Всичко за Коледа - и майка ми... | webcafe.bg
Webcafe

Всичко за Коледа - и майка ми...

Виктория Миланова 20.12.2010, 09:20 (обновена 13.12.2013, 23:42)
коледа

Снимка: © Getty Images

Всеки път по Коледа се замислям колко е тъпо, че в малката ни селско-съседско-роднинска държава сме принудени да живеем на родове и кланове...

- Какво търсиш в кухнята?

- Сармите.

- Това е само ориз, нали знаеш, после да си нямаме пак проблеми с килограмите...

- Стига с тези килограми! Ако искам, ще стана сто кила!

- Добре де, ама да знаеш, че само тъпите хора си имат проблеми с килограмите. Остави сармите, ти казах! И другите ще искат.

- Не мога, по-пристрастяващи са от цигарите. Даже цигари е по-вероятно да оставя на седемгодишния си племенник, отколкото сарми. Няма сарми за другите! Само за мен са!

- Направи си и си яж на воля.

- О, я ме остави на мира! Ще се науча да готвя, когато си пожелая.

- Да видим...

- Е, да не е ядрена физика!

- Ами като не е, научи се де!

- Добре бе! Ще купя утре от магазина готови! Отивам да пуша.

- Стига си се тровила! Толкова ли нямаш воля?

- Имам, но не виждам смисъл да я употребя да се откажа от нещо, което обичам.

- Кой ще иска да целува пепелник?

- Слава богу, намират се още.

- Така ли? Разкажи ми.

- Не искам. Нали знаеш, че с роднини не говоря за мъже.

- Че ние какво сме по-лоши от приятелите ти? Кажи де, кажи!

- Уф! (Паля цигара).

- Не тук, излез на терасата.

- Е, голяма работа! В кухнята вони на чубрица и пържено без това. А на баща ми нищо не каза, като пръдна в хола.

И така до безкрай. Това са най-вероятните разговори между мен и майка ми (или произволно избран близък роднина), които ще се водят на великия предстоящ семеен празник, който ненавиждам. Мразя Коледа. Умирам от страх, че настъпва. Че отново ще се натъпчем цялото семейство в един апартамент, защото така трябва, ще преяждаме и ще си пърдим в една стая. (Не приемайте това с пърденето твърде буквално, то просто описва степента на интимност, която не ми понася. Със същия успех мога да кажа, че ще се оригваме или ще дишаме заедно. И това ще правим, апропо.)

Коледа е най-натрапеният от Запада ден. Повече от Св. Валентин дори. Ние, хората живеещи по тези земи, сме източноправославни, дори и тези, които не вярваме в бог. Става въпрос за тип цивилизация и мироглед, в които захарният сироп на Коледа и Св. Валентин нямат никакви традиции. За нас по-големият празник е Великден, защото честваме победата над смъртта чрез мистичния акт на възкресението, а не чрез малоумно умиление пред някакво си бебенце, родено в яслите, както предпочитат католиците и протестантите.

Пък и да ме простите, сме доста по-телесни, за да се вържем, че от непорочно зачатие ще се пръкне дете. Ние, на които църквата официално позволява на Спасовден да се търкаляме в росата и кой когото хване, от него да забременява? Да вярваме в раждането на дете от непорочно зачатие пък и да се умиляваме от това? (Не напразно на 14 февруари честваме с по-голямо удоволствие Бакхус и произтичащите от него оргии, отколкото лигавщината на трезвата свалка по светивалентински.)

Смразявам се от ужас всеки път, когато си помисля за предстоящите дни със семейството, от което отдавна здравословно съм се отчуждила. Да, точно така, здравословно. И да, отчуждила. Поставих си го за цел и го направих. Семейството ми с радост и облекчение прие. Това е едно най-хубавите неща, които са се случили и на двете засегнати страни. Останахме си ние и никой не се опитва да си осмисля живота чрез другия, което, както знаете, ужасно натоварва.

Драматичното съскане и надговаряне през годините между мен и майка ми направи мисълта ми независима и кали самочувствието ми (което тя живее, за да руши). Бурните скандали с баща ми ми дадоха възможност първо да опозная емоционалното си наследство, а след това да го овладея (макар той да е цар да подлага тази овладяност на изпитание). Патологичната загриженост на баба ми, която и досега се вмъква в стаята ми, за да ме завива, ми показа колко хубаво е, че мога сама да се грижа за себе си. Да, но идва Коледа.

Глобализацията осра хубавичкия ни източноправославен пейзаж и каза, че трябва да харчим като луди в края на декември. И сега аз, ако откажа да се подчиня, защото си държа на традиционните неща, цялото ми семейство ще се обиди. Нали трябва да сме като другите, мамка му!

Всеки път по Коледа се замислям колко е тъпо, че в малката ни селско-съседско-роднинска държава сме принудени да живеем на родове и кланове. И как всичко това тежко се отразява на личния ни живот. И колко много съм постигнала, като успях да се еманципирам от собственото ми семейство. Колко много свобода ми осигурява това в отношенията ми с другия пол, в любовта, в професията, във всичко.

Сега вече сме две семейства - моето старо семейство, от което някога бях част, а вече не съм, и аз, семейство сама по себе си, независимо кой живее покрай мен. Затова никак не разбирам мамини синчета, които си търсят жена да ги отглежда, и бг-мами, които живеят, за да следят промяната в цвета на акото в памперса и да направят вечеря на "мъжо".

По Коледа всички си обичат семействата, а аз моето го мразя. Мразя го като свободен човек, който си прави каквото си иска, дори си мрази семейството по Коледа. Мразя ги и защото могат да понесат, че ги мразя, тъй като са точно толкова свободни от мен, колкото аз от тях. Първата ми мишена винаги е майка ми, която никога не пожела да й стана по-добър приятел, отколкото вече й беше баща ми.

И така ме спаси от моята вечна болезнена зависимост от одобрението й. (Първо посветих Коледния си манифест на омразата само на нея, но после реших, че този текст не ми харесва, дискриминира останалите и не е достатъчно празничен.) Мразя баща ми, че ме спаси от онзи тъп комплекс да търся във всеки мъж него или неговата противоположност, като така откри пред мен безкраен избор и направи всичко много по-трудно, но пък и по-сладко. Аз съм може би единствената жена, която няма тип. Мразя го, че не ме покровителства, а гледа на мен като на равен нему човек.

Мразя баба, която толкова се опива от семействеността, че ме направи критична към гадните й страни и ме подтикна към ъпгрейд. А сега замени в изреченията в горния абзац думата "мразя" с "обичам" и ще се получат също толкова верни твърдения.

По Коледа осъзнавам много ясно, че онова, дето го разправят, как семейството било най-важното нещо в живота, е измислено от хора, които искат да държат стадото в подчинение и да захранват размножителната машина, произвеждаща работна ръка. Защото любимите ти мъже или жени те напускат, изневеряват ти, предават те, оправят си собствените проблеми на твой гръб или те ползват за финансова опора (о, да, правят поне едно от всичко това, освен ако не си затваряш очите и не живееш в блажен идиотизъм). Децата порастват и те забравят и така трябва да бъде. И накрая какво ти остава?

Със сигурност не захаросаната представа за семейство, която лъха от всяко изображение - електронно и аналогово - по това време на годината. Оставаш си ти сам, срещу теб се взират собствените ти лични извънсемейни постижения или липсата им - и ако това взиране не ти носи радост и гордост, горко ти и тежко. Ако не си мразех семейството по Коледа, никога нямаше да знам, че не съм родена само за да бъда предадена с протокол от баща ми на мъжа ми, да послужа за разплод на нечия чужда фамилия и да приключа със смисления си живот на 40 години, когато си изпратя децата от дома.

Хората имат много по-важни задължения на тази земя от това да са добри членове на семейството. Те са тук и за да бъдат добри с членове на други семейства, да им помагат, когато те не се справят, да бъдат критични, да искат по-добра съдба за себе си и за околните, били те й непознати. Тук са за да творят, за да правят научни открития, да стигнат до Марс, да открият лекарство против рак, да спечелят Олимпиада, да вдъхновят други, които никога не са виждали, да протестират против несправедливости и потисници. А не просто да живуркат общоприемливо и безобидно в семейства, които, както ни лъжат приспивно, били най-големите ни постижения. Бих сменила всички семейни коледи на света за една коледна нощ в лаборатория, в която ще ми просветне как да излекувам някоя нелечима болест.

И така, мило семейство, по Коледа ти се обяснявам в омраза и ти благодаря, че ме научи на нея. Пък това със сармите, пушенето на терасата, безкрайните критики и удари по самочувствието, преяждането и пърденето в една стая все някак си ще го преживеем. После ще се върнем пак в нормалните си животи, където всеки от нас ще бъде преди всичко самостоятелна личност със смисъл, а не част от биологично-стадна общност. Не че е лошо и да си член на нещо подобно, но не е кой знае какво постижение, както се опитват да ми втълпят всички гадни търговци, които си оправят балансите по Коледа.

Мразя ви за свободата си, тя е най-тежката житейска програма, но ви благодаря за нея.

Oще: еманципация  коледа  свобода  семейство 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

38 Борката | 27.12.201323:34

Не е нужно разни гламари, да ми превеждат статии на оскотелият си нискокамбанариен език и да смятат,че могат да напишат рецензия на два реда ,които дори и не разбират.@34
ЕВАЛА АВТОРКЕ,искаме още...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

37 Борката | 27.12.201323:28

@1-@16
по добре баща ви да ви е фърлял у храстите. То се съм виждал прости ора ,ама па толко...А я съм бая виждал...
Тоя па къв беше @34 ли трииисе и пет ли...,земи малко избегай от метафизиката бе скот долен!
Оно не е само до гъзо ти бе,изтрескана полюцийо...
Човека ,дето се е абил да пише тая статия за такива квадрати като тебе е преживял нещо бе ботор...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

36 паяка | 27.12.201323:01

"честваме победата над смъртта чрез мистичния акт на възкресението"

Никой не може да победи смъртта. Ако можеш да предотвратиш едно раждане, то смъртта - не можеш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

35 Dear Ivan | 27.12.201318:49

Забравих как завърших, но няма значение, нямам какво повече да й кажа на Долче вита, ама защо ли изобщо й го казвам...
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

34 Dear Ivan | 27.12.201318:42

Муцка, да ти кажа... ама няма да ме разбереш, ще ти се види нанагорно. Единственото ти достойнство е, че пишеш граматически правилно и дори затваряш вметнатите изречения. Всичкото другото е поза, ама някаква такава недоправена - няма материя в нея.

Моите родители, но това беше отдавна, тоест насъщната ми нужда от тях, бяха за мен, докато единият почина, а другият остаря, едновременно и приятели, и родители, и даваха мнение по каквото правя, и ме оставяха на пълна свобода, и винаги бяха на моя страна, и устремно ме окултуряваха (какво ли е останало от това), и сме се смели заедно на чуждите простотии. Много рядко явление, ама на, някои имат късмет, на брой аз. Затова и моите приятели и съученици доста ме използваха, главно като скривалище за списания "Плейбой", яташка квартира за през нощта, ако някоя съученичка избяга под влияние на някакви фантазии за самостоятелен живот (нещо като теб), без да има и хабер какво ще закусва утре, място за пушене и пиене и място за камерни купони. Ние бяхме едни такива, претенциозни по атмосферата - по двама, някой сам с чаша в ъгъла, блус, такива работи. Даваха ми да пуша в къщи, винаги сме си пили аперитива заедно с баща ми, дори когато бях женен, понякога се обаждах, че ще закъснея за обяд, за да си го изпия с него.

