Кой разплака доброто момиче... | webcafe.bg
Webcafe

Кой разплака доброто момиче...

Лилава 17.12.2010, 12:30 (обновена 18.12.2010, 11:41)
жена, цигара, бивша, сянка

Снимка: © Getty Images

Реших, че съм drama queen, че нищо ми няма, и че ей сега ще ми мине...

Преди около 4 месеца приключих една около 4-годишна връзка. Аз пожелах да си тръгна, защото ми беше писнало. Изнесох се и почнах новия си живот като госпожица, представяйки си, че всичко ще е цветя и рози.

Всички ме питаха: "Как си?", "Добре ли си?", "Тежко ли ти е?" Аз през смях им обяснявах, че никога не съм се чувствала по-добре.

Излизах постоянно, срещах се с хора, които бях пренебрегвала през годините. Виждах се с мъже без да искам нищо от тях и си мислех, че съм много самостоятелна/велика/ еманципирана/ щастлива и т.н и т.н. Дори не изпитвах никаква вина, никакви угризения, дори не ми и липсваше. Все едно тези години не бяха съществували.

Проблемът ми беше, че се лутах постоянно - да замина някъде, да правя кариера ли, да търся любовта на живота си, да създавам семейство - къща, куче и 3 деца... Осъзнавах, че ме е шубе да взема каквото и да е категорично решение.

Никога не съм била сама, от една връзка съм скачала в друга. И точно реших, че сега е моментът да се науча да бъда сама и се появи той...

Премислих, че и друг път мога да съм сама и започнах да пърхам като шестокласничка. Не се бях чувствала така от години - я, та аз не съм била безчувствена кучка!!!

Да, ама не - стресна ли се момчето, аз ли сглупих и ... си би шута. Аз пак останах сама, но този път не беше мое решение. И се почнаха драмите... Ама как, ама защо, та аз съм толкова прекрасна - мила, добра, умна, красива и so on и so on. Да, ама не... И остана само сексът - отвреме навреме.

Пробвах се да го заместя, не се получи. Викам си, ще се уча да живея без него и без никой - имам си приятелите, семейството, може и котка да си взема...и тогава.

Легнах си и се събудих вкочанена, трепереща с температура и болки. Бях сама - и ми се ревеше. Не бях проливала сълзи от години, а в този момент ми идеше да вия. Реших, че съм drama queen, че нищо ми няма, и че ей сега ще ми мине.

Да, ама не. Едва успявам да си наметна още едно одеало. И почвам да се чудя на кой да се обадя... на някоя приятелка - всички са утре на работа, не им е до мен сега, как така ще ги будя по нощите; на колежката - да бе и тя да не може да гледа утре; да събудя съквартиранта - да не ми е длъжно момчето... сещам се за един човек в Щатите - да де, ама той е в Щатите.

Да се обадя на the boy? Едва ли, та на него не му пука изобщо за мен, камо ли пък да си дигне задникът и да дойде да ме спасява. На онова момченце дето много ми се радваше - та там е само секс. Бившият???

Как така ще му показвам, че имам нужда от него и не мога да се оправя... не мога да го допусна - нали аз исках да съм сама. Мина ми идеята и на мама да се обадя, но, слава богу, бързо я отхвърлих.

Оправих се някакси - намерих приятел, ще живея.

Но по-самотна не съм се чувствала никога в живота си. И за първи път се замислих кои наистина са близките хора в живота ми. Да, може да имам 500 приятели във Фейсбук, и да срещам навсякъде познати, и всички да ми се радват, но излиза, че на мястото на "Контакт са спешни случаи" има само многоточие...

Oще: брак  връзка  жена  кариера  любов  момиче  мъж  раздяла 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2011, 07:03

24 simply | 21.03.201119:46

Човек се учи,докато е млад,определено. Но в един момент от живота си трябва да прецени какво всъщност иска. Това е най трудното. Но и най-важното.Човека е социално същество,и колкото по-рано го разбере,толкова по-добре. Никой не може и не трябва да живее сам. Всеки има гордост и право на личен избор,свобода и т.н. Но понякога заради едната гордост съсипваме цял живот. А да си признаеш грешката и то пред човека,когото си наранил, е проява на разум и сила да надмогнеш собственото си его. Колко малко ни трябва всъщност, за да живеем добре...и защо оценяваме само онова,което вече сме загубили ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 15:10

23 MOI | 14.02.201111:49

Хубаво е, харесва ми. Разбира се, изключае хейтърите, които и тук са мърсували. Хареса ми динамиката на статията и контраста - сама, но щастлива и сама, но нещастна...
Стига сте плюли бе, това не е сайт за нАучни трудове на БАН. Ще изгоните малкото добре пишещи автори от това (въпреки вас) приятно място.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.01.2011, 15:29

22 Radostina Hristova | 21.01.201115:30

Трябва да се стегнеш - света не свършва с един мъж. Наслаждавай се на секса и спри да намираш смисъл в компанията на другите! Когато си станеш самодостатъчна и осъзнаеш какво точно искаш от живота, тогава ще си истински щастлива. А мъже колкото искаш и фалшиви приятели...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 09:33

21 nakadetaka | 07.01.201113:07

Вече се чудя какво всъщност очакват всички да бъде написано като статия в сайт наречен Webcafe/book.me :-))
Глада, болестите, бедстващите, каква драма имала тя...курва, лигла, глезла....
Ще каже човек, че никой никога не е имал връзка, която да трае повече от 1 година и изведнъж нещата да се променят-ей така от наслагване, или защото единият срещнал някой...или защото другият не пораснал...
чета, чета и навсякъде - ок-различни мнения, НО и задъжително присъстващите обидни епитети. Хейтъри,наистина.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 16:16

20 No | 27.12.201023:11

@ Desislava Anignostova : Под "сама" имах предвид различно нещо. Гаджето е за секс и подкрепа, не за да ти бърше сополите или да те утешава, когато ти се счупи нокът. Никой не е длъжен да споделя ежедневните женски дреболии и "трагедии"...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.12.2010, 11:53

19 Ramaqna17 | 23.12.201012:35

подсмърк рев ,нали си се оправила,да не те мисля
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

18 Mile Manolov | 21.12.201021:25

Права си Деси. Нека трупа експириънс. Мъжете не сме чак такива моралисти. Благодарни са сме на предишните мъже ако са я научили на нещо интересно Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 22:32

17 Desislava Anignostova | 21.12.201017:25

Пак много интересни препоръки към авторката - без секс, да живее сама, щото това е разбирането за себеуважението на една жена, особено от страна на мъжете, забелязвам, поне тук! И как, ми е интересно, ще попадне на Човека за себе си, ако не общува с мъже? И дали няма да е твърде депресирана от монахинския си начин на живот, за да може той въобще да я забележи и оцени достойнствата и, които ще са доста останали назад в миналото?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.10.2010, 06:31

16 No censorship | 21.12.201010:15

Интересно защо постоянно се публикуват статии, които изскват съпреживяване на някоя безумно тъпа житейска драма? Не мисля, че таз мома има някъв проблем реален. Бива да се стегне малко и да започне да мисли с главата си, а не да я ползва само като модел на прически. Моля ви, редакторите, не превръщайте тоя сайт в място, на което всяка хленчеща женичка може да получи гласност. Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.10.2010, 00:35

15 Anton Andonov | 20.12.201023:44

Свикнеш ли да съществуваш сам...после е лесно.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани