Любов по ръба | webcafe.bg
Webcafe

Любов по ръба

Игнес 27.04.2011, 12:04 (обновена 07.07.2011, 23:49)
любов, сърце

Снимка: © Getty Images

Държала ли ви е любовта на ръба на скалата?

Имали ли сте рани по лицето от любов? Грапави следи от ония моменти, в които си стиснал зъби и си забил нокти в скулите си, оставил поглед в мътносиньото на плочките в банята.

Отказваш да излезеш оттам и да влезеш пак в чуждия шум, през който - като клопка - е опъната плачливата струна на последната ви вечер. Само ако те ожули по врата, ще умреш.

Имали ли сте любов, която не можете да понесете? Целият свят се изсипва през прозореца и оставате само двамата, боси върху листенцата тютюн по пода, на сетна крачка от грамофона, а тежките греди ще се срутят върху телата ви от тихата истерия на мастичените целувки. Отмерващи усещането за край.  

Молили ли сте се такава любов да свърши? За да можете отново да посегнете поне към парче хляб, да проговорите, да виждате къде стъпвате. Заседнала е в гърлото ви, корема, гръбначния стълб, коленете - и тялото ви е сгърчено като в запълнен с миризмата на вашия човек карцер. И трябва да се изтръгнете, за да доживеете предишния си рутинен живот.

Държала ли ви е любовта на ръба на скалата? Над толкова красива дълбочина, че сте готови да се хвърлите, но не го правите от страх, че несъвършенството на скока ще развали гледката.

Така усмирява егото ви, че предпочитате да гледате щастието си отвисоко, докато се научите - или не - как да се гмуркате. За да предотвратите всеки край, причинен от човешки грешки.

Любов, която предпочитате да напуснете, отколкото да се натъпчете алчно с нея.

Толкова време сте я чакали, че ви стига да я пипнете само с връхчетата на пръстите си - като дете закачливо посягащо към контакта.

Онова разтърсващо осъзнаване, че все пак можете да изпитвате.

Плакали ли сте не защото е свършила, а защото никога няма да я започнете. Трудно е, като да бягаш от хрътка по пясъка, но все пак по-поносимо от параноята, че може да я убиеш. Любовта.

Защо ти е да я срещаш - нали вече знаеш в какво чудовище я превръщаме...

Oще: живот  карцер  любов  скала  чудовище 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.07.2011, 11:06

14 Аяра | 22.07.201117:39

Тия симптоми и описания на състояния поради любов, изобщо не ми навяват усещане за любов.

Разтърсващо, емоционално, почти неповторимо... ама дай да не се обсебваме, защото това повече прилича на болестно състояние...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.02.2011, 11:57

13 Satania | 28.06.201116:55

Такава любов е по-опасна от наркотик. Имаш ли я, те убива всеки ден по малко, останеш ли без нея - умираш. Късметлии са не тези, които са я имали, а тези, които са успели да се изтръгнат от нея.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.08.2010, 11:58

12 Tutankamon | 04.05.201117:31

Съжалявам! Понякога живота и самите ние се предпазваме от неща, които са твърде силни за да понесем, чрез бягство, като правим глупости или като просто нищо не правим! На някои неща просто не е писано да бъдат!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2011, 15:46

11 Haha | 29.04.201110:40

Фобия?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.08.2010, 16:29

10 Perlichka | 29.04.201109:40

Любовта е двустранен процес. Другото е фобия !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

9 Thea Atanasova | 28.04.201123:35

Катерина искаш да кажеш, че си била влюбена, но той не е отвърнал на чувствата ти? Така ли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.06.2010, 23:12

8 katerinavel | 28.04.201123:06

"Плакали ли сте не защото е свършила, а защото никога няма да я започнете."
Ето това чувство ми е много познато...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

7 sake | 28.04.201119:23

Интересно есе,страдание,наказание,"4удови6те",но няма саможертва в името
на красивото,вазви6ено об6туване.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2010, 20:40

6 Miss Ivano | 28.04.201117:27

Написаното ми харесва без да осъзнавам лично всяка метафора, както и да се идентифицирам - понякога чувствата са силни и разбираеми само за участващите в моментната емоция...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

5 Любима Стайкова | 28.04.201116:20

"Молили ли сте се такава любов да свърши? За да можете отново да посегнете поне към парче хляб, да проговорите, да виждате къде стъпвате. Заседнала е в гърлото ви, корема, гръбначния стълб, коленете - и тялото ви е сгърчено като в запълнен с миризмата на вашия човек карцер. От който трябва да се изтръгнете, за да доживеете предишния си рутинен живот. "

Е те това състояние определено ми е много познато. Ужас!
   

оценка

+0 -0