Не заключвай вратата | webcafe.bg
Webcafe

Не заключвай вратата

Николета Бонева Ховрин
07.07.2011, 14:26 (обновена 08.07.2011, 11:34)
Двама влюбени

За да оцелееш в любовта се изисква невъобразима сила

Кой може да каже какво е любовта? Нe съм чувала някой да притежава диплома по дисциплината, няма кой да ти размаха тапия за завършена магистратура. Какъв опит е нужен, за да кажеш какво е любов? Един брак? Два брака? Десет? Дете? Три? Пет? Раздяла? Развод?

Попитали деца на възраст от 4 до 8 години какво според тях значи любов. И ето какво чули:

„Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов." (Ребека, 8 години) Кой може да каже какво е любовта?

„Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето." (Илейн, 5 години)

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. (Криси, 6 години)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. (Ноил, 7 години)

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само. (Мери-Ан, 4 години)

Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно. (Марк, 6 години)

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. (Емили, 8 години)

Кое от всички тези неща може да се случва, ако сте далеч един от друг, ако географията е сложила дланта си върху невидимата нишка на любовта? Колкото и пъти да прочетете отговорите на децата, няма да откриете нещо, което може да извършвате по телефона или мейла.

Но любовта, както всички добре знаем, е сляпа (по това си прилича с Темида - б.р:). Лишена от зрението на разума, тя влиза в битка с предизвестен край, убедена в своята победа и упорства в невъзможността си, докато се счупи или докато счупи целия свят.

Не можете да се виждате всеки ден. Не можете да се прегръщате всеки ден. Не можете да се целувате всеки ден. Трудно е да си разказвате как е минал всеки ден. Когато земята се отвори под теб, него го няма. Когато небето се разтвори над теб, него го няма.

Няма нужда да заключваш входната врата, за да не те види слаба - той е заключен много по-далеч. Но той е в сърцето ти и в дългите среднощни разговори, които продължават. Продължават обясненията в любов, докато остане само любов - несвързана с нищо реално, което се случва на теб или на него. Остава нейният призрак. А когато бродят призраци страхът и съмнението не закъсняват.

Когато той замина си мислех, че ще умра

Пишех денонощно, проверявах имейла си на всеки пет минути. Намаше нищо по-страшно от кръглата нула, наредена до буквичките за нови съобщения.

Той твърдеше, че е по-голям и по-мъдър. „Ще се разделим", каза и замина.

Отговаряше веднъж месечно, после веднъж на 3 месеца, после все по-рядко. Никога няма да забравя нощта на 30-ти декември - валеше ужасен дъжд и замръзвах. Но имах лист и на него пишеше номер и час. Номер, който трябваше да набера в определения час, защото при тези връзки се оказва, че стационарният телефон е по-важен от дрехите, косата, ноктите на краката, прогнозата за времето, храната, спането и всички останали хора.

И когато нямаш стационарен телефон, се разхождаш нощем с бележка, на която има номер и час. Телефонните разговори са новата ти дрога. Ти плащаш, за да си щастлив. Зарязваш срещи, уговорки, работа, не ядеш, не спиш - всичко се свежда до гласа в слушалката.

Докато един ден той каза, че не може така. Не можел да превключи между живота, който е имал тук с мен и живота, който има там сега. След всеки разговор светът му бил разклатен. Точно се бил установил и всеки път, в който започнем да говорим, се замислял дали да не се върне. И се върна. Огледа се и разбра защо е заминал - това просто не можеше да бъде неговият живот. А там, зад граница, не можеше да бъде моят.

Спряхме да си пишем. Спряхме да се чуваме. Просто никога не смених телефонния си номер.

Виждахме се веднъж годишно

Много се страхувах, че времето и разстоянието ще ни промени и тази пролука, която си открадваме, ще бъде напразна и куха. Всичко беше същото - всеки от нас беше както преди. Разбирахме се само с очи, както преди. Смеехме се както преди. Разказвахме си как живеем, с кого, какво ни харесва, какво ни дразни, какво ни липсва, за какво мечтаем, кои от мечтите ни останаха някъде там, изгубени във времето и самолетите. Само, че се криехме.

Има много двойки, които се разделят само наужким. Те спират да си говорят за любов, казват „Ние вече не сме заедно". Започват да излизат с други хора. Споделят си разочарованията. Споделят предложенията за работа които са получили. Дават съвети. Приемат съвети. Понякога залитат един към друг. Веднъж годишно. По същото време.

Но те са пораснали. Твърдят, че не искат да се измъчват. Твърдят, че не са двойка. Всъщност са. Просто са преминали в ново по-комфортно състояние, което е по-малко вероятно да ги нарани. Те пак са заедно, без да си го признават.

Нямат сили да скъсат тази връзка

Никой никога не им е казвал, че не е задължително любовта да бъде като по филмите. Не винаги любовта завършва с клетва, семейна къща и две деца.

Всъщност това е единственият начин да свърши. Те са намерили вратичка в пролуката на живота - те не осъществяват любовта си според стандартите, затова тя продължава да се случва. Всяка година. По същото време.

Едно малко бягство. Дали е нечестно? Разбира се. Дали са щастливи? Разбира се. Тогава, кое е по-важно? Кой може да каже какво е любовта? Можем само да им завиждаме. Всяка година. През цялото време.

И аз ще им завиждам, защото за да оцелееш в любовта се изисква невъобразима сила. Аз не успях. Осъзнах, че животът ми се върти около една седмица в годината. Лъжех като наркоман, за да взема следващата доза и после се срамувах от себе си. Компенсирах пред мъжа, с когото бях. После компенсирах вината си с мъже, с които не си заслужаваше да бъда. Но това нямаше значение - нали ще го видя?!

И един ден се събудих и открих, че не отивам на никъде. Че двамата вече се променяме, без да вървим напред и съсипваме хората, до които се докосваме, както съсипваме и самите себе си. Написах му писмо, което никога не изпратих. Защото, когато го видях за последен път исках това да е моментът, който да запомня от него. Исках да го оставя да върви сам, за да мога и аз да продължа сама, без сенките ни да тегнат един над друг.

И... май успях...

Публикувано в сп. "Жената днес"

Oще: бягство  врата  връзка  двойки  любов  раздяла 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

25 Rowan | 09.07.201116:19

Хах Милена, не съм мислил за ирония, случката която разказах е напълно истинска, даже си спомням и коя е книгата която четох тогава и точно до коя глава бях стигнал. А ти можеш ли да откриеш разликите между моята историйка и тази от статията? Ако можеш и ме убедиш, че си права, ще
те призная за по-умна от мен.

Хммм, по въпроса за съветите, ще ти цитирам една мисъл на моя позната: " в идеалния свят по-глупавите или неопитните винаги ще послушат по-мъдрите или по-опитните и така като нещо ги мъчи- те питат/първите/ и онези/знаещите/им казват и всичко е ок, но в нашия си неидеален свят- пускаме по-неопитните и по-глупавичките да се научат от опита си". Тук в кафето си казвам каквото мисля, без да ми пука, че може и да не се хареса. Ако някой логично и аргументирано ме обори, добре е дошъл, даже може и да го почерпя, а детински изказвания от рода "Ти не си прав, не знам защо, но не си", само ме забавляват.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

24 Милена | 09.07.201100:26

Хахаха благодаря за невероятния разказ. И да имаше маааааааалко ирония. Жалко,че не изкарвахте пари от съвети. Ако беше така сега нямаше ROWAn да се пече на черноморието,а на ХаваитеУсмивка Всеки с мнението си. Не мисля,че авторката на статията е безмозъчното същество наречено КИФЛа. Съжалявам,но така мисля . Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

23 peta_wawa | 09.07.201100:02

Проблем е когато се живее с идеи в главата, а действителността е съвсем друга но някой е затворил очите и ги стиска. Няма един единствен и неповторим, особено след като той явно е претеглил нещата и авторката се е оказала свръхбагаж. Но кой да даде шанс на някой друг, вместо предубедено да се огражда с непристъпна прекрасност, за която явно няма останал достоен в тази държава Чуди се ...
Още клишета - любовта свършва след къщата и двете деца. Това може да го каже само някой необичан още, сори. Късмет в следващия тираж.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

22 Оня Дето Го Трият | 08.07.201122:22

@ Милена (10)

Миленке, дете златно, ирониика ли нещо опитваме?Намига
Не се гъбаркай с батковците си, 'ми ако имаш житейски драми давай ги и ти тук - тримата тенори и на твоя проблем ще обърнем внимание...
То и без това проблемите тук доста често се припокриват с TeenProblem примерно...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

21 sake | 08.07.201121:01

Роуане,Варна-спомням си :Георги Костадинов,Бейхан Фучеджиев,Красимир Машев,стар сам Джони,играех на 54 с Цачо Андрейковски и Рибаков. Много щастлив Много щастлив Много щастлив Много щастлив на бира
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.04.2011, 16:56

20 SISOKO | 08.07.201118:48

Не е ненормално човек да се влюби и обича дори е наи естественото нещо.Глупавото в случая е че това момиче си е позволило тази явно безмислена любов да продължи прекалено дълго време.Мисля,че като човек порасне и помъдрее малко може да прецени кое си струва да се изживее и кое е време да задгърбим в случая тази безмислена любов която описва така развълнувано че чак простее!
Аааа относно коментара на въпросния морски- Rowan -немога да разбера откъде това отношение и презрение към хората от селата???????Аз съм момиче от страхотно родопско селце,не съм проста нито грозна мисля, че съм добре поддържана жена със добра работа и умствен капацитет. Вярно не останах там а живея в "Големия град' но искам да ти кажа,че всеки ден осъзнавам разликата между хората и човеците.Надявам се ме разбра????????
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

19 Rowan | 08.07.201118:02

Като пряко следствие на тяхното нашествие в личното ми пространство, изразяващо се в разговор на висок глас, противно на моята воля и желание бях запознат в детайли със семейно - битовите проблеми на едната, най-гласовитата участничка в разговора. А те се заключаваха накратко в следното: въпросната млада дама, преди години имала бурна връзка с младеж от същото село (прости ми несъвършенството на моята памет, но кое беше селото - забравих), която връзка била едностранно прекъсната от ергенина, с неочакваното му изнасяне от страната в посока Испания, в търсене на по-добро препитание. Класически, оказалата се ненадейно госпожица вече, развъртяла бурен социален и не толкова социален живот в родното си село. Ще пропусна подробностите, но с две думи се отнасяше до безпереспективни младежи мивеещи с родителите си и символични, ако не и никакви доходи. Това продължило почти година, когато нашият герой от братска Испания се завърнал за месец от странство и нашата героиня смело му пристанала. Очаквано идилията продължила точно до времето за заминаване на младежа обратно към страната с високите заплати, и описаната до тук ситуация по мои спомени се повтаряла всяка година, в продължение на три лета. Фундаменталното и изказване което ме предизвика да се обърна и да я доогледам, беше: "Аз още си Го обичам, и винаги ще го обичам!"

Беглият ми поглед хвърлен през рамо, за доидентефициране външноста на така красиво разказващата госпожица, ми показа разплуто същество с груба кожа и напукани пети, с изключително некадърно изрусена коса, обграждаща месесто и подпухнало лице. И в този миг, ръждясалата машина на моята логика започна да сработва. Това незнайно как измъкнало се от нечий алкохолен кошмар творение на (злата) майка природа, разбира се, че ще е влюбено във принца подвизаващ се на Апенините. Предвид цялостното и излъчване и описания от нея контингент ергени в родното и село, нейната мечта за успех в живота е завръщането на рицаря с припечелените из странството финикийски знаци. Толкова просто и ясно.

Та затова мило ми Миленче, така описаната от авторката семпла историйка, сработи индикаторите в празната ми глава и ми припомни описаната по-горе историйка, та и аз тази от плажа еднозначно я класифицирах като кифла, та и героинята от статията така. Защото кифленското, подобно на селянията, не е от произход, външност и богатство, а от начин на мислене.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

18 Rowan | 08.07.201118:01

Мила ми Милена от коментар номер 10, поради факта, че до преди няколко часа, имах удоволствието да общувам с една изключително красива, ослепително руса и със близки до съвършенството природни дадености твоя наборка на плажа върху теми от живота, докато детето си играеше с нейното братче на пясъка, ще ти отговоря накратко, за да те въведа леко в начина на функциониране, на болния ми и изгорял от слънцето към настоящия момент мозък.

Принципно, повечето учени в чиято специалност стои "психо...", упорито твърдят в последните години, че всяко срещнато от нас нещо в живота, предизвиква сработването на индикатори в паметта ни, сравнявайки го с неща вече преживяни, прочетени или видяни. И на базата на нашия опит ние си формулираме мнение по въпроса, като наслагваме шаблоните на спомените ни задействани от текущото събитие.

Та за да ти обясня, краткото си и пределно ясно мое мнение в предишният ми коментар, ще си позволя да ти разкажа една чута от мен история на плажа миналото лято. В една слънчева неделя, вероятно обосновано с пословичните ми мързел и разхвърляност, когато все пак успях да се довлека до плажа, намерих свободен чадър и шезлонг едва на последния ред - най-далеч от водата. И там докато блаженно си прелиствах една тухла четворка отпуснат под сянката и лекия бриз, спокоиствието ми беше нарушено от една прилично шумна компания с работническо-селски произход, състояща се от три жени на видима възраст 25-26 и един младеж тип извеждач, от онези дето имат каручка от сорта на "Пежо - 106" и се използват от жените за транспорт и плащане на бирата. Та въпросната компания, по неведоми за моят ум причини, реши да се настани, иначе казано да се навре, точно над главата ми на неповече от два метра, върху пясъка над линията на чадърите, който се води свободна зона.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2010, 20:40

17 Miss Ivano | 08.07.201117:48

Не е добре да спираме хората, които обичаме, да сбъдват мечтите си, да пътуват, да се забавляват, но ако ние не сме част от тези мечти, пътуванията и забави… тогава… ???
Помисли и… го зарежи вече! Усмивка

За статията: Доста разхвърлян стил + vanko /13/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.07.2011, 00:51

16 the_evi | 08.07.201114:32

Усмивка статията е хубава! Мисля, че аналогични житейски сценарии има много около нас и случилото се не е на база коя е кифла и кой какво си е въобразявал. Понякога в живота има много повече предопределящи неща от любовта и секса, които водят до взимане на крайни решения. И все пак, ако статията отразява лично преживяване на авторката, се надявам, че тя вече не е и с другия мъж, който "не я заслужава".
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани