Дисекция на удоволствието | webcafe.bg
Webcafe

Дисекция на удоволствието

Тея Дия 24.09.2010, 11:39 (обновена 24.09.2010, 11:58)
плоча, музика

Снимка: © Getty Images

Нахрани сетивата си...

Човекът е тръба с две отвърствия. През едното влиза храната, през другото излизат лайната. Няма ли я любовта, поезията, копнежът по божественото, ние не представляваме нищо повече от това. Странно е, че твърде много хора се задоволяват със съвсем малко. Как е възможно? (Венеция Serenissima, Ерика Джонг/ превод Весела Кацарова)

Някои, които добре ме познават, ще ме упрекнат, че отново се опирам на една от любимките си, Джонг, за да започна този текст.

Обаче ще говоря за удоволствието, а тя му е направила дисекция много преди мен. 

Аз дори няма да опитвам да скачам в дълбокото, само ще намекна, че точно удоволствията ни правят различни от животните. Не задължително по-добри, но по-различни - да.

Големият куриоз при търсенето на неживотинското почти винаги минава през филтъра на вината, наказанието или тоталната поквара, като при Дориан Грей. Днес е модерно да се казва, че нямаме време за театър, кино, концерти (странно защо имаме време за безплатни музикални хепънинги (о, каква дума) в някой парк, където можем да ма-аме бургери като на състезание). 

На моите „рецензенти"-хейтъри ще кажа, че и аз не огрявам на всяко културно събитие в столицата, но те и без друго ще намерят за какво да се хванат, така че няма да се хабя.

Та, искам да знам защо човекът е склонен да си набавя удоволствията безплатно и защо за останалите няма време?

Абсолютен привърженик съм на идеята, че ако имаш желание, намираш начин. За мен (и дано не само) времето не е фактор, който може да те лиши от това да си посветиш някоя глезотия. Като думата глезотия изключва цикленето пред компютъра и почивката в хоризонтално положение през по-голямата част от деня.

Говорим за неща от рода на активна комуникация, още по-активен спорт и малко културка - кой както я разбира.

Хубаво е, че писането на този текст съвпадна с премиерата на филма Яж, моли се и обичай. Дори и да не е кой знае какво като сценарий, мога да кажа, че напълно прегръщам идеята за търсенето на удоволствия на всяка цена. И метафорично, и буквално.

Ние сме това, което правим, когато нямаме време. Веднага ми хрумват няколко неща, които винаги отлагаме, защото е криза, защото е трудно, защото искаме по-добра работа, защото искаме по-хубави дрехи.

Отакзваме да ядем добра храна

Бумът на fast food веригите неслучайно съвпада с бумът на кариерното изкачване, на това да си носиш лъскавия костюм като манекен, а не като живо същество. Познавам хора, които откровено си признават, че в продължение на 8 часа не стават от работното си място, като че ли то ще ги дари с бленуваното докосване на Мидас, ако не отидат на обяд  в някое бистро. Да се нахраниш не означава да сложиш нещо в стомаха, а значи да се наслаждаваш, да отделяш време на всеки малък гъдел в небцето и най-вече да комуникираш с други хора. И дори не става въпрос за гурме изкушение (кой ли не ги обича). Напротив, става дума за храната като социален ритуал. Явно сандвичите в хартия са изборът на новите юпита.

Отказваме да слушаме музика

Да, пускаме си я в колата, ходим по клубове, където 'пускат' готини диджеи, но глаголът, който се използва в това отношение е пускам. А живата музика? Нея кой я пуска? Сигурно има причина на местата, където можеш да слушаш жива музика често да не можеш да си пийваш и хапваш. Там храниш само едно от сетивата си.

Отказваме да създаваме

Креативността, не тази, която я пише в мотивационните ни писма, а другата, която ни е заложена, тя съвсем се е загубила по трасето. Много мои познати например плануват живота си до 35-ата си година без деца, защото първо трябва да работят, да печелят пари, да се забавляват. И колкото повече отлагат, толкова повече не стигат до там. Бебетата вече са един вид глезотия, която се добива само ако имаш много пари. Или може би изобщо не спадат към графа 'удоволствия'?

Ще завърша с думите на друг мой любим персонаж - Крал Лир, цитиран от прекрасния Явор Гърдев: „Не давай на човека нищо друго освен необходимото в живота и той ще заживее като скота."

Oще: култура  музика  удоволствие  храна 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.08.2010, 17:22

3 Diggler | 30.09.201000:10

Ако покрива и пода на статията са стабилни основи / чуждите автори /, не виждам какво държи в средата /брътвежа и пропуските за елитарята в София / къщата да не се срути?
А да, сетих се, едно черво, извадено от скучен офис тип и пълно с не добре смлята фаст фууу /абе не ви ли писна да ограбвате чуждите и най вече американска култура / храна, вече почти каФева. Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.07.2010, 14:51

2 pink_devil | 28.09.201010:24

Освен желанието на авторката да се изтъкне като културтрегер, аз друга идея в тази статия не откривам.

Не съм рецензент, не съм и хейтър, просто ми е тъпо да чета статии, в които няма абсолютно никакъв смисъл. Уважавам хора, които пишат, когато наистина има какво да кажат.
Вкратце- вълшебно глупава статия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.07.2010, 00:29

1 Turpentine | 24.09.201019:07

Глупости! В момента има огромен бум на младежка културата, която 1) Не яде бърза храна, даже се стреми да яде (и готви!) полезни неща (не от типа "презадоволена богаташка") и да им се наслаждава 2) Ходи на жива музика, създавана у нас (джазче, рок, рап...) 3) Твори (музика, литература, изобразително изкуство...)
Това са част от новите условия да си cool (ама направо елитно cool, не cool тип анцуг и ланци).
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани