Време за стоп | webcafe.bg
Webcafe

Време за стоп

Юлия Желязкова
02.03.2012, 11:40 (обновена 05.03.2012, 10:04)
стоп, момиче, път

Снимка: © deviantart.com

Стопът е моят момент на вятър в косите, припяване на мръсен хип хоп, споделените кренвирши с майонеза, фестивали, "трактористки" тенове, случайни срещи, безвремие и свобода

Придвижването на стоп е нещо като кръвната ми група. Никога не съм разсъждавала върху това. Положителна, отрицателна, съвместима, тя/той просто циркулират някъде под всички пластове кожа и кости и пулсират в сърцето ми.

Знам, че никоя истинска любов не подлежи на описание, но все пак относно тази част имам някои почти логични обяснения.

Стопът е моят момент на вятър в косите, припяване на мръсен хип хоп, споделените кренвирши с майонеза, фестивали, "трактористки" тенове, случайни срещи, безвремие и свобода.

Хубавото на стопа обаче е, че 10 години по-късно осъзнавам, че няма възраст. Той е своеобразните ми "сладки 16".

При стопирането възникват три основни въпроса. Или поне тях са ми задавали най-често: За да спестиш пари ли го правиш? Не се ли страхуваш? Няма ли по-комфортни варианти?

Отговорите звучат така

Почти винаги съм тръгвала на стоп с пари. Един път всъщност имах толкова много в мен, че ако исках, можеше да си хвана такси до Велико Търново. Въпреки това скупчих една раница, оформих маникюра и отново се понесох на вълната на палеца. Разбира се, случвало се е и това да е единственият възможен вариант да се материализирам от точка А до точка Б, но принудата отмива част от удоволствието.

Дали се страхувам... Не искам да звуча като човек, който сам се вре между шамарите, но реално погледнато - какъв е шансът да те качи психопат? Точно толкова голям, колкото да те срещне в някой подлез, парк, нощен клуб или (да не дава Джа) - в офиса.

Принципно, въпреки генералните ми съмнения в хомо сапиенс, смятам, че доверието е единственият подход към хората. Да, разбивала съм си главата хиляди пъти заради това твърдение. Но в пъти повече съм оставала приятно изненадана.

Не мога да ви опиша какво изпитах, когато собственичката на една механа ни прибра от пътя в една зимна нощ. Честна дума, това беше най-вкусният хляб на 3 дни, най-топлата рехава супа и най-очарователният качак, който съм палила през живота си. Отношението ги правят такива. Неочакваната помощ. Или както каза един от спътниците ми, като си тръгвахме: "То за добро даже не си струва и да благодарим, то се връща".

И за удобството. Предвид, че имах доста късметлийски моменти, стигала съм с час и половина преди дружки, избрали автобуса. В чисто новичък "Мерцедес", на фона на Touch and go, с най-сладкото юпи, доставена точно на Орлов мост. Е, пътувала съм и зарита в керамични статуетки за морето, но човекът толкова искаше да ни качи, че сърце не ми даде да му кажа, че съм нещо като стопаджия-сноб и си избирам колите.

Вариантите са хиляди, но чувството - едно. Пътешествие (да не се бърка с пътуване). Букет от всички емоции, хора и изненади, които пътят може да ти поднесе. Всяко дръвче, всяко залагане какъв цвят кола ще спре, опитите да си представиш живота на всичките си шофьори. Да влезеш в техния филм и да споделиш част от твоя.

Ако имам дете, разбира се, бих се тревожила да кръстосва пътищата на случаен принцип.
И все пак не бих му отнела това. Така, както моята майка не ме спря.

Защото хората рядко са в заведения, магазини или социални мрежи. Те те чакат по пътя.

Oще: емоции  пътешествие  хора 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

11 Dimitar Stamboliyski | 05.03.201204:29

Най-кофти стоп ми е бил (ако се брои) гато бащата качи чифт Полски хипари около ММЦ. Тия от благодарност му свиха кинтите Тъжен

Най-бързия - миналата година на прибиране от Боровец седна пичка от Архентина, само дигнах и ни зе един супер чичак с луксозно волво, а мязахме на Яжин-з-бажин след здрав трекинг...

Най-странния още като ученик - срещу хотела в Правец с един капитан далечно плаване. Жабката беше 1/3-та пълна с няква кока и тоя чат-пат спираше да изтрещи "по едно за из път"

Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2011, 13:07

10 GruYou | 04.03.201222:51

Хаха, хубава статия, с още по-ценни коментари. Особенно война, той е от истинските стопаджии, няма снобария, няма притворство. Къде ти да си избирам кола, бе? Всичко е авантюрата, човека, на когото ще попаднеш и в повечето случаи попадаш на страхотни хора. Стопът е бил и ще бъде начин да се събират сродни души. Заради възрастта минах вече от другата страна на палеца ;-)
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 24.01.2011, 18:57

9 Milen Marinov | 04.03.201220:55

Ае долната , кви са тея глупости ве? Лош човек стопаджии не качва. Боклука и когато е с колата, на път е мнителен, бъз го е, че оня дето ще се качи е същия като него, ама по-коварен.
За да тръгнеш на стоп, или да качиш стопаджия требва да си с открито сърце, да имаш вера на хората.
За това и по-хубаво от стопа нема.
Срещаш хора, атмосфера, идеи, лаф-мохабет, понякога музика. Всичко е ок, ако и ти си ок.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 07.09.2011, 12:05

8 axsbf | 04.03.201219:44

е, да, човекът е човек, когато е на път Усмивка
Но път средностатистически да ти се случи идиот или психар шофьор за стопаджийка е по-вероятно, отколкото подобен да те срещне където и да е. Все пак стопаджийката се качва на "територията" на съответния.
Обратното - при мъже стопаджии, поне спрямо горепосоченото са малко по-защитени. За сметка на това пък вероятно им върви по-малко с шофьори, които да им спрат.
Но иначе си е готино да се пътува така. Понякога дори са ми отстъпвали волана, разни почерпени шофьори Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

7 Voin | 04.03.201213:44

Оня аз съм стигал. При това облечен целият в черно, дълга коса, с кубинки, верига и един малък назъбен диск окичен на якето. Ама си прав де- зверско махане и много ходене- щот ме не свърта да седя на едно място да чакам.
Но пък емоцията да те качи, след 30км ходене, разпадаща се Лада с 4ма циганина и дрънчащи маанета... Нема цена, казвам ти... Не е като с мастеркард...
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

6 Mile Manolov | 03.03.201214:37

която е?
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 29.09.2010, 17:23

5 Юлето Желязкова | 03.03.201214:22

Колко пъти мислиш (когато още бях с ярко червена коса, а спътникът на расти) са спирали да питат за цената? Много щастлив
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

4 Оня Дето Го Трият | 03.03.201213:56

"...Въпреки това скупчих една раница, оформих маникюра и ..."

То така и баба знае при 90% от шофьорите - мъже......
Я тръгни с тридневна брада да махаш за за стоп да видиме колко далече ше стигнеш muhihihihi
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

3 Mile Manolov | 03.03.201213:33

стопаджия сноб поклон
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 02.10.2010, 15:30

2 Krasimir Kovachev | 03.03.201211:11

А това дете знае ли кой е баща му?
   

оценка

+0 -3

Най-коментирани