Ироничната действителност | webcafe.bg
Webcafe

Ироничната действителност

Мила Цалова 08.12.2010, 12:14 (обновена 09.12.2010, 12:35)
бърза храна

Снимка: © psychologytoday.com

Прекалено много усилия се хабят в търсене (и консумиране) на перфектната половинка. Много по-адекватно е те да бъдат инвестирани в това аз да се превърна в перфектната половинка...

Още в детските ми години един мит беляза представата ми за връзките. Легендата за андрогините. Тези великолепни същества имали по две глави, четири крака, четири ръце. Били изключително силни и можещи. И умни. И горди. Толкова горди, че дръзнали да съперничат на боговете. Да се сравняват с тях. И да мерят сили.

Това, разбира се - разгневило боговете. И, те, разбира се - ги наказали. По един съвършено прост и съвършено жесток начин. Разделили великолепните същества на две. Оттогава човеците се лутат по Земята. Носят по една глава, две ръце и два крака. И търсят изгубената си половинка. За да станат отново силни и можещи. И дръзки. И пълноценни.

Ироничната действителност

Животът, сляпата случайност, боговете... винаги са имали горчиво чувство за хумор. "Да, може би на земята има някой създаден точно за мен, но едва ли някога ще се срещнем!" И как бихте могли! В това точно технологично общество! В него свързването е все по-лесно, но връзките все по-трудни. Идиотско, но факт - колкото повече хора познавате, толкова удържането на идеята за "единствения" е по-невъзможно.

Феноменът "фаст фуд" се утвърждава и в интимните връзки

Удобен, но нездравословен. Ако си прехвърлил 30-те без да си създал семейство, става все по-трудно да вярваш в идеята за "половинката". Да не говорим, че започваш да не вярваш в идеята за любовта.

Тя бива сведена до секс. Интимността, истинското докосване, приемане, разбиране, грижа... кой има време за това?! Може би не срещата, а оставането е големият казус?

Колко невъзможно е допускането, че...

...ще си ми интересен и след пет години; още ще те желая; ще вярвам в мечтите ти; ще си единствен; ще си лоялен; обичащ; впечатляващ... кой може да твърди, че опознаването няма да доведе до отегчение?!

Кой разумен човек може да гарантира, че с времето ще става по-хубаво, а не обратното... никой! Ако се вярва на статистиката - гарантирано е точно обратното - развенчаването, разочарованието, разобличаването... Това демотивира. Демотивира и опита за свързване, и усилието връзката да се задържи.

Още по-ироничната действителност

Не е ли по-страшна друга съвременна истина: че "всеки садист намира своя мазохист"?! Кой дявол е по-черен - нездравословните връзки или невъзможното свързване?! Ето тезата: "Винаги, когато на интимната връзката се разчита да попълни недостиг в личността - тя е осъдена."

Осъдена да не се случи или да бъде не-щастлива

Ако искам връзка, за да се грижи някой за мен, може би ще я намеря. Но заедно с грижата ще получа похлупването, контрола, зависимостта. Ако искам връзка, защото искам да се грижа за някого, може би ще я намеря. Но, заедно с нея ще получа неравно партньорство, постоянни изисквания, вменяване на вина... Тогава?

Ето нова теза!

Прекалено много усилия се хабят в търсене (и консумиране) на перфектната половинка. Много по-адекватно е те да бъдат инвестирани в това аз да се превърна в перфектната половинка. А перфектната половинка... тя не е не нищо друго и различно от пълноценна зряла личност.

Така, когато някой хубав ден срещна друга пълноценна зряла личност, тази среща ще е толкова красива... колкото може да е!

Oще: връзки  отношения  половинка 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

10 Лични финанси | 13.12.201013:54

*абсистенция
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

9 Лични финанси | 13.12.201013:54

Много си е правилна теорията и статията я предава съвсем разбираемо.

Не може да започваш връзка с идеята така да си решиш някакъв проблем, който сам не би могъл да решиш.

Човек трябва да е завършен и доволен от живота дори и сам. Само тогава можеш да имаш пълноценна връзка, без да тежиш на партньора си. Тогава можеш и да го погледнеш и изучиш реално, а не да го виждаш през очите на наркоман в абстиненция.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 16:47

8 Начко | 09.12.201012:01

Уважаема Роси Бехова, като цяло намирам материала за глупав и безсмислен, но точно цитираните от Вас думи са си съвсем на мястото. Авторката според мен твърди, че в интимната връзка не бива да се търси КОМПЕНСАЦИЯ, но никъде не прочетох императивно изискване за "съвършени и завършени личности". Разтълкувано и изразено с повечко думи - ако искаш връзката ти да я бъде и да просъществува - когато я започваш, трябва да си наясно що за птица си (казано най-общо) и да се приемаш такъв, какъвто си, а ако не се приемаш - да считаш, че желаната промяна в твоята физика/външност/характер/ерудиция/и-така-нататък може и следва да бъде извършена от теб и само от теб. Ако аз съм тъпунгер, а партньорката ми е гений, ако аз съм грубиян, а тя - най-милото момиче на света, то подобна връзка би ме направила да изглеждам умен и мил, но не задълго. Тоест привидната компенсация на моите дефицити от страна на моята партньорка няма да свърши работа. Друг е въпросът, ако аз наистина искам да попълня въпросните дефицити и полагам усилия в съответната посока - тогава партньорката, притежаваща въпросните качества в излишък, би могла да окаже много благотворно влияние. Има и друго: ако аз съм тъп, а тя е гений, но и двамата нямаме проблеми с това (тъпотата, гениалността, разликата между двете), то тогава, според думите на авторката, и връзката няма проблеми и не е обречена... Самата истина, нима не е очевидно?
Това, че Вие виждате вменяване на вина в подобни напълно безобидни думи, не говори добре за Вас, евентуално и за връзката Ви. Също и фактът, че използвате политически коректна лексика ("неистини" == "глупости"/"лъжи"/"кретенизми").
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.09.2010, 13:02

7 sladuredka | 09.12.201007:59

Какви са тез определения : глупав, егоист в любовта.
Влюбения изглежда понякога глупав, а егоиста се мисли за умен.
Това не е любов, това е просто връзка. Като обичаш човека ще виждаш
много от качествата му преувеличени. Глупак ли си тогава?
Мъжките разсъждения винаги се въртят около много ясни и предварително
зададени категории. Не се допуска, че може да съществуват и истински чувства.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.08.2010, 12:46

6 randome | 08.12.201019:39

съвършенни хора няма (това е някакъв идеал...различен за всеки индивид).
повтарям се ''ама не мога да се въздържа''
свиквайте - срещу вас има човек (независимо от пола му) и той/тя Н Е ПО_ГЛУПАВ ОТ вас.
Толерантност - това____ Е качество-то да можеш да погледнеш от ''кожата на другия/другата''.
егоизма в една връзка(катеренето по главата,дърпането на чергата,налагането) със сигурност ще Я разрушат (на онзи/онази дето не е по - глупав/глупава ИМ ПИСВА).. Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.09.2010, 13:02

5 sladuredka | 08.12.201019:05

Напротив! Няма такова правило. Зависи колко време си бил без емоционална връзка и какъв човек в крайна сметка си срещнал.
Може на преклонна възраст да изживееш истинската любов.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.10.2010, 23:44

4 Charles Grant | 08.12.201018:35

Сърцето на човек не е безкрайно.
За всеки нов партньор остава все по-малко и по-малко любов.

Колкото повече партньори сте имали, толкова по-малко ще обичате следващият.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.11.2010, 10:19

3 Amor Mio | 08.12.201014:43

Роси, ще ти помогна. Аз също прочетох два пъти това изречение, но после реших, че е ОК. Въпросът е в тълкуванието. Никой не е съвършен. Целта е качествата на партньора да компенсират нашите недостатъци. Тоест да се получи едно цяло (андрогинът, с който започна статията). Затова трябва да си отваряме добре очите, за да си направим преценката, а не да разчитаме само на интимната страна на връзката ни, която може и да е божествена, но това да не е достатъчно отношенията ни да продължат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.12.2010, 13:39

2 Роси Бехова | 08.12.201013:44

интересно написано, но твърде повърхностни и клиширани разсъждения...Помисли на въпроса относно това : „Винаги, когато на интимната връзката се разчита да попълни недостиг в личността - тя е осъдена." Това е едно от онези невъзможни клишета, които насаждат вина - Нима за да предприемем да влезем в дадена връзка трябва да сме съвършени и завършени личности нетърпящи развитие!? Що за идиотизъм? Обикновено, не си давам труда да коментирам под статии, които не харесвам, но откровените неистини ме дразнят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.09.2010, 13:02

1 sladuredka | 08.12.201012:48

Добре че си оптимист. Това поне пролича накрая...
В началото на статията фантазираш като ученичка.
Такъв идеален партньор не може да се намери.

"Ако искам връзка, за да се грижи някой за мен, може би ще я намеря."
Бе ти може и да я намериш, само че от теб ще се иска доста повече отколкото предполагаш за тази "грижа". И не се знае докога...
Няма ли взаимност в една връзка, а само единия се грижи...рано или късно единия ще се разглези прекалено, а на другия ще му писне все той да "дава", а другия да е обгрижван. То всеки това иска.
Очаквах освен наблюдения и лични размисли да кажеш нещо с което да ни "докоснеш", но не се получи. Изненадан
   

оценка

+0 -0