Икономика на любовта | webcafe.bg
Webcafe

Икономика на любовта

Арманда 14.01.2011, 14:42 (обновена 18.01.2011, 13:46)
майка, деца

Снимка: © Getty Images

Майките никога не са ме харесвали - гледат някаква чете или щрака припряно по клавиатурата на фона на разговор за цвета на изхожданията или прочие важни неща...

Когато излизах с бебето, все забравях някоя залъгалка, понеже по-важно ми беше да си сложа в кошчето лаптопа - за да свърша нещо, докато малкият спи навън, вместо да си говоря с добрите майки във второ лице мн. ч. на теми като "Вие колко пъти акате".

Майките никога не са ме харесвали - гледат някаква чете или щрака припряно по клавиатурата на фона на разговор за цвета на изхожданията и други важни неща, които обсъждах с педиатъра. Вероятно (може и с право) са ме смятали за втора ръка родител, който по-скоро наглежда детето си.

Но - и без клиничните психолози да го потвърждават - аз пък с очите си съм виждала как дори амбициозни и фриволни пънкарки се предават на тоталната промяна на приоритетите си в мига, в който родят - излизат от света и влизат в сектата bg-mamma.

А какво да кажем за изначално програмираните с идеята, че жената е за да си седи вкъщи, експериментирайки с всички възможни философии на майчинството и домакинстването...

Ужасявах се от момента, в който няма да се позная, ако напълно се отдам на удобното оправдание "майка" и "домакиня" - спасена от длъжности, свързани с изкраване на пари, размърдване на мозъка или задника - в добродетелния смисъл.

Сделка или не

Защо не се приема за "майчинско" това, че някои жени не искат да си променят начина на живот, загърбвайки работата си и приятелствата, които ги карат да се чувстват добре в собствените си очи и тези на близките си. Поведението на такива, които не спират да бачкат нито ден от началото на бременността си и после, често се свързва или с истеричен кариеризъм, нелеп за редовите майки, или с подозрението, че са изложени на изпитанието самотен родител - и им се налага да поработват, заради обикновено ниския осигурителен доход, по който се изчислява майчинството тук.

Истината по-скоро е, че в днешната емоционално-икономическа ситуация, в която мъжът, от когото имаш дете (или пък е решил да бъде негов баща, въпреки че не е биологичен), е по-добре да ти бъде партньор, а не покровител.

И както той може да разчита на теб, че ще дадеш едно рамо, за да оптимизирате семейния бюджет, така и ти на него, че ако се забавиш по работа (или веднъж-дваж за по коктейл или кино), той ще се погрижи за детето и вечерята. И това не е сделка, а прекрасна, макар и често изморителна игра на сътрудничество - от обич.

Новите бащи

Изследователите Даян Еренсафт и Арли Хочшилд правят проучвания сред основани на "равенството" семейства и рисуват портрет на новия баща: мъж с добро образование и либерална професия, която му позволява, както и на жена му, да разполага по-свободно с времето си и да отхвърля патриархалния модел. В "XY на мъжката идентичност" Елизабет Бадентер пише, че бащите, които са по-активни в грижите за децата, са по-щастливи от онези, които стоят настрана.

Задоволството от бащинството, естествено, зависи от свободата на избора. В случаите, когато мъжът и жената разменят напълно ролите (тя работи, а той по-малко) "наложеното" бащинство няма положителни последствия. Бадентер допълва обаче, че не само бащите, които по цял ден са с децата, но и майките в сходно положение, се оплакват, че животът им е досаден и еднообразен и че освен това понасят критика от семейството и приятелите си.

Т. е. в семействата, в които и тя, и той работят и си поделят родителските задължения, има по-голям процент задоволство от страна и на двамата.

Това, че ситуацията, в която жената работи, а има бебе, я обрича на самообвинения, важи и за случаите, когато просто си седи вкъщи и впряга всичките си сили за дома и детето. Тъй като вечно се пита дали не може нищо друго. Освен ако наистина не е домакиня по дефиниция и до гроб.

Facebook и турски сериали

Главният повод да се замисля за неработещите жени е скорошният ми сблъсък с изискването на лелите в яслата да си прибирам детето в 17:30 - най-късно в 18:00 часа, а после се оказа, че повечето деца напускат яслата още в пет (извинявам се за досегашното си невежество).

Колкото и да оглеждам работещите около себе си, не познавам такъв, който врътва ключа на офиса преди шест вечерта. И държавен чиновник да си, пак не можеш да се справиш с дедлайна, дори и местоработата ти, и яслата да са в центъра на София (освен ако не се придвижваш с летящо килимче).

Значи ли това, че повечето майки, които в 17-17:30 са си прибрали детето, не работят? И като се сетих за доста от познатите си - ами те са преди всичко домакини, чиито деца обаче ходят на ясла или детска градина.

Далеч съм от мисълта да гледам в чуждия двор - как така деца получават предимство в яслите при неработещ родител. Но ако майките демонстрираха по-сериозна заетост, смените в детските заведения щяха да са направени така, че да не ти се налага да тръгваш от работа с осанката на бегач на дълги разстояния.

И може да нямат време за работа, но винаги ще намерят време да качат няколкостотин снимки в социалните мрежи, участвайки във всевъзможни конкурси, свързани с лакираната визия на семейното щастие.

Питайте която и да е учителка какъв е отговорът на дете, което пита защо не се упражнява повече вкъщи по математика: "Мама стои във Facebook". Или гледа някое модерно предаване. Поправете ме, ако греша, че родната телевизия е посветена на най-силната аудитория - домакините...

Ще те издържам докато смъртта ни раздели...

Скорошен доклад на Лондонската школа по икономика, според който жените повече от всякога искат да открият богат съпруг, предизвика масова въздишка на облекчение сред тези, които не смееха да си признаят директно, че мечтаят да си разменят рецепти за сладкиши със съседките в някой богаташки квартал, а не псувни с менте таксиметров шофьор, бързайки за среща в офиса.

Дотук добре - с уговорката, че жените от това поколение не са мързеливи (само преуморени), ами просто искат да бъдат пълноценни и благоразумни майки, съпруги и домакини.

Това проучване обаче е за стремежите на жените, не за реалността. В реалността, както казва авторка на материал по темата в Daily Telegraph: "Моите деца отдавна играят в супермаркета на играта "Чие лице е най-кисело?" - и то винаги е на съпругите в суперскъпи коли..."

Да оставим настрани свръхбогатството. Бракът с мъж, чиито доходи не изискват от теб да работиш, превръща любовта в зависимост, а не във взаимодействие - и това не е просто теза на жени, които проявяват най-искрена радост (злорадство) към отчаянието на трофейните съпруги.

Когато златните ти мечти завършат с развод, се оказваш на дъното на професионалната стълбица с няколко години назад от възможността да изкарваш поне малка част от парите, които си "получавала" за домакинстването си досега. Превръщаш се в депрофесионализирана кифла.

Доста жени, сред чиито мотиви за брак непременно присъства завидното финансовото състояние на мъжа, се потенциална жертва на това един ден да бъдат принудени да се приберат при родителите си - и да установят с ужас, че техният хладилник е три пъти по-малък (празен) и те не мезят виното си със сирене от лос... Но колкото повече го подозират, толкова повече си навират послушно носа в манджата, отколкото в нещо, рефрешващо статуса.

Веднъж грижовна майка, после играч на ръгби

Обществото е приело за нормално това, че целта на жената е да изконсумира сериозен дял от финансите и емоциите на мъжа, докато никой не си прави труда да разобличи причините, поради които един мъж иска да прекара живота си с една жена - освен неиздръжливи клишета като "добра готвачка, ама красива".

И докато от мъжете се очаква да продължават да работят нещо, което може и да мразят или безкрайно ги изморява, жените продължават да хленчат, че създаването на уют и отглеждането на деца е достатъчно затормозяващо занимание, че и да работят на всичкото отгоре. Поза, която отдавна не стои адекватно.

За да гледаш добре бебето си и да работиш просто трябва да мобилизираш по-мъжките си качества, тъй като първична женственост върши инертно останалото. И въпреки че това има минуси - обикновено в килограмите - противното е по-страшно. Нещо като икономика на раздялата - понеже двамата се отдалечавате тотално един от друг.

Съвременните условия предразполагат достатъчно към това да проявиш андрогинната си идентичност, за да не изпуснеш всички предизвикателства, които предлага животът. И колкото и готвенето да е занимание прекрасно, след като си станала заслужила майсторка на мусаката, можеш да поиграеш на нещо друго.

Oще: бащинство  деца  жени  майчинство  обич  работа  семейство  ясла 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.03.2011, 22:19

33 Cilia Stoianova | 21.03.201122:19

Мнооого Яко! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

32 M_I_R | 20.01.201109:13

а относно авторката - щом има време да пише такива дълги и дълбокомислени статии, значи нито детето си гледа нито на работа ходи.не дай си боже един ден да й се наложи да прави и двете - ще видим как ще "мобилизира мъжките си качества" Смее се сигурна съм, че друга песен ще запее...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

31 M_I_R | 19.01.201112:32

разбира се можеш да си добра майка и да ходиш на работа - аз го правя всеки ден.трудно е - особено когато работата ти е отговорна - нямам никакво лично време.и признавам - ако можех да избирам бих работила по-малко, например на половин работен ден.
НО - детето ТЯБВА винаги да е на първо място за родителите си !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.09.2010, 11:06

30 Dilyana Gencheva | 19.01.201112:24

Като цяло досто ми допадна авторското мнение, но не бих се съгласила с всичко! Имам невероятната чест да гледам едно пдпс(ехъе 4 клас, чиято майка до преди 1година беше самотна шьньуьа, практикуваща добре платена професия на ненормирано работно време. Малката госпожица не умее да познава часовника, има ниски оценки, въпреки че посещава една камара уроци и ходи на занималня след училище. Всички нейни капризи и желания се удовлетворяват на мига стига мама да успее да си вдигне телефона, ако не е в среша или провежда един от множеството си разговори за деня. Детето е обезпечено финансово и учи в добро частно училище и занималня. НО мама не знае и няма време и сили да разбере къде куцат нещата с неговото възпитание и образувание. Да съгласна съм, че професия "Майка" е подходяща за половин работен ден, а като втора работа можеш и следва да изкарваш прехраната, или поне да спомагаш в тази дейност, но балансът е трудно постижим. Не можем да отречем, че хората, подобно на животните, притежават инстинкт да продължават рода, което неиминуему води до желанието да намериш достатъчно надежден партньор. Поради това, според мен, определени, не всички, жените се стремят към "брак по сметка". Аз лично желая да създам семейство, но подобно на много съвремени жени, не желая да се откажа от работата си, като страхът от провала удобно съм оправдала с фразата "Сега е моментът да работя, а не да раждам деца". Както казах, балансът е трудно постижим!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.09.2010, 13:02

29 sladuredka | 19.01.201108:08

Аезакми, тебе кое те засегна в моя коментар? Че в моя град госпожите в градината си обичат работата и са достатъчно толерантни да приемат, че родителите могат да имат работа до късно и не могат да бягат в 17 ч да си вземат децата от градина, ли? Във твоята провинция не е ли така? То деца няма в таз България, те ще ми проявяват претенции. Нали те самите са на смени? Идват в 13 ч и си отиват в 18.30, хайде понякога в 19. И нямам никакви комплекси, защото сама съм си началник вече 12 г, и бизнеса ми върви /Ако търговия може да "върви" в днешно време в Б-я/ и две деца отгледах покрай него, като са болни - съм си в къщи, като са здрави са с научени уроци, като искам ще си стоя в къщи, когато имам работа или задачи- ще работя. Може да не работя по специалността си, но съм полезна за себе си и семейството си /и мъжа ми е доволен.../.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

28 Voin | 18.01.201117:28

Пък и до днес се чудя, честно казано, как успяваше хем да работи, хем да чисти и хем винаги да има сготвено, та и играеше с нас, учеше ни да четем и смятаме...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

27 Voin | 18.01.201117:27

Рошкев, напълно съгласен с теб. Аз израснах по същият начин и не виждам къде е проблема.
Пък и на Сладуредка да отговоря- на 7/8 години бяхме достатъчно интелигентни и достатъчно добре научени как да пресичаме улиците и как да ползваме градският транспорт, за можем да стигнем до определено място, било то балет, плуване или каквото там още. Аз лично съм от Пловдив, моя страст бяха книгите. Живеех в краен квартал, но реовно си ходех сам до библиотеката, която е в центъра на града.
Т.е. майка ми освен работеща жена бе и добра майка. Беше се постарала да ме научи на елементарните неща от живота в града, за да мога и сам да се грижа за себе си. И знаех че имам майка, която ме обича, нищо че не беше по цял ден вкъщи.
Пък вие търчете по дупетата на днешните неориентиране хлапета
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.01.2011, 06:47

26 aezakmi | 18.01.201108:55

Съвременните жени съвсем сте се чалнали:

-------------------------------------------
Mimi от 17 януари 2011 | 23:51

Здравейте, наскоро преди един месец ме пуснаха от затвора. За какво бях влязла ли? Ами в училище ми се подиграваха и реших да им го върна тъпкано на бала. На бала бяхме в една малка дискотека в нашия средно голям град. Не бях планирала нищо - имах възможност и се възползвах и подпалих дискотеката. Вярвате или не никой не умря и слава богу, иначе щеше да ми тежи на съвестта. Но заради всичките години на унижения си струваше риска. Сега моите бивши вече съученици са по-добри хора и не се подиграват на никого. Един съвет към готините пичове и мацки - внимавайте как се държите с по-малко готините от вас, защото един ден ще си отмъстят и тогава ще ви се прииска да не сте се раждали. Да, никой не умря при пожара, обаче готините пичове и мацки от тогава сега имат белези от изгаряния и изглеждат по-зле от мен. Сега аз им се смея и подигравам заради белезите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.01.2011, 06:47

25 aezakmi | 18.01.201108:41

sladuredka, щото твоят град е представителна извадка на цялата провинция?! Не ти отива на годините да се държиш като тинейджърка избиваща комплекси.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

24 Rowan | 18.01.201106:37

Много са ми забавни мненията на жените. Залитат в двете крайности. Едните върли превърженички на работещите майки с цената на всичко, другите фенки на домакинстването, като напълно заместващо ходенето на работа. Мъжете намират истината в златната среда. То като се замисля, ние и в жената намираме истината посредата, между двата крака Намига
   

оценка

+0 -0