Принцът на белия кон | webcafe.bg
Webcafe

Принцът на белия кон

Лилия Т.
24.06.2010, 12:39 (обновена 10.08.2010, 17:53)
жена

Някои жени прекарват целия си живот в напразно очакване на принца на белия кон

Преди известно време, лутайки се безцелно из социалната мрежа Facebook.com, попаднах случайно на група, наречена „I blame Disney for my high expectations of men". Отначало това ми прозвуча много весело и закачливо и дори станах член на групата. Но впоследствие се замислих...

Какво всъщност наистина дават приказките и анимационните филми на децата? Не можем ли да наречем престъпници и крадци на мечти авторите на приказки, които всъщност объркват светоусещането и очакванията на децата за живота и света?

Колкото повече мисля, толкова повече се уверявам, че приказките и идеалните приказни герои са едно голямо зло. Всяка приказка или анимационен филм, независимо дали базиран на популярна книга или просто измислица на някой режисьор, които достигат до широката аудитория от деца и подрастващи, може би имат някаква поука. Но на какво ни учат те?

Още в най-ранната крехка възраст човешките същества се докосват до приказния свят на разни феи, еднорози, прекрасни места, където всичко е красиво и идеално. Разбира се, има ги и отрицателните герои като злата вещица, ламята и много други. Но в крайна сметка почти винаги идва умният и красив принц на бял кон, той винаги спасява принцесата, побеждава злото. Свидетели сме на това как почти винаги в края на приказката справедливостта тържествува, болният оздравява, бедният забогатява.

Аз не съм чела приказка, в която принцесата или дори най-обикновеното селско момиче, не намират своя принц и не заживяват щастливо до края на дните си. Е, може би не съм чела достатъчно. Да, това са само приказки, продукт на нечие богато въображение. Но някой замислял ли се е какво причиняват тези измислици на едно дете, което е бъдещ зрял човек със свои стремежи, мечти, желания и емоции?

Високите очаквания на едно момиче към мъжете са само едно от многото разочарования, с които се сблъскваме, когато пораснем. Реалността е ужасно жестока. Всяко момиче мечтае да срещне своя принц с лъскави доспехи, който да я направи щастлива до края на дните й.

Но в истинския свят с преследването на тази мечта започва и ужасът за голяма част от жените по света. Страх, отчаяние, самота - това са само част от раздиращите душата ти чувства, когато търсиш НЕГО. Когато се влюбиш в някого, почти винаги се оказва, че това не е ТОЙ! Тогава минаваш към следващия, после към този след него и така нататък, докато накрая не разбереш, че е безсмислено. В най-добрия случай просто преставаш да го търсиш и оставаш самотна до края на дните си.

При други обстоятелства не бих казала, че това е добър изход, но е най-доброто, което животът предлага засега. Тези пък, които са твърдо устремени към откриването на принца, започват да търсят вината за неуспеха у себе си. Започват обвинения и укори към себе си, че не са достатъчно достойни може би, за да имат такова щастие в живота си и може би Бог ги е наказал със самота.

Тогава изходите са два: да бъдеш самотен с човека до себе си или да станеш робиня - в психически или физически смисъл, или пък в двата заедно. Да бъдеш неразбран и недостатъчно обичан от половинаката си е най-висшата форма на самота. А когато една жена не е уважавана и ценена, когато тя е предмет на притежание, това пък е съвременната форма на робство.

И така неусетно приказките стават една лъжа, която тотално обрича едно дете на страдание в бъдещето. И това е така не защото мъжете не са достатъчно добри или пък защото няма мъже като тези от приказките, а просто защото светът така е устроен - той е враждебно място, където трудно се оцелява и където хората са лоши.

Това да не откриеш своя спасител на бял кон е само едно от многото разочарования, които предстоят. Ами какво става с бедните и страдащите хора? Винаги ли се намира някаква светлинка за тях? Не! Бедните са си бедни. Богатите - богати. Болните са просто болни и няма как да стане като в приказките - да дойде добрата фея, която с едно почукване или в най-лошия случай с няколко почуквания на вълшебната си пръчица да излекува болестта им.

Няма такова нещо на този свят - на истинския и суров свят, където всички ние живеем. Тук тежко болните хора трябва да се борят със зъби и нокти за живота си. И дори след всичките страдания и отчаянието от липса на пари (така важни за лечението), ако оцелеят, то тогава тези хора остават белязани за цял живот от преживяното - те и всичките им близки. Да, и близките, ако болният има щастието да има такива, защото тук, в истинския свят, хората понякога са съвсем сами и нямат никаква подкрепа.

Коя приказка подготвя децата за това, че един ден могат да се събудят от сладкия си и невинен сън без родители или пък... че те самите могат да не се събудят един ден? Коя приказка с розови понита и усмихнати деца, тичащи на воля по тучни зелени поляни, ни подготвя за това, че когато пораснем трябва да се борим толкова много с безброй разрешими и неразрешими препятствия? Аз лично не съм чела такава. Но пак казвам, може би не съм чела достатъчно.

Затова, ДА, аз обвинявам не само Дисни, но и всеки , който се опитва да ме убеди, че животът не е такъв, какъвто всъщност е. И знаете ли, аз все още Го търся - онзи прекрасният, красив, смел, умен, мил и забавен, онзи с белия кон... Зная, че е безнадежно, но все пак...

Oще: жени  приказки 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.02.2012, 01:48

10 Христина Стайкова | 07.02.201201:51

Уважаема Julia,шапка Ви свалям!Абсолютно сте права!Три пъти "ура" за приказките! И за хората ,които ги разбират Усмивка))
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.02.2012, 23:10

9 Julia_Avalon | 07.02.201200:59

Вероятно авторката е огорчена и разочарована – както и повечето жени в днешно време. Но!...да се обвиняват приказките за нашите несполуки и изобщо така погрешно да се схваща техният смисъл – това наистина е странно и нелепо!
Най-простичко казано – приказките съществуват от най-древни времена, те са приемници и продължение на сказанията, митовете и легендите. Племена и народи са създавали приказките, за да си обяснят света и силите в него; за да предадат знанията и опита на децата си; да се научат да разграничават добро и зло; да създадат някакъв порядък в хаоса. Няма приказка, в която доброто да се е случило даром, няма приказка без борба, усилия, нещастия, мъки и дори смърт. Ако идеята не е ясна, ето и примери: Пепеляшка преминава през години къртовски труд и унижения, докато иде на прословутия бал; юнакът е избродил през девет гори в десета, за да намери спасителната за болния жива вода; на Пинокио се случват какви ли не мъки и перипетии, преди да стане истинско момче; Малката русалка се самоубива!,жертвайки се в името на чуждото щастие; Красавицата се съгласява да заживее със Звяр, за да спаси баща си; Герда, за да спаси Кай, отива чак до Северния полюс и преборва, освен всички трудности по пътя си, и самата Снежна кралица...
„Коя приказка подготвя децата за това, че един ден могат да се събудят от сладкия си и невинен сън без родители или пък... че те самите могат да не се събудят един ден? Аз лично не съм чела такава.” – казва авторката на статията. Ако още не сте си отговорили, ще ви подскажа кои са – в българската приказка „Златното момиче” сирачето е прокудено в тъмната гора от баща си, подтикнат от мащехата; Пепеляшка и Красавицата са сирачета без майка, както и много други приказни герои и героини; а пък Малката кибритопродавачка не се събужда изобщо в онова ледено зимно утро. Сигурна съм, че сега ще си спомните.
Та...приказките далеч не носят този едностранчив смисъл, който им придаваме. Приказките далеч не са залъгалки за деца. И, да, най-малкото са създадени с цел „Хайде, нека жените от 21 век се тюхкат и охкат, защото, видите ли, още не са срещнали принца, който лично сме им обещали.” Моля ви...
Знаете ли защо приказките имат щастлив край? Защото героите в тях са борбени, смели, силни духом; продължават да вярват и да следват идеите и мечтите си; не се отказват при първата трудност. Готови ли сме ние, съвременните хора, на жертвоготовност и безусловна добрина? Способни ли сме да се отречем от себе си в името на другите и да продължим към целта си, въпреки трудностите? Ние, вечно недоволните, намръщени и загледани в егото си модерни хора, можем ли да дадем обет за мълчание и да изплетем 12 ризи от коприва като Елиза в „Дивите лебеди”, за да се превърнат омагьосаните ни братя от лебеди в хора?...
А вие, момичета, до коя риза стигнахте, за да чакате щастливия край?...
Когато някой ви сочи небето, гледайте звездите, а не пръста му...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.11.2011, 16:08

8 Анита Ангелова | 25.11.201116:22

Много готино, грамотно и вдъхновено. Усмивка
И все пак... Да, мъжете не са принцове на бели коне, но и не всички жени са умни, красиви, възпитани и т.н. девойки. Тоест, горките представители на силния пол може да са също толкова отчаяни от чакането на принцесата.
И ако всички детски приказки трябва да са пълни с болка, смърт и бедност ( като в „Малката кибритопродавачка“), не знам дали ще е по-добре.
Нека поне децата да са пощадени от "грозното" по света. ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2010, 16:17

7 lk | 13.07.201014:44

Не бъркайте индустрията с приказките! Приказките са едно от най-красивите постижения на човечеството, а Дисни е нещо различно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2010, 20:40

6 lina | 28.06.201013:55

Разсъжденията на авторката са и верни и спорни, но се спирам на финала. С една поправка. Не е важно да чакаш каквото искаш, а е важно да си наясно какво искаш. И ако го искаш категорично и точно, то трябва да си наясно, че можеш и да останеш без нищо. Ако нищото не те плаши, тогава няма проблем. Но ако не можеш без нищо, то тогава трябва да ревизираш изискванията и да ги намалиш. Всеки решава сам и не може да се сърди ни на Шарл Перо, ни на Братя Грим, нито на Ханс Кристиан Андерсен, а пък на Дисни хептен. Приказките ни учат на хубавото. Животът ни показва лошото. Ние избираме.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2010, 14:46

5 strahil | 26.06.201000:45

Поправка, първия
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2010, 14:46

4 strahil | 26.06.201000:44

На последния коментирал ще кажа, че Его = Аз и разсъжденията му/й са правилни, но с грешни термини.

На авторката пък ще кажа, че като си намери принца, няма да знае какво да прави с него.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

3 Милена | 24.06.201021:36

Първо искам да кажа...: БРАВО,Лили! Усмивка И второо... наистина е стряскащо това мнение,че светът ни е изпълнен със зло и лошите герои дебнат отвсякъде!Не казвам,че това не е голямата горчива капка истина,но някакси ние хората сме тези ,които изграждаме света ,в който живеем.Щастието е миг и нищо повече...ЩАСТЛИВЕЦ е този,който има очи за мигновеното ...Не можеш да чакаш да се появи нещо толкова прекрасно и нереално , имайки предвид двойствената човешка природа... Щастието е за този ,който го търси в малкото цвете,в усмивката на пешеходеца отсреща, в красивия ден , в безболезненото състояние на душата,макар и за миг!Този ,който чака ще си чака завинаги.. така чее... Усмивка Щастието не пътува по света ,за да те засече на улицата, то е някъде в теб ... Усмивка (прегръдки)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.03.2010, 20:02

2 aron | 24.06.201019:06

Вяра, Надежда и Любов! Това е всичко от което се нуждае човек за да премине през живота. Много ме е страх от разсъжденията на автора. Ако в детството ни, по някакво злощастно стечение на обстоятелството, не получим "дозата" си от приказки, (във всички приказки, по правило има страшна борба между доброто и злото), аз лично немога да си представя как ще преминем през живота, в който има достатъчна доза злоба, омраза, несправедливост, лъжа, болести, смърт. Накрая доброто винаги побеждава. И няма никакво значение, че за съжаление в живота не винаги става така. Важното е ние да имаме Вярата и Надеждата, че това ще се случи. Приказките са "имунизация". Благодаря на "лекарите", които са ги написали а в наше време филмирали. Заради Любовта без която не си струва да се живее.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.06.2010, 15:27

1 Light Worker | 24.06.201015:37

Споделеното е валидно по един или друг начин за всеки човек. Наскоро се убедих в простата истина за разминаванията в живота ни, а вероятно и коренът на всички неблагополучия въобще. Във всеки от нас има Същност, наречена Его. Тя е съвсем отделно от нас същество, Егото не е нашата личност, само се прави на такава. Проблемът е, че по някаква причина това същество се храни с негативни мисли, нагласи и пр. лоша психическа енергия. Още от деца несъзнателно утоляваме глада на това лошо Нещо мислейки и чувствайки зле-алчности, страхове, зависти, фобии, малоценности и какво ли не. Егото се храни ли храни с този боклук. Проблемът е, че почва да привлича в живота ни подобни на боклучавите мисли боклучави изживявания. Преборите ли се с Егото, животът като по чудо тръгва по "добрия" начин, даже може да надхвърли очакванията ни. Благополучните хора около нас просто интуитивно в една или друга степен са потиснали поривите на негативното Его у себе си. Следват обаче и при най-щастливите хора мигаве, когато егото почва да бълва боклучава продукция. И ето ти проблеми-разводи, фалити, болести, депресии. Борете се с Егото и ще се оправят нещата. Има как. Писано е, говорено е, наистина има как. Готов ли е ученика, ще се намери и учител. Вие готови ли сте да се научите на нещо важно?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани