Завивките - ледени, телата отдолу - парещи | webcafe.bg
Webcafe

Завивките - ледени, телата - парещи

Бисера Виденова 25.11.2010, 12:12 (обновена 25.11.2010, 12:55)
любов, сърце

Снимка: © Getty Images

Къде отива страданието, когато изстрадаме любовта - и защо така държим да получаваме?!

Напих се. В онова безметежие съм, където ни ми пука, ни ми дреме. Слушам няк'ва разкисваща музика и дори не мога да се разрева качествено. Утре ще е различно - няма да е днес.

Отново съм в същото Нищо - празно и с изгледи за безнадеждност. Прекалено зряла, за да се залъгвам, прекалено млада, за да се откажа.

Битие - в смисъл на бит; уроци - в смисъл на грешки; интелектуалност - в смисъл на поза; празници - в смисъл на ядене и пиене; любов - в смисъл на чукане; съпреживяване - в смисъл на бягства от себе си...

Всъщност ми харесва ръфането ти. Чувствам се изтънчено деликатесна - подхваната внимателно оттук-оттам, а не разкъсана и погълната като плячка заради някакъв глад и естествен подбор (което също си има своите добри страни).

Все едно си забил зъби в долната ми устна - чувствената и подканящата, защото горната е заядлива, рационална и дистанцираща... Натискът на резците се засилва правопропорционално с прилива на връхлитащото изтръпване и се разпространява като пареща лава по всички органи и системи. И тъй като имам доста висок коефициент на самосъхранение, се наслаждавам на слабостта.

Ето до къде води Интернет комуникацията - до извращение. Но пък разкрива неподозирани страни на вербалното общуване. В една нормална (а какво значи нормална?) физическа реалност има и несловесни езици и много външни влияния, а във виртуалния свят - екран, където можеш да прочетеш собствения си вестник; клавиатура, на която да си го напечаташ, и себе си - да си го коментираш.

Един "репортаж" от моя реалност:

Зима. Мирис на опушени влажни дърва. Обувки, натежали от кал. Къща, подаваща се от земята. Плъстен под, огнище, газена лампа в малката ниша на южното прозорче.

Между огледалцето и металната щипка са подпъхнати изображения на избеляла Богородица и бебешка снимка отпреди 40 години. Скърцаща ракла от почерняло вече дърво с изметнати панти. Желязно легло, пухени възглавници, дебел юрган, капладисан в груби чаршафи от платно, обладани от дъх на домашен сапун и спомен за нафталин.

Завивките - ледени, телата отдолу - парещи. Крайниците им усукани като синия и кафявия кабел, които съпровождат самотно осветително тяло до центъра на тавана. Какво ли е напрежението, което преминава през телата? Това, което преминава през крушката, я кара да мъждука.

Чува се петел по никое време - като ехо на сутрин. Хаотично подрънкване на звънци от пришпорени кози и мързеливото блеене на овци.

Огладнях. Искам от зелника или както и да го наричат в различните краища на страната. Дебели, ръчно точени кори с остатъци от неизпечено брашно по тях от ръцете на тази, която го е спретнала набързо за гостите.  Същите - гражданите, слободните - цял ден не стават от леглото...

Оправдаваш се, най-вече заради мен и в момента, в който изтикваш доброжелателното любопитство навън през омазнения праг, се пъхваш светкавично обратно във врящия казан на открадната или може би напълно полагаща се радост...

Фанфаре Чиокарлия... долавям от скърцащо радио и дали звукът ме стига по въздуха или е в мен като твой призрачен двойник - необязден, радостен, отчаян, претенциозно естествен, жив или умрял, взимащ всичко докрай по единствения възможен за теб начин - опиянен от щастието в нищетата.

Тържеството на всяка духовност е непосредствената материя. Сияеш от тази изригваща пасторалност, която замлъквайки, предвещава свършека на играта.

Когато музиката спре, остава само да се изгасят лампите. Не искаме музиката да свършва и особено тази на тромпетите. Те заглушават гласовете в главите ни - и е искрящо, еуфорично. Но фанфарите затихват и чувам присъствието на мълчанието...

Студът щипе носа ми, значи съм будна. Алкохолът се изпари. 

Къде отива страданието, когато изстрадаме любовта - и защо така държим да получаваме?!

Oще: битие  любов  тела 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.01.2011, 18:27

14 Калина Милева | 03.01.201118:29

Харесва ми погледа ти върху нещата. Харесва ми директността на изказа. Харесва ми начина, по който си конструирала целия текст. И не на последно място полъха, който ми донася като цяло самият той!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.10.2010, 18:13

13 Ekaterina Kasabova | 26.11.201016:26

Пляскане
"Битие - в смисъл на бит; уроци - в смисъл на грешки; интелектуалност - в смисъл на поза; празници - в смисъл на ядене и пиене; любов - в смисъл на чукане; съпреживяване - в смисъл на бягства от себе си..."

В десятката!!!!!!!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.08.2010, 12:35

12 Rumiana Yohneva | 26.11.201014:25

м-м-много хубаво! мерси! (тук се облизвамУсмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.11.2010, 10:54

11 Десислава Димитрова | 26.11.201010:55

Страхотно е,нямам думи наистина.Благодаря за четивото
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.11.2010, 18:37

10 Dinka Velkova | 25.11.201018:39

Чудесно,Бисера!Ще очаквам и следващите ти споделени емоции! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.09.2010, 15:23

9 Margarita Nikolova | 25.11.201016:44

Еее,да, наистина впечатляващо !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.09.2010, 22:56

8 Boryana Antimova | 25.11.201015:55

отдавна не бях чела нещо толкова истинско и романтично... поздравления!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

7 Georgo D' Tomazi | 25.11.201015:30

много е добро. има поезия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

6 strawsPulledAtRandom | 25.11.201015:14

Шест поредни.
Пляскане Пляскане Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.09.2010, 13:02

5 sladuredka | 25.11.201014:58

Хубаво, живо, истинско...Такъв какъвто е живота ни...Стига да сме тук и сега, вкопчени един в друг и в него...
За първи път 5 поредни положителни мнения!
Без натрапване, без поучаване...
Успех и ще очакваме още подобни статии! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани