Любов и Страх | webcafe.bg
Webcafe

Любов и Страх

Юлия Желязкова
23.09.2011, 23:16 (обновена 26.09.2011, 14:30)
плаж, любов

Снимка: © Getty Images

"Обичай - за да вярваш, вярвай - за да не те боли..."

Пътят е хлъзгав... Движението натоварено... По дяволите, дали прегледа спирачките преди да тръгне... А как ли се казваше онази сексапилна руса колежка... Какво ще правя, ако се случи нещо с него... Миличкият, сега сигурно лежи с прекършен врат... Или е изтегнат под перхидролената малоумница... Ще го убия... Освен, ако не му се е случило нещо ужасно... Или вече не ме обича... Всичко между нас приключи още с онзи спор... Какво ще правя сега? КАКВО?

Вероятно след парите съществуват две основни съставки, движещи света - Любов и Страх. Без значение по какъв начин ни ги вменяват, с всичките си различни нюанси и проявления. По дефолт разнородни, на практика - усукани като порция спагети. Те са там.

Но колкото и противоестествено да изглежда (или трудно), връзките трябва да се плевят именно от параноични мисли. Защо? Понеже влошават нещата. Затова нека опитаме да разгледаме често срещани страхове в отношенията.

Например: Той/ Тя ще ми изневери

Изобщо не претендирам, че нервите ми са железни или не мразя начина, по който той казва "Ооо, червенокосата". Обаче нека погледнем реално на ситуацията. Никога няма да бъда единствената жена, нито той единственият мъж. Ако липсва база за съпоставка и изкушения за пренебрегване, то нещо не е нормално. В крайна сметка обичаме именно въпреки пърхащите дeвойки, интересни пичове и сред всички тях сме избрали определен човек.

Да се страхуваш, че някой ще кръшне от магистралата ви, е еквивалентно на това да изстреляш цял пълнител в главата на връзката. В случай, че е решил, никога няма да го спреш. Или още по-лошо: ще го накраш да изневерява милиони пъти на ден в главата си. Затова цялата енергия, хвърлена в ревност и драматични сцени, следва да се оползотвори в по-добра насока, а именно към теб самия.

Не е ли доста по-лесно да работиш върху веселото, чаровно и живо същество, в което се е влюбил, вместо да се превръщаш в истерична и подозрителна маса от кокали и тъпи въпроси? С кой беше? Къде беше? Какво си мислиш? Шегувате ли се?

Страх две: Ще МУ се случи "нещо"

Тук вариантите се простират от пролетна хрема, през изкълчен глезен, до зловеща автомобилна катастрофа. Винаги Нещо Може Да Се Случи. Това лято видях как масивно парче скала се отрони 3 метра пред или зад мъжа, който обичам. Признавам, че 10-те минути преди да се уверя че е жив, бяха изключително дълги. Бях готова да изтъргувам душата, далака и всичките си фиби, само и само да е добре.

После исках да крещя, да плача, да направя някакво смислено усилие. Нейсе. Стоиш тъпо и за 600 секунди главата ти се превръща в кошер, пълен със всякакви мисли. Рационални на брой: нула. Не можем винаги да пазим близките си, това е. Не ни е отредена тази роля. Да си загрижен - ок, разбираемо. Да изтръпваш при всяка новинарска емисия... нали знаете, дано никога не ти се случва това, което близките са способни да помислят.

Ужас три: Ще СЕ случи нещо

Екзистенциалната бездна.

Някой ден всичко ще свърши. Ако имаш пари - страхуваш се, че ще ги изгубиш. Ако си здрав - че ще се разболееш. В случай, че си щастлив - често виждаш подводни камъни по житейските си потоци. Въображаеми и реални. Той ще надебелее, ти ще му омръзнеш, някого ще уволнят, някой ще си намери нова работа. 2012 чука на вратите.

Най-идиотското в този вид паника е, че ние всъщност се страхуваме от евентуалната празнина. Че не знаем как да пренареждаме битието си, когато "нещо"-то се счупи. Честно казано, изтъркана истина, но болезнено вярна - рядко се появява нещо, невъзможно за преодоляване. Колкото повече се самонавиваш, толкова по-ясно изниква образ в главата ти: Даааа, спомням си това, мсилех че ще умра ако се случи. Ха-ха. Колко отдавна беше. Чисто и просто въпрос на timing.

Изобщо животът е изпълнен с промени и няма нито една безрискова сред тях. Според мен добър баланс е реалната преценка на ситуацията (без да мажеш розови понита с карамел) и ведрия оптимизъм (без да подскачаш като ужилен от всяка глупост, която ти хрумва).

Всички се страхуваме, въпросът е да си наложим контрол. Защото какъвто и страх да те задушава, никога не е градивен и почти никога събитията не се крепят на твоето желание. Липсват гаранции, осигурителна сбруя или застраховки. А дори да има, вероятно наподобяват полица живот - накрая ти си прекаран, а някой наследник взима парите.

Между другото, днес ми се падна късмет с кафето. Гласеше: "Обичай - за да вярваш, вярвай - за да не те боли...". Бла-бла в общи линии, но защо да не пробваме.

Да обичаме, да не се страхуваме, да вярваме. И да ни боли само при махмурлук. Примерно.

Oще: връзка  застраховка  любов  отношения  страх 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

12 Mile Manolov | 27.09.201118:59

квото - такова!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 10:40

11 nikolay4o | 27.09.201115:50

Юлето както винаги изкача със супер свежо четиво
,еваларка бро !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.04.2011, 17:24

10 Albena Gerdova | 24.09.201115:57

Поздравления на авторката! Въпреки, че повечето неща си ги знаем, много малко хора ги приемат и практикуват в живота. Наистина се живее и се поддържа връзка много по-лесно, когато няма ревност и чуство за собтвеност. Просто приемаш човека срещу теб такъв какъвто е, без да му налагаш забрани и ограничения. Съгласна съм, че ако някой е решил да ти изневери, то той ще го направи, с твое или без твое разрешение.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

9 Lili Sapunova | 24.09.201113:20

Бла-бла в общи линии.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

8 tytyrytka | 24.09.201112:59

момиче младо,
с изключение на страх първи, всички останали страхове напомнят за негативността на майка ми,която от 75 г. ми съсипва живота по този начин.
Осфести се мол ти ся..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

7 Thea Atanasova | 24.09.201111:59

Имам ги тези страхове, но за детето ми, не за мъжът ми...
Тийнейджърските неволи вече съм ги надраснала.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

6 Мина | 24.09.201111:57

Много хубави изводи. Добре е всички да се замислим върху тях. Ще ни се опрости/успокои живота. Значително. Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

5 Rowan | 24.09.201111:37

Юле, Юле... Нее важно само какво ще кажеш, а и как ще го кажеш. Чети книжки повече, онези дебелите. Класика, нищо че младите ги мислите за мухлясали, с времето и количеството думичките и красивите изрази сами ще почнат да ти излизат изпод пръстчетата... Иначе е постна манджата ти, понякога слагаш правилните продукти, но забравяш подправките, а именно те отличават домашната гозба, която освен засищане носи и наслада, от буламача на студентския стол готвен в големия казан за масова употреба.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.07.2011, 19:22

4 cultov | 24.09.201110:34

Ами позитивизъм и вяра Юлия...иначе както се казваше в слогана...Fear is in the eye of the beholder... Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

3 My Majesty | 24.09.201109:16

Не ви ли омръзна да пишете все едни и същи неща Чуди се
А стилът е на примерна десетокласничка от по-елитна гимназия.
А прозренията й за живота са на ниво тригодишно дете-котлонът пари, няма да го пипам, но пък като е изключен, мога да го пипам.
Почивните дни се отразяват на уебкафето под формата на мързел и посредственост.
   

оценка

+0 -0