Визитна катеричка | webcafe.bg
Webcafe

Визитна катеричка

ЕлиМели 05.05.2011, 10:14 (обновена 05.05.2011, 10:28)
жена

А съдбата те чака някъде по улиците на града

Беше й скучно. Всичките й приятели бяха заминали за морето. Скапан юли. Птиците отлитаха на юг през есента, хората ги изпреварваха и отлитаха към плажовете през лятото. Тя трябваше да работи. За да плаща наема на апартамента си, в който не искаше да живее. Искаше да е на морето, а не можеше заради нещо, което не иска. Скапана логика.

Тръгна си 5 минути преди края на работния си ден. Не й се стори важно. Реши да повърви пеша до вкъщи. Направи бърз план да мине по малките улички, за да избегне трафика и шумотевицата. Не осъзнаваше, че всяка стъпка от плана й я води към провала му.

Беше разсеяна. Мислеше си за пропиляното време днес. И за изгубеното време утре. Тежеше й да живее с това бреме - че имаше подарен цял живот, а го пропиляваше.

И точно тогава усети удара. Не разбра какво се случва, докато не падна върху паветата и не усети прахта по устните си. След това чу трясването на врата, бързи стъпки и запъхтяно дишане. И после две големи, широко отворени сини очи.

Започна да осъзнава какво се е случило. Лежеше на земята пред някаква кола, която явно я бе бутнала преди малко. Чувстваше болка, което май беше добър знак. Беше гледала в някакъв филм, че когато хората умират, телата им изтръпват и не усещат нищо. Затова винаги се радваше на болката, беше сигурен знак, че е жива и е добре.
- Добре ли сте? Ужас, не знам как стана... аз не ви видях? Просто изкочихте и аз....
- Добре съм - прекъсна го тя нервно и се опита да се изправи.
В момента, в който дигна глава, светът се завъртя. Усети, че няма да успее сама и се опита да се подпре на бронята на колата. Надигна се, но не без неговата помощ. Подпря се на предния капак. Огледа го - около 40-годишен, с тъмна коса, тъмен костюм. Кой носеше черен костюм в тази жега?
- Вие да не сте погребален агент?
- Не! Какво? Защо, как ви хрумна това....
- Опитвате се да убиете хора по улиците, явно бизнесът ви не върви добре и си търсите клиенти!
- Няма такова нещо, аз не ви видях, просто... о,не... имате кръв по лицето!
Кръв ли? Къде? Защо ли на нея все й се случваха такива неща? Ето, някои хора пиеха Мохито на плажа, а тя участваше в градска версия на Блъди Мери, но без водката!
- Спокойно, не припадайте, ще се оправя!
- Не, не, аз настоявам да ви откарам в болница!
Болница! Какви ги говореше този! Болницата е последното място, където щеше да ходи. За някаква си драскотина. Какво им ставаше на тези мъже, изпадаха в истерия от най-малкото.
- Ще се оправя. Аз трябва да тръгвам, имам една среща и...
Докато погледът й шареше, изричайки всички тези лъжи, успя да забележи, че той всъщност беше доста симпатичен мъж. Уплахата беше разкривила леко лицето му, но сега, когато бе започнал да възвръща нормалното си изражение, нещо в нея трепна. Изглежда беше толкова отегчена, че можеше да си падне по някой, който само преди минути можеше да я убие.
- Знаете ли, може би идеята за болницата не е толкова лоша... усещам да ми се вие свят и... може би сте прав.
Качиха се в колата. Преди това той събра чантата и телефона, който бе изпаднал от джоба й. Добре че не беше счупен.
Потеглиха из малките улички. Тя се погледна в огледалото - от челото й се бе стекла тънка струйка кръв, която вече бе засъхнала по средата на лявата й буза. Нищо сериозно, както и беше предполагала. Премести погледа си към него. Шофираше уверено. Ръцете му здраво стискаха волана, беше съсредоточен в пътя пред себе си.
- Внимавайте, няма място в колата за повече блъснати от вас - каза тя без да го поглежда и се резсмя.
- Не мога да си обясня как стана всичко, аз съм много внимателен шофьор, никога не съм имал подобни инциденти...
- Нека да не го наричаме инцидент, а съдба, а?
В момента, в който го изрече се усети, че флиртува с него. Хубаво, че той все още беше нервен и не схвана. Само я погледна леко неразбиращо, но с някаква благодарност, че прави ситуацията по-поносима.

Час по-късно тя излезе от болницата с малка лепенка на челото. Той стоеше подпрян на колата си на паркинга отпред. Все още с черния костюм на почти 30 градуса.
- Всичко е наред! Ще живея. И няма да те съдя! И ще ти говоря на ти, защото си ми длъжник.
- Радвам се. Да ви закарам до вкъщи. Поне това мога да направя.
Защо не!

Два светофара по-късно той я попита за адреса.
- Не го знам. Защо не отидем у вас?
Не го гледаше, но можеше да си представи вида му. Очакваше да започне да пелтечи и да се обяснява, че има жена и деца, че не я познава, че... Само това, което чу, не го беше предвидила.
- Добре.

Апартаментът му беше голям. На последен етаж в нова сграда. Може би беше мезонет. Освен ако стълбата срещу нея не беше просто прищявка на интериорния дизайнер. Мебелите не бяха много, но изглеждаха скъпи. Беше попаднала на някакъв богаташ.

Мисълта я издразни. Какво изобщо правеше тук този човек. Можеше да е на някой остров. Може би дори можеше да си има свой собствен остров. Убеди се, че хората с пари не знаеха как да ги използват. Колко е ужасно да си скучен и богат. Направо непростимо. Ядоса му се вътрешно. Без конкретна причина.

Когато той се върна с 2 чаши и бутилка вино тя го погледна и тръгна по стълбите нагоре.

Спалнята му беше голяма почти колкото апартамента й. Голямо легло, голям гардероб, нощни шкафчета, голяма лампа. И нито една книга. Помисли си за своята спалня. Пълна с книги. Всякакви. Не приемаше, че хората не четат. Ообено, когато имат пари, за да си купят всички книги на света. Обърна се към него и каза с равен тон:
- Аз ще тръгвам.
Той все едно не я чу, мина покрай нея и седна на леглото.
- Защо?
- Объркала съм се. Помислих те за някой друг!
- За кого?
- За човек, който чете!
Той се разсмя. Беше от онзи смях, който не си успял да сдържиш.
- Добре, разбирам. Преди да си тръгнеш все пак да се запознаем. Не мислиш ли, че поне това ми дължиш?
- Нищо не ти дължа. Да ти напомням ли, че щеше да ме убиеш?
- Преиграваш!
- Марина! А ти си?
- Има моя визитна картичка долу до вратата. Няма да те изпращам.

Когато се качи в асансьора, извади визитката, която беше забърсала на излизане, преди да хлопне вратата. За какъв се мислеше този? Сигурно продаваше наркотици на деца? Или въртеше незаконна търговия с риба тон! Или пък майка му беше реститутка! Погледна към написаното на картичката.
Филип Матеев.
Издател.

Oще: визитка  елимели  инцидент  среща 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.06.2011, 12:21

15 stella | 18.06.201112:32

На тази помия само краят е хубав Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.05.2011, 20:45

14 Gentle Smile | 29.05.201123:59

Хаха много ми хареса края, насявам се да му се е обадила и да има продължение разказа .... шофирам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.05.2011, 14:05

13 YOLE | 18.05.201116:58

бабата имаше ли пръчка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.05.2011, 14:05

12 YOLE | 14.05.201109:27

Ще стане работата на катеричката .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 07:41

11 Соня Алексиева | 14.05.201107:43

Явно има продължение защото тази "катеричка" в заглавието не се връзва с текста до тук.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.11.2010, 22:10

10 Jein | 10.05.201121:57

Браво момиче!
Пишеш свежо и позитивно. Всичко от теб е позитивно, за разлика от много други, които лъхат на дълбоки комплекси. Продължавай! Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 09:18

9 Madlen Nenkova | 10.05.201109:18

Най-сетне нещо интересно!!! Усмивка

ъъх дали ще има продължение?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2011, 10:48

8 Агресивен комплексар | 07.05.201111:02

Нема ли чукане,не струва.Ние у Перник това си го знаем!!!!!!! Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2011, 10:48

7 Агресивен комплексар | 07.05.201110:57

Катеричке,"блъди Мери" без уодка се казва "върджийн Мери" боксиране
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

6 Любима Стайкова | 05.05.201118:40

Подобен разказ беше написала една ученичка в 11 клас.
Ако искате нещо наистина свежо, но без клишета, потърсете разказите на Ина Иванова, събрани в книжката "Право на избор и други проклетии", има я онлайн.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани