Реших да "пусна" на всеки мъж, който ме заговори | webcafe.bg
Webcafe

Реших да "пусна" на всеки мъж, който ме заговори

webcafeLifecafe, Юдит Дюпортей, Vice France
02.10.2015, 14:50 (обновена 08.10.2015, 11:09)
Двама влюбени на пейка във Великобритания

Снимка: © Getty Images

Една съботна вечер, докато чаках метрото си, един непознат ме попита дали да не се "опознаем малко по-подробно"."Добре", отвърнах аз, а той замръзна като разгонен елен пред фаровете на кола...

Една съботна вечер, докато чаках метрото си на парижката станция "Republique", един непознат ме попита дали да не се "опознаем малко по-подробно".

"Добре", отвърнах аз.

Той замръзна като разгонен елен пред фаровете на кола.

"Наистина ли? Ти наистина си навита?", заяви през смях. "Не съм свикнал да ми се случва!"

Честно казано, и аз не бях.

Реших да си направя експеримент, при който щях да казвам "да" и ще поддържам разговор с всеки непознат, който ме сваля, в рамките на две седмици.

Исках да надникна в главите им, да разбера кои са тези мъже, дали триковете им работят. И вероятно най-важното: дали осъзнават, че огромната част от жените считат това, което те правят, за невероятно дразнещо и доста плашещо.

Естестествено, запазих си правото да кажа "не" или просто да игнорирам хора, от които се чувствам реално застрашена.

Важно е винаги да се вслушваш в предупредителния сигнал в главата и да се измъкваш от ситуации, в които се чувстваш некомфортно (извън неловкия дискомфорт на разговорите на неангажиращи теми с непознати) - дори и човекът, с който си да ти повтаря, че всичко е нормално.

Този тип на метростанцията обаче не задейства в мен никакви сигнални лампички.

Така че започнахме да разговаряме.

Нещата вървяха леко странно. Аз стоях права като бастун, а той седеше на малко столче със скръстени ръце.

"Обичам Париж, защото вие, дами, винаги носите елегантни розови рокли", ми заяви той.

Чрез малко насилен неангажиращ разговор открих, че произлиза от Пикардия и обича да играе футбол. Той изглеждаше достатъчно нормален, но когато му казах възрастта си, разговорът пое към дъното.

"Какво? Ти си на 29 години? Не ти вярвам", заяви той разочаровано.

Беше очевидно, че губи бързо интерес, така че просто започнах да подхвърлям случайни въпроси в отчаян опит да възродя разговора.

"Трудно ли е да бъдеш спортист? Откъде в Пикардия си? Харесваш ли това - или онова?"

Към този момент обаче той вече отговаряше със смънкани едносрични думи.

Тотално наказание.

"Няма да те задържам, Джудит. Приятелят ти сигурно те чака", каза той, най-накрая приключвайки разговора.

Останахме един до друг в мълчание през следващите две минути, докато чакахме метрото. Това бяха едни от най-дългите две минути в живота ми.

Когато влакът най-накрая пристигна, се качих във вагона, сложих си слушалките и го наблюдавах как избира място, което да е възможно най-далеч от мен.

Приключението "просто ще казвам "да" на всички оферти" засега започваше отчайващо, но трябваше да продължа.

Със сигурност това да съм на 29 години не би трябвало да е решаващ фактор за всеки уличен палавник, който би се приближил до мен.

В неделя, докато се връщах от особено изпотяващ джогинг, около 40-годишен мъж се приближи до мен, тъкмо докато си отключвах вратата.

"Обичаш ли спорта, сладурче?" попита той.

"Старая се".

"Това е чудесно! Надявам се да носиш достатъчно добър спортен сутиен? Защото изглежда, че имаш доста, което да побереш в него, ако ме разбираш..."

Тук той започна да се хваща за мъжките си цици и да цупи устни по неясни причини.

"Ако бях достатъчно смел, бих попитал дали мога да ги пипна. Майната му. Достатъчно съм смел! Може ли? Имам пари, ако искаш, мога да ти платя!"

Точно за такива типове съм предвидила клаузата твърдо "не" в своя социален експеримент.

Тоя беше тотален задник. Все пак се опитах да бъда любезна, но твърда.

"Не", отвърнах аз. "Просто се опитвам да си вляза в къщи и ме карате да се чувствам много неудобно".

"О, трябваше да ми кажеш, че не се чувстваш уверена в тялото си", отвърна той.

Влязох вътре и тръшнах вратата.

Всяка жена е попадала на такъв противен тип. За щастие забелязах, че колкото по-възрастна ставах, толкова по-малко перверзници привличах. Някъде между 14 и 18 години бях същински магнит за гнусни типове.

Канили са ме да ида в непознат хотел или са имитирали кунилингус с пръсти и език пред мен. За да ме шокират още повече, са го правили дори докато съм била с майка си. Сигурно има нещо в крехкостта на тийнейджърите, което възбужда някои мъже.

Ако оставим този задник настрана, експериментът трябваше да продължи.

Следващият мъж, който срещнах, се казваше Ясин.

Той беше арабин, подобно на повечето мъже, които се приближаваха към мен през тези две седмици. Замислях се дали да споделям този факт, защото не искам да похранвам абсурдни расови предразсъдъци, но това е истината - и дори го използвах като начин да разбия ледовете с Ясин.

"Така ли, много от тях те свалят? Ами сигурно е, защото имат по-добър вкус за жени!" отвърна той през смях.

Определено мога да кажа, че Ясин беше най-чаровният мъж, който срещнах по време на моя експеримент.

Докато седях с него на ръждива метална пейка над парка Белвил, докато целият Париж се простираше пред нас, напълно забравих, че си правя социологически експеримент.

Определено за това помагаше и фактът, че Ясин беше убийствено красив. Карамелена кожа и дълги черни мигли - изглеждаше сякаш носи спирала.

Подходът му също беше по-оригинален от този на другите. Той просто се приближи и попита дали искам да пуша джойнт.

"Спирам тревата, но няма да откажа обикновена цигара", излъгах го.

Имаше много хора около нас - както играещи деца, така и туристи - така че се чувствах в безопасност.

Всъщност дори се чувствах добре. До така степен, че си позволих да дръпна веднъж от джойнта.

Ясин каза, че живее в малко предградие, наречено Ле Лила, в Сен Дени. Той ми сподели, че обикновено не сваля момичета на улицата, само "в изключителни случаи, когато жената е красива като теб". Вероятно изтъркан лаф, но все пак...

"Опитвам се да стана улегнал и сериозен. Искам малко семейство и малка къща точно като тази на родителите ми. Предполагам, че е естествено - все пак остарявам. Вече съм на 30".

Той призна, че не мисли, че ще срещне жената на мечтите си на улицата, но все пак му изглежда забавно. Понякога проработва, понякога получава директен отказ.

"Сигурен съм, че е дразнещо за момичетата да се приближават разни типове към тях по този начин. Някои мъже проявяват откровено неуважение. Мисля обаче, че разбирам нещата по-добре. Така де, бившата ми винаги се оплакваше от "досадници", които я заговарят, но пък се оплакваше и когато не я заговаряха, защото тогава се чувстваше грозна. Сериозно!"

Не беше особено неприятно да слушам Ясин да говори за сложните отношения между двата пола.

Той постоянно се смееше и беше весел. Наистина оцених неговата разговорливост, защото тя помагаше за избягването на неловкото мълчание.

Той не задаваше много въпроси за работата ми, но се интересуваше от дребните детайли: питаше ме дали краката ме болят от високите токове и какъв спорт обичам.

Мисля, че затова ми беше толкова приятно да бъда с него: наистина имахме какво да си кажем. Говорихме около 40 минути, целунахме се един друг по бузата, докато се разделяхме, и дори му дадох телефонния си номер.

С всички други, които срещнах, тонът на разговора се променяше в мига, в който им кажех, че съм журналист.

Абделкарим, който срещнах във вторник вечерта, седейки на пейка и чакайки приятелка, ме заговори по следния начин:

"Само не ми казвай, моля, че чакаш гаджето си. Моля!"

Всъщност дори се засмях. Той беше на 23 и живееше в Сен Дени. За съжаление надали някога ще разберем повече от това, защото когато му казах с какво си изкарвам хляба, той просто се затвори в себе си.

"О, наистина? Ти си журналист? Сигурно си и масон? Стига си лъгала. Ти си масон. Или баща ти е такъв?"

Опитах се да обясня, че повечето журналисти всъщност не са членове на тайни братства, но той изобщо не ми повярва и в крайна сметка просто прекрати разговора.

На следващия ден ме заговориха двама студенти до Сорбоната.

Седях си на терасата, когато те се приближиха и питаха дали искам да пия бира с тях. Хлапетата бяха студенти по история и политология и се оказаха крайно изненадани, когато приех.

Отново тонът на разговора се промени, след като им казах какво правя.

"Пишеш статия? Чета само вестници от чужбина. Те са много по-добри. Le Monde е твърде десен, а да не говорим изобщо за Liberation", заяви единият, докато другият кимаше.

Когато си допихме бирата, единият от тях си тръгна, за да си хване автобус, а аз изпратих другия до метрото.

За пореден път нямахме какво да си кажем, така че се смеех нервно.

Той продължаваше да дудне до безкрайност за тривиалността на 24-часовите новинарски канали, за "диктатурата на емоциите", "едни и същи образи, излъчвани по цял ден" и т.н. Въпреки очевидната липса на химия, тъкмо когато щяхме да поемем в различни посоки, той все пак се пробва.

"Искаш ли да дойдеш у нас? Живея наблизо. Бихме били по-..." той направи пауза.

Стоях безмълвна, чудейки се как би събрал смелост да довърши това изречение.

Ако бях любезна, щях леко да се усмихна, за да покажа, че съм го разбрала или просто бих отказала, без да му оставя време да довърши израчението.

Дори бих имала такта да реагирам така, сякаш не съм разбрала и просто да избягам, заявявайки нещо като "Боже, закъснявам!".

Но не съм любезна и дори изпитах известно удоволствие да го наблюдавам как се опитва да скалъпи нещо.

"По-... по-... ами... ще е по-тихо", завърши той.

Както вероятно можете да предположите, любезно отказах.

"Ама защо тогава пи бира с нас?", промърмори той, докато си тръгваше.

"Все тая, Юдит е курвенско име".

Той определено нямаше затруднения да завърши това изречение.

Oще: свалка 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.12.2011, 14:44

9 Rushi Go Namushi | 28.12.201523:30

Е в крайна сметка,тъз лингия набутала ли си го е с някой патладжан или си е на сухо още?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

8 Mako | 04.10.201512:06

Млада дама се забавлява с мъжкия нагон, нищо ново под слънцето, този тип забавление е част от женския. Нарекла е това "пускане", така се печели аудитория. Когато одъртее, пак ще пише за мъже, само че вече в стил "Касимова". Няма как, когато мъжете престанат да те заговарят, единствен изход остава злобата по техен адрес. Същата злоба, която те е карала да им "пускаш" по гореописания начин.
   

оценка

+8 -0

Регистриран на: 16.09.2010, 13:12

7 sarfios | 04.10.201500:01

@Паяк, ако беше кръстена статията като "Да си приказвам с всеки мъж който ме заговори" щеше ли да я прочетеш... Смее се

Нямаше да е лоша статия, ако не беше пълна измислица.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.10.2013, 16:42

6 Enforcer | 03.10.201522:17

Еи това е то да си жена, на седмица те заговарят по дузина различни мъже, а ти без да влагаш каквито и да е усилия, можеш да си избираш с кой да спиш или кой да отрежеш.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 21.09.2014, 23:08

5 Lavaca | 03.10.201520:46

И какво им е пуснала на всички? Хванала ги е за канарчета за да им загуби времето на хамсалаците и на нас включително дето и прочетохме статията.
   

оценка

+7 -1

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

4 паяка | 03.10.201515:44

"... да "пусна" на всеки мъж, който ме заговори" на български език не означава да си поприказвам с него.
   

оценка

+13 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

3 Шамито | 03.10.201515:24

Нежният пол се опитва да имитира силния пол и с това губи своя чар.Емоционална провокация.Амсалаци има и всред двата пола.Ами ако не търси човек който да му пусне а търси душа за споделяне?
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

2 Борката | 03.10.201513:18

WTF?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

1 pepe | 03.10.201512:38

Чудя се защо жените си мислят, че "свалянето" представлява проблем само за тях. И то при положение, че обикновено очакват мъжете сами да свършат цялата работа.
Триковете им били скучни, не били им достатъчно оригинални... Ай сиктир. Усмивка
Опитай се ти да свалиш някого, като толкова разбираш, да видим твоите трикове дали ще са по-оригинални. Усмивка
   

оценка

+15 -0