Явно теб твоите не те задоволяват, обаче казваш, че баща ти ти бил приятел и се отнасял с теб като с равна. Правилно, и при мен така, зависи обаче кой какво иска. Аз исках само това и всичко друго го приемах като удоволствие, топлота, уют, полза (особено културата) и дом. Дори сега, когато вече се сдобих с малко повече лично мои домове, реших пак да пазя основно същия дом, заради... абе заради едни стари работи, които никога няма да умрат. Но на теб твоя дом, при баща приятел, не ти харесва. Искаш ти да командваш, да изяждаш всичко, другите са идиоти, всички ти пречат, а съвсем справедливата забележка на майка ти да оставиш и другите да ядат поне малко, я намираш за ужасна. Че се и гордееш с омразата си.

Прегледах и други твои писаници, защото това не са статии, а полюции. Прочетох например една, където подробно анатомично се оплакваш, че не те ебат правилно и достатъчно. Честно да ти кажа, имал съм такива случаи, но ние, мъжете, се ръководим или от себе си, или и от двамата, ако има двама в играта, а не е само за едното ебане. Това да се сложи банан и после да се яде от там, са само бегли нюанси на богатата ни фантазия. И жените не лъжат. Лъжат само тъпанарите, например Елен Колева лъже оня с майонезата, ама то е защото е прикрита проститутка. И истинските проститутки не лъжат, прочети "Триумфалната арка" Усмивка Имах едно гадже, което ми казваше, когато исках да поговорим, разтревожен дали й стига: "Охоо, ти да си жив, поне три пъти. Някога да съм се оплакала?" И си викам, абе уж много кратко беше, усетих нещо, ама може да съм сбъркал. Та, искам да ти кажа, това е въпрос на взаимност, като със семейството. Скоро гледах в "Амазон" реклама на оригинална отливка на Шейн Дизел. Вземи си, май беше около 50 долара, хората отдолу в отзивите много се хвалят от него, така де, от отливката Усмивка Даже препоръчват употреба и гледане на филм с него едновременно Усмивка Може да те успокои.

В друга пък твоя писаница прочетох, че един те бил дефлорирал, а друг те настроил психически. Ама онзи, физическият, не бил много по психическото, а психическият не бил особено по чукането. И сега драма пак, като с Коледата, освен семейството мразя и мъжете!

Другаде пък прочетох твоя възхвала за секса за една нощ, само после да не ти досаждат. Тая твоя позиция, специално за секса, отива към шопското "не е сапун, да се изтърка" Усмивка Това добре, наистина не е, ама кой пък ще седне да ти прави кефа, а да не може да разчита на теб после, защото ти, видите ли, си някаква особена, по-специална.

Хем искаш да си продукт - да те дефлорират, да те настроят психически, да те обслужат достатъчно, сарми да ти дадат в количества, любов също, пък ти да си... какво, тази, върху която, кой знае защо, се изсипва този рог на изобилието ли? Точно такава игра няма и никога не е имало.

Кой ще вземе да се занимава с такава, която се смята за заслужила да бъде само един добре наебан върховен началник и съдник на всички работи? Няма как да стане. Напротив, ще ревеш още по-лошо в бъдеще. Няма да те искат дори тези, които сега някак се подлъгват.

Преди 30 години предсказах, че след 20 години хората ще реват със сълзи за малко красота, топлота и уют. Сбърках, прореваха сред 5. Скоро предсказах, че след 5 ще реват вече истерично за същото. Пак сбърках, вече прореваха.

Никаква глобализация не ти е виновна за Коледата. А ако е виновна за консумативността на сегашното младо поколение, то, поколението, е, което трябва да пази нещата си и да не се поддава.

Коледа има в България от много векове. Може би елхата е западна заемка, но само толкова. Преди се е седяло на ямурлук върху слама, за да се наподоби атмосферата на Рождеството, но пак е имало и ядене, и ракия, и вино. Сега е също така и повод хората да се видят и да постоят заедно. Те могат и да си стоят заедно по всяко друго време колкото си искат, но тук има просто една идея за прочутото нещо "уют на душата". То така точно не е прочуто, формулировката е моя, но това е същината. Никой няма да ти се разсърди и ако кажеш, че искаш да си сама у вас си с оня, дето трябвало да може и да те клати пет часа (горкият човек, по-добре да станем кофражисти вместо това), и да е духовен като Леонардо да Винчи, и да е благороден да не ти връзва кусур, ако ти се отвори интересен секс за една нощ, после лягане, това-онова, някои си взимат чашите в леглото и си четат поезия там, а после се забавляват, а може и едновременно (специалисти сме по това - той и тя, това са четири ръце и две усти, не е шега работа като ресурс за удоволствия Усмивка ). С две думи - няма къде да отидеш и всички са ти виновни.

А е много лесно - един близък, малко дрезгав блус, може малко Махалия Джаксън, по някое и друго (особено и друго Усмивка ) питие, нощна лапма, телевизия, може
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 23.06.2010, 10:52

33 Ивон | 28.02.201114:50

Истински съжалявам авторката. Тя представа си няма какво е да обичаш и да те обичат, а само така човек може да е щастлив - не като сипе жлъч върху всички човешки ценности. Явно това идва от семейството й, а тя на свой ред ще създаде такова потомство - направо настръхвам, като си представя колко злост и омраза демонстрира и сякаш се гордее с тях! Но изключително е глупаво от нейна страна да парадира с това. Аз се бях зарекла преди години да не пропусна във възпитанието на сина ми да НЕ правя това, което не ми е било приятно на мен - т.е. винаги си спомням как съм преживявала нещата, когато съм била на неговите години. И не забравям да му давам БЕЗУСЛОВНА любов, така, както ми я дава баща ми. Сега всеки от нас е щастлив с другите и би направил всичко за тях. Съжалявам хора, които не знаят какво е това, а още повече тези, които се гордеят с омразата, вместо да я победят!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 23.12.2010, 11:53

32 Ramaqna17 | 23.12.201012:31

БРИЛЯНТНА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 17:30

31 Ivet Zurleva | 22.12.201017:50

Щом авторката е толкова свободна защо просто не спре да празнува Коледа със семейството си?! Като толкова не й харесва, просто да не го прави. Уж свободомислеща, а робува на семейни традиции, които ненавижда. Като й е такъв голям зор - ми да стане и да си тръгне. Да си празнува с който и където си иска, да прави това което й харесва. Много мразя някой да парадира с разчупеното си мислене и свободно поведение, а в същото време да си натиска парцалите.
Аз съм атеист, не вярвам в Бог, съответно и в Коледа. Но семейството за мен е нещо прекрасно, най-важното и ценно нещо на света. Жалко е, че някои хора не го осъзнават и оценят някой, който са имали до себе си само когато той си отиде. С моите близки сме пръснати по целия свят и не сме се събирали всички заедно от години. И неминуемо тази липса тежи най-много по празниците. Не толкова заради самата Коледа/Исус или каквото там се празнува, а точно заради общуването и близостта със самите хора. Определено една задружна семейна вечеря е за предпочитане пред разговорите по скайпа, съобразени с часовите разлики, картички, които никога не си сигурен дали ще пристигнат, въздушните целувки, въздишките и онази буца, която ти застава на гърлото, когато някой (майка, баща, брат, сестра) ти липсва повече от всичко на света.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 17:53

30 Radostina Hristeva | 22.12.201015:01

За голям % от хората действителността е точно такава, но не биха си го признали...(най- много "ритат" тези, които се разпознават в подобни текстове)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.12.2010, 01:24

29 БАБАВУНА ЯЖТЕИКУРА | 22.12.201001:27

Депресарска статия написана от неджедайка. Much to learn you still have..........
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани