ЛЮБОВЕН ЛОВ III | webcafe.bg
Webcafe

ЛЮБОВЕН ЛОВ III

Една Хубава и Умна
26.01.2011, 09:18 (обновена 26.01.2011, 09:53)
фейсбук

Снимка: © Getty Images

От една година насам живея в мрежата. По две причини - търся работа в чужбина и мъж у нас...

Прочетох с удоволствие „Любовен лов 1" и се замислих над „Любовен лов 2". Струва ми се, че има много здрав разум в това което авторът препоръчва. Мисля да го експериментирам точка по точка. Защото е система, а всяка система е по-добра от хаоса. Ако не друго, поне ще има какво да разказвам.

За мен. На 29 години съм (е, 32, честно). Хубава съм, имам си един-два леки недостатъка, но си ги знам и успявам да ги прикрия почти съвършено. Проблемът обаче идва от друго - умна съм. Завърших архитектура в Германия, после работих там 5 години. От три години съм в България. Защо се прибрах ли - по няколко причини. Експлоатацията е ужасна. Няма събота, няма неделя. Разбира се, плаща се двойно, но не можеш да откажеш. Е как тогава да имаш някакъв личен живот?

Освен това нямах среда - не исках гадже германец. На млади години са почти изроди - обличат се и се държат странно и нямат чувство за хумор (по-скоро се изчерпва с темите плюскане и пърдене). С жените няма как да се сприятелиш, ако не си омъжена. Явяваш се конкуренция, то и там мъжете са проблем. Стандартът е висок, което означава само едно - живееш безпроблемно, но не можеш да спестяваш кой знае колко.

За да получаваш наистина добри пари ти трябва доста стаж и някакъв ръководен пост - дори за няколко души да отговаряш, заплатата вече е значително по-добра. Но за жена чужденка тази перспектива е доста мъглява.

Последната ми връзка преди да се прибера

Беше с един колега българин, който говореше само и единствено за беемвето си - някаква барака купена втора ръка. Когато на първата среща го попитах, ей така, от куртоазия какъв модел е бавареца, той много надуто (находчиво според него) ми отговори : „Нищо особено, най-малкия двигател (пауза, лукаво изражение) ... от шестаците !" Тогава не можах да оценя нито колата, нито опита за хумор, но по-късно се позаинтересувах. Оказа се, че колата е шестцилиндрова, голяма гордост - няма що. Но за да се вмести в представата му за нормална покупна цена, двигателят е възможно най-недъгавия, разбира се слаб за купето - оттам проблемите следват автоматично - двигателят бързо грохва и освен това харчи безумно.

Пичът не можеше да си го позволи и почти не я ползваше за друго освен за фукня. За да отидем някъде, винаги деляхме разходите за гориво. Не ми се връзваше - можехме да отидем с мойта Микра, нямаше да му искам и цент и щеше да ми е по-евтино. Ама как този юнак да кара Нисанче малолитражка, а пък жена да го вози - пази боже.

Първата ми връзка след като се прибрах

Беше с шефа на АДСИЦ (Акционерно Дружество със Специална Инвестиционна Цел), където започнах работа. Всъщност познавах го още от Германия, работеше с едни швейцарци, за които ние проектирахме. Докато ме сваляше ми „сваляше" звезди от всякакви съзвездия и величини. Да уточня, че беше на 40 и се представяше за необвързан, предполагам, че наистина е бил по онова време. Подмамваше ме с приказки за родината, как трябва да работим за да оправим „тази шибана държава" (той също се беше върнал наскоро), как бизнес перспективите били страхотни... бла-бла-бла, как двамата можем да направим чудеса ...

