Няма нищо по-тъжно от това никой мъж да не може да те разплаче | webcafe.bg
Webcafe

Най-тъжното нещо е никой мъж да не може да те разплаче

Ралица Стоянова 02.08.2010, 10:58 (обновена 10.08.2010, 18:15)
Мацка

Снимка: © Getty Images

Сексът също не е кой знае какво събитие - обличаме малката черна рокля, слагаме обувките на висок ток, оправяме прическата и червилото си, след като сме свършили, и напускаме дома на избраника за нощта...

По радиото пуснаха поздрав на влюбен младеж, отправен към някоя Лили. Той обясняваше на дълго и на широко колко много обича погледа й, как му липсва всеки миг, в който не са заедно и така нататък и т. н.

Признание комерсиално, клиширано и смешно.

Като човек на думите, не одобрих неточното им използване, както и разхищението им. Ако лаконизмът е езикът на великите мъже, този влюбеният определено не е от тях. Боза, с една дума.

Радиопоздравът ме накара и да се замисля. Аз ли съм така съм се изкривила, че не мога да се трогна от простата чиста любов между двама души.

Защото в този момент Лили сигурно се е чувствала най-щастливата жена на света, а аз - интелектуалката - намерих признанието за смехотворно.

Спомних си и кога някой беше правил нещо подобно и за мен - в седми клас едно момче ми написа бележка на английски, ама аз не го исках и много не се трогнах.

В 11 клас гаджето ми, което не беше от моя град, ми прати саморъчно направена и надписана Валентинка по пощата. Тогава ми стана много мило, голяма любов беше, първата. Оттогава съм получавала няколко мили SMS-а, част от които изтрих в изблик на гняв и тъга, друга част умряха заедно със стария ми телефон.

И си помислих - не ставаме ли жените все по-САМостоятелни?

Сменяме сами спуканите гуми на автомобилите си, преместваме багажа си сами в новата квартира, работим по 10 часа на ден, за да се издигнем в кариерата, склонни сме сами да отгледаме детето си (т.е. вече не държим толкова на бащата), не позволяваме на мъжете и едно питие да ни почерпят.

Сексът също не е кой знае какво събитие - обличаме малката черна рокля, слагаме обувките на висок ток, оправяме прическата и червилото си, след като сме свършили, и напускаме дома на избраника за нощта.

Прибираме се вкъщи, изтриваме грима от лицето си и спомена за преживяното от паметта си. Нямаме нужда да се събудим до него - рошави, облекли неговата тениска, гушнати.

Защото да се събудиш до някого е твърде интимно, по-интимно, отколкото да заспиш до него.

Нас не ни е страх от любовта. Ние сме смели, ще скочим, ако я почувстваме, дори и с риск да паднем. Просто не можем да я срещнем, да я познаем.

Пък и къде ли да я срещнем? В офиса - не би било професионално. В бара е несериозно. В трамвая средната възраст на мъжете е твърде висока за нашите двайсет и няколко...

През 20-те години на XX в. години Коко Шанел е дала на жените панталоните - удобни, непретенциозни, символизиращи равенство с мъжете.

Девет десетилетия по-късно жените като че ли доброволно се отказаха от всичко женско, превърнаха се в мъже с токчета (поне от обувките на висок ток дори най-еманципираните жени не са склонни да се откажат, слава богу).

Аз обаче не искам да съм еманципирана (еманципация - каква изкуствена, претенциозна дума!). Искам някой да ми сменя гумата на колата, ако се спука. Да ми помага да си пренеса багажа в новата квартира. Да ми пали цигарата. Да ми отваря вратата. Да ме прегръща сутрин рошава, облякла неговата тениска...

Да те накара да се усмихнеш може почти всеки мъж - продавачът, който се държи любезно; колегата, който ти прави мил комплимент... Дори досадникът, който те сваля със заучена флирт реплика от рода на „За теб правя водата синьо "Джони" в бара (той разсмива и приятелките ти, когато цитираш пред тях репликата).

Май обаче няма нищо по-тъжно от това никой мъж да не може да те разплаче.

Oще: еманципация  жени  коко шанел  мъже  самота 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.09.2010, 12:12

8 suspiria | 15.11.201020:05

като начало дума "лаконизъм" няма. авторката да пробва пак с "лаконичност"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.09.2010, 15:51

7 bianca | 28.10.201016:04

И на мен ми хареса статията. За съжаление, много от мъжете дори нямат и идея, че нашата еманципация е резултат от тяхното тотално бездействие, а не от това че умираме от желание да се оправяме сами. И когато няма кой да ти смени гумата си я сменяш сама...нямаш друг избор.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.08.2010, 16:29

6 Perlichka | 11.08.201016:43

Отдавна не ми се беше случвало да си чета мислите, написани от някой друг. Това хем ме радва- защото очевидно не съм единствената, стигнала до тези прозрения, хем ме плаши- защото явно всичко това е тенденция сред нас, "кариеристките".

Аз все още не съм открила човека, до когото да ми е хубаво да се будя сутрин, въпреки че нерядко има до кого да заспя. А лошото е, че да се будя сама май започва да ми харесва...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.08.2010, 07:58

5 Anq | 07.08.201008:54

Много добре Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 18:17

4 vani4kata | 04.08.201018:25

Страхотна статия! И аз искам да ми сменят гумата, да не мисля кога да си сменя маслото, да донасят кашона с хартията в офиса! И ДА СПРАТ ДА МИ КАЗВАТ: "АМИ НАЛИ СТЕ МНОГО ЕМАНЦИПИРАНИ, СВЪРШЕТЕ СИ ГО САМИ " !!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

3 Harry | 03.08.201001:01

Ама и вие жените ако знаете к'во искате ?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.07.2010, 23:17

2 dante_18 | 02.08.201021:23

Що така бе? Бъдете си еманципирани! Единственият недостатък е че това рано или късно води до изчезване на нацията. Изненадан Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.07.2010, 09:38

1 Eurochild | 02.08.201011:35

Пляскане ДА!
Макар и с доза горчивина, се съгласявам.
Браво!
   

оценка

+0 -0