Синдромът на кукувицата | webcafe.bg
Webcafe

Синдромът на кукувицата

Георги Томов 14.09.2010, 10:56 (обновена 15.09.2010, 10:16)
семейство

Снимка: © Getty Images

Мълчаливо ми подаде поомачкан кариран лист. Стихове. Любовни стихове, посветени на мен, така каза. Написани прилежно и четливо. Това не ги правеше по-малко ужасни...

„Какво мислите за екологичните проблеми в град Русе" - предизвикателно. Седеше на първия ред, неизменно на едно и също място, всяка сряда сутрин, седем часа. „Интересуват ли ви изобщо хората там?" Трябваше да се измъкна, по онова време въпросът беше по-скоро политически.

„Не мога да бъда безразличен по един толкова наболял проблем. От една страна ми е жал за хората - жена ми е от Русе, но понякога злобничко се радвам... - правя пауза, настръхват  - ...тъща ми живее там." - аудиторията избухва в смях, не и тя. Сините й очи са гневни. „Свободни сте. Толкова за днес." Търсех погледа й, докато се измъкваше странично между банките, дори не вдигна глава.

Привличаше ме неудържимо. Нямах обяснение. Гледах в нея по време на лекциите, все едно сме сами в залата. Четях в очите й нещо различно от интерес към екологията. Не бях споделил с жена ми - обикновено обсъждаме и се смеем... Този път беше различно, момичето беше специално, а аз от страх или глупост я разочаровах.

Цялата седмица не ми излизаше от главата... В сряда започнах с леко закъснение, нямаше я. Бях разсеян и не ми се получаваше, точно се чудех как да се извиня и да приключа, когато вратата се отвори рязко, тя застана на прага, а погледът й изразяваше решителност.

После всичко продължи уж по старому, но това между нас, каквото и да беше, реално или измислено, претърпя промени - все по-смели и настоятелни погледи от нейна страна, които се правех, че не забелязвам.

Появи се направо на датата за поправка, беше единствена, по принцип не късам и студентите го знаят. Час по-късно пием кафе и си говорим. Омъжена от лятото, за бивш мой дипломант, помнех го, скромно момче, симпатично. Бях му намерил работа, получаваше добри пари. Живеели над техните, в тавански апартамент на баровска кооперация в центъра. Семейният живот не бил това, което очаквала. Къде останала тръпката ...

Виждахме се няколко месеца, един-два пъти в седмицата, прекарвахме чудесно, смеехме се. Говорехме за всичко: отношенията снаха - свекърва, домашните задължения, трябва ли да се научи да готви и куп други ежедневни, но важни неща. Постепенно започнахме да засягаме темите за любовта, истинската, неповторимата и единствената, правото и задължението на човек да я отстоява и да бъде щастлив. Коментирахме нещата по принцип, поне аз така го възприемах.

Не знам какво очаквах от тези срещи, убеждавах себе си, че не влагам нищо и сигурно е било точно така. Веднъж я целунах, леко и пеперудено, по-скоро докосване. После си спомних, че така бях целунал милата ми на първата ни среща. Това ме озадачи и притесни. Какво става?

Отбих се при съпруга й по работа, в офиса на фирмата, зарадва се да ме види, каза: „Жена ми записа курса ви миналия семестър, не беше задължителен, но аз толкова много й бях говорил за Вас. А после започна тя да ми говори, постоянно, дори след като взе изпита. Напоследък престана, но все пита дали сме се виждали. Праща Ви поздрави..." Благодарих му смутено и побързах да сменя темата. Какво да му кажа, че ще я видя преди него, ама спокойно - само си говорим.

След 20 минути бях с нея, в барчето зад Художествената академия, пролетното слънце напичаше приятно. Мълчаливо ми подаде поомачкан кариран лист. Стихове. Любовни стихове, посветени на мен, така каза. Написани прилежно и четливо. Това не ги правеше по-малко ужасни. Прочетох ги няколко пъти, тя мълчеше. Извадих химикалка и след десет минути бяха станали поносими.

Заговори. Била влюбена в мен. Безумно влюбена. Не можела да го преодолее. Гледаше ме със сините си, плувнали в сълзи очи и сякаш ми казваше - топката е в теб. А сега? Какво се очаква от мен - да я целуна, да я утешавам, да й съчувствам... Нямах понятие. Казах, че много обичам жена си и семейството е всичко за мен, прозвуча декларативно, кухо и почти уплашено.

Млъкнах. Когато стана неловко, промърморих: „Нека останем приятели". „Надявах се на друго - каза сухо тя - но явно съм надценила смелостта ти и желанието ти за истинска любов, с предизвикателство и страст."

Ха, това бе толкова нагло, че ме освободи от всички притеснения и задръжки. „Какво точно искаш, та ние и двамата сме семейни, по дяволите, аз от четири години имам дете на две, а ти, ти - от няма и година... Какво точно искаш?"

„Искам да съм с теб, можем да бъдем истински заедно, родени сме един за друг, другите нямат значение! Не разбираш ли! Това може да е големият, единственият шанс да бъдем щастливи! Животът си е наш, защо да не го живеем както искаме!"

Не бях изпадал в такава ситуация. Исках само да се измъкна без скандал. Очите й станаха стоманени, чакаше отговор, а бе разбрала, че такъв няма да има. Нещо повече, бе усетила страха ми. Злобата я загрози. Станах, не можех да бъда с нея нито миг повече. Тръгнах си и повече не я видях.

След близо месец буквално се сблъсках с мъжа й на улицата. От изненада и притеснение, вместо поздрав, го попитах: „Как е съпругата ти?" „Не зная, не сме заедно. Ще се развеждаме. В момента е с един преподавател, от тяхната катедра, женен, с 2 деца..."

Опитах да си придам безразличен вид, но явно не бях успял напълно. „Учуден сте, нали? И аз така се изненадах, да ви кажа честно, мислех, че е влюбена във Вас. Миналият път като се видяхме, помните ли, когато ви предадох поздрави от нея?" - кимнах - „Точно тогава ме напусна, като се прибрах, беше си изнесла багажа, даже не ми го каза в очите, вечерта се обади по телефона от общата им квартира... Чувах го как я целува, докато говорим по телефона. Кучка!"

„Има такъв синдром - гърлото ми беше сухо, думите дращеха - преклонение пред учителя. Жените често се увличат, бъркайки авторитета на учителя с други мъжки достойнства."

„Синдромът на кучката" - той.

„Не, синдромът на кукувицата" - аз.

Разсмяхме се, той нервно, аз облекчено. Кучка.

Oще: любов  развод  раздяла  семейство 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

11 baba | 19.09.201022:48

Драги Томази, навремето архитект Маринчешки от Пловдив влизаше от време на време в затвора заради творенето на политически вицове. Един ден разказа следната история: При поредното му излизане от затвора решава да посети кафето на Тримоциум, където е постоянен посетител. Поръчва си чай. Сервит (уф къде ми е йото?)йорката го пита „Какъв чай желаете – английски, китайски, индийски...?” Архитектът набързо я прекъсва. „Липов, липов скъпа моя, аз с политика не се занимавам”. Ще потърсим друго име за То.
Що се отнася до жените и мъжете, ние пак ще ви надминем. Боравим не с една писта като мъжете, а с много повече и имаме многопистово (смятай конспиративно) мислене. Така че ако не настъпи една цивилизована и безкръвна мъжка революция(еволюция) в най-скоро време, за мъжете спасение нямааааааааааааа-ааа-аа-а!!!Така че, продължавай да се вглеждаш в тези важни за всички взаимоотношения. Баба ще те похвали на съседите.

Извод: Внучетата от мъжки род много добре знаят, че баба им е мъжка, но баба си е от женски род, все пак...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

10 Georgo D' Tomazi | 19.09.201020:21

много се смях на написаното от Девата, дори избора на ник означава много. аз например бих си избрал ник Чичо Кирчо. а за бъдещо име на "универсалното" същество предлагам ЖЕЛЬО - от ЖЕна и пухЛЬО или лоЛЬО. А, и да спделя едно впечатление, БАБА ми е мъжка !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

9 baba | 18.09.201018:56

Думата „коментар” ме провокира, но какъв ти коментар след като прочетеш коментарите на Virginia?! Иска ти се да си бръкнеш с пръсти в устата и да издадеш този звук дето няма име. Virginia си мечтае за времето когато думите „мъж” и „жена” ще изчезнат и ще се появи нещо като „мъжон” (пак поставих на първо място мъжкото начало, но така ми звучи по-добре) или „жемъж” (нещо не се получава). Може би да използвам среден род. „То” звучи май най-добре. Та „то” Virginia пише с онзи дълго не измит орган, който ще бъде геном на бъдещето. Какво да се прави, „има такива хора и с тях се занимава медицината”.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.09.2010, 11:16

8 Virginia | 18.09.201015:55

panopsihikum
ти, доколкото разбирам недолюбваш Мак Доналдс, а караш на KFC и не допускаш мрачна недочекиджииница...работиш над себе си всеки ден, преди да влезеш в сайта да го осер.ш
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.09.2010, 11:16

7 Virginia | 18.09.201015:18

Извинете, редакцията, защо подзаглавието е „Емпирично - за любовта на жените“, след като в текстчето става въпрос не за жените по принцип, а за някакви кухи лейки, дето ги мързи да прегледат конспекта и да се явят да си изкарат изпита с (малкото) мозък, който е нужен за целта, предвид „изискванията“ в днешните български вузове, а се предлагат на разни чичковци, със или без съпруги (горките, живи да ги ожалиш последните, при тез „девойки“ днешни ученолюбиви...)??
Или целта е разни (явно тотално отлюспени отвсякъде, щом дремят по цял ден да дращят простотии в тоз сайт чутовен) Кирчовци да се жялят как са се прецакали да предложат (надали ще се престрашат втори път в тоз живот, обикновено толкова им е куражецът), пък не им се отворил парашутецът?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.09.2010, 22:51

6 panopsihikum | 18.09.201000:25

трябва ли да се научи да готви Шокиран Шокиран Шокиран

Ми, не, естествено, ако не закачи некой балък ще кара на f"$%ing шибани МакДоналдс, а после ще задръства ефира с проблеми типа "Как аджеба да заслабна" и ще страда от мрачна недое@%*ца .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

5 Rowan | 16.09.201015:31

Кириле не се чуди, отдавна е описано в дебелите книги. Нещо вътре в жените ги кара да търсят сигурност. Когато си сам изглеждаш несериозен и безотговорен, ако си с някоя ставаш сериозен човек, можеш да поемеш отговорност за някого. И почват да ти се лепят Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.08.2010, 13:33

4 Kiril Atanasov | 15.09.201017:30

Това винаги ми е било много чудно при жените. Когато си свободен и направиш грешката да покажеш на някоя, че имаш чувства към нея, в повечето случаи те подценява. Когато обаче си зает вече, е не знам... все едно една голяма червена лампа ти свети над главата и те тва не могат да го преживеят. Спомянм си преди време страшно много бях хлътнал по една девойка. Останах с впечатлението, че и аз не съм й безразличен, но като реших да направя стъпката и ме отряза. Нямах проблем с това, нейно право си е. След половин година обаче, след като вече бях с друго момиче, оная не спря да ме изяжда с поглед, където ме види. Идва и ми обяснява колко много съжалявала за избора дето го направила тогава и т.н.. отрязах я естествено и то културно и внимателно, ама не можа да го приеме лесно.. Че и още ме преследва .. 2 години след случката...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

3 Georgo D' Tomazi | 14.09.201023:24

кукла барби медицинска сестра - 19.99 $, също но балерина - 19.99 $, учителка, готвач, бизнес дама - все по 19.99 $. само разведено барби - 109.99 $ - защото е комплект с къшата на кен, колата на кен, вилата на кен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.09.2010, 22:56

2 Boryana Antimova | 14.09.201013:09

желаният качествен чужд мъж е като сребърна гривна уникат, трупала с месеци прах и патина на витрината на най-близкия антикварен магазин. вземашя, изсълскваш я, слагаш я на ръката ти - и тутакси я пожелават за себе си всички, които преди са я отминавали на витрината...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани