Събудих се на 30 | webcafe.bg
Webcafe

Събудих се на 30

Валентина Лозанова-Цекова 20.01.2012, 12:10 (обновена 22.01.2012, 11:37)
жена, огледало

Снимка: © deviantart.com

На 30 се чувстваш себе си много повече отвсякога...

Започвам да мисля, че 30 години е първата критична възраст за жената. Да, именно възрастта, на която се чувстваш най-пълна с живот, когато най-после си разбрала коя си и какво искаш и си се отървала от повечето комплекси и страхове на порастването.

Възраст, на която имаш по-малко илюзии. Когато сякаш за пръв път поглеждаш назад, за да видиш целия път, който си минала и по него като малки и по-големи камъчета са уроците, които си научила. Разочарованията, борбите, сълзите.

За да стигнеш до момент, когато на 30 се чувстваш себе си много повече от всякога. Но със същата тази увереност разбираш, че си в средата на живота си, и нямаш време за експерименти, време да започваш отначало и да се луташ още дълго.

Всичко около теб сякаш те притиска да вземеш решение - коя ще бъдеш оттук нататък. Дори биологичният ти часовник започва да бие по-силно в сърцето ти. И сякаш точно на 30 повечето жени взимат най- кардиналните решения в живота си. Нищо вече не може да е същото.

Просто защото не си онова момиче, което учи стъпките на този танц... Хората около теб все по-трудно ти прощават грешките и очакват повече от теб. Ти самата си много по- критична към себе си. Поглеждаш назад, за да се върнеш към мечтите и това, което обикновено виждаш е, че си се отдалечила от тях.

Защото животът е изисквал нещо друго, защото е трябвало да се справяш на момента. И тъкмо сега осъзнаваш, че това е последният шанс да бъдеш неразумна - да опиташ да започнеш отначало или по- скоро просто да смениш посоката.

На двайсет и компромисите някак не изглеждат толкова тежки - казваш си, ще поработя това, за да натрупам опит, ще преглътна едно-друго - няма начин, но всичко е в името на опита и израстването. И изведнъж компромисите те заливат, затрупват те, докато изгубиш кой си бил и накъде си тръгнал.

Все повече започвам да мисля, че хората от моето поколение изгарят много по-бързо от родителите ни. Свикнахме всичко да се случва много бързо - промените, прогресът, новите технологии... работата ни е свързана с толкова много стрес, защото просто няма време.

Трябва да станеш мениджър преди да навършиш 30, трябва евентуално да родиш и много бързо да се върнеш на работа, за да не изгубиш от бясното темпо, от конкуренцията. Хвърляш се с всичките сили на младостта си, с крилата на мечтите си, за да се докажеш, за да бъдеш най- добрият, за да постигнеш нещо!

И след целия този спринт изведнъж разбираш, че на 30 сърцето ти вече е отслабнало и си толкова уморена. А когато се огледаш, за да видиш какво имаш си даваш сметка, че толкова не си е струвало.

Не си се смял достатъчно, загърбил си много приятелства, не си прегръщал достатъчно често любимия човек, не си създал семейство... но затова пък имаш прекрасен опит в продажбите, в презентациите, в цифрите или в друга важна област. Имаш многолистно CV, самочувствие на високи токчета, куп маркови дрехи в гардероба и може би някой колит или хронично главоболие.

Събуждаш се една сутрин и си на 30. И разбираш, че това е твоят шанс да промениш посоката. Да поотърсиш от прахта мечтите си и да слезеш от влака, който си взел- защото вече знаеш- успехът не е титла на визитката ти, а дълбокото вътрешно усещане, че си там, където искаш да бъдеш. И с хората, които обичаш.

Искам да вярвам, че никога не е късно за промяна. Но мисля, че именно това е възрастта, когато най- силно осъзнаваме нуждата от нея. Само малко смелост, за да я направиш. Иначе рискуваш никога да не слезеш от въртележката...

Oще: 30  възраст  дете  жени  живот  кариера  компромиси  любов 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.08.2011, 14:27

41 Ex Freerider | 25.01.201213:38

@ 36 Напълно съм съгласен. Това за младостта, безгрижието и постиженията се отнасят и за мъже, които тъкмо са навършили 30. Поне при мен е така и започна няколко месеца преди да ги навърша. Добре е човек да си прави равносметки от време на време. Да се замисли, какво е направил през последните, да речем, 5 години и какво трябва да направи и донаправи през следващите 5.

И за бременността си права, защото, в повечето случай, мине ли границата от 35 жената започва едно ходене по мъките, разходи за лечения и, не рядко, големи разочарования. Погледнато обективно бездетната, еманципирана, западна Жена по нищо не се различава от младежите с промитите мозъци от Близкия изток, като тези дето се разбиха със самолетите в "Близнаците". И едните и другите са културни камикадзета за гена си Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.11.2011, 16:30

40 Michelle | 24.01.201222:01

Мина Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.01.2012, 23:13

39 Agapi | 23.01.201223:39

Кофти е когато не си постигнал нищо в живота без значение в кое десетилетие влизаш Объркан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2010, 20:40

38 Miss Ivano | 23.01.201215:54

@ 30, за безмрънкането можем да се поспори кой повече Смее се

@ 28 - Ща схрускам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

37 Мина | 23.01.201214:45

Саше, Минка е на доста по-малко от 40! Съжалявам те, честно, че си изпуснал шанса са секс с нея!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.01.2012, 10:34

36 Nejna | 23.01.201212:04

Аз никъде не видях Мина да мрънка! Тя се възмути от дебеложието и нетактичността!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.01.2012, 10:34

35 Nejna | 23.01.201212:02

Боже, този Боби е доста дебелокож...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

34 Bobby_gBG | 23.01.201210:17

34 Amor Mio | 23.01.2012 08:54

Боби, и аз не разбирам защо свързваш Мина с тъпомера.
Съдби всякакви, трябва да се разбираме
-------------------------------------------
Трябва да и прочетеш и другите мнения, не само писаните в тази тема. Въпреки че и тука цепи тъпомера както обикновено.

А и дори мнението и в тази тема, дето беше адресирано към мен - да виждаш по някакъв начин да съм я адресирал в тази тема, тя защо се заяжда?


Просто е пълно психо. И за пореден път изкара мъжете виновни - този път за това че жените нямали семейство на 30...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

33 lele male | 23.01.201210:05

Съгласна съм със статията и най-вече с това, че 30 години е първата критична възраст за жената...
Преди известно време 30-годишните неомъжени жени се смятаха за престарели стари моми. Днес свободните жени на 30 години съвсем не са рядко явление, те имат други приоритети, не гледат на брака като на начин да се себе-реализират и не смятат, че е късно тепърва да планират раждането на първото си дете. В момента 30 години е възрастта на разцвета, жените се чувстват достатъчно млади, силни и можещи. Кризата на 30 години при жената не се дължи само на ясното осъзнаване на факта, че младостта и безгрижието се изплъзват. На тези години тя започва да анализира своите постижения и допуснатите грешки.
Мили дами – споко! Четох някаква статия, че мъжете избират жената по три критерия – увереност, стил и индивидуалност. И че съвременните мъже смятат, че жената не може да притежава тези качества, ако е под 30 години.
Намига
П.С. Но аз съм твърдо на мнението, че жената трябва да има дете /ако иска разбира се/ най-късно до 35 годишна възраст, а ако е преди 30 г. - прекрасно!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

32 tytyrytka | 23.01.201210:05

много добра равносметка..
такава може да се направи на всяко кръгло 4исло, мила...
за запо4нем отна4ало и на 40, и на 50... така... колкото ни е писано, нали? Стрелка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани