Разочарованото поколение | webcafe.bg
Webcafe

Разочарованото поколение

Тея Дия
16.01.2012, 11:52 (обновена 18.01.2012, 12:34)
хакер, компютър, депресия, момче

Снимка: © Getty Images

Преди време боледувах и се наложи да поработя от вкъщи. Спомням си колко лесно и приятно беше да напиша и предам в срок обещаните материали

Забелязах колко сериозни са станали приятелите ми. Особено тези, които не бях виждала с месеци – все по-саможиви, все по-рационални, все по-вглъбени. Същите неща съзирам и у себе си и ми става толкова мъчно, че сме се изродили в „разочарованото поколение” (*от онази песен на Милен Фармер – Génération désenchantée). В пика на младостта си сме така остарели и мърморещи...

Какво се случва. Тези от нас, които работят, прекарват голяма част от деня си пред радиационните лъчи на монитора. Развиваме специфични бръчки на лицето си с намръщени от взиране вежди. Малцина са късметлиите, които вършат работата си с удоволствие и не се замислят за негативите. Останалите роптаем срещу режима 9-до-5, срещу ниското и нередовно заплащане, срещу факта, че често пъти офисните секретарки взимат повече, отколкото актьори, учители, журналисти.

Други са се примирили с драконовската дисциплина на работното си място, защото работят за международни компании и парите са отлични. Стискаш зъби, комуникираш с нискоинтелигенти клиенти и търпеливо изчакваш трите нули в месечния си фиш.

С две думи – или си стъпкан от обстоятелствата млад човек, който е намерил среда, но за жалост, едва успява да се издържа, или стъпкан от обстоятелствата млад човек, който ненавижда работата си, успява да се издържа, но няма никакъв социален живот.

Преди време боледувах и се наложи да поработя от вкъщи. Спомням си колко лесно и приятно беше да напиша и предам в срок обещаните материали. Изпитах удоволствие да отделям време да си направя кафе или сандвич, докато обмислям някое изречение. Нещо в работата на свободна практика те прави по-креативен (колкото и да се злоупотребява с тази дума).

Да, парите не са съвсем сигурни, но чия заплата е? Лекотата на ума и душата е предпоставка за качествен труд. Когато не можем да я получим в офиса, ние напускаме.

Имам приятелка, която напусна работата си като преводач в престижна фирма през лятото. До гуша й дойде. Роптаеше срещу ограниченията, срещу стените, срещу режима. Сега превежда на свободна практика, ходи на шведски, спортува редовно, кара си колелото и печели по-добре. Тя е свободна.

Разочарованията на младите хора ги превръщат в старци на по 25. Променяме се поне 3 пъти по-бързо, отколкото нашите родители. Животът ни е низ от прекалявания – или със стоенето в офиса извън работно време, или с напиванията до забрава. Последното нямаше да се случва, ако имахме повече източници на ендорфин.

Заболяването на нашата младост води до безобразни количества непрочетени книги по полиците вкъщи. Купуваме, за да им дойде някой ден редът. Ако имаме късмета да почиваме през уикенда, едва насмогваме да правим по нещо приятно – среща с приятели, кино, театър. Даже сме го приели като задължителна отметка в графика, защото иначе зомбираш, затъпяваш (на по-прост език).

Принуждаваме се да превръщаме отдиха си в претрупана със интерактивни задължения програма, за да не изостанем от живия живот. Онзи, който се случва навън, там, където ние не сме.

Депресивни сме. Трупаме гнет и неприязън месеци наред. Наричаме ги умора. Колебаем се за произхода на някои видоизменения – я някоя бръчка в повече, я някой бял косъм, я драстично отслабване. Храним се бързо, любим се рядко, пушим повече от необходимото. Защо толкова рано остаряваме?

Иска ми се да мисля, че това не е световен синдром. Може би децата на демократична България се умориха да се напрягат нещо да се случи. Искрено се радвам на тези, които никога за нищо не мрънкат и успяват да намират наслада в ежедневните си дейности.

Аз все по-рядко успявам, а и не мисля, че трябва по-често да боледувам, за да се чувствам успяла в работата си. Няма да обвиня никого за парадоксите в определянето на заплащането. Ще спомена само как скоро, когато се рових в jobs.bg, пред очите ми попадна банер с въпрос „Кариера или заплата?” Избирам радост.

Oще: поколение  работа  свобода 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.04.2012, 00:32

83 Boyko Hristov | 13.04.201200:47

Любим се рядко, забравили сме да обичаме.
Работим различни задания и ги изпълняваме не заради изкуството и творението, а по поръчка и в срок.
Релаксираме на екзотични места в Африка и в ашрами в Индия.
Пушим. Защото изпепеляването на цигарата ни дава усещането за начало и край. За разлика от прекъснатите актове на самовглъбяване, пълнокръвно общение и радост от живия живот.
Консумираме хиперкултурата. Тя ни консумира в по-голяма степен.
Накъде вървим?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 28.01.2012, 22:35

82 alexalex | 29.01.201201:16

Извод: време е авторката да си среже вените
+ никак не пасва на определението "младо поколение"
по-скоро чисто визуално ми прилича на престаряла и крива круша
нищо лично обичам да казвам каквото мисля
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 21.11.2011, 16:30

81 Michelle | 24.01.201222:58

73 ДА!
Макар и малко колебливо...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.01.2012, 12:40

80 Георги Костов | 23.01.201212:48

Чудесна статия,прочетох я с удоволствие...само не ми стана ясно защо офисната секретарка да не получава повече пари от актьори,учители и журналисти?? Нали авторката не мисли,че офисната секретарка е лигаво Барби от типа: Шефеееее,търсят те по телефонааааа Смее се Смее се ! Съвременният офис-сътрудник знае няколко езика и върши огромна по обем работа и когато е болен не може да работи от вкъщи като някои представители на свободни професии.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

79 tytyrytka | 18.01.201216:46

мрън-мрън-мрън..
това е в природата на българина..
или пък
клю-клю-клю
и после едни невинни сини очи..
докога..
i-siktir! Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.01.2012, 12:28

78 Hristiyana Dragostinova | 18.01.201212:29

Разпознах се в думите на авторката...Много добре написано и вярно - за съжаление...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.01.2012, 11:40

77 arus | 18.01.201211:56

браво! перфектна статийка Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.12.2010, 20:45

76 Stefan Chervenkov | 18.01.201211:44

Статията ми харесва много, да не говорим че видях себе си в един от тези 25 годишни старци, ама какво да направим... Или това, или глад и притеснения как да си платя сметките, които предполагам ще ме състаряват точно толкова бързо. Патова ситуация. Добре дошли в новото време ! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.03.2011, 21:33

75 Neli Nikolova | 17.01.201217:16

Само последните няколко коментара се доближиха до темата, а в отговор на тези, които се хвалят с подреден график, ще кажа, че отново проявяват типичното "всеки за себе си" или "кой както си го направи", нали сме общество, и интересно ми е, как имат социален живот, ако да речем само те имат стриктен график да разпределят между доходна работа, битови грижи и добър социален живот и забавления, а хората от прякото им обкръжение няма такава организация? Или те сами си се водят социален живот със себе си? Или просто хората от обкръжението им се нагаждат към заетия им график, а самите около тях нямат стабилна работа? Не мога да разбера как може някой да гледа себе си да му е добре и това да му стига, при положение, че хората около тях не са добре? Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.08.2010, 14:30

74 Monika Vecheslavova | 17.01.201217:06

Статията много ми хареса - въздействаща е и успява да покаже една от страните на моето поколение. Другото - позитивното, не че го няма, а просто е заровено под всекидневните черни хроники, заобикаляща агресия и всеобщо недоволство. И не че в края на краищата в един момент няма да сме доволни от живота си, не защото сме постигнали мечтите си, а заради самото задоволяване с това, което се предлага, както на пазара на труда, така и на продуктовия. И не мисля че авторката, или който и да било друг, живеещ в подобна обкръжаваща среда, трябва да пада от Марс, за да не бъде афектиран.

Лошото впечатление правят авторите на коментарите, които дори за миг не могат да приемат друга страна освен своята и да погледнат по-далеч от носа си. И една от причините за това състояние е точно утвърдената практика на видно дебелокожие по отношение на случващото се и пълна липса на толеранс. Удивителна
   

оценка

+0 -0