Любов от разстояние | webcafe.bg
Webcafe

Любов от разстояние

Дамян Христов 11.10.2010, 10:43 (обновена 12.10.2010, 11:23)
доверие, любов

Всъщност, ako ti otgovoria, moga li da pisha na english, it's more comfortable for me...

От номер: +359886290***
До номер: +13023977***

Eho Dani! Kakvo stava s teb, pismata mi gi poluchavash, nali? Ochakvam da pishesh vse pak neshto. Ot kakto zamina ni vest, ni kost ot teb. Dano si ok, pishi pls...

Как се очаква да постъпи един нормален човек, който получи SMS с подобно съдържание от близък приятел? Да си налее питие; да си сготви нещо; да запали една цигара; да си пусне телевизора; да хвърли един пасианс...

Варианти много. А дори и леко абсурден, след като получи такова съобщение, на човек може да му хрумне и вариантът да скочи през прозореца, да се гътне и да си умре завинаги.

В случая се иска нещо много по-просто и елементарно. Да щракне на телефона си и да напише отговор на съобщението - може би. Или направо да звънне, за да чуе кой толкова се е притеснил за него. Или да му прати мейл по-късно, например от работа, в обедната почивка. А защо не просто да му напише едно „Kak si?! :-)" във вездесъщия Facebook. Във всеки случай варианти, както казах, бол.

Но понеже този човек се намира в чужбина, а този, който му пише, живее в България - най-лесният вариант е избождащо очите очевиден. Баста! Пълен игнор! Нека глупакът отсреща се сети, че макар да живеем в 21 век и да има много и различни начини за общуване, връзката между двама ви все пак е напълно безсмислена и той по-добре да се разкара.

Ай сиктир, простак такъв, не съм дошла в Америка, за да продължа да общувам с тъпи българи като теб! Всъщност, ako ti otgovoria, moga li da pisha na english, it's more comfortable for me...

Както се казваше в една реклама - мразя резачките. Но това е положението. Понякога чужбината тегли майната и на най-добрите приятелства. Източване на мозъци или не, чужбина е особено благоприятна среда и за още нещо. А именно спиране на общуване и връзки от всякакъв тип със и от родината.

Майки и бащи, братя и сестри, старо гадже... притрябвали са ти. Нали живееш на две крачки от Централ парк с изглед към Статуята на свободата, защо ти е да поддържаш изобщо някакви връзки с България. Я се обади на онзи хубав англичанин, който срещна в самолета наскоро. Нищо, че си нямаш идея кой е и какъв е - със сигурност ще е по-интересен от приятеля ти, който заряза да стои и да те чака да се върнеш в България.

А и международните разговори са доста скъпи, време за писане на писма и SMS (в тази безумна криза) също няма особено. Следователно, ще чакаш, стари мой приятелю, както се пееше в онази стара песен. Ще чакаш и ще се надяваш да съм на кеф, когато се върна в България, тогава мога и да ти пиша в Skype. Нищо, че вече изобщо не го ползвам. А дотогава чао и успех!

Дотук беше почти весело. Но проблемът всъщност е доста неприятен. Дали да продължиш да поддържаш връзка с някого, когото няма шанс да срещнеш скоро? Или напротив, да се съсредоточиш в разговорите или писането на SMS до разни особи, с които се очаква да общуваш активно в петък след работа?

Не случайно от Холивуд го надушиха и направиха цял филм по темата, който естествено се казва "Любов от разстояние" (със сладката Дрю Баримор). Да, много любов си трябва, за да напишеш един кратък SMS от сорта: "Dobre sam. Ne me misli".

Да, добре съм и аз, ще си потъгувам тук без теб, без да знам къде си и с кого си, какво правиш и как се справяш с живота. Честно казано, и на мен вече не ми пука особено за теб. Чудя се защо изобщо оставям съобщения на телефонния ти секретар, само да видя, че ти не се обаждаш и не пишеш никаква след това. Ами да, вече сме големи хора, ще се справя някак си. И все пак, хайде да ти пиша за последно, за да видя дали и този път няма да ми отговориш...

Като се замисля, за този проблем не си виновна ти, а само и единствено това, че си в чужбина. Ако си беше у дома пред телевизора, просто щях да се изтъпанча у вас с един букет цветя или да ти направя серенада... Да звънна на вратата, а като излезеш да кажа "Изненадааааа!" Да видим тогава как щеше да ме игнорираш...

Уви, в момента, с тази пуста криза и цената на самолетните билети, мога само да ти драскам по нета. Ако пропуснеш да прочетеш и това, то наистина вече нямам никаква връзка с теб. Не знам дали това те прави щастлива по някакъв начин. Ако да, е, спечелила си!

Сбогом, дано си щастлива, утре далече от мен, както се пееше в една песен... Ех, ако тогава "Сигнал" знаеха, че един ден ще има мейли, а един sms ще стига за две секунди - вероятно щяха да изпеят тази песен по друг начин.

Но - далеч от очите, далеч от сърцето - бяха казали старите хора. Нищо, че са живеели на село, а не в Делауеър например.

Oще: америка  любов  разстояние 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.12.2010, 18:23

11 Rah N. Petrova | 01.12.201018:24

Много добре написано и доста лично.Има голяма доза истина ми се струва. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 21:52

10 vera | 03.11.201021:55

Не съм съгласна със статията. Живяла съм 2 години в чужбина и не съм се загубила нито един приятел от България.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.10.2010, 18:55

9 alternative | 03.11.201018:18

Тъжен Уви, така е в живота-всеки поема по пътя си и нещата не могат да са както преди. Единствено не оправдавам упоритото мълчание на отсрещната страна-един бърз мейл не струва нищо и се пише за 2 минути. Подобно игнориране на човек, който явно се интересува от теб напук на всичко, е грозно действие. Аз живея в чужбина и макар не винаги да мога или да имам желание да отговарям на приятелите си, старая се да им пиша поне две думи от уважение към тях.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.10.2010, 21:53

8 lala | 24.10.201016:54

Не знам какъв е случаят, обаче много хора като отидат в чужбината минават през сериозна криза. И така на оцеляване я карат от гледна точка на пари, пък и емоционално. В началото де, първите няколко месеца/години Чуди се/поколения Шокиран Смее се
Не, не знам, само казвам, че понякога е така. Всеки случай връзките се правят от двама, така че няма какво да се мъчи човек самостоятелно ;)
А вс статията ми хареса, пропуснах да кажа. Ей сега гледах едно филмче и там едни се скараха, защото и без друго се разделяха по обективни причини и така май им беше по-лесно? Оф, май си пъхам носа, дето хич не ми е работа, айде стига толкоз Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.10.2010, 23:22

7 rozali | 18.10.201000:24

To ima niakoi koito ne sa razbrali za kakvo ide rech.Statiata e edno sbogom na edna lubov..Znam che ia obichash oshte.No mislia che triabva da ia zabravish.Razstoianieto ne e problema.Dori i da e reshila da prikluchi vsichko taka li she se krie?Chovek triabva da ima dostoinstvo.Shte prozvuch banalno no jivota prodaljava.Ogledai se naokolo.Tam niakade e TIA.I shte e po hubavo ot predi.Poviarvai mi.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 20:28

6 Джедайло | 12.10.201020:15

Абсолютно съгласен!
Всеки от вас знае поне за няколко семейства,които са се разпаднали,точно заради "далеч от очите-далеч от сърцето".Какво остава за приятелство????????????Нали "добрият приятел знае всичко за теб и продължава да те обича"!Кога си споделяте вълненията?
Аз имам роднини(не по любов,по кръвна линия Смее се ) с които се чувахме в сряда.Те живеят на другия край на земята,часовата разлика и работното време налагат само веднъж седмично "срещи".Тази седмица пропуснахме,бях зает,другата седмица те може би ще са....и така беше в началото,преди 10 години!
Познайте сега как е?Веднъж в месеца и то не всеки месец.С тях съм израснал,винаги ще сме роднини,но.....какво става с тези които са "по любов"?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

5 Оня Дето Го Трият | 11.10.201020:51

Статията си е гот отвсякъде!
Само че е от онези истини, които не е прието да се изричат на глас. Иначе всеки знае, че е така, но не е дет се казва "политически коректно" като позиция..... и тук не става дума дали обичаме или уважаваме онзи, далечния...
А е казано одавна преди нас:
- Очи, които не се виждат се забравят
- Out of sight, out of mind
и.т.н...
Сигурно и на патагонски го има като вариант....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.09.2010, 13:57

4 Elena Bojcheva | 11.10.201015:52

Едно смслено изречение нямаше в тази статия. Даже не се разбира за какво става въпрос... За приятелство, връзка или ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.09.2010, 11:06

3 Dimitar Georgiev | 11.10.201014:36

Съжалявам, но и аз смятам че написаното няма НИЩО общо с истината. Нито една от застъпените тези ;-).
От това каде се намираш НЕ зависи дали ще имаш приятели, колко и какви, а изцяло от теб - човека (точно противоположно на мнението на автора). Приятелството е нещо като всичко останало в живота има нужда от гориво за да гори, тлее, съществува, и допълнително за това са нужни поне 2 ма души ... ако няма взаино желание ... няма приятелство, та дори и да идваш всеки ден с букет цветя пред телевизора ...
Аз лично живея от 4 години извън България, смятам че не съм си загубил нито един приятел, винаги се радвам и аз и приятелите ми когато имаме възможност да сме заедно (и в България и в чужбина, дори планираме (двустранно), как би се пулучило най-добре). Не смятам че като живеех в БГ имах повече време за приятелите си от колкото имам тук, както и от страна приятелите ми.
Така че ... избирай по-старателно приятелите си , и няма да има такива проблеми... Успех !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.10.2010, 14:02

2 Plamena Boneva | 11.10.201014:07

Хехех, Имам абсолютно противоположното мислене на тази статия и не за друго ,ами защото го живея този другия живот. Мога само да кажа ,че са много малко хората в България, които продължават да мислят приятелите си, които заминат зад граница. За тях се интересуват само доколкото могат да си изкарат кефа през ваканцията. през останалото време, ни които сме попаднали в чужбината по някакъв начин..просто не сме интересни, тъй като те не могат да излчзат с нас на по бира в петък след работа...имат си свой живот хората...и когато най-добрата ви приятелка ви каже: Много те моля, не ми пиши дълги имайли, че нямам време да ги чета пък камо ли да отговарям...Ккаво да ви кажа. Става така, че накрая се поддържаме тези прияетли, които сме навън и си знаем какво ни е...дали тази в Германия, или другата в Холандия...или третата в Обединеното Кралство..А онези в БГ..просто ни заместиха..до следващата ваканция. Болката си е само наша..
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани