Най-хубавата разходка | webcafe.bg
Webcafe

Най-хубавата разходка

Защо не!? 25.04.2012, 12:41 (обновена 25.04.2012, 13:11)
връзка, любов

Снимка: © Getty Images

Не си падахме по сбогуванията. Не възприемахме нещата като раздяла. Просто ново начало

Всичко тръгна наопаки някакси още от момента, в който отворих очи. Забравих да вдишам дълбоко. Да погледна с усмивка навън. Веднага се стрелнаха въпросите за предстоящата среща. Изумително бързо мозъкът ми заработи.

Последната ни среща.
Не, не, не, няма да мисля като за последно. Трябва да е нормално, обикновено, поредната уговорка.
Без дихание, сърцето ме смъдна. Точно в този момент не успях да се самозаблудя, а толкова ми се отдаваше иначе...

По телефона се разнесе най-топлият глас с най-режещите думи: "Плановете ни се провалят, няма да стане". Нещо ми прихлопа отвътре, но се усмихнах. Като те поставят пред свършен факт, най-силната подкрепа е усмивката.

Погледнах през прозореца, докато водехме стандартно-приятелски разговор, в който дрезгавият ми глас този път не ме предаде и пренесе усмивките по линията отсреща. Небето се цупеше. Сбърчи облаците отвън и ги накъдри в облачна пухкавост. Някъде далеч отсреща се задъни.
- И сега какво следва? - попитах смело.
- Можем да излезем на разходка.

Разходка... а толкова други неща ми бяха в главата, толкова други неща исках да правим, да говорим, да знае, да усетим...

- Разходка казваш, ок -  и най-близко до приятния тон приближих болнавия си глас.

Срещнахме се в точния час. Докато чаках, навън закапа. "Чудно, само това ми липсваше". Излизайки, усмихнат до ушите, ми съобщи приятелски: "Е, ще ти върви по вода - усмивки, усмивки - Само да не се доразболееш". Винаги се усмихваше. В- И- Н- А- Г- И! "Господи, колко ще ми липсва!"...

Разхождахме се усмихнати, говорехме най-общите приказки, нищо сериозно, нищо за заминаване. И двамата нямахме никакво желание да зачекваме темата. Не си падахме по сбогуванията. Не възприемахме нещата като раздяла. Просто ново начало. А ти се иска толкова много неща да кажеш, че чак те боли.

Докато дъждът забарабани в кресчендо, говорейки с него, не спирах да мисля трябва ли да се стигне до момента на тръгване, за да покажеш на другия колко много означава за теб?

Имаш чувството, че през времето, в което сте били заедно, не си показал достатъчно, не си се обяснил качествено, не си оставил много от себе си, за да бъде запомнено, че все има още нещо, което искаш да направиш, а в същото време пясъчно падащо времето препуска измежду пръстите ти...

Да, можехме да го направим мелодраматично, да си държим ръцете, да се гледаме като влюбени, каквито не сме, да си казваме колко ще си липсваме, но ... има ли смисъл? Никога не съм си падала по драмите. Красиви отношения, топлина, спокойствие, много несъвместимости и все пак надживяхме доста неща, оставайки заедно. До днес.

Валеше като из ведро. Вървеше под дъжда усмихнат до безобразие, аз под лилав чадър, замислено открита. Шмугнахме се в приятно дървено заведение да се сгреем. Насред разговорите замълчахме.

Единственият мъж в живота ми, с който ми е безумно приятно да мълча, да не се чувствам длъжна да поддържам разговор, да говоря каквото и да било. Единственият, с когото обичам да усещам само присъствието му. Приятно е. Сгрях се отвътре. Иначе ми беше лошо. Главата ме цепеше, гърлото пробождащо сигнализираше, тресеше ме, имах хрема.

Не че това ме спря да запаля цигара и през дима да се наслаждавам на засмените му, макар и лъжовни, но красиво пъстри очи. Атмосфера на пълноценност.

Навън спря да вали, небето се усмихна, обгърна влажната земя с лъчите си, локвичките заискриха приятно. Наслаждавах се. На всяка минута. Така само може човек, когато знае, че е за последно. Добре е да знаеш, макар че боли често.

Никакви важни приказки обаче. Никакви обещания за дълговечност и незабравимост. Никакви обяснения. Нищо сериозно. Трябваше, имахме нужда да ни е леко. Да ни е стандартно, за да се преживее не като заминаване, а като повик за следваща среща. Някога.

Трябваше да се прибираме вече.
Когато тръгнахме наобратно, отново заваля. Някакси изведнъж се изсипа. Не отворих чадър този път. Усмихвахме се на времето, на себе си, на разходката. Леко подухна и разпиля мокрите кичури по лицето ми. Дишахме. На свежо.

Сетне тръгнах сама. С усмивка. Ей така- през локвите, под дъжда, мокра до кости, болна, но какво пък ... щастлива:) Понякога разделите са красиви :)

Oще: жена  любов  мъж  последно  раздяла  среща  усмивка 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.07.2012, 21:17

8 Gerinka Miteva | 06.07.201221:17

Страхотно..!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.02.2012, 09:33

7 Kleomera | 02.05.201209:59

Разчувства меУсмивка Подбраните думи правят историята да звучи много истинска.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

6 koya sam? | 29.04.201202:27

И на мен ми хареса. Истинско е. Последната среща с любимия човек...спомням си, че бях като осъдена на смърт, ловях всеки миг. Запомних всяка дума и ги помня, а минаха вече 20 години. Това е една рана в мен, която не знам дали изобщо ще зарасне някога.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 09:33

5 nakadetaka | 26.04.201220:00

На мен ми хареса как е написано..беше силно.
Дано после да няма дълго страдание Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.04.2012, 08:18

4 nataly | 26.04.201208:29

Не е нужно да разбереш
трябва да усетиш
и да съпреживееш
или вече да си го изживял
любов
където двамата говорят на различни езици
и се намират в две паралелни вселени
той - устремен напред
тя - към миналото
защото жените сме си малко мазохистки Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.06.2011, 17:14

3 Last Sword | 25.04.201216:36

Ебати драмите, майна...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.04.2012, 17:34

2 Meteora | 25.04.201215:20

Не си тъпа! Някак сюрреалистично изглежда...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

1 lele male | 25.04.201213:38

Много съм тъпа...Нищо не разбрах... Тъжен
Прозвуча ми като извадка от полицейски протокол:
"..занимаваше се с любов на обществено място..в дъжда..." глупчо
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани