Укротяване на опърничавата продавачка | webcafe.bg
Webcafe

Укротяване на опърничавата продавачка

Георги Тодоров , Umnicite.com
16.09.2010, 12:13 (обновена 17.09.2010, 11:11)
магазин, обувки

Снимка: © Getty Images

Още не си хвърлил и бегъл поглед върху стелажите с обувки, когато отзад те изрязва едно дрезгаво дежурно: „С какво мога да ви помогна?"

Правиш късна вечерна разходка с приятели и на осветената витрина на магазин виждаш точно този модел обувки, който повече от месец въображението ти рисува и за който беше изгубил надежда, че съществува.

Прибираш се развълнуван вкъщи и макар сам пред себе си да си придаваш изморен вид, умът ти не ще и да знае и с невчесани мисли маркира действията ви за утрешния шопинг ден.

На сутринта се събуждаш и се учудваш, че никак не бързаш да свършиш рутинните домакински задачки и да се изстреляш към магазина. Напротив, сякаш за да се отдадеш по-пълноценно на прииждащите хубави емоции, удължаваш времето до лелеяния миг - с онази церемониалност, с която детето старателно изгризва филията така, че да си остави меката средина с най-дебелото парче шпек за последна хапка.

След час си на точната улица и все по-бодро пристъпваш към магазина. Продавачката е отвън и разговаря с колежки от съседни обекти.

Приближавайки, нещо в поведението на търговката те смущава. Забавяш крачка, за да се ориентираш в ситуацията и разбираш, че бясната жестикулация, наподобяваща ката от киокушинкая, и цветисти изрази, заради които строителен работник и таксиджия биха се спогледали с неудобство, са по адрес на клиент, който е премерил два чифта обувки и е имал „наглостта" да си тръгне, без да купи нищо.

Успокояваш се, че ти все пак си с твърдото намерение да пазаруваш, и се настройваш за адекватно на намеренията ти отношение. Още на вратата обаче приветливият ти поглед и сърдечен поздрав са моментално разстреляни от студено мълчание.

Влизаш в магазина, а тя стъпква нервно фаса си и те последва с неохота, която би могла да е присъща на 70-годишен прогнил вагон, който след 10 години неподвижност ненадейно е закачен на експреса София - Варна.

Още не си хвърлил и бегъл поглед върху стелажите с обувки, когато отзад те изрязва едно дрезгаво дежурно: „С какво мога да ви помогна?" Ставаш все по-плах в това чуждо пространство и с неуверени стъпки отиваш до витрината, за да разясниш целта на посещението си.

Голяма грешка е, че взимаш оттам желаната обувка, за да я покажеш на продавачката, която с гепардова крачка ти налита, изтръгва обувката от ръката ти, връща я внимателно на аранжираната витрина и с рязък жест ти посочва лавицата, на която можеш да разгледаш същия модел.

Продавачка в действие

„Имате ли Х номер?", изхлипваш и за да я омилостивиш, добавяш звънко: „Искам да си ги купя!" За няколко секунди само, докато рови из кутиите, по лицето на продавачката се появява някакво благоразположение към теб, което след миг е сменено от хладно презрение, защото носиш точно този номер, който е изчерпан.

Вместо да напуснеш след едно измърморено „мерси" и да поемеш навън глътка живителен въздух, с някакъв неосъзнат мазохизъм задаваш въпроса: „А мога ли да пробвам по-големия номер?" „И той е свършил!", изломотва на секундата онова нещо, без да провери. „Я, какъв късмет, всъщност изложената обувка е следващия номер, ще я пробвам...", продължаваш да издевателстваш над търговката."

Безогледното ти нахалство да премериш по-голяма обувка й докарва такъв гняв, че за да го разсее, тя взима жълт вестник и търси утеха в статията „Големият български актьор е на смъртен одър!"

В същото време ти си се намърдал и в големите обувки и огромното желание да ги притежаваш бавно започва да губи битката със здравия разум, който ти казва, че и с чифт калцуни, изплетени от баба, пак няма да постигнеш желаната плътност, още повече, че обувките са летни.

„Тъкмо по мярка са ви!", иронично и с ехидна усмивка се включва продавачката. Ти обаче разбираш думите й като знак за учтивост и опит за по-човешко отношение, затова, изненадващо и за самия теб, с облекчаваща въздишка и искрена приповдигнатост отсичаш: „Ще ги купя!" и решително се самонавиваш, че краката ти още не са спрели да растат (макар че наближаваш трийсетака).

Апатичната до преди малко продавачка с реактивна скорост опакова покупката, за да не ти остави време да се разколебаеш, прибира парите и поразтоварена за момент от тежки чувства поднася следващата фраза по шаблон: „Със здраве да се ползват!"

- Благодаря ви! Приятен ден - ухилваш се ти.

- Приятен ден - едва успява да размърда устни женицата, която отново се е предала на отегчението до смърт.

Забележка: събрани са впечатления от няколко частни случая, а не се описват традициите в българското обувопродаване, така че молим всички любезни продавачки и техните верни клиенти, приятели, роднини и близки да не се засягат.

Oще: магазин  обувки  продавачка 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.11.2010, 16:28

4 Victorya Damaskinova | 29.11.201016:35

Хм, не знам какъв е опита на източниците за тази статия, но хич не съм съгласна. Магазините за обувки са магнит за моята податлива на изкушения крехка душица и не съм забелязала нещо такова. Статията е очарователно написна, но е доста пресилена май май. Че има дзверове има, но добрите магазини за обувки не би трябвало да си подбиват с подобна лелка престижа, а в по-обикновените, където да кажем не се подбира много много персолала, стига да е навита да кибичи за 300 лв и целия свят да и е крив, те нямат тези уникални обувки, без които не можеш и зарди които би се въздържала да не и теглиш една звучна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 22:41

3 лаик | 27.09.201021:07

Не мрънкайте много-за 300-400лева толкова,като искате може да пазарувате във Виена че е най-близо,там са лицемерно пиветливи,проблема че под 200евро обувки няма,ако това не е проблем за вас,пожелавам ви приятно пътуване
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

2 MacAllister | 16.09.201017:22

А ти що си купуваш нещо, което не ти върши работа? Мен не ме е срам, и много пари да имам не давам и 5 стотинки за нещо, което не ми трябва, колкото и да ме работят. А с обувките положението е ... меко казано страшно. Всичките ми опити да намеря обувка, която да кара поне половин година са напразни, няма скъпо или евтино още като видиш модела ти става ясно какво да очакваш (бел. аз обичам да си ги проходя добре и да остане в тях достатъчно живот след като веднъж са се лепнали и улегнали на краката ми).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 11:26

1 ktivanov | 16.09.201014:40

Със същата сила статията може да се отнесе за 'сервитьорка' например, пословични са в обслужването си и то предимно на БГ клиенти, макар да забелязвам една минимална промяна в отношението напоследък - дали заради кризата - на някой им наритаха дупетата явно ?
   

оценка

+0 -0