Предбрачна клетва | webcafe.bg
Webcafe

Предбрачна клетва

Юлия Желязкова 05.04.2011, 12:45 (обновена 07.04.2011, 10:59)
връзка, любов

Снимка: © Getty Images

Толкова е трудно да обичаш без да си перфектен

Здравей, amore.

Помниш ли, че някога се обичахме неразопаковано? В шушнещия целофан на непознатото, с панделката на надеждите и визитната картичка на очакванията. Чистичко и новичко.

Чудех се как изглеждаш без бяла тениска, а ти какво си се питал един Йода знае.

Разговоряхме за сок от бъз, стари разочарования и мечти. Оказа се, че и на двамата ни е любим. Сокът.

После дойде страхът. Че си истински, че реално има шанс да те загубя, че не искам да оставам без Точно Теб. И провлачени „довиждания" в малките часове, нескопосаните опити за прегръдка, заключването на входната врата.

И целувката дойде навреме, да. Нервна, странна, сплете носовете ни. Изобщо не беше като по филмите, ебаси.

И въпросите. Трябва ли, защо, кога, къде. Не между нас, вътрешните, Вселенските питанки.

Ние нищо не задавахме, само отдавахме. Милиони джаула енергия.

Представяш ли си, че във всяка секунда са се раждали, измирали, оргазмирали хиляди хора по Планетата? А ние, дребни, незаинтересовани твари, сме се гледали в очите? Ще горим в Ада, скъпи, но поне ще сме заедно.

И кафето пред НДК за 25 стотинки, излежаването в теб до 7 сутринта на пейка, уютното мълчание, подреждането на залепнали по лицето кичури.

След като се обичахме, лесно беше да се влюбим. В малките извивки, бенки по ушите и фалангите на пръстите. В първата приготвена вечеря, еднаква песен, кармична улица. Не сме ли смешни, когато искаме нещо общо? Kато малки деца намираме безмислена аналогия във всичко.

Подари ми шал. Някога бях споменала, че това е най-сладката метафора за вещ, в която се увиваш. Червен, мек. Давайки ми го, каза: „Продадоха ми го с условие, че е за Специалната жена в живота ми. Мисля, че съм я срещнал". Не отговорих, усмихнах се и благодарих. За шала.
Така и не ме попита ще бъдем ли двойка... Подозирам, че тези отговори са записани в някой бакалски тефтер по Млечния път.

Опитомихме морето, спахме с облаците, преодоляхме гравитацията.

Взехме котка. Научих се да точа ноктите си в козината й. За да са гальовни и пухкави, както ти ги харесваш.

И да закачам сърцето си на бравата в новия ни дом. С надпис: „Моля, безпокойте".

Разтопих синята пластмасова купа във фурната и решихме, че това е рецептата за вълшебни пълнени чушки. Остатъчният аромат на PVC. Колко се смяхме...

И родителите, познатите, твоите, моите, ЖП гарите и автобусните спирки.

После разговорите смениха нюанса към „Как мина на работа", „Аз ще се оправя с ЧЕЗ" и разхвърляни мисли. Казвала ли съм ти някога, че ЧЕЗ винаги ми е звучало като герой от романи? Чез и Хариет, Чез и Джони, Чез и аз, Мили ЧЕЗ. Глупости на ромбове, но ти си свикнал с тези мисли.

Обичах те, когато се кълнях, че никога няма да стана от онези цупливи повлекани, намиращи дефект в начина, по който дишат мъжете им. Обичах те и престъпвайки закона - когато крещях от нерви, извивах устни с досада, заспивах като труп без „ти си най-хубавото нещо на всички светове".

Кардиограмата ми се набръчкваше в моментите на караници както в сутрините, когато плачех. А ти взимаше главата ми в ръце и обясняваше как нищо не съм развалила, това не е съществено и в крайна сметка любовта ни е извън и над всичко.

Толкова е трудно да обичаш без да си перфектен. Всеки пробив ме кара да се чувствам уязвима като стрида, поръсена с лимон. Но после акостирам върху гърдите ти и ти вярвам. Не може всичко да е съвършено, добре се справяме. Така казваш.

Понякога не мога да спя по цяла нощ. Събуждам се от опитите да навра цялата ти миризма в прекалено тесни ноздри, да изпрегръщам личността ти накуп, сякаш утре е мръсна дума. Въртя се до 13-те начина, по които ме прегръщаш. На сутринта заспивам омаломощена, а ти ме будиш с целувка.

Прибирайки се, мисля глупави метафори. От типа на: ти си слънчевите ми очила, UV защита срещу целия безмислен свят, позволяваща ми да гледам директно в Слънцето. „Staring at the sun Not the only one Who's happy to go blind" пее MP3-кайта, а аз правя стряха пред очите си, купувам ветропоказател за 2 лева (защото ме умилява дядото в раиран костюм) и искам да ти го подаря. Като стигна до теб, всичко ти разказвам.

Дойде пръстенът. Смачкан и най-прекрасен на света, с хиляди оттенъци на станиола.

Ако някой ден трябва да се закълна, ще избегна думата завинаги. Но бих казала: „Понякога ще искам да забия вилица в коляното ти, докато вечеряме, друг път ще се разплаквам от умиление, когато те видя. Но обещавам, ще опитам да се обичаме, колкото се може по-дълго".

Защото вярвам в това. Точно колкото вярвам, че ще се оправим и поотделно, но е хубаво да сме заедно. Разопаковано. А целофанът, панделката и визитната картичка ще стоят в общия ни шкаф.

Oще: връзка  клетва  любов 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.05.2012, 04:03

38 kolonikas | 03.05.201204:19

"Ако някой ден трябва да се закълна, ще избегна думата завинаги. "
Защо? Защо?
Не е ли тази дума, която ни кара да се чувстваме сигурни?
Ако всичко е прекрасно и двамата правим всичко по силите си, че другия да се чувства така, защо да не е "завинаги"?
Другото не оставя ли едва доловим аромат на колебание?
Не е ли дразнещо да правиш всичко по силите си за някой... и когато успееш да го зарадваш до толкова, че да заподскача от радост този човек да ти каже - "Обичам те! И ще те обичам колкото се може по-дълго!" Не е ли някак... недостатъчно? При положение, че всичко е наред. Че е така от самото начало. Че и малкото поскарвания са били за глупости? И това не от 2 дни а от месеци... години... . Не е ли някак... не знам...
Според мен. Допуснеш ли, че може да се разделите... тогава вече сте се разделили. А в някой случай е пагубно да загубиш любовта на живота си. Когато знаеш, че това което имаш е безценно и знаеш, че също си безценен и за другия... когато знаеш, че ако нещо се обърка губиш всичко... тогава чуеш ли думата "завинаги" ти е спокойно на сърцето.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.07.2011, 17:23

37 Swingers_Sf | 24.07.201117:53

Живеем в свят на интереси-всичко е подчинено на секс, пари, жажда за власт и материалното.
Всякакви думи за любов, клетви и т.н. звучат абсурдно и смешно.
Както се казва" Ако не беше тъжно, щеше да е смешно"
Кога преди десетилетия бабите и дядовците ни са мислели за предбрачни договори?
Бракът и всичко около него се превърна в сделка,бизнес.
Наши приятели го наричат дори "легална проституция".
Това няма да доведе до нищо добро, защото свят без ценности не може да съществува.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.12.2010, 10:21

36 Арсен Люпен | 09.04.201119:50

@Другото Аз

Това стана досадно. Не разбирам защо обратната гледна точка се приема за отрицание.

Личното ми мнение е авторката е по-талантлива от това, което е показала в този текст. Разбирам чисто човешката й емоция и искрено я поздравявам за прекрасното събитие. Само, че тук тя е в друг образ, на сторителър, а като такъв не е успшяла в този текст.

Не е толкова лесно да обърнеш един текст и да го разнищиш, вярвай ми. Приеми че присъства на диалог.

Благодаря за предложението за присъствие под "водача". Познавам го.

Беше казано, че не "помагам".Това може да каже само автора.

Мисля, че авторката ако имаше нужда да се защити от нещо, щеше да го направи.

Интерсна професия е имал мъжа на Дора Габе...

Лека вечер. ангелче
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.03.2011, 12:16

35 Алтер Его | 08.04.201122:17

За отрицанието...

Много по-лесно е да се вземе нещо чуждо, да се разнищи, да се обърне на 180 градуса и да се преопакова, отколкото да се започне от белия лист и да се създаде нещо свое, нещо което да докосне, може би дори вдъхнови и други хора.

Земята, погледната от космоса, е една красива, синя планета. Погледната от тротоара - може да бъде просто една безинтересна, добре позната, сива улица.

P.S. Sonic Smile, напълно съм съпричастен към нещата които си написала по-долу. Харесва ми и плакатчето "Coexist" - много добро попадение!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2010, 20:40

34 Miss Ivano | 08.04.201115:19

@ My Majesty /33/:
Да разбирам, че клишето вика, добрият стил- шепти.
Клишетата се разпознават лесно - стоят като кръпка и после трябва да се конкретизира, нали?
С четенето не се учиш да разпознаваш клишетата, с четенето се учиш да изразяваш себе си по-добре… без да звучиш много чел Плези се
Весел ден от мен!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

33 My Majesty | 08.04.201114:44

До 32 Miss Ivano:
Ок ще бъда по- конкретна. Няма нужда да пишеш за нещо ако ще го правиш клиширано. Това че едно нещо звучи добре, не значи, че не е клише. За да знае човек кое е клише и кое не - трябва да е чел много и то всякаква литература, публицистика, есеистика и т.н.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2010, 20:40

32 Miss Ivano | 08.04.201114:26

@ My Majesty /30/,
Усмивка Опредено няма такова нещо, че за любовта да не се пише … навсякъде - има едно условие само - да можеш да пишеш.
На мен много ми дойде метафората с целофана- може би защото "целофан" ми е някак… битова дума. Всеки си има нелюбими думи - ей, тая хич не ми е поетична. /”Станеолената” ми е по присърце Плези се /.

@ Арсен Люпен / 22/ - ДА! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.12.2010, 10:21

31 Арсен Люпен | 08.04.201113:55

@My Majesty

Touché, Your Highness
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

30 My Majesty | 08.04.201113:19

До Арсен Люпен: Хахахахахахахахахха! Благодаря ти, разсмя ме и то напълно искрено!
Просто Люпен показа колко е лесно написаното от авторката, макар и може би искрено, и как лесно може да се замени от другата, също толкова трогателна позиция. За големите чувства не се пише по електронни издания, за големите чувства не се крещи и вика /дори от щастие/ Те са интимност и като такава, трябва да останат межу двама. В най-големите литературни шедьоври, където има любов, тя не е от първо лице и не вика.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2010, 22:24

29 Drone3 | 07.04.201123:56

Страхотна статия ... за нея няма какво повече да кажа от написаното до тук. А също така ми хареса и много диалога, който се получи с коментара на Люпен. Искрените ми поздрави както към авторката, така и към него. ДА!
   

оценка

+0 -0