Skype орисия | webcafe.bg
Webcafe

Skype орисия

Гергана Янчева
19.07.2010, 16:13 (обновена 10.08.2010, 17:50)
момиче, скайп, аниме

Каква е гаранцията, че ако умея да те изпързалям в Skype, няма да успея да го направя и на живо?

Комуникацията ще убие контакта - рано или късно - или още тази вечер в чата...

Какво лекуваме там? Търсим кого? Живият човек тъждествен ли е на псевдонима си в режим SkypeMe?

Виртуалният контакт е привлекателен, лишен и от битовизми, и свян. В него всичко се определя от статуси и постинги, приятелското обкръжение се измерва в брой абонати, мъжете с лекота подаряват "прегръщащо мече"...

Но има ли място там за нас самите? Или пък сами предпочитаме да се лишим от реално присъствие?

В крайна сметка чорапите на нито един мъж в Skype не миришат, а ако аз не съм измила косата си днес, вие няма как да забележите...

Има ли шанс за реален прогрес в стремежа за виртуална уникланост?

Подобно на реалността, във виртуалността се е зародило копие на това, което тук на земята наричаме съдба - обяснение на необяснимото. Oправдание или просто етикет на примирението. Съдба.

Сигурно съществува нещо, което може да се определи като „виртуална предопределеност" или с други думи „Skype орисия"...

Да - изолираме се, да - губим контакта, да - оглушаваме, докато чуваме и онемяваме, докато говорим, но... всъщност единственото, от което можем да се опасяваме във виртуалното общуване е да поискаме зелената отметка отсреща да оживее...

А след като оживее, да се окаже, че най-подходящото изречение за случая е били „Внимавай какво си пожелаваш!" Да се окаже, че той/тя не е съвсем... абе не е така както го беше написал в чата.

И какво от това? Връзките се прекратяват, бракове се разтрогват, работните места се напускат, балончетата се трият с един клик и дори има опция да ги блокираш, което ще да е нещо подобно на земното „Сбогом!".

В Skype има точно толкова заблуда, колкото в един обикновен ден тук на нашата планета.

Разликата е в това, че на едното място заблудата може да се украси, за да се продаде по-добре и много повече пъти, а на другото заблудата си е проста и гола заблуда, която всички виждат, никой не купува и се продава в изолирани случаи, които за кратко наричаме "Сляпа неделя".

Всичко това ужасно наподобява телевизия, сякаш всеки виртуален профил на реално съществуващ човек е негов собствен тв канал, където той може да излъчи една и съща реклама колкото пъти пожелае. Или поне толкова, колкото пъти са му необходими, за да достигне до желания пазарен ръст.

Има ли такова нещо като Skype маркетинг? Продаваме ли се?

В ежедневието си той може да работи за малка заплата на кофти място с кофти колеги, може да се бори с акне, оплешивяване и плесен, избиваща в банята. Тя, може би, страда от постоянен предменструален синдром, бори се с килограми и разрушава мастни депа, а в дните, когато не го прави, се бие срещу още по-опасни врагове - например загорялата мазнина по фурната и котления камък в пералнята...

Обаче на честотите на собствените си виртуални канали и двамата четат поезия, цитират ту Ницше, ту Паулу Коелю за по-забавно, поздравяват се с джаз парчета, които иначе никога не биха слушали и говорят за ходенето до село, като за „приятна разходка сред природата"...

Забравих да кажа, че и той, и тя, бидейки знаменитости в собствените си програми, обожават природата, животните, разходките, виното, съвременната литература... Какво по-хубаво от това?

И какво от това?

Може би все пак има шанс за реален прогрес? Така или иначе ти се налага да четеш, да използваш повече думи, отколкото някога си си представял, а и дори да не стане точно така, то можем да се надяваме горещо на едно елементарно ограмотяване и обогатяване.

Приемаме, че действителността си е действителността, а Skype е по-скоро това, което бихме искали да бъдем - или измамна версия на гореспоменатата. Но каква е гаранцията, че ако умея да те изпързалям в Skype, няма да успея да го направя и на живо?

На едно друго ниво активното ни присъствие както в живия живот, така и в този, основан на байтове, пиксели и файлове, се дължи на естествената ни потребност да притежаваме и умножаваме.

Дали защото едно никога не стига, дали защото две е повече от едно - хората не са гладни, хората са лакоми.

За чувства, за емоции, за преживявания, за спомени, за удоволствия, за проблеми и несгоди дори. Пределно ясно е, че докато има търсене, ще има предлагане...

Аз/ти на улицата, аз/ти в Skype - фактически сме двете страни на една и съща монета, които за жалост никога няма да се видят очи в очи, което за съжаление ще кара мен/теб да търсим отражението си в чужди очи/монети.

И ако все пак имаме възможност да моделираме отражението, то нека това стане от ъгъла на най-добрата ни снимка, естествено леко барната от PhotoShop, пък дано стигнем там, където искаме да бъдем. Ако изобщо знаем какво искаме.

Oще: skype  виртуален  комуникация  чатене 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.01.2010, 19:10

1 GohoBG | 21.07.201014:19

Браво!
супердобро материалче Много щастлив
и какво да правим?! така си е...
е вярно чать-пать се виждаме с някой я чрез елмаз или нещо подобно,
понякога и развитие има, жууувотЪ... Смее се няма как да спрем технологията,
а на живо всички мистификации падат, рано или късно и лъсваме по гол ... Чуди се
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани