Терез Ла Пайва: от куртизантка до принцеса | webcafe.bg
Webcafe

Терез Ла Пайва: от куртизантка до принцеса

Lifecafe, BBC.com 03.01.2016, 12:37 (обновена 05.01.2016, 12:05)
ла пайва

Снимка: © wikipedia

Величие и падение на парижката куртизантка от руски произход Терез Ла Пайва, известна още и като Бланш

В съвременната епоха, в която Ким Кардашиън е мега-знаменитост, не е рядкост да чуем съждението, че някога прочутите са били известни с таланта си, а сега са известни само с това, че са известни.

Много малко сексапил и голяма доза безсрамие са достатъчни, оплакваме се ние, за да се спечели масово отразяване от страна на пресата и - съответно - цял куп последователи в социалните мрежи.

Но времената винаги са били такива.

И преди е имало повече от един начин да се спечели общественото внимание - и доказателство за това е, че в средата на XIX век в Париж най-прочутата знаменитост не е била известна с интелекта или властта си, а с нещо далеч по-недостойно.

Преди 150 години, докато Франция преминава от монархия към република и после към империя, една куртизанка, останала в историята под името Ла Пайва, се заема да превземе парижкото общество.

И го прави толкова успешно, че дори тя самата остава изненадана.

От почти безпарична секс-труженичка, тя се издига до властна дама, притежателка на огромно състояние и голямо политическо влияние, а самият император Наполеон III се превръща в нейн поклонник.

Ла Пайва е нещо повече от просто куртизанка. Тя е по-скоро архетипна фигура на европейския XIX век - когато се случват фундаментални промени в социалната организация, слагащи край на стария ред, и когато се заражда нова класа от капиталисти и строители на империи.

Описанието на външния вид на Ла Пейва от съвременна гледна точка не звучи привлекателно: талията й е доста голяма, а лицето й е описвано от писателите от онези времена като по-скоро мъжествено.

Тя обаче притежава качества, по-важни и по-трайни от красотата: желязна, абсолютна амбиция.

Единственият път за нея е нагоре.

Терез Ла Пайва се ражда в Русия през 1819-та. Тя е дете на полски и германски евреи в земя, която е по-скоро враждебна към нейната религия. Знаем доста малко за нейната младост: Естер Полин Лахман е рожденото й име, но възприема името Терез - първият от многото й френски предвзети псевдоними.

По-късно тя си избира името Бланш.

На 17 години Естер вече е омъжена - за шивач, болен от туберкулоза. Тя покорно ражда син, но по-малко от година по-късно заминава за Париж - без детето, дори без официален развод, но с желязна решимост да пробие до върховете на европейското общество.

Как Терез стига до Париж, не е известно.

Но в онези дни градът не е лишен от куртизанки и други секструженички. Затова и Ла Пайва се оказва в maison de passe - евтин хотел, където проститутките се събират заедно, а мъжете идват и са си отиват.

Другите момичета са по-красиви, но Терез има план в главата. Тя прекарва, по нейните собствени (не твърде надеждни) спомени, цели три години в публичиния дом, хранейки се скромно, концентрирайки волята си, твърдо решена да се окаже на някое по-ексклузивно и луксозно място - и да свали мъж, по-добър от наемащия я на час буржоа в квартала на червените фенери.

Така че през 1841-ва - на 22 години, Терез заминава за пруския град Емс, със сандък, пълен с взети назаем вечерни рокли и фалшиви бижута.

Тя започва връзка с пианист - някой си Хенри Херц, който е богат, но не чак свръхбогаташ. Пианистът й осигурява апартамент, бижута и умерен лукс.

Скоро тя се връща в Париж като собственичка на успешен салон - и не съвсем женена.

Московският шивач все още се води нейн законен съпруг - и въпреки че вече се наричала мадам Херц, никой не я приема насериозно.

Терез харчи твърде много в средата на 40-те години на XIX век.

Херц заминава за САЩ и родителите му решават да изхвърлят Терез от къщата. Здравето й се влошава, бижутата й се оказват по заложни къщи, а без финансовата подкрепа на Херц рискува да изпадне от артистичния елит на Париж и да се окаже отново в бордея.

Така че през 1847-ма - по съвета на своята шивачка - тя напуска Париж и отива в Лондон, където моментално жъне огромен успех.

В първия й ден в града в кралската опера в Ковънт Гардън, тя съблазнява свръхбогат аристократ.

Скоро Терез или Бланш има дори още по-голям успех, оплитайки в мрежите си португалски маркиз - Албино Франческо Араухо де Пайва.

А докато тя отсъства от Париж, се случва... революция!

През 1848, Юлската монархия е свалена; три години по-късно кратко просъществувалата Втора република отстъпва мястото си на нова империя, начело с племенника на Наполеон.

Това е добро време за блясък, ново начало и новобогаташи, които притежават огромно състояние, спечелено от нови отрасли и имперски спекулации.

В разширяващия се Париж на Наполеон III и барон Осман, с новите му булеварди и мащабно строителство, наскоро придобитите пари не са пречка. На мода е показността - и така наречените порядъчни хора се смесват свободно с жени със съмнително поведение.

"При Втората империя", пише арт-критикът Шарл Блан, "нарастващият лукс дотолкова покварил нравите, че честната жена вече не можела да бъде разпозната по стила й на обличане".

Втората империя се оказва идеален терен за Ла Пайва.

След като получава това, което иска от разточителния си маркиз, тя му изпраща писмо, което завършва с думите: "Ти се връщай в Португалия; аз ще остана тук и ще си остана курва". (Скоро обаче, след като се връща в Лисабон, маркизът доста удобно се самоубива...)

Сега Ла Пайва била рядкост - куртизанка с титла, и с нея си спечелва цяла серия от любовници, все по-влиятелни и богати.

Един от тях тя съблазнява, като му предлага тялото си за времето, което е нужно, за да изгорят 10 000 франка в камината й.

Тя нарича бижутата си "моите деца" - истински деца отсъствали.

Тя се превръща в легенда и съответно вдига летвата - избирайки най-после самия граф Гуидо фон Донерсмарк, много по-млад от нея прусец и един от най-богатите хора в Европа.

Той й дава всичко и гарантира строителството на нейно собствено имение на много видно място: "Шан-з-Елизе" 25.

Жан-Пол Сартр в пиесата си "Без изход" си представя Ада като салон от Втората империя - и вероятно точно така донякъде е изглеждала и приемната на Ла Пайва.

Това е огромна позлатена зала, на чийто таван има стенопис, представящ я като богиня, пропъждаща нощта. Стълбището е направено от масивен жълт оникс, както и ваната, тежаща половин тон и снабдена с украсени със скъпоценни камъни кранове. (Нейния салон все си е на мястото - и можете да го посетите - ако познавате някой член на Travellers Club)

Братята Гонкур в своя "Журнал" определят къщата й като "Louvre de cul" - дворец на... може би не е добре да превеждаме този израз.

Александър Дюма е още по-язвителен: "Почти е завършен. Единственото, което му е нужно, е тротоар".

Мнението на критиците обаче не изглежда да впечатлява особено Ла Пайва.

Тук идват всякакви мъже - императорът, индустриални барони, писатели като Гюстав Флобер и Емил Зола - от които тя изисква като минимално признание за нейното гостоприемство, бутилки от литър и половина розово шампанско. (Твърди се, че къпела в него, както и в мляко от време на време).

Имението е много повече от дом за тази жена, която обича да живее нашироко.

То е публичен символ на това, което Ла Пайва е постигнала - да си пробие път чрез чуждите кревати от московското гето до най-елитната улица в Европа. И никой няма как да забрави нейния път.

Падението на прочутата куртизанка

Не е запазен истински нейн портрет: има само няколко неясни картини, и снимка в профил.

Как реално е изглеждала тази жена?

Съвременниците й си противоречат - дори тогава тя е много повече мит, отколкото реална жена. Със сигурност има голям бюст, дори и като млада. Има бледа кожа, която допълнително избелва с оризов прах.

Вероятно има пищна фигура или поне със сигурност не е слаба като вейка. Що се отнася до лицето й, много писатели я определят като въплъщение на френския израз "belle-laide" (грозно-красива).

Очите й са описвани като твърде големи, а носът й е обект на особено голяма критика: крушообразен, според съвременниците й (без съмнение юдейската й религия играе немалка роля за това възприемане на външния й вид. Един критик грубо пише, че "тази странстваща и победоносна еврейка" няма нищо общо с "красивия свободен дух на Втората империя").

Към 1871-ва, когато страната вече е въвлечена във Френско-Пруската война, нагласите към Ла Пайва се променят.

Тя е обвинена, че е германска шпионка. Твърди се, че в операта публиката я освирква и я посреща със съскане. Бракът й с пруски граф със сигурност не спомага за благоразположението на французите, но не само германофобията довежда до нейния край.

Свободният морал на Втората империя и смесването на класите започват да изглеждат подозрителни в годините след поражението във войната. Куртизанките по някакъв странен начин се превръщат в изкупителни жертви за националната слабост - и Ла Пайва, която е не само куртизанка, но и еврейка, става първата от тези жертви.

Време е да напусне Париж.

Ла Пайва и последният й най-богат съпруг изживяват остатъка от живота си в гигантско имение в Силезия - в сегашна Полша. След смъртта й през 1884 вдовецът й, остава с разбито сърце и отказва да я погребе.

Вместо това той поръчва тялото й да бъде балсамирано в алкохол и плаче над мъртвата куртизанка в продължение на месеци. След това запазва тялото й на тавана на имението - без да каже за това на шокираната си следваща жена.

През 1901-ва кайзер Вилхелм удостоява Хенкел фон Донерсмарк с титлата фюрст - най-висш чин в германската аристокрация, под самия кайзер.

Можем само да се чудим дали той не качва на тавана, за да съобщи на балсамираната си съпруга радостната вест, че макар и посмъртно, Ла Пайва успява да стане принцеса.

Oще: 19 век  бланш  естер  естер полин лахман  история  куртизантка  куртизантки  маркиз  москва  париж  принцеса  проститутка  терез ла пайва  франция 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани