Зарязах го, защото ревнуваше | webcafe.bg
Webcafe

Зарязах го, защото ревнуваше

Къртни Стокър, good.is
04.05.2012, 16:25 (обновена 05.05.2012, 07:52)
Ревност

Когато се прибирах вкъщи, той винаги ми разказваше колко скучна вечер е имал, след което се карахме в опит да разберем кой е виновен за това...

Никога не съм искала да излизам с Джош. Запознахме се на едно парти, организирано от приятелка на майка ми. Родителите ни ни бяха поканили там, само за да ни уредят - и двамата знаехме това, защото живеехме в малко провинциално градче, където сватосването си беше обичайна практика. Бях на 16 години и на път да се превърна в политически либерална и религиозно неангажирана, така че този стар номер въобще нямаше да мине пред мен. Джош, от друга страна, беше отгледан в консервативно семейство и винаги правеше това, което му се каже.

Той ме покани на среща, а аз се поколебах. След това си представих разговора, който щях да проведа с майка ми по-късно, ако му бях отказала. "Защо не прие? Какво му има на момчето? Изглеждаше толкова мил... защо трябваше да си толкова груба?" И така му казах да.

Не знаех, че 4 години по-късно щях да съм му бясна, говорейки по телефона, намирайки се пред един бар, в който приятелите ми танцуваха. Джош мразеше баровете, затова всеки път, в който аз излизах, беше "вечер на момичетата". Той мразеше този факт дори повече. В случаи като този се обличах в секси дрехи и танцувах с приятелките ми. Джош пък ми изпращаше SMS-и през цялото време, притеснен, че флиртувам с други момчета и пия прекалено много. Аз го игнорирах с часове, след което най-накрая му се обаждах по телефона.

Разговорът ни протичаше по следния начин:

Аз: "Какъв е проблемът, Джош?"

Той (звучейки жалко): "Няма нищо, просто исках да видя какво правиш. Защо не си вдигаш телефона? Игнорираш ли ме?"

Аз: "В момента съм в бара. Шумно е. Правя неща, различни от това да си проверявам телефона на всеки пет минути. Искаш ли нещо?"

Той (наранен): "Да, исках да поговоря с теб."

Аз: "Джош, навън съм и знаеш това. Защо и ти не излезеш с някого? Или си напиши домашните, или гледай някой филм... Ще говоря с теб утре."

Той (тактично): "Забавляваш ли се?"

Аз: "Забавлявах се, поне докато не се наложи да изляза навън и да говоря с теб"

Той: "Защо си навън?"

Аз: "Спри да ми задаваш глупави въпроси! Току-що ти казах, че ще говорим утре. Сега искам да се върна при приятелите си."

Той (нарочно) : "Защо си толкова ядосана? Просто питам защо си навън..."

Аз: "Затварям ти. Не ми звъни или пиши повече тази вечер!"

Той: "Няма ли поне да ми се обадиш, когато се прибереш, за да знам, че всичко е наред?"

Аз: (обезоръжена): "О боже! Добре..."

Той: (тъжно): "Обичам те."

Когато се прибирах вкъщи, той винаги ми разказваше колко скучна вечер е имал, след което се карахме в опит да разберем кой е виновен за това. Четири години по-рано бях избягала от настоятелните си родители право в обятията му. Отначало неговото внимание ме караше да чувствам сигурност, а сега единствената му цел бе да изкопчи повече информация от мен: Джош беше много ревнив и манипулативен. Аз от своя страна му отговарях агресивно и враждебно. Той използваше гнева ми, за да ме нарочи като неуравновесена истеричка и да представи себе си за верен и измамен мъж. След това аз започвах да се замислям дали наистина не прекалявам, извинявахме се един на друг и спорът приключваше с нещо от сорта на: "Не че не ти вярвам, просто те обичам адски много".

Емоционалните манипулации се превърнаха в ежедневие

Джош беше експерт по този тип емоционални обрати. Винаги ми правеше забележка, ако дрехите ми разкриват "прекалено много" (не за друго, просто искал да знам как изглеждам в очите на останалите). Освен това правеше пасивно-агресивни коментари, когато употребявах алкохол (грижел се за здравето ми), очакваше от мен да бъдем заедно всяка минута извън университета - дори докато учех (защото просто искал да прекарва повече време с мен).

Всъщност той направи всичко възможно, за да се сприятели с моята компания, така че да може да се залепва за нас всеки път, в който излизахме заедно (в крайна сметка те били и негови приятели, нали?). Макар че не одобряваше факта, че някои от тези мои приятели бяха момчета - особено бившия ми съученик от гимназията Джъстин, който живееше на 200 км разстояние. За Джош обаче 200 км бяха малко по-близо, от колкото му се искаше.

Отрано осъзнах, че това поведение не е нито мило, нито романтично. Но не успях да го приема като нещо необичайно. "Щях да съм голяма късметлийка, ако гаджето ми ме обичаше достатъчно много, за да ме ревнува", ми казваха приятелите. Или пък: "Нямаше ли да си по-притеснена, ако въобще не ревнуваше?"

Чувствах се длъжна да провокирам ревността му с разговори с други

Впоследствие се отказах да излизам без него - не си струваше, ако знаех, че Джош ще ми съсипе вечерта и ще ме накара да се чувствам като кучка след това. Когато той започна да ме притиска за брак, му казах, че дори няма да го обмислям, преди да съм се дипломирала. А когато Джош ми заяви, че повече не иска да говоря с Джъстин, защото си мислел, че той ме харесва, нарочно звъннах на Джъстин и започнах да разговарям с него по-често - за книги, за училище, религия, политика, а понякога дори и за връзката, от която не можех да се отърва.

И тогава изведнъж Джош реши да постъпи в армията. Отчаяно опитващ се да продължи с живота си и разстроен, че съм отложила брака ни, той реши, че има нужда да последва стъпките на брат си и да се присъедини към ВВС. Изведнъж се оказа, че ще бъдем разделени по-дълго от всякога преди - цяло лято. Той нямаше възможност да ми звъни постоянно, нито пък да ме чака цяла нощ да се прибера. Започнах да виждам себе си извън тази връзка - и гледката определено ми харесваше.

Приятният вкус на свободата - и на това да не те манипулират и контролират

Когато се върнах в родния ми град за лятната ваканция, открих, че прекарвам цялото си свободно време с Джъстин - не защото така трябваше, а защото исках. Беше освобождаващо да се чувстваш желан от някой, който няма нужда да те контролира. Флиртувахме известно време, но той отказваше да направи първата стъпка - в крайна сметка аз още бях обвързана. Но се радвам, че не я направи и че аз бях тази, която реши, че това, което имам с Джош, не си струва да бъде запазено. Тъй че целунах приятеля си - и бих шута на Джош.

Oще: бар  приятели  разговор  ревност 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.05.2011, 11:55

10 Анета Попова | 30.06.201216:08

Извода - не трябва да търпим ревнивци! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.09.2010, 13:12

9 sarfios | 07.05.201206:43

v webcafeto kirilicata veche ne e zadaljitelena, moje da si spamite v komentarite linkowe, i da psuvate, i da chetete selski istorii. Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.04.2012, 15:29

8 Witch | 05.05.201222:20

Личи си, че не сте се обичали, за какво сте се напъвали изобщо за такава измислена връзка!?! Отдавна е трябвало да се разделите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 19:34

7 Diqn Nikolov | 05.05.201219:35

Според мен тая е долна кува Джош се е опитал да я вкара в перавилния път но курвата се е наебала накрая с приятелите си ......... Усмивка
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 05.05.2012, 18:24

6 Vladimir Trifonov | 05.05.201218:28

на мен пък историята ми харесва... не мога да повярвам, че тези които са коментирали тази статия изобщо могат да четат... изглеждат доста по-глупави от повечето хора... Объркан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

5 Manuela Gerenova | 05.05.201215:51

Дали ще е физическо, или психическо насилието - ти, скъпа, си там доброволно. Не ми ги говори тия приказки от 1001 нощ - малък град, мама, тати. Ти си се нахакала доброволно до шия, търпиш не месец, не два, не пет, а четири години и после "Мръннн пък!". Не ти ли стане ясно още първия път като почне да ти звъни през 20 минутки контролно, значи сама си си виновна, че си, меко казано, несъобразителна и, меко казано, бяла птица.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

4 Дракон с кисело зеле | 05.05.201215:38

Психичноболната кифла пак е наспамила уебкафето с линк към олигофренския си блог.

Абе, девойко, ти не осъзна ли, че така трупаш само омраза?

Ениуей, к`ва, по дяволите, е тая статия? К`ъв й е смисълът? Де го?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

3 Мина | 05.05.201215:11

Какво толкова питате какво било това- просто история за ревност.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.03.2012, 17:34

2 Цветин Петков | 05.05.201211:50

Каква е тази простотия сега?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.02.2012, 10:21

1 Stanko Bulanov | 05.05.201210:43

и кво стана накрая? Джош да не умря от ревност? Смее се предполагам не...всеки си е хванал пътя, света не е свършил в крайна сметка (не още) Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани