Дневник на раздялата* | webcafe.bg
Webcafe

Дневник на раздялата*

Юлия Желязкова
01.05.2012, 12:55 (обновена 04.05.2012, 11:48)
момиче, път, самота

Снимка: © deviantart.com

Сигурно на надгробната ми плоча ще пише „Тук почива Юлия Желязкова. Умряла от вътрешния диалог със себе си"

Още първоначалната идея за тръгване е прецакана.

Първо, защото никой здравомислещ човек не прекарва почивните дни с бившия си.

Второ, защото, нетипично за мен, нямам грам план.

И трето, ако трябва да съм честна, определени таблетки наистина ме превръщат в кълбо от нерви. Твърде лична информация, която впоследствие ще разберете защо споделям.

Готова ли си? - Не.

Колко време ти е нужно? - Час.

60 минути по-късно и близо 300, след като съм се изхлузила от леглото, съм напълно готова. С всички маски, каски, фаски обикалям антрето с раница на гърба и мърморя сама на себе си.

Сигурно на надгробната ми плоча ще пише "Тук почива Юлия Желязкова. Умряла от вътрешния диалог със себе си".

Но сега е време за по-ведри мисли. Заминаваме!

Достатъчно е само да усетя вятъра, нахлуващ от отворения прозорец, да видя зачеркнатата София и да си отворя бира, за да бъда напълно щастлива.

Не мога да мисля кои сме, нито какви сме, нито колко време е било или ще продължи. Мога само да усещам, че сме на път. Толкова.

"Съучастници" - така казваше една мацка.

Разбира се, когато хората не са "двойка", магически се превръщат в едни особено внимателни и по-спокойни същества.

През цялото време имам нужда да поставя ръка на коляното му. Не желание, нужда. Като в идиотска абстиненция, като нещо тотално извън тялото и мислите ми, ей така, по навик и защото ми се струва редно. Най-правилното нещо на света.

По средата на пътя, след като сме се измъквали час от зловещо столично задръстване, изживели сме еуфорията от потеглянето и сме съставили времеви рамки, се оказва, че не съм взела парите.

Той не ми каза, аз тотално изключих. Какво следва? Вземи тази магистрала и въртене наобратно.

Разбира се, спичам се каква червена шапчица съм, още по-разбира-се той ме успокоява.

Пишем в графа "не сме се разбрали", разхилваме се и продължаваме по невидимия си план.

Щяхме да се качваме до хижа над Боянски водопад. Незнайно защо в момента въртим тегели с крайна дестинация "Панега".

Може би защото веднъж мрънках колко ми се ходи там...

Отсъстват крясъци, обвинения и цупене. Всичко е за майтапа, за "е, може ли да сме толкова зле", за нас двамата.

Херметически затворени като в совалка в някакъв си Опел.

Има две мисли, които ме успокояват. Първата е, че си спомням откъде започна всичко и колко обгрижвана може да ме кара да се чувствам. Именно олиото, нужно в моите менци.

Втората мисъл е, че е за последно. Не мога да преживея повече раздели, прескачания на кръвно, усещане за празнота с него.

Чувствам се като осъден на смърт, който щастливо тича към гилотината.

Най-сетне пристигаме и се настаняваме на единственото удачно място. Някакъв психеделичен хотел, който прилича на мотел от филм на Тарантино. Всичко си има. Три цвята по стените, Новият завет в шкафа, all inclusive. И легло. И баня. И всичко, което ще делим. Амин.

По всички дебели книги ситуацията е малоумна. По тънките стени на кардиограмата ми е напълно вярна.

Изолирани в тук и сега, разтварящи се единствено в мен и него.

По инерция искам да изсъскам за това какъв звук издава, когато просмуква през зъби.

Или за нещо друго, знам ли...

Харесва ли ти стаята? - Съвършена е.

И тя наистина е.

С отвратителната гледка, нелепото разположение, шума от коли, идеална е. Точно както аз съм я измисляла.

Ъглите, по които се сглобяваме като детски конструктор.

За отрицателно време осъзнавам колко ще ми липсва. Всъщност доста по-добре от това да ми липсва, докато сме заедно.

Поставям ръка в неговата и рецитирам "Обичам те". Онова стихотворение с 1142 бездуми.

Отговаря ми с целувка и всичко е наред.

Зеленото ме омагьосва, водата ме успокоява, слънцето ми припява, водните кончета ме зареждат.

Всичко е толкова красиво.

А и лудницата е близо.

Та в Карлуково, Панега, добре е, да.

В следващата част - как започна всичко...

Oще: връзки  раздяла 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.02.2012, 15:37

14 Nehranimaiko Neprokopski | 07.05.201211:35

Юлето, е една от нашите Кари Брадшоу....Кво толкова има да се каже за връзките и разделите ,много предполагам...Ама не толкова много...Баста ...Има и други теми за чесане на езици и потропване по клавиатури
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2012, 12:48

13 Любенб | 04.05.201213:51

Раздялата с някого е едно от много трудните неща. Особено, когато са минали не няколко месеца, а години. И не рядко ти се иска "една последна среща, едно последно изкарване някъде заради ... доброто старо време". А май е най-добре да се прекрати без тази финална лебедова песен. Но така е на книга, на хартия, на екран, а в реалността - навик, малко страх от неизвестното, несигурност. И всичко това в едно объркано кълбо от мисли и клатушкане на лодка, в която ти оставаш сам и не знаеш как ще гребеш напред. Във всички случаи след време се оправяш и даже гребеш по-добре и по-сигурно, намираш по-подходящ партньор, но точно в този момент ... е ужасно трудно да си сам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.03.2012, 09:59

12 post deluvian | 03.05.201214:44

че то обикновено най-готината част на връзките са разделите, спомням си изключителното удоволствие и чувство на облекчение да се отървеш от гадже, което вече се чудиш как и защо търпиш, и опиянението от свободата - в такива моменти я усещаш във всяка клетка от тялото си;
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.09.2011, 12:05

11 axsbf | 03.05.201210:56

каква статия, какъв размах .... какво богатство на думи .... а пък писачката - нещо като живата версия на смешката за утепаната от тъпотия даскалка, която децата наричали "Оффф, падна ми пу...та" Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.04.2012, 15:29

10 Witch | 03.05.201209:51

Брей, пощуряхте бе хора Смее се статията си е супер яка Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.05.2012, 04:03

9 kolonikas | 03.05.201204:32

Статията ме накара... не знам... стана ми гадно за всеки случай...
Все едно чета "Пилешка супа за душата".
Колко може да са нещастни хората...
Как може да искаш толкова малко, но все пак да не го получаваш.
Всичко което искаш да е толкова близо, но да не можеш да го имаш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.04.2011, 14:25

8 Jordan Russev | 02.05.201218:31

Мамака Ви,разбрахме че провинцията и селенията е в софия,НО и по МОРЕТО живеят хора,към което се стремят всички ВСИЧКИ ВСИЧКИ Бесен ,и аз когато искам да избягам,бягам,НЕ КАЗВАМ ЧЕ БЯГАМ ОТ ВАРНА или БУРГАС,просто бягам,за де е БЯГСТВО!!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

7 Thea Atanasova | 02.05.201216:44

Фолен сигурно Хорвин скоро няма да я видим тук. Тя виж, че по разни реклами се снима, пораснала й е работата... Смее се
А иначе Юлето е сладурана. Чакаме повече подробности от хотела... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2011, 13:25

6 T_ | 02.05.201216:17

ОООХ,

Наистина жените сте страшна работа. Имам си една такава(като лирическата героиня) и съм сигурен, че минава през тези мега терзания по всякакви поводи.
И в 99,9% от случаите става въпрос за някоя глупост, за това как някой я бил подвел, предал и т.н., защото не е действал както тя е очаквала. И обикновено има доста завъртяно обяснение, което би било вярно, ама ако става въпрос за някой, който изобщо не познава.

Момичета, не се подхлъзвайте толкова много в тази посока. Бъдете по - реални. В противен случай ще сте си нещастни. Вярно, че на някои това им е естественото състояние, ама... Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 20.04.2010, 10:36

5 pier | 02.05.201214:23

готин и смел проект
   

оценка

+0 -2