Идеал и Действителност

Ясно е, че ние жените си създаваме свой илюзорен свят и искаме да си живеем в него. Обикновенно няма нищо общо с реалния и са необходими доста шамари та да се пробудим. Шамар едно - моята заплатата беше като в Германия, но тази екстра бе ексклузивна, което значеше, че останалите колеги от екипа, който аз набрах и ръководех, получаваха смешни суми. Поради това ме мразеха, говореха зад гърба ми и разбира се не вършеха никаква работа. Съчувствах им, защото: Шамар две - живота в България не бе много по-евтин, хайде, за мен бе изгодно, но за тях... просто не знаех как се оправят.

Шамар три - след година и половина съжителстване (започнало веднага след секса - няколко месеца след връщането ми) шефът реши, че „разваляме" атмосферата във фирмата и не трябва да продължаваме така, говорели, ние пак сме щели да се виждаме, ама да не е толкоз явно. Шамар четири - оказа се, че Шефа не е Шеф, а шефче. Някой дърпаше конците - от време на време шефчето говореше по телефона все едно с Господ. С тази разлика, че на Господ няма как да лижеш задника по телефона.

Шамар пет - каквато съм патка, докато бяхме заедно той живееше при мен, аз се грижех за всичко, той не даваше  и лев - човека беше над тези неща, нали връзката ни е „сериозна". Не само лев, той и евро не беше дал, нито долар. Аз финансирах новогодишната ни ваканция във Виена и Кицбюел (в евро), Великденски круиз по Нил (в долари) и летни „бързи" отскачания до Тунис и Гърция. Отиде и малкото спестено в Германия.

Шамари шест, седем и така нататък - до сто: уволниха го, изнесе си багажа тайно, даже не ми се обади. Доброжелатели ме уведомиха, че се върнал при „гаджето" си в Канада.; „новият" искаше да ме „наследи" като част от назначението си,  на няколко пъти „му вдигнах адреналина", явно е трябвалода му вдигна друго, защото за баланс ми свали заплатата; кризата срути целия бранш, на „новия" му духнаха под опашката; запознах се със самия Туранага (баш Шефа), след няколко намека за необходимост от лоялност от моя страна за да ми се „запази" мястото, като се имаше предвид по-скоро „благосклонност", дори „благодарност" - си взех шапката и ... ето ме фри.

Свободна и необвързана


От една година насам живея в мрежата. По две причини - търся работа в чужбина и мъж у нас. Първата задача е значително по лека - за съжаление предложенията са преди всичко в арабския свят. Условията са повече от добри  - стига да свикнеш с мисълта, че оттам връщане към „белите" страни е почти невъзможно. Но си имам едно наум и не бих заминала без да съм омъжена, или поне без да имам мъж до себе си. От една страна, защото все пак това е мюсолманска страна и на чужденките така или иначе се гледа като на „леки", особенно ако не са омъжени, от друга страна биологичният ми часовник цъка, доскоро не го чувах, залисана в работа и заблуди. Сега обаче кънти в главата ми ден и нощ. Още съм млада, вярно е, но нали тепърва трябва да градя кариера (за кой ли път) - ще отидат четири, пет години ...

Къде е моята половинка?


Преди време това определение ми се виждаше архаично и смешно. Но все повече си мисля, че трябва да намеря не просто „мъж", а точно моята „половинка". Нямам време за повече „проба - грешка". През последната година, подтиквана от паниката,  направих доста такива хаотични движения, няколко от които сериозни. Може би греша в подхода, може би плаша „истинските" мъже с категоричните си планове за бъдещето.

Разбирам, че случаят е доста комплициран. Ако мъжът е качествен и стойностен, той би трябвало да има свои планове и бизнес. Но аз не мога за пореден път да се доверя на чужди планове. Това е решено и не бих го променила за нищо на света. Не бих ли ? Не бих ли приела някой много добре позициониран и осигурен мъж, който да реши проблемите ми с вълшебна пръчица?

Не бих!


Повярвайте ми - не бих! Не бих заменила собствената си реализация заради съмнителната съдба на „държанка". Дори да съм обичана и уважавана съпруга и майка, това не промееня кой знае колко нещата. Майка мога да бъда винаги, но искам да съм умна, работеща, модерна майка. Не майката - домакиня, придатък и украшение на нечие мъжко его.

Любовен лов ли?

Ама защо не, стига да намеря това което търся. За всички скептици ще кажа, че социалните мрежи са идеална възможност да намериш човек който ти импонира, да го опознаеш толкова добре, колкото той самият едва ли се познава. Тук е мястото да споделя, че ние жените се ориентираме многократно по-добре в тази среда. Мъжете нямат гънка за многоканална комуникация, а нима фейсбук не е точно това?

Минутка за реклама

Хубава съм, умна съм, готова съм да обичам и да бъда обичана. Мъже - не се страхувайте от истински жени, пуснете дългите поли на майките си - светът е голям и минижупи дебнат отвсякъде.

Oще: връзка  жени  лов  любов  мъже  отношения  половинка  шеф 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.02.2011, 15:45

98 Denitza Petrova | 07.02.201115:53

Според мен, си направила една малка грешка: оставила си живота ти да се определя от мъжете в него. Трябва сама да откриеш щастието за себе си и чак тогава ще се появи правилният човек за теб. Казвам ти го от опит. Аз също съм учила и работила в Германия, минала съм по твоя път и много добре знам как се чувставаш, но когато трябваше да избирам между един мъж и себе си, избрах себе си и това беше най-правилното нещо, което можех да направя.

Успех!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

97 baba | 30.01.201122:30

Да, в „баба” е истината, а не в „бабо”, „бабеееее”, „бабе, ти да не си изтрещяла” и т.н.
Благодаря.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

96 Многознайковица | 30.01.201103:37

baba, що така Чуди се , спомена за блог на Такеши и аз съвсем добронамерено ти казах да погледнеш профила му за да не е съвсем директна рекламата ,а доколкото ми е известно официалното обръщение в твоя случай е на "о", но тъй като на мен ми е леко грубичко , та за това и "бабе". Относно никовете - и твоя като моя , ма си мисля да сме леко големички да се закачаме за такива работи(поне от разнообразните ти коментари тук съм останала с това впечетление). А иначе , сори , ако някой не разбира самоиронията в ника ми Намига Хайде , със здраве!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

95 baba | 29.01.201123:07

За мен е странно, че в този блог има и такива като „многознйковица”, които се лъжат по моя ник и се държат като че ли са „по-„ и „наЙ-" от една „баба”. Но аз не се засягам, защото то е само по отношение на ника ми и го отдавам на липсата им на въображение.
Добре че ми каза, многознайвица” за да го погледна този сайт. И какво от това? Тя пак ще си остане без въображение и ще кара на първа сигнална по пистата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

94 Многознайковица | 29.01.201122:29

Бабе , разгледай профила на Такеши (ако наистина те кефи, разбира се) Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

93 baba | 29.01.201117:39

Rowan, няма лошо да се веселим. Аз също се смях на текста на Такеши. Има дар човека да пише и да предизвиква смях. Но ти ме подсети да си представя как Такеши, вместо да пише съчинения по повод на текстовете на другите, нека да се провокира сам и да публикува. Така де, да си намира сам темите, че може и да си направи блог: „веселие в пионерската дружина”. Аз обещавам, че всеки ден ще го чета и ще се забавлявам и ще рапортувам с Like, like like. Ще има голям успех.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.01.2011, 13:08

92 марин маринов | 29.01.201113:38

Хубава статия :-)

Трябва да си направиш блог или сайт със сигурност ще има популярност :-)))

Обикновенно когато търсиш нещо целенасочено, упорито и колкото се може по бързо то винаги ти се изплъзва още повече ако е сериозна връзка !?!
Живей си живота и се забавлявай рано или късно ще намериш правилния човек. Просто давай шанс на хората и ги приемай такива каквито са.

Виждам че си амбициозна, поставяш си ясни цели и си наясно, че живота е кратък и по-млада или по хубава едва ли ще станеш.

Лошото в твоя случай е че вече си на годинки за да търсиш господин перфектния особенно в България.Тук конкуренцията за младите, богатите и амбициозните мъже, интелигентни, добри бащи и съпрузи, честни и всеодайни, готови да пътуват и да поемат предизвикателства и всъщото време да ти останат вярни е ЖЕСТОКА !
1. Наистина заможните мъже с положение и възможности обикновенно не са постигнали всичко сами, а в повечето случай са подставени лица или са бушони на някой мастит политик или бизнеса им не е съвсем законен да не кажем престъпен, като пак са част от някой обръч или група.Просто не се дава шанс на умните,честните и работливите хора да успяват и да се развиват в България (с малки изключения например Програмисти и някой други тесни специалисти)
2. Ако "свястните мъже" са малко замисли се каква е конкуренцията ти.Хиляди 24-26 годишни момичета, необременени от живота, усмихнати и весели готови за приключения и в добра детеродна възраст.Което не трябва да те отчайва, а трябва да те накара да правиш и някой конпромиси относно господин перфектния ! А за мъжете над 40-те и около 50-те обикновенно са били женени с по 1-2 деца който са поодраснали и сега просто им се живее, малко са тези от тях който биха се решили да отглеждат отново деца (което разбирам за теб е един от главните мотиви за търсене на господин П), а за тези застаряващи джентълмени около 40-50 който не са били женени, мисля че не е нужно да ти обеснявам, че не са стока и не си заслужава да го разбираш по трудния начин !
3. Ти си амбициозна и си отворена към света, говориш езици, пътували си, не те е страх за ново начало в друга държава или континент. Но повечето свободни мъже в твоя ловен диапазон едва ли ще споделят с радост такава авантюра особенно на възраст над 40-те.На тази възраст над 40-те до към 50-те са странна порода, те са свикнали да не си дават много зор, да си обичат помията в която живеят и да си спомнят с умиление колко е било хубаво по времето на комунизма, а видиш ли сега тея капиталисти им разсипаха живота...!?!

Моя съвет е емигрирай към някоя нормална държава САЩ,КАНАДА,Австралия ти си с хубава професия може и към Англия, прави си кариера, пътувай си на почивки по целия свят, а точния мъж както казах рано или късно ще се появи.А когато станеш достатъчно независима може да си подбереш някой жребец да ти направи едно и след 1-2 години да му покажеш вратата (аз живея в Лондон и познавам една такава 45 годишна англичанка преподавателка в университет, която има 3 деца от трима различни мъже все чужденци поживява малко с тях и после им тегли шута и те горките емигранти все и немогат да кажат и копче, а тя си живее както иска.Държава и дава финансова помощ като самотна майка, тя си взима хубава заплата от 45К лири на години и отделно по някоя лира от бащити и е ОК)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

91 Rowan | 29.01.201109:37

@ ( 90 ) baba | 29.01.2011 04:37

То нали за веселбата влизаме тук. Ако взема да търся истината за "живота от нещата... за нещата от живота имах предвид", точно пък в уебкафето ще ги търся.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

90 baba | 29.01.201104:37

Да, свежа гарнитура е Такеши към с нищо и от никой непредизвиканото изказване наречено „Любовен лов 3”.
А Такеши реагира на темите като истински пионер. „Винаги готов” – „рапорт даден/рапорт приет”.

Колко много се смях...?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.07.2010, 08:18

89 vasil111 | 28.01.201110:29

Хубаво! Че чак и с гарнитура от такеши.... нема кво да се иска повече. Това обаче с търсенето на любов по всякакви интернетски мрежи си е върховна щуротия отвсякъде. В никакъв социален и емоционален аспект не може да замени контакта на живо и първите впечатления от живото запознаване.
   

оценка

+0 -0