Да стопля в ръката си един шоколадов бонбон | webcafe.bg
Webcafe

Няма щастлива любов

Виктория Миланова 20.02.2011, 22:05 (обновена 05.10.2011, 16:34)
Крака, токчета

Днес незнайно защо реших да отида до супермаркета за храна и цигари на токчета...

Ние сме умни хора с вкус. Изчели сме по една Александрийска библиотека още преди данавършим 20. Седим, пием за по-упадъчно абсент и се опитваме да впечатлим останалитес банда, която никой не е чувал, или с книга на нобелов лауреат, която никой не е чел.

Да сме щастливи е проява на лош вкус, като се има предвид целия този капиталистически гнет, войните, гладът в Африка и любовта, която задължително е мъчителна и пълна със садо-мазо психоигри.

Няма щастлива любов, копеле, кво знаеш ти за живота? И чел ли си "Непоносимата лекота на битието"? Гледаме се с досада изпод презрително притворени клепачи. Досада не един от друг, ние си обожаваме интелектите, особено собствения. Досада от бремето да побираме тази безкрайна душа в тленни опаковки, които ни пречат да слеем своето чи с вселенската мъдрост.

Играем на стъклени перли през дълги интервали от натежало от култура мълчание. „Желая ви безсмъртие", обявявам аз. Събирам си пияните мисли, разритвам пластмасовите перли, които всъщност сме произвели вместо стъклени, и си тръгвам. Пластмаса ли казах? Любимият ми благороден метал.

Вече на сигурно място вкъщи си мисля, че всъщност трябваше да направя онова, за което от години мечтая, след като го прочетох някъде - да взема един шоколадов бонбон, да си го стопля в ръката, да отида с него до тоалетната и да размажа кафявата каша по стените на запетайки. За да гледам после как интелектуалците започват подозрително да се споглеждат и да живват скандализирани.

И да се сбогувам с ерудиран цитат на любимия на всички ни Умберто Еко, който все едно е имал предвид гореописаната сбирка, когато е казал в „Махалото на Фуко": „"Ma gavte la nata" значи „дръпни си тапата". Изразът се употребява, когато някой се е надул много. Предполага се, че запазва този ненормален обем благодарение на запушалката в задника.

Ако си я махне, пссссст, ще се върне към обикновените човешки размери." Пускам си Бари Уайт, Джаксън Файв, Глория Гейнър или нещо също толкова повърхностно и се провиквам: „Страдайте си до насита! Да живее диското! I will survive!"

Не съм много музикална, но имам радар за общественото значение на разните стилове музика. Като по-малка бях скрита дискарка. Изповядвах вярата тайно от умните си приятели. Но с всичките й атрибути. Дисковете на Св. Джими Самървил и Света Четворица АББА - единствените, които ме заливат с кристални пръски чиста, почти религиозна радост.

Първите ми детски пластмасови бижута - грозни, големи, евтини и задължително червени, жълти или оранжеви. Клиновете, които така добре показват краката ми на отсрещния пол. Ярка пъстра птица, която се радва, че е жива.

Не познавам в оригинал истинската законна ера на диското, онази на "Студио 54" и „Лофт". Родена съм далече от епицентъра и след избухването й. Хванах опашката на евродиското благодарение на огромното закъснение, с което стилът пристигна и остана модерен в родината ми. Бързо разбрах, че не е зле да се напиеш в депресарски рокаджийски клуб, потънал в разговори за неореализма в киното.

Но пък още по-яко е да подскачаш на песните от "Флашданс", да имаш същото тяло като главната героиня и да се натискаш в коридора на дискотеката с хубави момчета, чиито имена никак не те интересуват. Понякога е по-добре да изпиеш на екс малко повърхностно хедонистично щастие и да забравиш на мига за това, отколкото да изживееш дълга, класна мъчителна любов, която да опишеш в първия си роман.

Животът е кратък, кой ти има време да страда или пък да чете продуктите награфоманията ти?

Когато попораснах, диското вече беше достатъчно ретро, за да е винтидж. Започнах да си го нося смело на ревера. Умните хлапета в гимназията имаха мрачни погледи, обличаха се в черно, слушаха Doors и Pink Floyd, четяха „Цветя на злото" и Киркегор и гледаха чернобели филми. И Отборът на знаещите някак си се оказа с униформа.

Още по-умните от тях хлапета, казах си аз, трябва да протестират едновременно срещу системата и униформата на редовите умни хлапета. Така пък аз се озовах с глуповат въздухарски имидж на фенка на най-великата певица на всички времена, която може всичко друго, но не и да пее - Мадона. Държах да изглеждам тъпа, защото всички сме тъпи и винаги има някой по-умен от нас.

А и защото е забавно и интелектуално предизвикателно да се подиграваш с тези, които си мислят, че са ултимативните ироници на системата. Тайно наум ги надцаквах с постирония. А и правех повече секс от тях, и то весел и безгрижен, какъвто отива на кухата ми младост, а не от онзи, който е като изваден от филм на Кроненбърг.

Пък и нека си го признаем - и умните стилове си носят своите грехове. Всички велики рок бунтари, които не умряха до средата на 70-те от свръхдози, станаха милионери. Нали така, сър Майкъл Филип Джагър?

И това ако не е проява на лош вкус... Техните наследници от гръндж-поколението непрестанно изглеждаха като хора, които са си спали с дрехите и току що са се събудили стежък махмурлук. Но за дупките в пуловера на покойния Кърт Кобейн, мир на душата му, се грижеха високо платени дизайнери.

Той затова си пръсна мозъка, осъзна в какъв фалшив филм са го вкарали - ти си се друсай, бъди си нещастен, бунтувай се против системата, ние ще се погрижим това да изглежда добре по телевизията, за да ти продаваме албумите, да станем приказно богати, с което дабетонираме системата. Ех, бедни Кърт, защо не умря на Лолапалуза?

А, чакай, ти всъщност умря. Е, доведе филма им до края, спечели им още пари дори спубличната си смърт. А вдовицата ти, тази истинска грънджарска наследница на Йоко Оно,още я осребрява.

Дискарите никога не са били такива лицемери. Никога не са имали претенции, че от тях зависи спасението на човечеството. Никога не са слагали монопол над нищо. Те са си повърхностни въздухари от горе до долу, от начало до край. Напълно приемат своята несериозност и незначителност. Те искат парти, шаренийка, лъскавко, блясък, необвързващ секс, забавление, наркотици, които те вдигат, а не те размазват като рокаджийските отрови - алкохола и хероина.

По дрогата ще ги познаете - кокаин, попърс, само щастливи вещества.

Пък и да си аполитичен и весел в разгара на Студената война, който съвпада с разгара на диското, е точно това, което Умберто Еко има предвид, като ни съветвам онова нещо за тапата и задника. И това е протест против системата, бягство от тъпите й правила, надвиване на злокобната заплаха. Истеричен танц в навечерието на световнотоунищожение, което няма как да предотвратим.

Ако някой политик със самочувствие на Господ е решил да си играе с ядрени куфарчета, вместо с пениса си, ние как да го спрем? С мирни протести и фестивали? О, я пораснете! Затова да танцуваме и да правим секс, докато ядрената гъба не е отнесла тленните ни обвивки на небето.

Сякаш това ми извикаха през годините онези шарени хора от оригиналната диско ера.

Диското е направило много повече за освобождението от предразсъдъците от целия рок,гръндж и класическа музика взети заедно. Този стил се крепи на плещите на гейовете, черните и жените. Рокът е за белите мъжкари. Един черен Джими Хендрикс, ама него го умориха без време от наркотици. Един Роб Халфорд, ама и на него дълго му се налагашеда се крие, че е гей.

Жените рок-легедни по правило са грозни и мърляви алкохолички с кратък мъчителен живот или нечии кучки. Знаем какво стана с Джанис Джоплин. В диското предразсъдъци няма. Момчета с момчета, момичета с момичета, и класиката момичета с момчета не е дискриминирана. Черни, лилави, розови, на точки - каквото си поискате. Само да е весело.We are family, I've got all my sisters with me!

Диското легализира и утвърди свещеното приятелство между хетеро-жената и гея. Това, ако питате мен, е най-голямата му заслуга. Жената и геят са двойка, създадена в рая. Капоти и Харпър Лий. Хетеросексуалният ти най-добър приятел върши работа спорадично и донякъде, но заплахата да те изчука и да спре да ти се обажда, когато страдаш точно от разбито сърце, е вечно надвиснала над главата ти.

Знаете как става - ти плачеш, той ти държи ръката, пиете по две питиета, говорите си упадъчно сериозно, ти плачеш, той те прегръща и следващото нещо, което помниш, е как си обува боксерките и се измъква от апартамента ти. Много рокаджийско. С гея е друго нещо. И той ще ти държи ръката, но ще ругае искрено и от сърце заедно с теб мъжете, ще ти избърше сълзите и след това ще ти помогне да се гримираш. Ще си сложите ярките дрешки, ще си оправите взаимно прическите и ще отидете да танцувате.

И няма да си с приятелка при първата си поява в обществото след скъсването. Ще си смъж! С който е много вероятно на дансинга да се хванете за косите за някой пич, но пък после ще ти държи главата, докато повръщаш. Ето това е изцяло диско-заслуга.

Disclaimer: Радостта от диското да не се бърка със съмнителната приповдигната емоция от българския попфолк. Ще се възползвам от класическото определение на Теди Москов за чалгата, което гласи, че това е стил, който показва как на кофти хора им е готино (за разлика от блуса, който показва как на готини хора им е кофти). Диско е когато на готини хора им е безгрижно готино.

Без последствия, без памет. Може да не са много умни, а може и да са. Но задължително са добронамерени и позитивни. Може да са прочели много книги и дори да са ги разбрали, но нямат нищо против да се превърнат за една нощ в Dancing Queen. Защото когато удари дванайсетият час на изтрезняването, не стават тикви с леопардови парцалки и официални анцузи.

Стилно е да си прибереш вкуса в джоба за една нощ, когато имаш такъв. Това е диско. Чалга е когато налагаш като стандарт липсата си на вкус. Дискарите никога не са се провъзгласявали за последна инстанция. А това е симпатично и някак си дори мъдро. Оптимистичен финал: Животът на всички ни без изключение завършва зле - летално.

Не смятам да го прекарам мрачно и сериозно, само и само да не ме обвинят в липса на стил и ум. Искам да е веселба. Докато не дойде време за последното парти на погребението ми - I am staying alive!

Oще: връзка  думи  желание  оргазъм  секс 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 15:50

32 Заяждачката | 14.03.201123:51

Белия татко, каква лекция изнесе, ще рече човек, че е най-малко професорТъжен

креНвирши , скъпи, отвори някоя книжка! Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.01.2011, 18:40

31 Ianica Spasova | 02.03.201110:45

КреНвирш се пише, виж в речника преди да се обаждаш Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.09.2010, 17:11

30 Белия татко | 28.02.201117:55

Авторката е права - пише се креМвирш и означава, че консистенцията на колбаса е кремообразна. А грешката ти - креНвирш - е често срещана и напълно обяснена от филологическата наука. Звукът "в" влияе на следващия. "В" е лабиодентална съгласна (учленява се с допир на горните зъби към долната устна и реверберация в устната кухина), "м" е назална съгласна - означава, че се учленява в носната кухина със затворени устни. "Н" също е назална, учленява се с допир на езика към небцето, но с отворени устни и затова преходът от "н" към "в" е по-лесен за българина, отколкото прехода от "м" към "в". Което го кара да бърка думата и да я произнася неправилно като "креНвирш".
Категоричното невежство винаги ми е било много забавно. Преди да критикуваш, девойко, почети малко книжки.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2010, 20:40

29 Miss Ivano | 24.02.201111:25

хихихи- Такеши,Пляскане - конкурент сте на Бокачо! Забавно четиво! Поздрави Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 18:56

28 Kpaxian | 23.02.201114:59

Понеже се сетих, че авторката може и да не обърне желаното внимание на коментара ми - пише се креНвирш. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 18:56

27 Kpaxian | 23.02.201114:56

Опитвам се да си представя ситуацията, в която авторката се/ни поставя, следователно да оценя достойнствата на написаното, но с тази себевъзхита, струяща от всяко второ изречение, в главата ми остават единствено токчетата, закупуващи кренвирши от кварталния супер. Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.08.2010, 17:22

26 Diggler | 23.02.201105:42

След срещата си с Ебчо Мъдев, първото нещо за което се сеща в супера е: "Аз влязох в магазина. Взех си кремвириши..."
Аха...добре, явно след "сухият шпек" летвата е доста занижена Плези се

Какато и да е, здрав да е, до дугото чук-чао. ***
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

25 Многознайковица | 22.02.201122:50

Такешииии , не те ли е срам бе Отегчен ........... ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.01.2011, 18:40

24 Ianica Spasova | 22.02.201115:10

Такеши е написал удивително гнусна простотия. Историята е като във филм, особено ми хреса накрая, че авторката е треперила. Дано има продължение, защото си личи, че са се разделили преждевременно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

23 pueblo | 22.02.201115:09

Смее се даеба и животя...............
другия път отиди за манджа по анцунг и цвички,за да избегнеш близки срещи от петия вид
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани