Някои го предпочитат онлайн | webcafe.bg
Webcafe

Някои го предпочитат онлайн

Диана Миловска
25.05.2013, 19:20 (обновена 28.05.2013, 07:48)
любов, карти, съдба

Снимка: © deviantart.com

Да намериш любовта в интернет е като да теглиш карта от тесте

И аз като професор Вучков гледам и не вярвам на ушите си. Една много симпатична приятелка току що ми споделя, че е намерила голямата си любов в интернет. „Луда ли си?", блещя се с малко театрално възмущение, без да подозирам за огромната вселена на онлайн запознанствата. Същинско бурно море, в което плуват риби всякакви.

„Има големи идиоти, но има и качествени хора, които си търсят партньор. И те не са малко. Разбира се, шансът да го намериш е едно на хиляда", казва ми тя с предоволно изражение. С което, впрочем, би могла светкавично да си намери кандидат за противно-превзетата титла „Мъжът на живота ми". Стига да се поогледа наоколо.

Стоим в градинката пред Народния театър, докато тя ме въвежда в непозната за мен територия. Малък сблъсък на две вселени. Сезонът на безбрежното и масово висене навън е започнал, а той винаги носи кълновете на някоя нова любов. Винаги съм си мислила, че подобно е мястото да срещна някой симпатяга, дори с риск да се налага да бягам от срам, ужас или възмущение. На фона на всички китари, миризми и брътвежи от околните. Директният контакт носи моментално усещане към човека - това винаги съм избирала с две ръце.

Някои го предпочитат онлайн

„В интернет има толкова много различни хора, както в реалния свят. Те също имат емоции, които изразяват с думи", продължава влюбената ми приятелка. Всичко започнало преди година и половина, когато двамата коментирали някаква стандартна морска снимка в сайт за запознанства. Уточнявам - български сайт. Последвало кратко затишие и предпазливо опознаване по Skype.

Ако цялата работа има някакво предимство, то е много съществено - просто спираш разговора, когато оригиналността ти се изчерпа. Отрязваш главата на скуката. В реалния свят срещата преминава в плосък хумор, тягостно мълчание, разсеяни погледи и ръсене на общоизвестни междуметия.

Няма как да си сигурна, че от другата страна на екрана не стои някакъв тотален антипод на човешкия род, с когото иначе мислиш, че комуникираш. Но ... времето на сляпото доверие отмина. „Когато видиш профила му във Facebook, вече става много лесно да се ориентираш и да разбереш що за човек е", твърди тя. Като истински експерт в онлайн свалките е извела до най-важната съставка - търпението.

Дългоочакваният момент на първата среща, според нея, е неописуемо усещане. Знаеш за кого става въпрос, познаваш го в известна степен, но никога не си го виждала. Тоест, имаш известни гаранции, че няма да се отвратиш скорострелно и най-важното - има за какво да си говорите.

Не работи за всеки

Стана ми толкова радостно, че реших и аз да си диря късмета в интернет. Още същата вечер си направих профили в два сайта, чиито имена ще спестя на аудиторията от добро възпитание. Не са виновни за наплива на свалячи (да се разбира иронично) със снимки на бицепси и джипове, които никога няма да имат, и на бонбонени кифлички с пълнеж от ботокс и изкуствена коса. Подобни еволюционни абцеси преливат от каталозите с търсещи любов, секс, тройки, запознанство и дори най-обикновен разговор.

Наивният ми оптимизъм живя по-кратко от муха еднодневка, летяща право към вестника на пенсиониран инкасатор. Почти моментално бях замерена с шест предложения за приятелство, които биха накарали дори повечето тинейджърки да се изсмеят злоядо. За правопис изобщо няма да споменавам. - „Ей, секси". Няма по-изтъркана и вкисната реплика. Та аз дори нямах снимка!

Уважаеми мъже, ако желаете да заговорите някоя жена в интернет, по-добре разкарайте речника на патологично неуспешния мачо. Забравете за „Здравей, палавнице, как си?", „Хайде да си поиграем", „Харесвам лоши момичета" и прочее. Особено, ако ползвате ник, представящ ви като всевъзможни шефчета, секси-та, лоши момчета, мастър-и и прочее хиперболи.

16-тата покана се оказа нормална и успях да проведа кратък, за моя радост, свестен разговор, който не започваше с тъпо предложение за секс и съпътстващата го биологична, измерима в сантиметри информация, а със „Здравей, бих се радвал да се запознаем". С човешко лице, а не с коремен мускул или голяма глава с шефън модел слънчеви очила.

Тъкмо се зарадвах, когато ударих ново дъно. В нета е пълно с агенции за оnline dating. Баба ми със сигурност не би го разбрала, но лошото е, че и аз имах известни трудности. Сайтовете предлагат всякакви екстри. Някакви хора да ми уреждат срещи ... от разстояние? С гарантирана дискретност.

На Запад това си е машина за пари, трупани на гърба на многострадалните самотници. Има си правила на писането, на профилната информация, на споделянето .... Висш капитализъм, опрял до размяната на един доста ценен ресурс - чувствата. Чудя се кога станахме толкова поамериканчени, че и до това опряхме. Ама, човещинка си е.

Индустрия за любов

Значи, оставяш някакви данни и някакви предпочитания и заставаш в поза „трепетно очакване". „Ало, добър ден. Искам синеок, брадат мъж, който да е висок точно 183 см. и да разбира от международна политика и био храни". Все едно си поръчваш пица. „Разбира се, доставка след 40 минути". Даже си представих как някоя мила женица ми го казва с приповдигнат тон. „Любовта на живота Ви пристига". Да бе, да.

Представям си обещаващата среща с обещаващия млад самотник. Пристига мълчалив очилатко с перфектно изгладен ръб на панталона и също толкова перфектно оформен път на косата. Разбира се, ще носи букет повехнали китки, ще ми отвори вратата и ще ми разказва за отговорната си работа в някоя чужда фирма. Познавайки се, всичко ще приключи доста бързо, когато опита да ме хване за ръка или приложи някой натруфен комплимент. Вроденият ми цинизъм е способен да убие дори най-невинното намерение. Срамежливите мъже могат да ми бъдат симпатични за кратко време.

Докато визуализирам романса на немислимото, получавам още куп „оферти" за срещи, които мога да подредя по два критерия - нелепост и некадърност. Най-голямата граница стига до откровена проституция. Докато трия съобщения, ме заговаря жена, желаеща тройка със съпруга си. В едно от тях пише да внимавам, защото повечето хора във въпросния сайт са позьори. Следва включване от „Господаря на секса", а след това от мъж, изтъкващ арабските си дадености. Не, няма как да е толкова зле положението. Не може всички клечки да са къси.

Онлайн свалячите в българския нет са доста, доста голям брой. По скромните ми изчисления почти всеки седми гражданин на тая страна все някъде ще да се е регистрирал. Мисля си, че или народонаселнието е все по-сиротно, или му е толкова скучно, че си играе на Брад Пит и Анджелина Джоли в интернет, или просто иска да води таен живот някъде там. И трите заключения ми пасват, така че гася компютъра и приемам пораженчески, че никога няма да имам онлайн свалка.

Два дни по-късно се обаждам на моята приятелка и с мъка й разказвам за вредите, които сама си нанесох. „Не бой се. Една колежка ще се омъжва за мъж, с когото се е запознала в интернет, и ще занимава за Англия при него". Тази реплика вече ме довърши. Може би трябва да се ориентирам към световни сайтове. Къде ти? Аз с българските едва се справих. Каня я да се видим в Борисова. Не би. Тя просто предпочита интернет.

Oще: запознанства  интернет  онлайн  секс  социални мрежи  срещи 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.12.2011, 14:16

33 Elena Dyakova | 29.05.201316:08

Сетих се за нещо от "Интимен наръчник за блогъри":

От две години съм сам. Но мъжът не издържа дълго без добра жена до себе си.
Под "добра жена" имам предвид, разбира се, жена със сърдечен ритъм и без кожни заболявания, а "до себе си" означава – "върху него и съблечена".
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 28.05.2013, 23:27

32 honeybee | 28.05.201323:42

Вярвам, че има изключения. След двуседмично запознанство, онлайн, в туристически сайт, се срещнахме. Искрената усмивка и широко разтворените ръце - за прегръдка - ме спечелиха. А аз го спечелих с избора на вечеря - шкембе чорба, с много чесън и лют червен пипер. Вече две години не пропускаме мястото, където се видяхме и любимото ни шкембе. А, и живеем заедно оттогава. Сигурна съм, че ще има негативни и неприятни коментари, но пиша за добронамерените. Ако тръгнеш с добро, добро ще намериш. В онези дни, най-малкото, което съм търсила, е любов. А я намерих - и я желая на всеки.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 15:57

31 Диян Янков | 28.05.201322:50

акцента ти пак е резонен ..
съгласен съм принципно ,
че когато човек лансира своя опит за меродавен ..
винаги има фронт да е обвинен в субективизъм ..
не мога да избягам от това ..

но примера ти с пенделите и техния свръхопит .. не го приемам !

защото когато тръгнах да говоря от първо лице ..
споделих, че смятам себе си за средностатистически мъж ..
което не кореспондира по никакъв начин с гейския свръхопит Кул

така че като чете човек това което съм написал ..
презумпцията е да повярва или да допусне , че опита е на средностатистически мъж ..
не на някой който е в крайностите ..

наздраве да кажа и аз ДА!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.01.2012, 15:57

30 Диян Янков | 28.05.201315:33

трендафиле , благодаря за положителната оценка Смее се

и аз да допълня , относно някой твои реплики , които интуитивно някак предвкусвам Много щастлив

аз съм преминал през всички метаморфози , които нета потенциално предлага ..
тоест съм употребил максимума според моите възможности ..
и мога да кажа съвсем отговорно, че никой не може да играе роля прекалено дълго ..
и в края на краищата , всеки нормален тип разбира ,
че ролите в нета водят само до преразход на енергия ,
която може да се впрегне в нещо по ползотворно ..
тоест има много печеливши роли , но най печалившата е да си себе си .

или най общо казано ..има значение за съприкосновението на двама души в нета кой колко опит има там..
защото огромна част от хората са толкова впечатлени първоначално от възможностите , които предлага нета , че действително им се изкривява възприятието относно реалността . и се подхлъзват по наклонената плоскост .
за щастие , аз не съм от тези дето тепърва тръгват да опознават нет пространството и възможностите , които то дава .
и причината да твърдя , че имам обективна оценка на реалността е тази ..
това , че имам бая опит в нета .. а не че моята оценка е най точната .. видиш ли Смее се

а по повод темата да добавя още нещичко ..
за авторката най вече .......... и в нета е като навън ..
социализирането е процес .. който човек трябва да извърви ..
за да се социализираш в нета трябва време и не става от днес за утре ..
трябва да тестваш почти всички варианти .. да видиш какво ти харесва и какво не ..
и да определиш себе си ..
при откриването на нета си почти като новороден/а ..
докато проходиш , проговориш и научиш всички механизми с които можеш да си служиш в нета .. минават години .

този поглед така по периферията ..
всички мъже в нета са еди какви си .. е грешка .
в нета потенциала да срещнеш/намериш човек какъвто търсиш ..
е значително по голям от този на улицата при случайна или не случайна среща ..
просто трябва да изучиш методите за намиране .
което не е толкова лесно ..

и накрая .. разбира се , че на непретенциозните им се получава много по лесно ..
логично е тъй като техния избор е значително по голям ...
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 12.07.2010, 16:36

29 Профилът е закрит | 28.05.201314:11

Статии като тази, винаги са ме озадачавали със своето бръщолевене на празен ход. Някои го предпочитат тъпо. Кажи нещо без да се разбира нищо. Или кажи нещо, просто за да кажеш нещо... Темата е подходяща, да цитирам гениалния Генади и неговият блестящ, уникален текстови анализ на интернет- свалките. Приятно четене:

All we need is Фейсбук

Запознахме се в Интернет. Тя – манекенка, писателка, художничка, фотографка и модна дизайнерка, аз – фен на Тони Стораро, Локо София и Митко Парашкевов.

Започнахме да не излизаме заедно и нещата станаха сериозни. Когато двама човека в днешно време не излизат заедно, означава че седят пред компютрите си по едно и също време. Тя ми пращаше линкове към модни списания и романтична поезия, аз й пращах вибокс клипчета от live изпълнения на Тони Стораро с указания на коя секунда точно да паузира и хората върху коя маса да гледа, за да може да ме види в далечината в гръб.

Аз натисках бутончето с палецa нагоре когато тя споделяше линкове с поезия на френски без да имам и най-малката идея какво пише там,а тя коментираше моите статуси относно престъпното съдийство на мача Литекс – Локо София без дори да е гледала един мач през живота си. Тя мe препращаше, с голям ентусиазъм, към Интернет страници, в които имаше странно изглеждащи скъпарски дрехи, аз я поздравявах с хитовете от Payner Hot Auto Summer Pop-Folk Hits Vol. 9.

Тя стоеше до сутринта, за да си говорим, аз влизах през деня в Интернет, за да разбера къде е и какво прави. Тя ми казваше колко са грозни и безвкусни останалите жени с които съм приятел във Фейсбук, аз пращах лични съобщения със заплахи за физическа саморазправа на всеки нещастник, който имаше наглостта да оставя коментари на нейната стена или да харесаше късметчето, което си бе изтеглила.

Аз коментирах под снимките на нейните приятелки, че са по-дебели и грозни от нея, тя каза за споделените ми линкове на химна на МВР от Веселин Маринов и песента за Икебаната от Някакъв Педераст, че за първи път ги вижда и че се чуди откъде ги намирам тези свежи неща.

И така мина половин година, докато не решихме да се видим на живо. Цяла седмица се подготвях за този изключителен момент. Не можех да пропусна шанса си, защото тя беше най-специалното момиче на света. Трябваше да изглеждам така, че тя да ме хареса. Подбрах тоалет, с който да приличам на хората от снимките в чуждестранните сайтове за мода, които тя четеше. Смених Демобаза/Енерджи гардероба си с облекло, което считах че отговаря на нейните очаквания за това как трябва да изглежда перфектния джентълмен. Отидох на срещата облечен в сива федора шапка, меланж блейзър, риза на карета, кашмирен елек, сиви панталони – всичко Brioni и обувки Church’s.

Тя бе възприела същата стратегия за срещата ни – бе се облякла с дрехи, които според нея би носила идеалната жена в моите очи – тигрова ластична рокличка, която едвам й покриваше задника и черни кожени ботуши над коляното, с много капси и катарами завършващи с козината на умряло бяло пухено животно.

Аз бях направил резервация за Къщата с часовника, тя бе запазила два стола на бара на дискотека в Студентски Град където вечерта гостуваше Тони Стораро. По време на вечерята аз говорих за Жерар дьо Нервал и Теофил Готие, а тя на висок глас се възмущаваше от това как може чернодрешко травестит като Ангел Ангелов да се подиграва с труда на момчетата в мача срещу Литекс.

В чалга дискотеката в Студентски Град тя знаеше текстовете на хитовете на Тони Стораро благодарение на моите статус съобщения, аз от своя страна бях съкрушен психически и въобще не ми беше до чалга. Дори се чувствах неудобно носейки обувки, които струват повече от дрехите и месечната издръжка на компанията студенти-маниаци от съседната маса.

Тя бе осъзнала, че иска да се забавлява без да я притесняват задръжките й, които сама си бе наложила от страх да не я помислят за повърхностна селянка. Аз разбрах, че не търся жена, която да изглежда като клонинг на 99% от посетителките на нощните заведения в Студентски Град. Всеки от нас бе променил другия и макар да не го осъзнавахме си бяхме полезни. Аз й помогнах да се отърси от комплексите си спрямо чалга заведенията и тя изглеждаше така все едно за първи път през живота си се забавлява истински.

Върнах се в къщи и я ИЗТРИХ от приятелите си. Едно е да престанеш да се виждаш с някой, друго е да го ИЗТРИЕШ. Най-близко в емоционално отношение до това да изтриеш някой във Фейсбук е да му направиш аборт след като се е родил.

Сега отново си перкам бело в Червило и нося Демобаза. Пак може да ме видите върху масите в Студентски Град на лайвовете на Тони Стораро. Взех си поука, а именно – започнеш ли да се променяш заради друг човек, значи проблема е в теб.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

28 dedogo6 | 28.05.201313:23

Тренди, галош е на майка ти сина.Ще ликвидираш наеш ли кое?Мозъка ще си ликвидираш от пиене и писане на глупости... Чуди се
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

27 Manuela Gerenova | 28.05.201313:01

Един въпрос ме тормози открай време - кога ще спрем да гледаме толкова настървено в чуждото? И по-лошото, да даваме компетентни мнения и да съдим. Хора могат да се "намерят" навсякъде. Може и на погребение да са, не дай си Боже. Това с перфектните запознанства на перфектните места го има само по филмите и много, ама много рядко при "една приятелка на комшийката на лелята на Минка от гимназията на Мария". K'во - ще го зарежеш, понеже не е било в градинката на Народния, сред весела глъчка от тълпата, държейки запотена бутилчица сайдер, небрежно отмятайки коси и винтидж рокля и гледайки замечтано в залеза? Пич, плийз...

П.П.: Говоря с опита на човек, който е имал връзка със срещнат в подобен сайт мъж. Мястото, на което се бяхме запознали, не оказа никакво влияние.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 15:57

26 Диян Янков | 28.05.201312:51

темата е с огромен потенциал, но така подадена е слабичка . Много щастлив

аз за добро или зло имам бая свободно време
и потенциала на интернет запознанствата ми е пределно ясен .
на авторката мога да кажа , че той зависи главно от нейните възможности .

в интернет се срещат всякакви хора ,
както откровени тъпанари и кухи лейки, така и хора с качества ,
които надхвърлят средностатистическите или очакваните .

действително обаче кухите хора ..
имам предвид изпразнени от съдържание хора преобладават .
то е закономерно това .

статистически погледнато нещата изглеждат така ..
отношението на активно търсещите любов и ласки в нета е долу горе 1 към 6 ..
в полза на жените . тоест шест мъже се състезават за една жена .
освен това от жените в нета, процента брак е около 5 пъти по висок от този на мъжете .
което най общо значи, че на 100 жени една става ..
като става значи само това , че потенциално става ..
тоест има прилична външност/изглежда задоволително добре .
има задоволителна обща култура и на пръв поглед няма някакви крещящи дефицити .
а при мъжете долу горе на 20 един отговаря на еквивалента на "задължителния" минимум
който освен това , е доста по висок от същия за жената .

сега .. едно уточнение да вметна .. че това е моята камбанария погледнато .
от камбанарията на някой по непретенциозен всеяден левент , нещата може да изглеждат съвсем различно , но аз се смятам за един средностатистически мъж , без много завишен критерии и с обективно усещане за реалността .

ако вземем моите данни предвид ..
които са плод на много години киснене в нет пространството ..
и не само него разбира се .. и направим проста сметка .. ще видим ,
че интернет е около 10 ПЪТИ по потенциално продуктивен за жените от колкото за мъжете .

в същото време жените да пискат за това , че в нета мъжете са под всякаква критика е меко казано дразнещо ..

толкова за нета от мен .. макар че мога книга да публикувам Смее се

а за извън нета .. нещата са долу горе огледални ..
тоест извън нета е малко по добро отношението в полза на мъжете ..
но в никакъв случай разликата не е голяма ..
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

25 Georgi Tashev | 28.05.201312:20

"Аз съм ликвидаторът" хахаха. Какво ликвидираш? Кюфтета от кучешко месо, стръкове праз лук и водка Спирт.
Най-големия безделник и шизофреник в галактиката, криещ се зад безброй прякори, запълвайки безкрайното си свободно време с безмислени дълги коментари, които никой вече не чете.
   

оценка

+7 -0

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

24 Ben Dover | 28.05.201311:11

Хах,видех ти профила,ма се замислям,при положение,че сайта е боклук,а ти кръжиш наоколо като муха-лайнярка,кво точно си изхвърлил.Че и безплатно. Смее се
Мамин,златен убавец.По-скоро си се изхвърлил на килима.Че то това при тебе си е изхвърляне на боклука.
   

оценка

+5 -0

Най-коментирани