Къде си, мое щастие? | webcafe.bg
Webcafe

Къде си, мое щастие?

Сладурана
11.01.2011, 10:35 (обновена 11.01.2011, 17:26)
щастие

Къде си мое щастие? Обади се, чуваш ли? Намери ме!

Не знам дали ме наляга прослувутата криза на средна възраст или просто умствено деградирам, но напоследък не виждам смисъл в нищо... Често ме обзема апатия, скучни и безсмислени ми се виждат много от нещата, които преди са ми изглеждали напълно естествени и едва ли не от първа необходимост.

Изведнъж се оглеждам и си правя сравнение с това, което са постигнали моите връстници, приятели, колеги, съседи. А аз... пак съм сама...

Сълзите започват да се търкалят по бузите ми, а аз не се и опитвам да ги спра...

Започвам за кой ли път упорито да търся причините в себе си, прехвърлям живота си кадър по кадър и се самоуспокоявам, че възможности съм имала, но поради гордостта си или друга маловажна причина, съм ги отхвърляла в прекалената си лакомия да намеря нещо още по-перфектно, защото съм прекалено капризна!

Отдалече изглежда може би, че съм симпатична и успяла, и явно никой и не може да допусне, че такава жена може да остане сама дори и за миг!

За други пък изглеждам явно прекалено високо за нивото им и даже не смеят да ме доближат - защото са убедени, че ще ги отрежа.

Къде бъркам, по дяволите?! Да, мога да се справя със всичко, мога, но не искам вече, искам да съм просто жена. Слаба, нежна и беззащитна, търсеща опора и някой, който да я закриля. Но явно още има какво да преживея...

Или пък може би е време да спра да мисля и анализирам толкова, просто накъдето ме завлече - натам, но все още не мога да се примиря и да се хвърля на първия срещнат само защото бабите в махалата като ме видят и викат: „Те я тая, одърте, а още е неженена, сигурно нещо е нечитава!"

Боли, когато чуеш такова нещо - а може би са и малко прави? Явно някъде някога по неведоми причини съм си го заслужила. Но всеки трябва да си носи кръста и аз не се предавам, макар и да ми тежи и ужасно да се превивам под тежестта му. Прекалено горда съм, за да се пречупя толкова лесно.

Времето тече, годините се търкалят - „е, като не ми е провървяло на любовния фронт, ще изградя кариера", си казвам!

Насочвам всичките си усилия и потенциал, виждам, че това е направило впечатление точно на този, когото трябва, предлагат ми позицията, към която съм се стремяла и за която съм работила толкова много време и тъкмо тогава - на "моето" място - назначават никому неизвестната до сега любовница на брата на шефката ми! И сега какво, си казвам??? Накъде?

Ами пак натам, откъдето съм дошла... Затварям се в черупката си още по- дълбоко и вече се оставям на течението...

Нямам сили за повече, поне за малко, докато налея нови. Кротко си ближа раните и ме боли, но знам, че помъдрявам!

Остават ми само най-верните приятели, тези, на които мога да разчитам, и които са ме вадили от бездната на апатията и отчаянието многократно. И пак те ми дават сили и пак те ме убеждават, че помъдряването боли и имам сили и винаги ще имам и затова отново се хвърлям стремглаво в океана, наречен живот! Без страх и безразсъдно.

Може би си въобразявам или полудявам, защото все по-често се улавям във вихъра на нещата и на събития, които само до преди половин година бих отхвърлила като смехотворни, глупави и несериозни, особено за жена вече на зряла възраст! Може би нещо отдавна таено и подтискано, което вече не може да се удържа, е изплувало най-после на повърхността. Коренно се променям, защото няма какво да губя.

И тъкмо тогава се случи нещо ново и странно в живота ми, не можех да повярвам, че щастието само ме е намерило този път. Май наистина полудях и направих една от най-щурите постъпки в живота си: съгласих се да отида на екскурзия, с мъж, когото познавам само от 3 месеца, виждали сме се едва 2 пъти на живо, но комуникацията ни по скайпа е ежедневна и непрекъсната. Какво ми става?

Това не е нормално, улавям се че почти непрекъснато да си мисля за него и ужасно ми липсва, когато не си пишем. Ревнувам го, когато го няма, ревнувам, когато говори за други жени, макар че между нас няма все още нищо или поне така ми се струва...? Май съм влюбена, а си мислех, че такова нещо вече никога няма да ме сполети.

E, минаха два-три месеца и ситуацията се изясни - аз не си плюх на принципите и отказах предложения секс на няколко пъти, а когато затънах до уши и го пожелах и тялом, и духом, се оказа, че той е искал само платоническа връзка, а аз глупачката наивна бях хлътнхала до уши - летях във облаците и бях неземно щастлива!!! Влюбена като тинейджърка!!!

И тогава той ме обля със студен душ и ми каза че съм прекалено малка и не иска нищо! Изпитах огромна болка, която ми е трудно да опиша с думи. Спряхме да си комуникираме, не можех да спя, да ям, болеше ме даже като дишах. И така една седмица..., и той започна да пише отново и пак по цели нощи и пак полетях...

Но този път приземяването болеше повече от миналия даже! На предварително планираната екскурзия, на която моята приятелка отказа да дойде навръх Нова Година, той се изгаври още по- жестоко с мене и дойде с новата си приятелка! Да демострира колко много я обича, уважава, цени и всичко най-, най-...

Защо, Господи, ме наказваш така? С какво заслужих, кого обидих или нараних толкова? Знам, че съм наивна, добра и всепрощаваща, но такова отмъщение може да планира само болен мозък и няма как да простя!

Помъдрях, много помъдрях, но ме боля много и все още ме боли... А аз само исках да намеря щастието...

Къде си, мое щастие? Обади се, чуваш ли? Намери ме!

Аз продължавам да те търся с цената на всичко и няма да се откажа, докато не те намеря...

Oще: болка  жена  мъка  самота  щастие 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.01.2011, 14:26

80 Nikoj Nqkoj | 21.01.201112:06

ами исках поне малко да ти помогна, в разбирането на грешките , за да може да почнеш да ги изграждаш - всичко това ако разбира се искаш, ако не - просто си живей живота.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

79 M_I_R | 21.01.201111:58

Усмивка ми това че не ме бива в изграждането на връзки е практически докозано, така че не мога да коментирам Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 14:26

78 Nikoj Nqkoj | 21.01.201109:51

ако при вземане на решение кой да ти е гадже за ваканцията - влияние оказват емоциите , то при избора на съпруг, трябва влиянието на емоциите да се намали , а да се увеличи влиянието на разума.
Не може по никакъв начин да се надяваш че положителните качества на партньора винаги ще заглушават негативните , просто трябва непрекъсната промяна.Ако някой от двамата не е готов за промяна (от типа -аз няма да се променям защото съм уникална) - просто връзката се разпада мигновено.
Ще дам пример
ако жената си ляга да спи в 10часа , а мъжът в 1, и никой не отстъпва - това е проблем, а решението е толкова просто , тя си ляга малко по-късно в 11.30, а мъжа малко по-рано в 11.30.
Е така се изгражда връзка - поне според мен.
А това да не обръщаш сериозно внимание на негативните качества в партньора, заради неговите положителни - си мисля че е чиста доза глупост.
тъй като е много по лесно негативните да се задълбочат , отколкото положителните да останат такива за много продължителен период.
Тъй като самата връзка между двама души поражда напрежение което изкарва на преден план негативните качества, и оставя на заден положителните.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 14:26

77 Nikoj Nqkoj | 21.01.201109:41

айде още малко да попиша,
мадам , обстоятелствата след 18-тата годишнина си ги създаваш ти лично , освен при някаква възникнала непреодолима сила.
така че това не е оправдание поне за мен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

76 M_I_R | 20.01.201115:20

никой някой - извинявай!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

75 M_I_R | 20.01.201115:18

накой никой
прав си /освен за т.3/, но забравяш че това са само теоретични аргументи, а при избора на партньор влияние имат и емоциите.при вземане на решения ни повлияват и странични фактори, съществува и изразът "стечение на обстоятелствата".късметът също има значение.
идеални хора няма.добро партньорство се получава когато положителните качества на човека те правят щастлив и те карат да не се задълбаваш много в отрицателните.и ако е така и след 5-10г. - думи нямам !!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 14:26

74 Nikoj Nqkoj | 19.01.201117:05

Това че си ги осъзнала е добре , ама да дам още някои щрихи:
1: точка 1 е изключително важна , но и изключително подценявана от жените.
Точно когато имат най-голям избор, те решават да изчакат – т.е. отиват на по горен етаж от магазина за мъже.
Личен пример
Когато се оженихме с жена ми си пасвахме на 20%
След 5 год живот вече си пасваме на 40-50%
Като имай предвид че непрекъснато се променяме и нагаждаме един към друг .
Това което си представят жените , че видиш ли намират белия конник , и си пасват на 100% с него е пълна заблуда , и доста жени си патят от нея.
2. точка 2 е вярна, но защо след като си осъзнавала че това са качествени мъже , не си тръгнала с някой от тях, а си останала тук да избираш от некачествените.
3. за лигльовците спор няма че трябва да се избягват с цената на всичко , но според мен те са малко на брой в твоето поколение +-5год, с по-малките вече няма да имаш нищо общо.
4.Абе има избор ама трябва да се потърси не по кръчмите и дискотеките , а по библиотеките и курсовете по езици , и по спортове които изискват сериозно натоварване , танци.
Синовете които сега се възпитават най-вероятно ще подхождат на своите съвременнички – просто обстоятелствата са много променливи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

73 M_I_R | 19.01.201116:35

според мен причините са няколко :
1.малко късно се ориенирах за важните нещта в живота
2.по-качествените представители от моето поколение бързо-бързо се изнесоха в чужбина
3.българските майки в по-голямата си част възпитават егоистични мрънкащи лигльовци, които после трябва да бъдат отглеждани и обгрижвани от жените си
4.на практика избор няма - или екземпляр от т.3 или нищо

много се надявам жените,които сега възпитават синове да променят т.3
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 14:26

72 Nikoj Nqkoj | 19.01.201115:23

мадам , явно и ти си излязла с празни ръце от магазина за мъже
По-добре се замисли за причината да напуснеш магазина за мъже без мъж.
ако не знаеш вица ,кажи, ще ти го постна
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

71 M_I_R | 19.01.201111:24

искрено съчувствам на авторката - много време и аз се тормозех по същите причини, накрая се отказах да търся и да чакам - родих си едно детенце,което осмисли живота ми.
Пък иначе не исках много - само един умен,отговорен и работлив мъж - да сме си другарчета в живота. е - такъв няма! Удивителна
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани