Lady пич | webcafe.bg
Webcafe

Lady пич

Юлия Желязкова , за сп. Жената днес
07.11.2011, 13:26 (обновена 08.11.2011, 14:01)
, за сп. Жената днес
жена, скок

Снимка: © Getty Images

Краката ми треперят, всеки нерв вибрира, а чувството за самосъхранение плаче, наритано в ъгъла...

Съществуват неща, които осъзнаваш и на крехките 15 години. Емоции, стоварващи се с цялата си тежест, дори когато за лично удобство и успокоение родителите все още те наричат "дете". Моменти, чупещи дъха. Оставащи завинаги в съзнанието като "първата стъпка към цяла личност". Борбата за равноправие без феминизъм.

Целите личности са единствения път към нормална двойка.

Затова исках да му докажа, че мога. Да отстоявам правото си да бъда пълноценна носителка на две Х-хромозоми, въпреки голямата разлика в годините и фактът, че именно заради това поставяше отношенията ни под въпрос.

Не ми стигаше да съм "симпатична мацка", целех се по-високо. Да съм Съвършената. Композиция от кокетна инфанта, смирена половинка (или може би непокорна осминка),авантюрист, любовница, разбиращ приятел. Lady пич.

Първият ни скандал ме побърка. Кой да предполага тогава, че така правят големите, че това не е краят на света. Но аз реших да сложа финалната точка поне на моя.

От ръба ме делеше единствено едно идиотски спонтанно решение. Страх? - О, да, имаше го. Желанието да му натрия носа? - Надделяваше. Близките ми? - Никога не са ме съдили жестоко, щяха да понесат и това.

Така в една чиста утрин се озовах на парапета. В главата ми препуска влак с коловози "Мразя го" - "Защо не ме обича" - "Какво ми липсва" - "Майната му". Краката ми треперят, но от адреналина се чувствам някак щастлива. Не мога, това е единствения начин да се справя и да изляза от ситуацията. Разпервам ръце, поглеждам за последно няколко тъпо мотащи се чайки и продължавам напред. Или надолу, все тая. Към безкрайното синьо и края на агонията да си мисля, че ме презира.

Метал. Облаци. Мисли. Въздух. Малки хора. Миниатюрни лодки. Крясък. Баам.

Краката ми треперят, всеки нерв вибрира, а чувството за самосъхранение плаче, наритано в ъгъла.

Не знам дали трябваше да го правя. Опипвам наум тялото си за болка. Няма я. Наистина не съществува. Облива ме надежда, че сега всичко наистина ще е наред. Фред и Барни.

Докато размишлявам върху малките бягства от големите неща чувам гласа му: "Направи го все пак, честит първи бънджи скок, обичам те".

И страх няма, за първи път.

www.jenatadnes.com

Oще: двойка  симпатична  скок  страх  съвършена 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

19 Thea Atanasova | 10.11.201119:53

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4289611

Гледайте това и после ми кажете дали скачането с бънджи е страшно и екстремно... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

18 lele male | 09.11.201112:52

Мишуга, аз няма да се насера, ама ша се напишкам! За туй съм го решила проблема, като си турим памперс. Задължително ще скоча някой ден с бънджито... задължително ще литна с планапанер или нещо подобно открито въздухоплавателно приспособление... поне това е изпълнимо в България. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.06.2011, 23:30

17 Мишуга | 08.11.201122:06

Аз не бих могъл да скоча. Просто не мога. Не и преди да се насе*а от страх.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.09.2010, 17:23

16 Юлето Желязкова | 08.11.201109:07

Извинявам се, че се намесвам, но Е спорт. Екстремни.....спортове. В бънджи скоковете освен това, има салта с гети, със сбруя, задни, предни, свободни фигури.....все едни такива въртежи, присъщи за чували с картофи Усмивка Определено не е моят спорт, понеже си има граница на развитие и доскучава, но това не значи нищо. На някои хора им променя живота, на други им е все тая, на трети не им харесва. Свят широк, хора всякакви Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

15 Bobby_gBG | 08.11.201108:00

deowin | 07.11.2011 21:47

Голям смях ме напушва, като хората почнат да твърдят, че бънджито или карането на АТВ били спорт. За спорт се искат повече умения, отколкото притежава горепосочения чувал картофи
-------------------------
Първо мислех да ти отговоря както си го заслужаваш, ама гледам Mavado вече ти е дал заслуженото, така че няма се разправям с поредния ти цинизъм , ами ще ти отговоря само на цитираното.

Може и някои хора да казват че това било спорт, но аз със сигурност не съм от тях защото не е, и не ми е ясно защо го намесваш като аргумент. Това е просто едно нещо, забавление, разтоварване или както искаш го наречи, нещо което да "пробваш" (поне от моята гледна точка), включително и това да преодолееш страха си.

Защото за мен това може и да не беше проблем, поне не страх ами просто рационални притеснения - да проверя дали въжето ми изглежда здраво и ново, а не накрая на жизнения си цикъл.

Но както каза Тея - за много хора това е достатъчно страшно и плашещо, чак да пребледнеят. Техния въпрос е ще преодолеят ли страха си, или ще останат да висят на ръба.


И не цинични, не съм търсел адреналин, въпреки че има доста хора дето се занимават с т.н. "екстремни спортове" с такава цел... Просто ми предложиха, и реших да пробвам.

@Тея - ако ще скачаш с парашут ме съмнява че преди това няма да си се осмелил да скочиш с бънджи... Това е следващата стъка. Я си представи че горе в хеликоптера/самолета установиш колко те е страх?
Много по-лесно може да го установиш при опита с бънджито, и след това да решиш дали ще пробваш нещо по-опасно. Особено ако в паника си омотаеш парашута...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.08.2010, 21:07

14 ivorad | 08.11.201101:30

Невероятно е какво става из дамската мисловност.....човек никога не може да е сигурен какво си мисли приятелката му, докато реже глава лук в кухнята.....
Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

13 deowin | 08.11.201101:00

Абе пич, ти кво, обиди ли сега? Ако за теб лангърването на дебел ластик досущ тежък неодушевен предмет е част от чара на живота, дерзай и оди скачай с бънджи. За мен други неща са чаровни. А да, и споделих, че за мен не е и спорт. Ако за теб е спорт - оди спортувай. Дето се вика, Успех!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.06.2011, 23:30

12 Мишуга | 08.11.201100:04

Добро е, не е перфектно, не е съвършено но и никой не иска това от автора.
Важното е че е леко закачливо, интересно, бързо читаемо и общо взето - добро и цветно. Давай Юлче. Най-големия ти враг са големите очаквания от теб. Свали ги и винаги ще учудваш публиката. Трябва да си и тъпа овца понякога за това, нарочно, колкото и да не се харесва на пасмината пръчове тука.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.08.2011, 10:24

11 Mavado | 07.11.201123:51

deowin, с тия плоски анализи ограбваш живота от целия му естествен чар. Пробвай да забелязваш малките неща, може и да спреш да си толкова циничен/а.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

10 Thea Atanasova | 07.11.201122:48

Наистина е безсмислица да скачаш с бънджи... Аз по едно време мислех да се мятам, както каза Деуин като човал с картофи. Обаче после си казах: За какво ми е да правя тая глупост? Гледах една приятелка я бяха снимали как скача. Еми тя горката беше пребледняла като призрак. След скока беше изгубила и ума и дума. Значи в крайна сметка тоя адреналин не ти носи нищо положително.
Нещо, което би ми доставило много по-голямо удоволствие е разходка с хеликоптер. Хем летиш, хем има какво да видиш, хем се разхождаш. А иначе, ако ще се скача май е най-добре да скочиш с парашут.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани