Падаща звезда | webcafe.bg
Webcafe

Падаща звезда

Юлия Желязкова 06.12.2011, 23:10 (обновена 15.12.2011, 17:02)
Двама влюбени

Тогава сигурно сме вярвали, че я складираме за бъдещите „нас". Че няма какво да се обърка, защото ние вече имаме спомени

"Не съм сигурна дали харесвам звездите. Понякога приличат на прогорени дупки от фасове във вечерна рокля".

Това ми каза тя в Онази вечер. Първата, в която стояхме, загърнати в спални чували на тревата, допивайки лениво бири.

Гледахме към небето, за да избегнем погледите си и да спечелим време. Изведнъж нещо се стрелна и остави диря, подобна на разтечена капка мляко по черно бюро.
„Ха! Па-да-ща звезда! Пожелай си нещо". И си пожелахме.

........

После нещата се случиха от само себе си. Всъщност, има ли друг начин? Сякаш някой, някъде, някога, е дирижирал живота до последен акорд...Както и да е.
Няколко месеца триехме възглавничките на пръстите си, тя леко поставяше ръка на коляното ми, когато шофирах, говорихме глупости и подскачахме като деца-идиоти в локвите на очакванията и недостъпността си. Останалият свят не беше фактор, а дори да съществуваше, със сигурност щеше да се подреди точно както на нас ни е удобен.

Веднъж тя попита къде отива цялата енергия, която акумулират хората, когато са влюбени. Зарядът, каращ те да прескачаш планини, да издържаш денонощия поред без сън, да пиеш без следа от махмурлук, да се чувстваш като ултимативното перпетуум мобиле.

Тогава сигурно сме вярвали, че я складираме за бъдещите „нас". Че няма какво да се обърка, защото ние вече имаме спомени. В онези дни често любопитстваше какво съм си намислил на своеобразната ни първа среща. „Падащата звезда, не си ли спомняш, хайде де, кажи ми, сбъдна ли се?", повтаряше с важност на шаман, придавайки почти окултен характер на всяка дребна подробност от тогава.

„Да си паднеш по мен, как мислиш", винаги така отговарях и това сякаш я правеше щастлива. Запълваше всяка фуга във въздушния й замък.

Разбира се, заживяхме заедно. Настанихме се в една уютна дупка във времето, която побираше всички планове. Пространство, където разговорите за къща, деца, „докато смъртта ни раздели", се превърнаха в нещо толкова естествено, колкото кафето с две захарчета и сметана сутрин. И беше хубаво.

...........

Никой не може да каже дали достигнахме точката на битовизъм, дали бяхме прекалено млади, дали сме избързали. Карали сме се, естествено. Няколко пъти е спала в другата стая, казвала ми е, че ще се изнесе. Никога не е траело повече от 40 минути. Не открих и никакъв катастрофален белег в писмото й. Може би въпросът „как се получи така?" никога няма да намери отговор на тази планета.

Спомням си само последния път. И беше ужасно.

............

Бяхме излезли да вечеряме навън. Напоследък не беше доволна, често говореше за отчуждение, че не знае какво се случва и за проблемите ни. Ах, проблеми. Винаги има, но незнайно защо, жените си мислят, че са способни да ги разрешат. Не си спомням точните й думи.

Помоли да поговорим на спокойствие вкъщи. Прибрахме се, забъркахме коктейли и тя влезе да си вземе душ. Тук, може би, е редно да цитирам писмото:

„Нали знаеш за парадокса под душа? Обгърнат си от химическа пяна, но ти се иска да изолираш миризмата на всеки въображаем плод и подправка. Всеки мускул в тялото ти изпитва умора, но упорито вярваш, че водата отмива напрежението... и си повтаряш „Всичко е наред. Всичко ще бъде наред. Трябва да е наред!". Докато въртях врат, разкършвайки тази мантра, погледът ми се натъкна на малкия плик. В интериорен с кофата, която мразя, кафяв цвят. Shit."

...........

Тя излезе мокра, с онзи объркан поглед и парализиразно спокойствие. Опря се на масата, както си беше по хавлия, отпи от по-близката чаша и ме попита:

- Какво е това в банята?
- Не знаеш ли? - идиотски и инстинктивен отговор.
- Искам да го чуя от теб.
- Хероин.

Млъкнахме, всеки забил очи в различна траектория.
Човек няма много какво да каже в подобни ситуации. Когато сградата се руши, или започваш да крещиш, или просто онемяваш. Избрахме второто.

Беше странно да я гледам. Когато е съкрушена, става полупрозрачна. Така можеш да видиш как се свива диафрагмата й, как дъхът й се чупи на хиляди парчета и започва да диша, сякаш преглъща живак на порции - за да укроти желанието да повърне. Очите й, когато е крайно развълнувана, стават по-зелени. Обаче не върви да смотолевиш „Хей, добре изглеждаш".

Каза, че иска да излезе на чист въздух. Само за няколко минути. И така направи.

........

Не чувах нищо. Само тишина и разместване на нощен въздух. След малко влезе. Почти усмихната.
- Видях падаща звезда, странно, а? От балкона.
- Какво си пожела?
- Да оцелея след тази раздяла.

Oще: въздух  звезда  хероин 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

16 Лични финанси | 15.12.201113:37

Ако го гледаме като чисто художествен текст, супер. Ако трябва да се търси някакво послание обаче - тц.

Като поезията - красива, но безполезна Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

15 Pavur Pezev | 08.12.201108:33

А на мене ми се струва,че доста коментиращи,четат така,както шофьорка в натоварен трафик слуша радио-отвреме на време дава ухо,върви прогноза за времето...разкъсвания...нахлувания...прониквания...Не не за това,мръсница с мръсница Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

14 Bichkiiata | 07.12.201121:44

Не разбрах, какво е станало, че се стигна до хероин, да не би да е защото любовта изгоря и падат сажди?

А децата в Сомалия ядат мукава.

Ей го на и Зашев няма добра шумоизолация, и той страда.

Проблеми на всички нива.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2010, 13:30

13 Божидар Гюлмезов | 07.12.201118:00

Юлето пусна поредната прекрасна... и същевременно тъжна статия...
Само не ми стана ясно защо говори от мъжката гледна точка но...

Искрено се надявах това за хероина да е бъзик, ама като гледам реакцията на жената май въобще не е било бъзик, ами просто поредния път...

Жалко и тъжно...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

12 Мина | 07.12.201115:05

Да, хубаво.... тъжно....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

11 Оня Дето Го Трият | 07.12.201114:56

Зашев

Простаци, остави ги, не им обръщай внимание Смее се
Тя адреналинката сигурно си е пожелала с някой да гледа звездите, пък виж къв и се е паднал ....нека му е зле Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

10 lele male | 07.12.201114:53

"...диййй Маруся и други." поклон Смее се Смее се Смее се

Чуди се Стана ми направо тъжно за теб...защото и на теб ти се язди на Маруся... Смее се
Пожелавам ти хубав хотел и плеяда от "звезди" по празниците! Да се обадиш на рум сървиз и да кажеш: „Рум сървис? Изпратете по-голяма стая!“
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

9 lele male | 07.12.201114:12

Смее се Смее се Смее се
@ Зашев - "...Гледам некъв калъф е уцелил тотото,и той и прави всичките тея приказни неща които аз и бях намислил."

От къде гледаш? Я запиши и прати на линк...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

8 Оня Дето Го Трият | 07.12.201113:59

Не с прав, Зашев, той и калъфа същата звезда е видял и същото си е пожелал.
Те звездите (и адреналинките) са такива - не могат да огреят навсякъде Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.09.2010, 17:54

7 Scooby Doo | 07.12.201113:09

Харесвам!
   

оценка

+0 -0