5 начина да обичаме "по-умно" | webcafe.bg
Webcafe

5 начина да обичаме "по-умно"

Webcafe.bg, Чери Аматънщайн, VOX 10.02.2016, 17:40 (обновена 22.02.2016, 11:37)
студеното легло

Снимка: © Getty Images

За 9-годишната си кариера като психотерапевт съм научила, че има начин да се обича по-умно. Не е толкова просто, но е възможно. Ето 5 начина за постигането на живот с някой друг:

Дори най-коравосърдечният или наранен емоционално човек тайно жадува за дълбока връзка с друг човек.

Как иначе да си обясним факта, че, когато през януари 2015-та Манди Лен Катрън публикува в New York Times есето "За да се влюбите в някого, направете това" за опитите й да създаде връзка - то бе прочетено от 8 млн. души само за месец?

Вместо на среща и кино, Катрън и нейният партньор в експеримента - познат, на когото тя се възхищава, задават и отговарят на поредица от все по-лични въпроси като "Имате ли тайно усещане как ще умрете?" и "За какво в живота си се чувствате най-благодарни?" Двамата после се гледат в очите в продължение на четири минути. И се влюбват един в друг.

Катрън уточнява, че е провела изследването преди всичко, защото е приключила разрушителна връзка и е решила да промени негативните си модели на поведение. Тя пише: "Обърнах се към науката, надявайки се да има начин да обичам по-"умно".

За 9-годишната си кариера като психотерапевт съм научила, че има начин да се обича по-умно.

Не е толкова просто, колкото е 36-точковият въпросник на Катрън, но все пак върши работа. Ето основните неща, които обяснявам на своите "пациенти", които преживяват раздяла или имат сложни емоционални проблеми.

1) Направете си "любовно CV"

Преди да можете да изградите работеща връзка, трябва да установите защо всичките ви стари връзки не са проработили. Въпрос, който често ми задават е: "Защо постоянно намирам само ужасни мъже (или жени)?" Контрирам това с насрещен въпрос: "А защо продължаваш да ги търсиш?", последван от предложение: "Нека видим причините, поради които смяташ, че любовта означава болка".

В един момент имах нужда от помощник в своите "психологически разкопки" на неуспешните връзки.

Затова помолих Рейчъл, преживяла многобройни неудачи в любовта, да си направи "любовно резюме" или CV за домашно - и да донесе резултатите на следващата ни среща.

Това "CV" включваше съставяне на таблица с подробности за най-важните й провалени връзки.

Имаше четири категории за всеки партньор: неговите положителни страни по време на връзката, неговите негативни страни, нейните добри страни и нейните лоши страни. Казах й да бъде максимално искрена и детайлна в описанието си. Не беше нужно да добавя категория "изводи" - щяхме да ги правим заедно.

Следващата седмица разгледахме написаното и после я попитах:

"Какви модели виждаш в поведението на партньорите си? А в твоето собствено?"

Рейчъл откри, че винаги се е влюбвала в мъже, които не могат да се обвързват, точно както любовта на баща й е била ту силна, ту отсъстваща през детството й.

От колкото повече внимание се е нуждаела, толкова по-далечен е ставал мъжът в нейния живот.

Двама от мъжете, за които тя беше писала, й бяха изневерили; третият се беше виждал с нея само два пъти месечно.

Резюмето на Рейчъл също така й помогна да осъзнае, че понякога тя е била погълнатата от себе си: искала е да се правят неща за нея, но не е била непременно склонна да полага усилия в отговор.

В няколко случаи тя беше отбелязала "егоистично" поведение от своя страна.

"Въпреки че Джим ме изведе на пищна вечеря, за да отпразнуваме повишението ми в работата, никога не го питах как се чувства, след като не избраха него за партньор в юридическата му фирма. Що за гадже би направило нещо такова?"

Описването на моделите на поведение помогна на Рейчъл по-ясно да види силните и слабите си страни в романтичните си отношения, както и предложи пътна карта към преодоляването на слабостите й.

Например тя се самоопределяше като твърде изискваща внимание в четири от петте описани връзки.

И както открихме - нуждата обикновено предизвикваше отбранителна позиция, тъй като тя се боеше да бъде уязвима: "Толкова много пъти съм била разочарована - включително и от баща си".

Процесът на писане на "любовното CV" накара пациентката ми да се фокусира върху нов начин да се справя с проблемите си - и как от години те са пречили на това тя да открие здравословна, истинска любов.

Рейчъл каза: "Започвам да осъзнавам, че не е моя вината, че баща ми не е знаел как да ме обича... и че само защото се чувствам в нужда, това не означава, че нямам нужда и да давам".

2) Когато срещнете някого, не се самоубеждавайте да го отхвърлите

Яденето на нездравословна храна вреди на тялото. Това може и да не ни спира да ядем сладкиши и биг макове, но поне съзнаваме рисковете. Същото важи и за "нездравословните мисли", с които се тъпчем по отношение на потенциалните си партньори: "Приятелите ми не смятат, че тя е интересна", "Чувствам се неловко да бъда с някой, който харесва Тейлър Суифт", "Не мога да бъда с човек, който не ме превъзхожда!"

С този род самовнушения, е почти невъзможно да дадете реален шанс на потенциален партньор извън зоната ви на комфорт.

Родителите на Тами са я отхвърлили, когато им е разкрила хомосексуалността си на 16-годишна възраст. В резултат на това тя не е очаквала да бъде обичана заради това, което е, и в продължение на години е избирала партньори, които не споделят нейните ценности - моногамия, семейство, искреност, доброта:

"Най-сериозните ми приятелки и бившата ми съпруга ми изневеряваха - и постоянно ме лъжеха. Съпругата ми не спираше да ми обещава, че някой ден ще имаме дете... докато накрая не ми призна, че никога не е искала дете".

Сега, най-после излизайки с партньорка, притежаваща точно ценените от Тами качества, тя подсъзнателно не спира да търси оправдания да се отдръпне - и се самозахранва с постоянен поток от негативна пропаганда.

Казах й: "Изплашена си - и това е напълно нормално, но приемането на некомфортни, плашещи чувства в крайна сметка изисква повече енергия от саботирането на връзката".

Казах й, че когато й изникват мисли от типа: "Шийла няма усещане за стил; не мога да бъда с човек, който се облича в дрехи от Gap", да си повтаря: "Стига - мисля си глупости, защото ме е страх!".

Също така й предложих да обсъди страховете си със Шийла.

Комуникацията - истинското споделяне - е най-добрата атака срещу саморазрушителните защити.

Беше необходимо време и търпение, но постепенно Тами се успокои, започна да признава страховете си пред новата си партньорка и изпита емоция, която никога не е познавала в една връзка: безопасност.

3) Намалете очакванията си.

Постоянно биваме изкушавани да купуваме най-лъскавите играчки, да ъпгрейдваме айфоните си на всеки две-три години и да връщаме всяка покупка, която не ни осигурява пълно удовлетворение.

Когато тази нагласа се прилага и към връзките, много двойки с потенциал да бъдат щастливи заедно се разбиват в плитчините на нереалистичните очаквания.

Когато изпаднете в конфликт във връзката си е жизненоважно да се запитате защо този човек ви е неприятен - дали е заради нещо конкретно, което той/тя е направил, или не е направил?

Или е защото очаквате връзката ви да бъде перфектна и партньорът ви с лекота да изпълнява всеки ваш каприз, без дори да се налага да заявявате точно какво искате? Ако отговорът е по-скоро последното - очакванията ви са сбъркани.

Спрете да мислите за потенциалния си партньор като за човека, който ще убие дори дракон, за да отговори на всяка ваша потребност, при това още преди тя да бъде изразена на глас. Човекът до вас няма да ви поднесе щастие на златен поднос и да пуска грозде и бонбони в устата ви.

Не напускате страхотна работа само защото шефът ви има някакъв дразнещ навик.

Вместо това се адаптирате, защото плюсовете надвишават минусите. Приложете същата логика и във вашите връзки - и щастието ви ще се увеличи експоненциално.

Философията "очаквай по-малко и получи повече" се базира на изследване от 2014-та на университета "Нортуестърн" начело с психолога Илай Финкел за "задушаващия модел на брака", което констатира, че "американците сега все повече - до голяма степен нереалистично - очакват от брака си да реализира психологическите им нужди от по-високо ниво, като тези свързани с личния растеж и себереализацията".

Определено прекарвайте качествено времето с човека, с който ходите - зарежете киното в името на занимания, които сближават конкретно вас двамата.

Но не зависете от партньора си за всеки аспект на емоционалното ви "аз".

Задоволявайте повече от собствените си потребности чрез работата си, хобитата, самоувереност и приятелства. Финкел коментира: "Ироничното е, че ако очаквате по-малко от брака, това всъщност прави брака по-силен".

Връзки на Джейми обикновено са се проваляли, защото жената неизбежно не е отговаряла на очакванията му.

"Мама и татко бяха като сиамски близнаци. Те нямаха нужда от никой друг, дори от децата", смята той. Когато е раснал, той се е чувствал излишен за родителите си. Това го е накарало да жадува за романтичен партньор, който изцяло да се концентрира върху него и да прави всичко по правилния начин.

Запитан какво точно означава "правилния начин", Джейми нямаше отговор.

"Просто да прави нещата по начина, по който искам", каза той отпуснато.

"Липсата на вниманието от родителите ти е оставила празнота, която никой партньор не може да запълни", му казах аз.

"Справянето със следите от детската болка е работа, която трябва да свършиш ти самият. Казвай си по-често, че не си вече това тъжно малко момче, а прекрасен възрастен, който заслужава зряла любов".

Когато Джейми срещна достойна за внимание партньорка, му напомних:

"Връзките работят по-добре, когато и двамата подхождат свободно един към друг и са доволни от това, което доброволно им се дава, а не когато изискват все повече и повече".

Връзката процъфтя, когато Джейми се научи да си казва неща като: "Тара прави нещата по свой собствен начин - и това е напълно нормално", когато стилът на оправяне на леглото на приятелката му не пасваше на "войнишките ръбове", с които той беше свикнал.

"Чудесно е да не бъда толкова скован в очакванията си", ми каза той в една от последните ни срещи. "Прекрасно е, че тя въобще оправя леглото!"

4) Защитавайте връзката си от негативно влияние

Перспективна нова връзка трябва да бъде пазена и защитавана, за да се увеличат шансовете й за успех. Реалният живот обаче не е кувьоз.

Има външни сили, които могат да ви накарат да следвате най-лошите си инстинткти.

Сили, от които трябва да бягате като маниак на тема шоколад в навечерието на Свети Валентин.

Сили като "приятел", който ревнува от вашия шанс да бъдете щастливи. Или среща с бивш партньор, който не можете да забравите.

Айви беше възстановяваща се бивша алкохоличка. Чрез 12-стъпкова програма, психотерапия и много самоанализ тя стигна до етап, в който можеше да има успешна връзка с Тимъти, също възстановяващ се от алкохолна зависимост, който се отнасяше с нея "като с много специален за него човек".

Тя дойде на едната от срещите ни, възкликвайки: "Знаеш ли кой срещнах? Вик!" Преди десетилетие Айви и нейният бивш съпруг имаха пиянска агресивна връзка, в резултат на която тя се оказа сред "Анонимните алкохолици".

Двамата след случайната им среща пили кафе, което прераснало в осем часа непрекъснати разговори. Айви ми сподели: "В началото изглеждаше невероятно чаровен и забавен. Спомних си всички причини, поради които преди време изпитвах привличане към него. После стана зъл и оскърбяващ, и демонстрираше снизходителност. Тогава започнах да се връщам обратно в своята черупка. За миг".

За щастие, Айви си спомнила колко далеч е стигнала - и взела съзнателно решение за себе си, че не е добре да се връща назад.

Тя хвърлила пари на масата за сметката и се обадила на Тимъти - "да му кажа колко е страхотен".

Айви ми се усмихна: "Приключила съм с боклуците. Готова съм да бъда обичана истински - и да отвърна със 110% насрещна любов. Защото го заслужавам".

5) Култивирайте благодарност към партньора си

Всички ние сме чували съвета, че концентрирането върху това, което имаме, вместо да размишляваме какво ни липсва, води до по-голямо удовлетворение от живота.

По подобен начин изследванията показват, че насърчаването на благодарност вместо раздразнение към партньора има положителен ефект върху връзката.

Ава си беше изградила навик да се оплаква от всички причини, поради които никога не можеше да се влюби в новия си приятел. "Дан не е толкова романтичен като другите мъже, с които съм била". "Забавен е понякога, но по-скоро аз съм тази, която го разсмива".

Казах й: "Нека погледнем отношенията ви от различна гледна точка. Кои са нещата в него, за които си благодарна?". Тя се позамисли за миг и после каза: "Дан е изключително внимателен и мил, повече от всеки, с който някога съм ходила. Ако настина - той е на вратата с пилешка супа. Много ценя това. Той също така се държи прекрасно и кавалерски с мен - отваря вратите, задържа ми стола, за да седна. Не осъзнавах, че толкова ми харесва да бъда третирана по този начин. И се целува страхотно".

За да поддържам набраната инерция, й дадох задача за домашно: да прекарва 10 минути всеки ден в размисъл за причините, поради които тя се радва, че Дан присъства в живота й.

Тя също така трябваше да благодари, когато той прави нещо мило и демонстрира любовта си и да се отнася на свой ред към него по по-мил и любящ начин.

С течение на времето това промени начина, по който тя възприемаше връзката. Дан наистина беше някой, в който тя би могла да се влюби.

Година по-късно, тя ми връчи плик с красив калиграфски надпис: покана за сватба.

Oще: връзка  емоционална интелигентност  емоционални проблеми  женене  живот  любов  любовни отношения  обвързане  обич  проблеми във връзката  психиатър  психоанализа  психолог  сватба  терапевт  умно 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани