Моят свят не е твоят | webcafe.bg
Webcafe

Моят свят не е твоят

Роза Данаилова 14.10.2011, 14:19 (обновена 15.10.2011, 11:38)
обувка, жена, работохоличка

Снимка: © Getty Images

След развода си - вече 4 години, няма и един миг, в който да съм съжалила за решението си

Сам и самотен са две съвсем различни понятия. На мен самотата не ми тежи - напротив, след развода си - вече 4 години, няма и един миг, в който да съм съжалила за решението си. Какво ми даде 11-годишният брак... В началото беше любов - от онези, като във филмите, с много страст, секс и емоции.

Заради него се научих да готвя, гладя и колосвам ризи, да правя компромиси, да цепя секундата на 2, да се обличам целомъдрено. Разбрах що е ревност и изпитах неговата. От него родих двете си деца. Обичам ги безумно. И той ги обича.

За какво си дадох сметка по-късно - почувствах се ограбена. Дори цялата Вселена да призовавате на помощ, един ден любовта си отива. И не е задължително да бъде заменена с омраза, не - просто бракът, животът с този човек се превръща в навик, инерция.

Децата порастват, имат собствен живот, в който ролята на родител се изчерпва до... съвети, така и трябва. А ние двамата вече сме си казали всичко. И живеем по инерция, ходим на почивки по навик, правим секс, при който ми се иска да хапя чаршафите не от страст, а от ужас, че това до болка познато тяло няма какво да ми предложи. И аз на него също.

Осъзнах и още нещо - бракът е удобство, но само за мъжа. Престоите ми в кухнята, пазарите, пранетата, цялата "домакинска радост" се превърнаха в истинска агония. Тогава сложих краят. Исках да бъда себе си. И сега съм. И никой не може да ме убеди, че съм сгрешила. Просто защото съм щастлива.

Мога и правя всичко, за което не ми оставаше време или не беше приятно на съпруга ми. Обличам се по мое усмотрение, свежи и елегантни дрехи, без да се притеснявам да вадя наяве своята същност - женствеността си. Играя тенис - спорт, който винаги съм харесвала, а той не.

Срещам се с интересни хора, без да се притеснявам, че някой няма да одобри този или онази. И най-хубавото, което ми се случи и което ми хрумна, когато - разхождайки се с приятели в парка, се подхлъзнах и, падайки на тревата, си озелених белия панталон (с Него сигурно нямаше да ми се случи - би ме прихванал)...

Решихме с приятелката ми да боядисаме с треви и цветя тениските си. Само ако знаете колко богата е палитрата на природата... Така се започна. После минахме на шалове - красиво се получи. А когато човек има възможност да контактува с много хора и достатъчно свободно време, вероятността да реализира идеите си е много по-голяма. Шаловете са атракция в наколко хотела вече, будят интерес у чужденците и ... се купуват. Пълна съм с нови идеи, подготвяме и каталог... Нищо от това нямаше да ми се случи, ако бях си останала просто съпруга.

А той се алкохолизира, но нима трябваше да живея нечий друг живот, за да бъде някой друг щастлив? Не мисля!

Oще: брак  деца  емоции  живот  инерция  любов  навик  развод  страст 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.03.2011, 14:04

127 kick | 05.12.201122:59

Искам само да кажа, че с времето хората се променят, понякога толкова много, че дори и те самите не могат да се познаят, така че въпроси от рода на "Защо си заблуждавала човека до теб толкова дълго" са доста повърхностни. Първо никои не започва връзка с идеята да заблуждава някой и второ никой не трябва да поддържа не истински и непълноценни отношения със съпруг/а си, само защото ще получи критики от познати и непознати, които си мислят, че могат да казват кой как трябва да живее и да се държи. Важното е всеки да се чувства добре в кожата си, да има смелостта да преглътне критиките и обидите, които ще последват и да не прави компромиси със себе си в името на някой друг, защото за да са щастливи двама души заедно, те първо трябва да са щастливи по отделно и ако щастието на единия засенчва щастието на другия, то това не е пълноценна и здравословна връзка. Аз съм с две ръце "ЗА" хората, които осъзнават че с течение на времето са се променили и партньорът, който ги е удовлетворявал преди 5,10,20 също се е променил (или не се е променил въобще, което е по-лошия вариант) и всеки трябва да поеме по своя път без сърцераздирателни раздели, без злостни коментари по адрес на другия, без лоши чувства, защото никой няма файда от негативни емоции.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.11.2010, 14:09

126 vanilla | 24.10.201116:12

Прочетох статията, част от коментарите също - 56 Friedemann и 65 Mavado са го казали доста добре - кратко и ясно... Общо взето всичко, което може да се каже "за" и "против" тезата изложена в сатията вече е написано...
Ще ми се да се обърна към авторката, с въпрос, на който съмнявам се, че ще получа отговор...Но все пак - Защо 11 години е заблуждавала себе си и човека до себе си, че може да бъде някой друг, а не "себе си"? Не смята ли, че именно тази самозаблуда е в основата на нейното брачно нещастие и не се ли чувства виновна сега, че толкова дълго е лъгала и човека до себе си - че може да го прееме такъв, какъвто е!?
В една провалила се връзка - вината никога не е едностранна!
Струва ми се, че след 4 години "щастие" като разведена, злобни определения по адрес на ех-съпруга ми се струват неуместни - нали все пак в началото всичко е било розово!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

125 Мина | 20.10.201116:35

144deowin, Защо му се нервираш и му се връзваш на този нещастник? Ако НИКОЙ не му отговаря, ще х.ачи, с.ре и ще се пъне и пъчи, ама като види, че не предизвиква АМА НИКАКВА реакция все ще му омръзне и ще млъкне (или ще иде в друг форум :winkУсмивка. Търпение му е майката. Един ден ще бъде май без мирис на пот наоколо Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

124 deowin | 19.10.201122:49

Параноя, а? Хех..

По дефиниция параноята е заблуден нерационален страх, че някой те преследва, че ти завижда, или по общо - че ти мисли лошото. Тоест, необходимо условие да ме 'тресе параноята' е да съм убеден, че ти ми мислиш лошото.

Аз обаче съм на мнение, че ти си едно мизерно, застаряващо, болно създание, абсолютно неспособно да причини лошо на когото и да било, освен на себе си и, евентуално, на преките си роднини.

Което е точно това, което постигаш като хвърляш лайна и помия по форумите - може да си вътрешно убеден, че на някой му дреме за обидите ти, но всъщност съвсем не е така. Като храниш болната си необходимост от това да изкараш другите по-нищожни от теб (очевидно загубена кауза), само ставаш по-болен самият ти.

Нищо друго.

Сори.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2011, 16:17

123 Г-ца Русева | 19.10.201113:30

Колко време мина от раздялата? Давам година и ще ви налегнат мрачни мисли.. и аз бях така след счупване на оковите и излизането от шест годишен затвор, но радостта от свободата трая кратко.
Всичко, което правите сега и твърдите, че не сте можела преди..вината за това не е в съпруга ви, а във вас. От вас зависи, мъжете се поддават на моделиране, сядат си на задниците след определено време. Превъзпитайте ги от началото за да нямате ядове после!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

122 deowin | 18.10.201118:34

Моето лично мнение е, че потникът току-що ни представи поредната си мелодрама в стил 'жените са тъпи патки', само че този път от амплоато на жена-автор, вместо като любимия си многоебален Миро. После влезе като Nqkakwa (за този профил съм доста сигурен, че е негов), пробва се да намери съчувствие от форумците, не успя щото повечето не са на неговото мнение (sans сапункова), изнерви се, и влезе да пръска лайна и омраза от потника.

Дайте му малко съчувствие на човечеца - явно не се чувства комфортно с жена си след толкова години брак, и иска някой друг да валидира скучното му битие като каже 'ами да, така е - няма щастлив брак'.

Може и да бъркам, но не виждам нищо, което радикално да опровергава тезата ми. Естествено, липсата на доказателства против не означава, че съм прав.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.07.2011, 17:23

121 Swingers_Sf | 18.10.201114:24

Не съдете жената,животът на всеки е само по веднъж и има право да си го живее с когото,както и където намери за добре.
Нима всеки от вас е идеален в избора си за живот?
Нима аз и вие не сме правили грешки?
И това,което за някой е грешка,за друг е правилното решение.
Дори се радвам,че е изляла душата си в сайта,защото мнозина задържат тези мисли само за себе си,от което само страдат.
Късмет на авторката на тази статия!
Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.07.2011, 18:23

120 no_sense | 18.10.201111:39

някъде бях прочел, че жените се омъжват, като си мислят, че мъжът след брака ще се промени, а мъжете се женели с надеждата, че жената.... няма да се промени Усмивка.
много верни неща е написала авторката ......ама повечето от коментиращите ги е страх да си признаят, дори пред себе си Реве или много тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 23:00

119 Stanimir Popov | 18.10.201110:45

Най-страшно звучи: "по навик, правим секс, при който ми се иска да хапя чаршафите не от страст, а от ужас, че това до болка познато тяло няма какво да ми предложи. И аз на него също." Особено последното изречение.
Всъщност винаги ли всичко свършва така?
Авторката не изброява кой знае какви кусури на мъжа й, т.е.-не се "детайлизира" в тях-споменава се само малко повече ревност, но едва ли чак това е поводът за раздяла...(иначе, компромисите са задължителни за всяка връзка, хелле ли при брак(уването)!)
нещо не ми се връзва....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.10.2011, 21:59

118 Aranita | 17.10.201122:04

проба на съобщението. Здравейте всички.
   

оценка

+0 -0