Кога е най-вероятно да излъжем | webcafe.bg
Webcafe

Кога е най-вероятно да излъжем

webcafeLifecafe
19.09.2015, 16:57 (обновена 21.09.2015, 09:43)
изневяра

Снимка: © Getty Images

Когато имаме усещането за край, ни обхваща странно настроение. Ставаме малко по-оживени и игриви, отдаваме се повече на поривите и страстите си.

Завършваме училище, намираме си нова работа, продаваме дома си, прекратяваме връзката си.

Съзнанието, че определена фаза наближава края си, може да извади на бял свят най-доброто в нас, като се опитваме да компенсираме предишни грешки и да избегнем съжаление и разочарование в последния момент. Може да опитаме да посетим местния музей - нещо, което отдавна сме отлагали, или да отделим време за питиета с отдавнашен колега, или да бъдем по-щедри в похвалите си към партньора.

Но въпреки че усещането за край може да разкрива най-доброто у хората, то според нови психологически изследвания насърчава и тъмната им страна. С наближаването на края на нещо, което хората правят, те стават все по-склонни съзнателно да мамят другите в името на собствената си изгода.

Те го правят, защото очакват да съжаляват за пропуснати възможности да "измамят системата"

За да демонстрират този ефект на "измама накрая", учените са провели изобретателно свързана поредица от експерименти. В първия те са набрали много хора чрез Интернет за участие в експеримент с подхвърляне на монета. Задачата е била да се подхвърли монета няколко пъти - и всеки път просто да се отгатне дали тя ще падне на ези или тура.

Стотици хора на домашните си компютри усърдно са вадили монета от джобовете си и са я подхвърляли. И всеки път те са отбелязвали дали са познали от коя страна е паднала монетата, и когато са познавали, са получавали малка финансова награда.

Учените са инструктирали изрично участниците да не мамят. Но, естествено, доколкото хората са изпълнявали задачата насаме, не е имало начин те да бъдат уловени в прегрешение. От друга страна, възможно е било да се открие измамата в групата като цяло. Ако никой не е мамил, дялът на правилните отговори се е очаквало да бъде около 50%. Незначителните отклонения от тази стойност са нормални, но статистиката ни показва, че всичко различно от няколко процентни пункта е доказателство, че хората са играли нечестно и са манипулирали резултата в своя изгода.

Резултатите били изненадващи

В началото, процентът на съобщените правилни отговори почти не се е откланял от 50% - което показва, че доста малко хора са изкривявали резултата. (Което звучи успокояващо за оптимистите, тъй като загатва, че хората често са честни дори когато не са задължени да бъдат такива.)

Освен това, броят пъти, в които хората са подхвърляли монетата, не е имал сериозен ефект върху нивата на измама. Дори при петото подхвърляне, броят на правилно познатите случаи на ези и тура не е бил много по-голям от случайността. Това, което обаче е имало значение, е колко подхвърляния са считали хората, че им остават. Изследователите са казали на някои от хората, че имат право на седем подхвърляния, докато на други - на десет. "Седмиците" са били относително честни до седмото подхвърляне - когато трескаво са започнали да мамят, като две трети са съобщили за правилен отговор - 16% повече от очакваното. Обратно, "десетките" са били честни до десетото подхвърляне - и едва тогава са започнали да мамят. Това показва, че желанието у хората да мамят не е свързано с това колко възможности са имали в миналото - а с усещането колко шансове все още им остават.

Експериментаторите са се опитали да проверят дали този феномен се потвърждава и вреална житейска ситуация

В следващия си експеримент, те "наели" няколкостотин души да помагат в оценяването на есета, които привидно били писани като част от друго изследване. Подобно на изследването с подхвърляне на монета, на хората било казвано, че ще прочетат или седем, или десет есета - и заплащането им е било свързано с отделеното от тях време за всяко есе. След всяко от есетата те са били приканвани да споделят колко време са отделили за него.

Без знанието на участниците, времето същевременно се е отчитало от скрит таймер. Така учените са могли да установят до каква степен съобщеното от участниците време се различава от реалното. Резултатите са потвърдили констатациите от предното изследване: "седмиците" са мамили много повече към момента, когато са стигали до седмото есе, твърдейки, че са отделили поне 25% повече време от реалното, а "десетките" са чакали до последното есе, за да сторят същото. И отново, измамата се е случвала най-често, когато хората вярвали, че наближава краят на задачата.

Ефектът от това изследване далеч не се ограничава само до лабораторните условия

Политически мандати, срочни договори, училищно образование, голф турнири - всичко се случва в краен период от време. Съответно би било мъдро да държим особено много под око депутатите с изтичащ мандат, студентите през пролетния семестър, и голф-партньорите при 18-та дупка.

Нещо повече, това демонстрира друга страна на естествената способност да очакваме бъдещето. Когато имаме усещането за край, ни обхваща странно настроение. Ставаме малко по-оживени и игриви, отдаваме се повече на поривите и страстите си.

Това наблюдение съответства на други изследвания, показващи, че нивата на допамин - химическо вещество в мозъка, свързано с поемането на рискове и изпитването на удололствие - се повишава при плъховете, когато те наближават края на лабиринт.

Това усещане за очакване може да ни помогне да се възползваме максимално от мимолетните ситуации - сякаш се опитваме да изстискаме още малко от тубичката паста за зъби, дори и тя да не е наша.

Oще: връзка  завършване  изневяра  край  лъжа  лъжем  работа 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.