо искам да пиша. Искам да пиша смело и без да е важно какво ще кажат другите.

Също така искам да пиша за себе си и по малко за всеки, който гледа с недоверие чуждите съставки в култа "Алкохол". Искам да пиша, защото това е единственият изход от хроничните ми страхове. Има още десетина отговори на тези въпроси. Впрочем тази вечер открих, че искам да пиша, и за да не ми липсва състоянието на влюбеност.

Заради маниакалния ми възторг от книгата бях скептична към постановката на Цветелина Стоянова - Цвъ. Но и тя ми хареса. Заболя ме, както заболя, докато четях романа. Стана ми неудобно, че бездействам, примирена с този крив свят. Прииска ми се да се запозная с актрисата, да поприказваме. И получих нови отговори. Този път минах без драматично затриване на текстове. Практиците ще се подсмихнат. И ще размахат с пръст. Имам практици сред приятелите ми и те много ме мислят. Притесняват се за мен, защото съм "твърде емоционална" и непрактична. Но това е друга тема. 

В "Алкохол" говори алкохолик. Наркоман. Аз не съм алкохолик, но съм наркоман. В наркотична зависимост от това да съм влюбена. Как звучи! Сигурна съм, че преди време бях чела, признали били хроничната нужда да си влюбен за болест. Което е добре, щото, ако имаш диагноза, имаш и лек. Аз диагнозата съм си я поставила отдавна. Сега си назначих и лечението.

Пет неща са ми необходими: "писане, писане, писане, п-и-с-а-н-е, писане!" Слагам кавички, защото това беше и реплика от "Алкохол" тази вечер, в същия контекст. Дали е алкохол, любов или друг наркотик, лечението е... друг наркотик. А писането поне е безвредно. Кой знае всъщност?! Синът ми казва, че никога няма да стане писател, защото за писането трябвало мислене, а от мисленето ти "щръквала" главата. 

Влюбването е като алкохола - изживяване на ада и рая. На излитането и падането. На началото и края. То е добро за кръвообръщението, метаболизма ми, месечния цикъл, теглото и акнето. Отива ми да нося слънца в двете си очи и да пръскам светлината им щедро за всички, лишени от такава светлина.

Влюбването заобля ръбовете и прави грозните неща романтични. Целият свят започва да изглежда по-мек и честен. Влюбеният пламти като мак, прокарал неочаквано из мъртвата черна земя на някое бунище. Когато си влюбен, ставаш красив, добър, остроумен. Влюбеният е готов на велики дела и от него напират безсмъртни обещания. Сума неща губят глупавото си празно значение, други се сдобиват с чисто ново.

Дори начумерените минувачи заприличват на тайнствени красавци от древна немска приказка - поданици на омагьосано царство, на които са върнали радостта и усмивките. Въобще около влюбения е пълно с магични неща. Струва му се, че получава знаци отвсякъде. Случвало ми се е да разпозная в граченето на ято птици името на човека, в когото съм влюбена. Е, отдавна не съм ги виждала тези говорещи птици. Идеята ми е да спра да се обръщам към небето, за да ги очаквам. Ще спра, но трябва погледът ми да е зает надолу.

Влюбвам се лесно. Аз - придирчивата, на която никой друг освен "Идеалния" не може да направи впечатление, се влюбвам като при внезапен вирус. Зачегъртва ме гърлото, след няколко часа ме втриса, а след още няколко вече ме боли всичко. Ей така се влюбвам! И ако звучи трескаво и болезнено, да, такова е. И точно такова го харесвам. Не е мазохизъм. Стига наркоманията да не е мазохизъм, разбира се. Нужно ми е да ме разтресе, преди светът да ме е убил от сивота.

Нужно ми е да ме заболи, преди да се схвана от удобство. Лошото е, че настинката идва с усложнения, а вече съм уморена за тях. Дрогата ме вдигаше високо и ме пускаше оттам. Всеки път в период на абстиненция вярвах все по-малко в някакви святи за мен неща. И се превръщах в човек, който се свива, за да не го отнесе поредната крилата надежда.

А човек, който бяга от надеждата, става още по-тъжен от човек, който не я е срещал. Последните години осъзнавах и зависимостта си, и нуждата от превенция, но ме беше страх, че без тази дрога просто няма да приличам на себе си. "Алкохол" доказва, че не съм права. 

Ще продължа да обичам тази болест, но няма да излизам гола в дъжда, за да я хвана насила. И веднага, щом ми се прииска да се натъжа от липсата на слънца в очите ми, ще пиша. Ще пиша, ще пиша, ще пиша. Каквито и глупости да са, ще пиша, защото е по-безвредно от другото ми пиянство. По-добре писател без читатели, отколкото оптимист без надежда. Да!

И ще гледам по-спокойно наоколо. Няма да отричам способността да се радвам на света и самичка. Няма да давам на бистрия си разум знаци, няма да търся птиците за отговор, нито дори някоя велика книга. Ако имам нужда от промяна на метаболизма, ще тръгна на фитнес. Ако ми се прииска да видя макове през зимата, ще си нарисувам. Няма да се надявам бързо. Няма да обичам до лудост. А толкова ще ми се иска! Преди да се дам отново на наркотични емоции, първо ще опитам да попиша.

Oще: алкохол  влюбване  калин терзийски  книга  наркоман  наркотици  премиера 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.11.2016, 19:15

11 Ваня Кятина | 12.11.201619:35

Vanqkqtina@gmail Искам да разкажа за човек ,който 7 дни си е пил урината поради липса на храна и вода. В нетрезво състояние пада и остава неподвижен за 7 дни, в собствената си къща. Какво общество сме ние тука и Социално подпомагане... След лечение в болница ,се възстановява. Той е инвалид, с обездвижени ръка и крак. Сега за него се грижи жена 24 часа. Заплаща си и храната от общинската кухня. Ще се боря да го включат в безплатната кухня. Не му остават пари за храна за събота и неделя.Има и нужда от патерица.Едното от лекарствата, които пие се предписва при липса на мотивация за живот.Много искам да му помогна!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.12.2011, 15:24

10 everafterification | 09.04.201215:36

Красота Усмивка четенето на тази статия за мен беше удоволствие от началото до края. Макар и да не съм съгласна с някои от мненията за книгата "Алкохол". Пиши, Мила, повечето като теб трябва да има! И винаги пази слънцата в очите Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.02.2012, 21:58

9 Рая Христова | 03.02.201211:39

Това не може да се дочете докрая. Няма история, само някакви лични мисли. Има дневници за тая работа Усмивка

Сори, нищо лично Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

8 Thea Atanasova | 03.02.201211:01

Не ми се чете преразказ на книгата "Алкохол"... не разбирам По-добре представете някоя по-интересна книга. Защото, когато ежедневието в България ти е изпълнено с алкохолици, последното нещо, което искаш да четеш е за още алкохолици... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 13:54

7 ARLINA | 02.02.201219:08

Влюбването заобля, наистина. Хубаво пишеш, мила ми Мила, хубаво! Пиши, пиши, пиши...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.05.2011, 10:01

6 trellian | 02.02.201215:29

нито алкохола, нито любовта, са сред наркотиците, които възрастен човек би си избрал, по-скоро някакво интелектуално занимание, примерно бих се записала да следвам още нещо, умът е къде по-интересна дрога
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.01.2012, 19:42

5 Sauron | 02.02.201215:14

Здравейте,
искате ли да пробвате един свят,
една игра в която може да промените нещата,
така както ви харесват.
Място където може да изпробвате вашите познания
в която и да е област и да станете:
Политик, Журналист, Войник или Бизнесмен.
Регистрирай се:
http://e-sim.org/lan.13222/
и ние ще ти помогнем да разбереш всеки един аспект от играта,
а ти ще реализираш твоите идеи и цели.
Виж един виртуален свят пълен с реални хора.
http://e-sim.org/lan.13222/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.05.2011, 10:04

4 Drugata | 02.02.201214:58

Не че не пише чудесно авторката, но издържах до средата. Просто не можах да си задържа вниманието, но поне рекламата на кникагата е добра . . .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 09:33

3 nakadetaka | 01.02.201215:02

И аз не съм чела книгата-ще корегирам грешката.
Иначе надолу малко почнах да прескачам, макар и темата да ми е любима-всяко от тези изречения вече го бях чела - много пъти, в различни блудкажи,.... така че добре,че тези 235 страници ще бъдат почнати наново.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

2 lele male | 01.02.201212:55

Не съм чела книгата. Ще я имам в предвид.
Но написаното от Вас ми хареса. Дълбоко е... ДА!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани