След края на приказката идва ново начало | webcafe.bg
Webcafe

След края на приказката идва ново начало

Иванина Захариева 12.08.2013, 11:52 (обновена 13.08.2013, 12:24)
развод

След всеки край идва ново начало

Всяка приказка си има край... но преди това е началото. А след всеки край задължително идва едно ново начало.

Любов (начало). Още повече любов. Брак. Брак с любов. Семейство с все по-малко любов. Развод (край). ... Или ново начало. Да, ново начало е.

Макар и в момента на раздялата, когато светът ти се преобръща, да не изглежда точно така. Периодът на раздялата е и времето за разочарованието, за сбогуването с мечтите за "...и заживели щастливо до края на дните си", на болката, вината, обвинението, гнева, отчуждението, страха от неизвестното, тъгата, безнадеждността.

Но и облекчението, че нещо се променя - и макар да изглежда точно като край, повярвайте, Е ново начало. И оттук нататък, когато вече няма "НИЕ", зависи само от "МЕН" - началото на какво?

Години след развода ми тези мисли идват толкова подредени и ясни. Преживяла съм го. А тогава не беше така, колкото и да се убеждавах, че съм готова за това, което ми предстои, че съм добре, разбирам от дистанцията на времето, че е необходимо... време и страст за живеене в големи дози.

Воля и кураж за един истински пълноценен живот, в който съм в хармония със себе си (а не с осигуряването на т.нар. "семейно щастие", което в края на брака ми въобще не ме правеше щастлива).

Две години по-късно вече обичам, ценя и уважавам себе си и мога да си давам сама всичко, което досега съм очаквала да ми дава моята половинка - и даже имам и за даване.

Като ценна за себе си и пораснала жена, с горчив опит и разбивано сърце, знам вече и на кого искам да давам и колко мога да дам (... или не, момент, все още съм малко объркана). Но с абсолютна сигурност знам какво НЕ ИСКАМ, което беше един от най-скъпо платените ми житейски уроци!

Избрах да избирам да бъда щастлива! И съм.

Разводът беше моя инициатива. Исках го. Наложи ми се да се преборя с вината в себе си, че нищо чак толкова не се е случило в семейството ми, че всъщност няма сериозна и еднозначна причина да поискам то вече да не съществува.

Отне ми много време и работа върху себе си да се освободя от съмнението дали това, че вече не съм щастлива и не бих искала да прекарам живота си в компромис със себе си е достатъчна причина да поискам развод. Да, сигурна съм - дори не виждам по-основателна причина.

И колкото и да си мислех, че съм готова, се оказах неподготвена за грозните и унизителни разговори за пари между хора, които някога са били влюбени един в друг, разговорите чрез адвокати, това, че съпругът ми се разведе освен с мен и с детето ни (от това наистина ме заболя), за подялбата на семейните приятели, за прибирането на усмихнатите стари семейни снимки в новия ми дом, за самотните и тъжни понякога нощи, за настаняването в единична стая в хотел при пътуванията, на които вече не ми се ходеше, и за появата на новите хора в живота ни в хронологичен безпорядък.

И след като престанах да се съпротивлявам на тъгата си и да се преструвам, че всичко е наред 
(нали съм силна!) си дадох възможност да се наплача неудържимо и докрай (докато детето спеше -нали сега съм отговорна за неговото щастие като за двама!), да страдам и да ме боли, докато не остане болка...

След което да затворя тази последна страница на сватбения ни албум и да сложа ново начало.

Oще: брак  дете  любов  развод  семейство 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.08.2013, 10:35

5 ElenaStoyanova | 27.10.201308:29

Ние знаем дали искаме нещо едва след като го получим!
Това прави живота толкова интересен..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.08.2013, 23:38

4 Az Eva | 17.08.201323:46

За добро или за лошо много от нас минават по този път. Лошо - защото колкото и лесно и безболезнено и "какво толкова е станало" да изглежда отстрани - НЕ Е. А добро - новото начало винаги е такова. Жалко наистина за децата ни, които без вина плащат цялата цена. Но пък аз и тук откривам положителния момент - такива бащи - мерси, ще живеем без тях и по-добре дори.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

3 conscience | 13.08.201310:57

Hubava statia, spored men neshtata, koito e napisala avtorkata, triabva da napravish predi da se hvarlish v braka,.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

2 pixie | 13.08.201309:16

# Феята
А децата? Те къде са?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.07.2013, 20:47

1 Феята на Смъртта | 12.08.201319:09

Мдаам. Разводът беше едно от най- хубавите неща в живота ми, след двете ми деца. От 2 години съм свободен и неизказано щастлив. Открих много неща които мога да направя за себе си. Никога повече няма да се бракувам. И няма да си играя на семейства. Наиграх се... Колкото до новото начало- о, да! Новото начало вече е при мен, и най- хубавото е, че не е свързано с нови любови. Свързано е с учене, пътешествия и мечти.
   

оценка

+1 -1