Онази вечна любов | webcafe.bg
Webcafe

Онази вечна любов

Lifecafe, Aeon 02.02.2015, 07:58 (обновена 10.02.2015, 16:49)
възрастна двойка

Снимка: © Getty Images

Вече не очакваме страстта да трае цял живот, но някои двойки остават влюбени докрай. Каква е тайната им?

Идеалната любов е абсолютна, безкомпромисна и безусловна. Без значение какво се случва извън кръга на връзката, истинската любов оцелява.

Романтичната идеология все още има своя чар, но идеята, че страстта може да продължава цял живот, е изгубила убедителност в сегашната епоха. Един от аргументите срещу трайната силна любов произлиза от мисленето и творбите на холандския философ от XVII век Барух Спиноза: емоциите се случват, когато наблюдаваме сериозна промяна в нашата ситуация. Промяната не може да трае вечно. Следователно, страстната любов би трябвало да избледнява.

Потвърждавайки това, много изследвания убедително показват, че сексуалното желание и силната романтична любов намаляват драстично с течение на времето. Тези констатации показват, че честотата на сексуалната активност с партньора стабилно намалява, като се случва два пъти по-рядко след година брак в сравнение с първия месец и спада постепенно след това, особено след годините на отглеждане на деца.

Този спад е наблюдаван в съжителстващи, хетеросексуални двойки и хомосексуални двойки. Съответно, много учени твърдят, че трайната силна любов е рядкост и почти винаги еволюира в приятелска обич, която с течение на времето води до понижено привличане и сексуално желание. Според доминиращата теория, любовта е размяна: можем или да се издигнем за кратко до най-големите висини, или да сме задоволени за много години. И никой не може да има и двете.

Или все пак може?

Нови изследвания показват, че общоприетата теория по въпроса може би е погрешна и че сериозен процент от дълготрайните връзки остават дълбоко и силно влюбени. През 2012, психологът Даниъл О'Лиъри и екипът му от университета "Стоуни Брук" в Ню Йорк задават на участниците в изследване този базов въпрос: "Доколко влюбени сте в партньора си?"

Националното им проучване на 274 женени доброволци в продължение на десетилетие показва, че около 40% казват "много силно влюбени" (7 по 7-степенна скала). Екипът на О'Лиъри прави подобно проучване сред нюйоркчани и установява, че 29% от 322 женени задълго доброволци дават същия отговор. В друго национално изследване през 2011, сайтът за запознанства Match.com установява, че 18% от 5200 участници от САЩ съобщават за чувства на романтична любов, траещи над десетилетие.

Невропсихологическите изследвания идентифицират вероятния механизъм зад тези резултати. В изследване, публикувано през 2012, психологът от "Стоуни Брук" Бианка Асеведо и колегите й съобщават за 10 жени и 7 мъже, женени средно по 21 години, и твърдящи, че са силно влюбени. Учените показват на участниците снимки на лицето на техните партньори по време на ядрено-резонансно сканиране на мозъка им. Сканирането разкрива сериозно активиране на ключови центрове на мозъка, отговарящи за усещането за удоволствие - до голяма степен наподобяващо модели, наблюдавани при току-що влюбени хора, но доста различни от тези при дружеските отношения.

Наистина ли сме жертви на романтичната идеология?

Трябва ли да спрем да се стремим към истинска любов, или да чакаме, докато се появи истинската ни "половинка"? В сегашните времена тези въпроси нямат лесен отговор. В крайна сметка е изключително трудно да изпълниш романтичния идеал, оставайки в границите на културата и социалните норми; само мъртвата риба плава по течението.

За да изложим нашата теза, трябва да помирим изследванията на "Стоуни Брук" с теориите на Спиноза - че емоцията изисква промяна. И вероятно ключът към това е чрез разграничението между повърхностните романтични преживявания, от една страна, и дълбоката любов от друга - тоест между връзки, където сексуалното привличане е доминиращо, и тези, базирани на споделени преживявания и личностно развитие. И двете форми на любов са страстни, но само едната от тях може да оцелее.

Започваме нашия експеримент, като сравняваме силни емоции като гняв с чувства от рода на скръбта. Чувството не се състои само от това да изпитваш силна емоция отново и отново - то оформя нагласите и поведението ни по постоянен начин. Изблик на гняв може да трае няколко минути или повече, но тъгата ни по изгубен любим човек е постоянна, влияе на настроенията ни, на поведението ни и на начина, по който се отнасяме към времето и пространството.

По подобен начин, в света на любовта можем да направим разграничение между два феномена: романтична интензивност и романтична дълбочина. Романтичната интензивност изразява моментната стойност на силните емоции. Романтичната дълбочина въплъщава честите силни изживявания на силна любов през дълги периоди от време наравно с житейския опит и изживявания, който се отразява във всички измерения, помагайки на съответните личности да се развиват.

Сложността на обичания човек е важен фактор за това дали любовта ще е по-дълбока или по-"плитка" с течение на времето

Простият в психологически аспект обект обикновено е харесван по-малко с течение на времето, докато сложният обект е по-харесван. Сложната психологическа личност е по-вероятно да предизвика дълбока романтична любов у партньора, докато дори най-силното сексуално желание може да угасне. Сексуалното желание се засилва от промяната и новостта, и се намалява от продължителната интимност. Романтичната дълбочина нараства с интимността, ако другият човек - и самата връзка - са многостранни и сложни.

Разликата между романтичната дълбочина и романтичната интензивност се опира на аристотеловото разграничение между евдемоничното благосъстояние (осъзнаване на човешкия потенциал) и хедонистичното благосъстояние (потапяне в мимолетно удоволствие).

Но и дълбоката любов не е безсмъртна

Влюбените може да се променят, ситуацията може да промени пейзажа, а химическото привличане да намалее твърде много, за да остане страстта жива.

За да разберем висшата математика на риска, да се върнем към малко базова любовна математика, концентрираща се около две променливи. Първата променлива или ‘оценъчен модел' е сексуалното привличане. Втората е "достойността за възхвала" - полжжителната оценка на лични характеристики, вариращи от чувство за хумор до искреност и креативност, качества, които ценим в приятелите си. Романтичната любов изисква сексуално привличане от една страна, и приятелство, от друга. Тези изисквания оформят крайния баланс. Без тях просто изобщо няма романтика.

Привлекателната жена може да иска да бъде обичана не само заради красотата си, но и заради действията й и чертите на характера й. По-малко привлекателна жена може да желае обратното: нейният любим да цени външния й вид толкова, колкото и добротата или мъдростта й. Тя би се засегнала, ако партньорът й каже: "Доста грозна си и не изпитвам сексуално привличане към теб, но гениалността ти компенсира всичко".

Двата оценъчни модела, свързани с романтичната любов, не са независими един от друг: положителната оценка на характеристикитге на партньора силно се влияе от неговата привлекателност. В книгата си "Оцеляване на най-хубавите" (1999), Нанси Еткоф, когнитивен психолог в медицинската школа към Харвард ясно показва, че привлекателността силно влияе на оценката на интелигентостта, социалните характеристики и моралността. Това е "ореолът на привлекателност", в който човек, възприеман като красив, се приема, че притежава и други добри качества.

По този начин привлекателните хора имат по-голям успех в интервюта за работа и получават по-висока заплата. Обратният феномен се случва, когато достойни за похвала качества като мъдрост и социален статус правят човек по-привлекателен за партньора. Така богатите, известните и хората във властта предизвикват по-силно сексуално желание.

С течение на времето, естествено, оценката на партньора по всяка скала може да се променя. Привлекателността има по-голяма тежест в краткосрочен план, докато достойността за възхвала е по-важна в по-късен етап. Във всеки момент от една връзка, недостатъчно високата оценка в някоя от скалите води до неудовлетворение - и до усещане за "романтичен компромис".

Дори когато любовта е била дълбока, усещането за прекалено голям компромис може да ни изкуши да търсим нещо ново

Романтичният компромис създава две основни пречки пред трайната любов. Първата е приемането на негативен аспект в партньора, като липсата на достатъчно привлекателност или мъдрост; това е неотделима част от всеки вид компромис и често е лесно да се примирите с това, тъй като всеки има някакви недостатъци - и не можем да направим особено много по въпроса. Втората пречка - отказът от шанса за намиране на по-добър партньор - често е по-трудно, тъй като изглежда в по-голяма степен податлива на наш контрол.

Предвид нарастващия брой изкушения и възможности в съвременното общество, проблемът с романтичния компромис и нашата неспособност да се задоволим с това, което имаме, се е увеличил до степен да е основно препятствие пред постигането или запазването на дълбока любов.

И наистина, през 2012 г. психологът Джъстин Лавнър и колегите му от Калифорнийския университет в Лос Анджелис провеждат изследване сред жени, съобщаващи за "разколебаване" - показател за компромис - преди сватбата. Съмняващите се в крайна сметка са се развеждали 2.5 пъти по-често от жените без съмнения преди брака, и са имали по-малко удовлетворение в брака си, ако са оставали женени.

Подобни съмнения не винаги ни пречат да се оженим, защото абсолютната сигурност е нещо нереалистично. Трябва обаче да вземаме предвид естеството и мащабите им: в началото на една връзка съмненията се въртят около романтичната интензивност, привлекателността и сексуалното желание. С течение на годините фокусът на компромиса се измества към качествата от рода на доброта и мъдрост, които ни помагат да се развиваме и да постигаме благосъстояние. Съмненията в тази втора категория са по-важни, защото партньорите, които не могат да спомагат за развитието на другия, се изкушават да компенсират с нещо навън.

Дори когато обичащите се не правят компромиси, когато достигат до благосъстояние и се развиват, романтиката им може да бъде разклатена от най-вулгарното и коварно очакване на романтичната идеология: погрешната теза, че обичащите се трябва да се слеят в едно цяло. Част от тази концепция произлиза от Платон, който представя любовта като процес на търсене на липсващата ни половинка.

Този модел на любовта като сиамски близнаци обаче разчита на загуба на лична свобода и загуба на Аз-а - двете основни черти, необходими за процъфтяването на дълбоката любов

В предстоящата си книга "Между мен и теб" Анджелика Кребс, философ от университета в Базел, следва идеите в "Аз и Ти" на Мартин Бубер (1923), като твърди убедително, че любовта не означава всеки партньор да превръща другия в свой обект; любовта е това, което се случва между партньорите. Тя е диалогична. Влюбените споделят това, което е важно за развитието, процъфтяването и благосъстоянието им в емоционалния и практическия им живот.

Влечението между такива влюбени създава функционална хармония, в която личната идентичност не само процъфтява, но и еволюира.

Въпреки многото цинизъм в последните години, романтичната любов може да лети на крилете на дълбочината. За да може една любов да е дълбока, личностните характеристики на партньорите не е нужно да са най-добрите - те просто трябва да бъдат в хармония. Когато напасването между двамата е налице, страстта може да бъде разпалена от дълбочината, вместо от интензивността, така че романтиката да оцелее за много дълго време.

Oще: взаимоотношения  влюбване  влюбени  връзки  двойка  колко дълго трае любовта  любов  мъже и жени 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани