Сексът - по-рисков от шофирането | webcafe.bg
Webcafe

Сексът - по-рисков от шофирането

Lifecafe, Брайън Ърп, Тhe Atlantic 18.11.2015, 13:12 (обновена 25.11.2015, 12:02)
Тройка

Небезопасеният секс се приема за по-рисоков от 500-километрово шофиране по натоватрен път. Което е изненадващо, предвид статистиката, която показва обратното

След съобщението, че актьорът Чарли Шийн е ХИВ-позитивен, интересът към позабравения вирус рязко се засили. Изданието The Atlantic публикува интересна статия, в която всъщност съобщава нещо неочаквано: хората масово смятат, че да правиш секс е високо-рисково занимание, а болестта на актьора само потвърждава това, което те по принцип мислят.

Изданието всъщност се опитва да обори този масово разпространен страх. Предлагаме ви статията на Брайнън Ърп, който разговаря с различни специалисти по въпроса.

Представете си, че 1000 души - избрани на случаен принцип - правят небезопасен секс. Колко от тях в крайна сметка ще умрат от ХИВ - заради този единствен сексуален акт?

Сега си представете други 1000 души. Те ще карат от Детроит до Чикаго - около 500 км. Колко от тях ще умрат по време на пътуването в резултат на автомобилна катастрофа?

Коя от двете цифри ще е по-голяма?

Ако приличате на участниците в ново изследване, проведено под ръководството на Тери Конли от университета в Мичиган, прогнозата за смърт в следствие от ХИВ би трябвало да е по-голяма - много по-голяма.

Всъщност средните очаквания за смъртни случаи от ХИВ на 1000 души са били малко над 71 души, докато за автомобилна катастрофа са към 4 души на 1000.

С други думи, участниците заявяват, че е приблизително 17 пъти по-вероятно да умрете от ХИВ, с който ще се заразите от един-единствен небезопасен сексуален акт, отколкото от автомобилна катастрофа по време на 500-километрово пътуване.

Само че има проблем: тези цифри не само са неточни, а напълно противоречат на реалността.

Според статистиката на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията и американската Администрация за безопасност на движението по пътищата, всъщност е 20 пъти по-вероятно да умрете при автомобилното пътуване, отколкото от СПИН, придобит от един небезопасен сексуален акт.

Защо прогнозите на участниците в изследването са толкова неточни?

Конли и нейните колеги считат, че отговорът е свързан със стигмата. Рисковото поведение, свързано със секса, се оценява по-строго от сравнимите (или дори обективно по-сериозни) рискове за здравето, когато се вземат предвид съответните различия между поведенческите модели.

"Изглежда, че като култура сме решили, че сексът е нещо опасно, от което трябва да ни е страх", казва Конли. Ето защо, според нея, американските родители се опитват да "микроменажират" сексуалността на децата си, "като опасността от сексуално предавани заболявания и СПИН е голяма част от тази стигма".

Същевременно "родителите са въодушевени, че децата им са взели шофьорска книжка - и не им забраняват да шофират... Те знаят, че има рискове, но приемат, че децата трябва да се научат да се справят с тези рискове."

Според Конли този подход би трябвало да се прилага и към секса.

Естествено, може да е намесен и моралистичен аспект - своеобразен махмурлук от пуританската култура на основателите на Америка. Запитан за тази вероятност, Шон Милър, философ в университета "Маркет", специализиращ се в свързаните с любовта и сексуалността философски въпроси, коментира:

"Не съм сигурен има ли връзка с пуританските ценности, но стигмата е отражение на морална оценка. Сексуалността винаги е била вързана с моралния характер на човека и ако някой има венерическа болест, това предполага, че характерът му също е "заразен".

За да проверят тезата, че свързаният с половия живот риск е по-стигматизиран от други типове риск, Конли и нейните колеги провеждат допълнително изследване.

В него те полагат усилия да компенсират някои от разликите между шофирането и правенето на секс - и двете представляват някакъв риск, но по различен начин.

Учените подготвят тест, който да сравнява "ябълки с ябълки" - два случая, в които заплахата за здравето се предава чрез секс, но само една от тях е реално венерическо заболяване.

Те дават колекция от 12 схематични описания на многобройни участници - по едно на човек. Всички описания разказват еднаква основна история: някой предава болест на друг по време на неангажиращ секс, без да знае, че е заразен.

Описаните болести са две: хламидия, разпространено венерическо заболяване, което рядко причинява сериозни здравни проблеми (и се лекува напълно с антибиотици) и H1N1 - още известен като свински грип - който е опасен за здравето и може дори да причини смърт.

Основното, което те манипулират в различните схематични описания, е сериозността на последиците от заболяването.

Като "леки" последици са описани такива, водещи до посещение при лекаря и пиене на лекарство в продължение на седмица. "Умерените" последици са същите, като изключим, че първо се налага посещение в спешното отделение. "Сериозните" последици са хоспитализация и състояние, близко до смъртта. А "фаталните" последици са - очевидно - смърт.

Последните две състояния са приложени само към H1N1, защото хламидията рядко предизвиква подобни състояния.

След като участниците прочитат схематичните описания, те трябва да кажат какво е мнението им за човека, който е предал болестта.

Участниците оценяват поведението му като ниво на риск и егоистичност, както и по скала за нередност, неморалност и глупост на постъпката му.

Резултатите са изненадващи.

Участниците, които прочитат историята за някой, неволно предал хламидия другиму - с "леки" последици - се отнасят по-критично към този човек, отколкото онези, прочели за свински грип, когато другият човек реално е починал!

Дори Конли не очаква подобни данни.

"Защо има толкова много прехвърляне на вина около "сексуалните болести", но не и за не-сексуални болести, предавани по полов път?", пита тя.

Този въпрос е много основателен.

Неоправданата стигма върху сексуално предаваните болести - предпочитаното от Конли обяснение - може да е един от отговорите. Има обаче и друг възможен отговор - и той сочи потенциална слабост на методологията на второто изследване.

Има важна разлика между хламидията и свинския грип - по отношение на начина, по който можете да им попречите да бъдат предадени на друг човек; а именно - презервативите.

Употребата на презерватив драстично намалява вероятността да предадете болест като хламидията, но няма ефект върху свинския грип. Това е така, защото свинският грип не се предава чрез генитален контакт, а чрез дишането (така че можете да се разболеете от него и при целувка или кашляне).

Поради това участниците, които получават историята за "хламидия" може да разсъждават така: "Ако човекът в тази история се беше погрижил да използва презерватив - което е отговорно поведение при неангажиращ секс - то нямаше да има предадено венерическо заболяване. То обаче е било предадено, така че човекът вероятно не е използвал презерватив. Затова ще оценя този човек по-сурово сега, защото не одобрявам безотговорното му поведение".

По подобен начин, както изтъква философът и когнитивен психолог Джонатан Латурел от университета на Аризона, "хората може би смятат, че ако имате хламидия, има поне известна вероятност да се се разболяли от нея заради някакво предходно сексуално поведение, което те също не одобряват".

В случая със свинския грип, подобна оценка на поведението е неприложима.

Това е така, защото дори и да се прилагат предпазни срества при секс, вирусът би бил предаден въпреки тях.

Трябва да признаем на Конли, че от екипа отчитат това ограничение на изследването в доклада. Но извън това ограничение, учените смятат, че тяхното изследване има сериозен ефект по въпроса за общественото здраве.

Основното, според тях, е, че стигмата около сексуално предаваните болести трябва да бъде драстично намалена. Иначе това би могло да доведе до негативни последици и предаване на повече венерически болести, вместо преодоляването им.

"Основното изследване на стигмата е категорично по един въпрос", пишат Конли и колегите й в доклада. "Стигматизирането на дадено поведение не предотвратява нездравословни действия. Например колкото повече хора изпитват стигма, свързана с теглото им, толкова по-маловероятно е те да отслабнат".

И така те стигат до заключението, че "имаме сериозни причини да подозираме, че стигматизирането на сексуално предаваните заболявания вероятно ще бъде свързано с негативен ефект върху сексуалното здраве".

Те дават два примера, илюстриращи този риск.

Първо, ако някой смята, че може да има венерическо заболяване, но се опасява, че лекарят му ще го стигматизира, той е по-невероятно да потърси лекарска помощ. Второ, ако някой счита, че потенциалният му сексуален партньор ще го оценява критично заради венерическо заболяване, е по-невероятно той да повдигне този въпрос при разговор и да осведоми този партньор.

Може и все пак нещата да не са толкова прости.

Стигматизирането на поведение (от рода на преяждането) не изглежда да намалява това поведение, но какво да кажем за друго поведение - примерно пушенето?

Има доказателства, макар и донякъде оспорвани, че увеличаването на стигмата около пушенето всъщност е било доста ефективна мярка за намаляване на броя на пушачите с течение на времето. Когато става въпрос за стигматизация, въпросът е дали рисковият секс прилича повече на пушенето, или на преяждането.

И както гласи научното клише, "необходими са допълнителни изследвания по този въпрос".

Oще: актьор чарли шийн  вирусът на хив  изследване върху секса  необезопасен секс  презервативи  рисков фактор  секс  секса  спин  хив  хив-позитивен  чарли шийн  шофиране 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.09.2014, 17:15

2 Nasko Arsov.1032305182 | 19.11.201513:29

Браво за статията !
Впечатлен съм от начинът, по който е разгледан проблемът, както и от дълбочината на разсъжденията.
Рядко се срещат статии по тези теми, които наистина да те информират адекватно !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

1 Гризли | 18.11.201517:37

"Сега си представете други 1000 души. Те ще карат от Детроит до Чикаго - около 500 км. Колко от тях ще умрат по време на пътуването в резултат на автомобилна катастрофа?"

По-голямата част от тези 500 км сигурно са магистрали. По тях по принцип е опасно, но не и по американските...

Сега си представете, че карате 500 км в България, от Русе до Петрич. Колко по-голяма е вероятността да умрете на пътя?
Авторът на това изказване доста ще се изпоти, ако дойде да покара тук. И ще предпочете да рискува с необезопасения секс...
   

оценка

+0 -0