Страхувам се, че ти си Моят мъж | webcafe.bg
Webcafe

Страхувам се, че ти си Моят мъж

Цвета Врангова 31.08.2011, 11:30 (обновена 31.08.2011, 11:44)
принц уилям

Снимка: © Getty Images

Страхувам се, че си чудесен...

Има толкова неща, от които се страхувам. Страх ме е от тъмното (да, все още), страх ме е от затворени помещения, от змии, от гущери, от врачки, от нечисти сили, от неверни мъже, от албанци, от рускини...

Но от всичките ми страхове, има само един, който е наистина зверски - и вероятно може да съществува само в съзнанието на една жена. Страхът, че този е Моят мъж.

Веднъж писах, че мъжете се страхували от жените, но това са глупости. Жените се страхуват от мъжете. От подходящите мъже, от връзката, в която всичко ще е идеално, ясно и чисто и някой ден просто няма да има какво да анализират.

Ще се превърнем в ония двойки, които си мълчат и ядат пържени картофи, докато гледат през прозореца, казвам му аз - а той невъзмутимо ми обяснява как не яде пържени картофи, нямало страшно.

Какво се случва сега, когато всичко е идеално, когато знам, че ме обичаш, когато си ме опитомил и вече никакви мисли за никакви полуголи мъже не се въртят в съзнанието ми?

Страхувам се от нищото на онези дълги връзки, в които всички потъваме. Страхувам се от онези етапи, в които следва (най-сетне) нещо голямо и аз просто не мога да го осъществя. Как да знам, че няма да стане като с другите?

Добре, ти наистина си чудесен. Обаче не е ли тъкмо това най-страшното? Колкото и налудничаво да звучи, по-лесно е да се разправяш с неподходящите, защото знаеш, че те рано или късно ще слязат от сцената, която не е тяхна. Много по-лесно е да преодолееш онези, които ти причиняват болка, отколкото тези, които ти дават щастие.

Болката е нищо за жената, тя е вторичен полов белег.

„Хайде, доведи момчета, позабавлявайте се, изнасилете ме, бийте ме - и какво от това? После ще взема една гореща вана и пак ще съм същата като преди", казва героинята на Клаудия Кардинале в „Имало едно време на Запад", на която хич не й трепваше окото и пред най-страшните мъже.

Жените са свикнали с болката, приемат я и я преодоляват. Само с едно не сме: какво да правим, когато всичко е перфектно!

Страх ме е от правилния мъж, който знае, че обичам да пуша пури, че чета Маркес и че мразя да обикалям планините. Страх ме е от този мъж, който идва след всички други, с които съм изпитала всичко, за да ме научи, че всъщност нищо не съм.

Страхувам се да бъда добра, да бъда себе си, да се отуча от навиците си да подозирам, да ровя в телефони и да хващам SMS от някаква си Лена примерно.

Страхувам се да знам, че този път няма да си тръгна. Толкова по-лесно ми е да се карам, да викам, да изисквам, да настоявам и все да не съм доволна...

Какво се случва когато всичко между двама души е перфектно? Когато си пасват и когато знаят, че са един за друг? Брак? Деца? После старост? Плашиш ме, казвам му, защото всичко ще свърши. Защото ще е хубаво, и ще е правилното решение, и ще е любов.

Страхувам се да обичам подходящия, защото знам, че няма да ме заболи. А така съм свикнала да ме боли. Да си ходя, да бягам, да падам, да е ужасна болка, която трябва да преживея, да се стъпча и да продължа.

Свикнала съм да знам, че е трудно, че е заплетено, че ще се лее кръв, нерви, жестоки думи.

Не ме е страх, че ще ме наранят, но ме е страх от истинското щастие. Какво става след като изкачиш този връх? Накъде да поемеш, като знаеш, че по-нагоре няма?

Ето, от това ме е страх: падането от най-високия връх.

Но после той ми напомня, че щастието не е в това да покориш върха, а да се изкачваш. А пък аз, както казах, нищичко не знам за любовта - щом не мога с най-добрия си приятел да заживея щастливо, щом не мога да се престраша да обичам, както правех, когато бях луда и не мислих дали ще боли или не.

И все пак, нали там някъде по пътя към върха разбираш, че единственото, което ти остава, е да го запазиш, да се бориш, за да продължи да съществува.

А ако не можеш, ако ти се изплъзне в дистанцията на мълчанието, ако все пак те заболи, няма страшно. Ще вземеш една гореща вана и пак ще си същата както преди. Докато не намериш поредния връх, поредния страх, поредното изкачване, поредния опит за летене.

Oще: връх  мъж  страх  щастие 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.09.2011, 18:37

42 Moon_King71 | 13.09.201105:14

Основанията за страховете ти са напразни. Да срещенеш идеалният е невъзможно. Защото той не съществува. Така, че спокойно Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 23:55

41 Den Jeleva | 05.09.201114:25

защо пак стигаме до сравненията мъж...жена ами в крайна сметка всеки е свободен да има каквито си иска размисли и всичко да му е на ред
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.08.2011, 10:24

40 Mavado | 04.09.201119:48

Колко трагично е, когато един човек не може да оцени това което има. Защо винаги трябва да има задни мисли, анализи, ревност и безпочвени притеснения? Защо един път не можете вие жените да се насладите на момента, без да трябва да мислите напред в безумното бъдеще, когато не знаеш какво те очаква и утрешния ден. Живей си живота и му се радвай, прекалено е кратък да го прекарваш в безсмислени съждения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.06.2011, 20:23

39 vickpayne | 02.09.201116:24

Благодаря за разяснението.Чак сега разбрах,че да си "ОК" не е добре.Бях започнал да се притеснявам.За пореден път се убеждавам,че вие жените не сте като хората.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.08.2011, 21:46

38 GotNick | 01.09.201115:26

Той ако е идеалния, ще знае кога да я поставя на мястото и кога да я въздига. Така, че хем да го обича и едновременно да трепне от него. А в случай, че и двамата са идеални, само ще се гушкат и всичко ще е като в приказките Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 15:40

37 detencetooo | 01.09.201114:20

Нееее - тя ще си тръгне първа. Защото въпреки че бил много добър, на нея все не й стига... За тва ще си потърси следваш Идеален, който да я депресира и унижава Усмивка А батко ще ближе рани, след това ще си намери някоя, която да го оценява и да го обича както заслужава Усмивка Край. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.09.2010, 17:54

36 Scooby Doo | 01.09.201114:10

Май мъжа за когото пише авторката скоро ще се похвали с ново гадже. Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.03.2011, 11:46

35 г-н Петров | 01.09.201111:35

Прочетох първото изречение и си пръднах... и всичко беше К.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.07.2011, 10:30

34 Venera Dachkova | 01.09.201110:39

Защо се така нахвърлихте върху девойката?!? Няма лошо в терапевтичното писане, няма лошо и в художествените измислициУсмивка! Има всичко и за всички в този живот... кой каквото му душа иска и колкото може да носи: болка и "изпепеляващи" страсти (кръв и сперма по плочките, дет' вика един приятел :uupsУсмивка, блага и сговорчива обич... абе, "всякакво нещо" има(обикновено иде реч за миш маш от всевъзможни съставки с различни пропорции)Усмивка! Нека си изока момичето, щом го е страх.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.09.2011, 10:05

33 Vremeto | 01.09.201110:23

Г-це Стоева,
Срещата между две личности е подобна на контакта между две химични вещества - ако между тях има някаква реакция, и двете се променят.

П.С. Очаквам номер 2
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани