Феминистките не мразят мъжете, нямат им доверие | webcafe.bg
Webcafe

Феминистките не мразят мъжете*

Мелиса Макюън , It Looks Like A Feminist Blog 29.06.2011, 15:10 (обновена 01.07.2011, 08:17)
феминистки

Феминистките не мразят мъжете, нямат им доверие

Ако играех по правилата на женомразците, за които е достатъчно една-единствена жена да направи нещо злобно, двулично, арогантно, незаконно или друго Лошо Нещо, за да се почувстват в правото си да мразят всички жени, аз бих си намерила оправдание да мразя мъжете, само ако имах желание за това.

Повечето обидни и заплашителни мейли, които получавам, са от мъже. Най-настървените и неприятни тролове в блога ми са мъже. Безброй пъти са ми подвиквали от движещи се коли сексуални покани и обиди и съм била подложена на всякакви други форми на сексуален тормоз както на улицата, така и на работа - винаги от мъже. Била съм подложена на сексуално насилие - изнасилване, опит за изнасилване, опипване на гърдите, задника и/или гениталиите, натискане в градския транспорт и разголване - от десетки хора, както познати, така и непознати: всичките мъже.

Но аз играя по различни правила и не мразя мъжете. Всъщност има мъже, които много обичам.

Има мъже, които бих казала, че мразя, към които изпитвам дълбоко презрение - но причината не е, че са мъже.

Не, аз не мразя мъжете.

По-правилно би било да се каже, че им нямам доверие.

Моето недоверие не е - както може да се предположи - резултат от насилието срещу тялото ми или униженията на достойнството ми. А е резултат от множеството банални предателства, които характеризират всичките ми взаимоотношения с мъже - тук шега за изнасилване, там "жена" използвано като обида, небрежно очерняне на женското в ежедневен разговор, обвинения че преигравам, обръщане на очи и раздразнени въздишки в отговор на любезна молба да не се използват сексистки епитети мъжкият род като неутрален в мое присъствие.

Има случаи, когато мъже - интелигентни, проницателни, чувствителни мъже - се вживяват в ролята си на "адвокат на дявола", когато разискват някой аспект на феминистката теория, репродуктивните права или друг въпрос, обикновено класифициран като Женски. Тези интелигентни, проницателни, чувствителни мъже искат да търсят до безкрайност слаби места в аргументите ми, да се препират за подробности, да спорят за забавление.

И се чудят защо гласът ми става все по-висок, защо лицето ми пламва и защо след един час защитаване на позицията си в очите ми горят ядни сълзи. Защо го приемаш толкова лично? - питат интелигентните, проницателни, чувствителни мъже, на които никога не им е хрумвало, че темата на толкова забавното за тях интелектуално упражнение е моят живот.

Гневът ми се смесва с объркването, че житейският ми опит не се брои пред самоуверените преценки на мъжете, които си убиват времето, снизходително наблюдавайки жените, сякаш са екзотично племе, златна мина за начинаещия етнограф. И високомерното отхвърляне на твърдението ми, че да наблюдаваш отстрани не те прави по-обективен, просто предоставя различна перспектива.

После досадните повтарящи се твърдения, че преживяванията на жените и мъжете са сходни, агресивното настояване, че красивите мъже също са обективизирани от жените, че жените също понякога хващат за задника някой мъж, че от мъжете също се очаква да изглеждат по определен начин на работното си място, че жените също изнасилват и прочие приравнявания, които удобно и глупаво пренебрегват вкоренени в обществото несправедливости и заради които X рядко е равно на Y. И изстрадалите стонове, с които е посрещнат всеки опит сексизмът да бъде поставен в контекст, както и отхвърлянето на идеята, че подобни проблеми, колкото и неприятни да са, не са задължително репресивни.

Отричат, че държанието им е сексистко, дори когато това е очевидно, дори когато е посочено тактично, любезно, внимателно, без лошо чувство и с презумпцията, че не е било нарочно. Твърдото, неизменно, непреклонно отричат, защото е много по-лесно да ме изкарат глупава или луда, да кажат, че си измислям, че някой на когото държа, ме е обидил (ей-така, за забавление!), отколкото просто да си признаят, че грешат. Не, по-добре да ме изкарат истеричка, отколкото просто да кажат: „Извинявай".

Не всеки мъж постъпва така, повечето от тях със сигурност не го правят постоянно. Но е достатъчно само един от време навреме да направи нещо такова, за да избухне облак от анимационни звездички, като при неочакван удар в носа, който да ме запрати зашеметена встрани, чудейки се какво се е случило току-що.

Това определено не го очаквах...

Това не са навици на умишлено жестоки мъже. Подобни навици имат някои от тях, които най-много обичам на този свят.

Всички те са ми дали причини да не им се доверявам, да използвам недоверието си като защитен механизъм. Защото никога не знам кога нещо такова ще ме връхлети, ще ме изкара от равновесие и ще ме постави в положението да избирам - за пореден път! - между достойнството си и разбирателството помежду ни.

Да преглъщам помията или да съсипя целия следобед?

Подобен удар обикновено идва буквално от нищото. И ме оставя изпълнена с оправдана предпазливост. Не съм уплашена; просто примирена - и нащрек. Да се доверя означава да позволя да ми нанесат рани, които не се лекуват. Рани по нашите взаимоотношения, непоправими поражения, след които не можеш да погледнеш в очите човека, когото някога си обичал.

Но това е отвратителната сделка, която за съжаление сме принудени да сключим: Мъжете могат да си позволят удобството на непроверената привилегия, но моето отношение винаги ще бъде пропито с неспокойно, недоверчиво подозрение.

Отвратителна сделка от където и да се погледне. Но това е положението.

Има мъже, които ще прочетат този текст и ще си помислят нацупено и пренебрежително, че всеки чернокож може да напише нещо подобно за белите хора и мен включително. Което е абсолютно вярно. Същото могат да кажат и хомосексуалните, и бисексуалните, и асексуалните, и транссексуалните, и интерсексуалните хора (списъкът едва ли е пълен). Нямам проблем с това. Не се чувствам мразена. Чувствам се сякаш не ми е гласувано доверие - нещо, което разбирам и уважавам. За мен това означава, че трябва да си правя труда да заслужа това доверие. Ден след ден.

Надявам се мъжете да ме чуят, когато казвам отново: Аз не ви мразя! Просто ви нямам доверие. Можете да си кажете, че проблемът си е в мен, че това е лично мой недостатък; доказателство, че съм повредена и ненормална; можете да изберете да вярвате, че жените в живота ви не приличат по нищо на мен.

Или можете да си направите труда да докажете, че заслужавате доверие. Ден след ден.

В случай, че такива като мен са повече отколкото сте предполагали.

*Със съкращения. Заглавието е на редакцията

Oще: жени  манипулации  мъже  омраза  патриархалност  сексизъм  феминизъм 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

84 dedo adji | 16.09.201510:25

Не знам защо сега се разбърква тая застояла локва, но да бръкна и аз, докато стане салатата.
Статията е плоска, направи ми впечатление само краят й.
...да си направите труда да докажете, че заслужавате доверие.
И защо, моля, трябва някой да си прави тоя труд? На кого е потрябвало доверието на Мелиса? Или на Ганка?
Моята жена се радва на всички женски права плюс някои привилегии, без за 35 години да съм чул от нея една дума за правата на жените. Но никога не ми е минавало през ума да се опитвам да печеля доверието й. Нито това на брат си или на близките си приятели. Аз съм си аз, постъпвам според своята ценностна система, и който ми няма доверие, но не къса с мен, да се самоизмъчва от съмнения.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

83 Harry | 16.09.201509:33

Само ще добавя, че вече на мъжете ще ни се налага да се конкурираме за жени освен по-между си, още и със сбърканячки - много зли жени, мъже в женски тела.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

82 Harry | 16.09.201509:29

"Феминизмът е инспириран от идеята да се предостави на жената достъп до ръководни, силови и доходоносни длъжности в структурите на държавната власт, без да се ограничават утвърдените през вековете привилегии на жената, като слаб пол и без да се засяга разделението на труда в семейството.

В този стил, лайтмотив в повечето американски филми е, жената да превъплащава супергероя. Жената е агресивна и се бие като мъж.

В някои страни (Германия) се подготвя квота, за дялово участие на жените в политическото управление. Това ще рече, че жените няма да бъдат поставени в условия на конкуренция с мъжете, за определени длъжности. Както например има квота за депутатските места в Европарламента и държави като Германия не се конкурират с държави като България, в управлението на Евросъюза.

Но и за работни места извън политиката, жената също практически не е в условия на съвършена конкуренция с мъжете. Младата и добре излеждаща жена предлага на работодателя си "екстри", които никой мъж не може да предложи. А повечето работодатели са мъже и подчинените им служителки са контингента, в който шефовете биха имали успех в любовта.

Това е и причината, защо жените са по-малко засегнати от безработица, и защо жените живеят по-дълго от мъжете."

www.aliceswonderland.eu

Не мога да го кажа по-добре от този симпатичен сайт.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.05.2012, 18:06

81 kyr40 | 16.09.201500:02

Нее, хич:
http://www.infowars.com/top-feminist-says-put-all-men-in-concentration-camps/
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 17:38

80 Gergana Mitanova | 12.07.201108:02

Събудих се сутринта и реших да ти дам още малко факти, над които да размислиш.
1. Още в Търновската конституция 16.04.1879 г. ограниченията за гласуване са единствено възрастови и теоретично, жените са имали право на глас и тогава. Друг е въпроса, че не са го упражнявали.
2. През 20-те години модерните (тая дума звучи тъпо) български жени са силно повлияни от суфражетките и ги копират по един по-ограничен и типично български начин. Тогава добиват право да участват наравно с мъжете с читалищните съвети. Пак тогава и в училищни и черковни настоятелства като редовни членове.
3. 1944 г. Правителството на ОФ начело с Кимон Георгиев пуска Наредба-Закон за равенството на двата пола. Тук предлагам да не ти обяснявам, че ОФ не са повлияни от суфражетките, а от една съвсем различна и не по-малко идеалистична (на първо време) структура.
4. 1945-46 – си имаме вече и първата жена министър – Цола Драгойчева. – Тоест малко трудно ми е да повярвам, че българките са получили правото си на глас от Димитровската конституция.
Понеже знам, как ще ми обясниш за постиженията на съвременните феминистки в световен мащаб с борбата срещу домашното насилие. Предполагам, че ще ми дадеш и примери за жените от Третия свят и тяхната нелека съдба. Ще побързам да те изпреваря и да ти обясня, че отново организациите, които се борят с този проблем глобално, нямат нищо общо с феминизма, а по-скоро с Червения Кръст и различните подразделения на ООН.
Феминистките движения са изпразнени от съдържание, защото всички битки, които пропагандирате, че водите, ги водите само в сайтове и форуми. Мисля, че ти дадох примери за реално свършената работа, но за съжаление от друг

BTW, виждаш ли, за съжаление мога и с факти...Усмивка
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

79 Rowan | 12.07.201107:20

Леле колко забавно станало тук, две жени да спорят от типично женската си позиция, че ТЯ не може да не е права, абсурд е да греши и всички които не са съгласни с нея, са тъпи, прости, смотани и ограничени. Още по-интересно е да видиш Енея да спори по темата, без да може да използва основния си коз в подобен спор - че опонента и е гаден, мръсен патриархално-тестостеронен сексист. Красота просто Усмивка

ПП: Отношението ми към феминистките - безразличие. Някакви си се борят за нещо, и те не знаят точно за какво, обаче са твърдо убедени, че го има, и те са призвани да се борят. И да няма за какво, ще си измислят, важното е да се борят. Всеки луд с номера си.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 17:38

78 Gergana Mitanova | 12.07.201101:02

* Просто твърдя, че справянето с този проблем е нещо, което не се върши, не защото съществуват антифеминисти/ки като мен и феминистки като теб, а защото обществото ни е болно като цяло.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 17:38

77 Gergana Mitanova | 12.07.201100:55

Съвсем на бързо ще ти напиша някои коригирани данни, чрез които се надявам да огранича манипулирането за полезността ви в обществото.
1. Закона за защита срещу домашното насилие е обнародван 29.03.2005 г.
2. 23.11.2009 г. са направени някои изменения и допълнения по него.
3. Проектозакона е внесен в Народното Събрание от депутат Марина Дикова - НДСВ.
4. Не желая да съм некоректна, затова по-късно ще ти пусна линка (в момента не го намирам), от който можеш да се осведомиш, че препоръката за приемането на такъв закон е от ЕС, следователно хода е политически, а не чисто хуманен.
5. И преди закона, и сега, домашното насилие не е престъпление от общ характер. Тоест леката и средната телесна повреда, когато са станали в семейства, не се преследват по общия ред, а с искова молба до съда. - Това би трябвало да те убеди в тоталната безполезност на дадения закон, в случай че все пак решиш да го припишеш като заслуга на феминизма.

Домашното насилие е адски сериозно нещо и аз в никакъв случай нямам намерение да го омаловажавам с иронични забележки и т.н.
Просто твърдя, че справянето с този проблем е нещо, което не се върши, не защото съществуват антифеминисти/ки като мен, а защото обществото ни е болно като цяло.
Сформирането на движения и групи на стаден принцип е примитивно и привлича нискоинтелигентни привърженици, които прецакват общата картина и ме карат доста често да си мисля за вас, като за фанатици. Усмивка
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 30.06.2011, 23:51

76 Eneya | 11.07.201115:32

Гергана,
пропуснала съм да отговаря на твоят въпрос каква е ползата от феминизма след псоледния век, та сега ти отговарям (забавното е, че в България жените имат право да гласуват от по-малко от век, така че ето ти първата полза).

В България жените имат право да гласуват от 1947 година.

1 полза - 2009 се приема закон за домашното насилие.
2 полза - Пускам ти линк към глобалния репорт, в което е проведено изследване относно промените и ситуациите в различните държави по отношение на сексуално и физическо насилие. Ако имаш интерес, можеш да сравниш с резултатите преди това и да видиш на практика какво се е променило: http://thesocietypages.org/socimages/2011/07/07/global-women%e2%80%99s-progress-report/
Логично, това е бавна и постепенна промяна. Както ти каза, уж според закон е от преди 150 години, на практика, ако погледнеш цифрите, все още са далеч от впечатляващи.
3 полза - самият факт, че за теб правата ти, които в България са от по-малко СЕДЕМДЕСЕТ годин, за нещо напълно нормално и неподлежащо дори на дискусия, показва до каква степен идеите са се интегрирали и затвърждавали.

Съжалявам да чуя, че според теб нечии тежък личен опит е "опит за получаване на съчувствие", не смятам, че текстът е написан по този начин, нито че това му е целта, но наистина е въпрос на интерпретация.

Да посоча нещо, което имам чувството, че пропускаш:
В случая ти не искаш от мен да "приема твоето мнение", ти се изказваш експертно от нещо, от което НЕ се интересуваш, след което очакваш някой, с който се занимава, учи и т.н. да приеме обърканите ти идеи и аргументи като абсолютно правилни и единствени. Да ти каже едно "да бее, права си, добре че беше ти да ми го кажеш"... безумно е.

Твоят аргумент е: нямаме нужда от феминизъм. Аз изписах бая текст защо не съм съгласна с теб, но някак си ти го интерпретираш като нежелание от моя страна да приема чуждо мнение, а не че се опитвам да вляза в дискусия с някой, който заема позиция и да обменим някакви аргументи.
Дискусия не е надвикване, дискусия е обменяне на информация и защитаване на тези с аргументи.

Наистина, аз искрено вярвам, че ако някой иска да му приема аргументите, то този някой трябва да ги защити.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 23.08.2010, 14:34

75 Светослав Касъров | 10.07.201122:01

Страхотна си Gergana.Адмирации за начина по който поднасяш гледната си точкаУсмивка
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани