Защо отказах мъжете и се върнах към цигарите – 2 | webcafe.bg
Webcafe

Защо отказах мъжете и се върнах към цигарите – 2

Калина Игнатова 24.08.2010, 10:16 (обновена 26.08.2010, 11:03)
катрин хейгъл

Мъже или цигари - изберете сами

ДЕЛО: НАРОДЪТ СРЕЩУ МЕН, второ заседание (виж първото вдясно)

ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ В ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ

НЕВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО №2

Любо - пътна злополука.

Любо е на 42, разведен. Прекрасен е думата, която го описва напълно. Висок, много добре сложен, всички години след 35-тата са видими единствено в ЕГН-то му. Интелектуалец, икономист. Общи теми, идеи, възгледи. Музика. Лелееееее, колко прекрасен е животът. Любо за малко да пречупи като сламки и двата ми крака с никому ненужно огромното си возило. Е, съдбата е най-добрият комедиен режисьор.

Той: Много, много съжалявам! Добре ли си? Имаш ли нужда от лекарска помощ?

Аз: Не, добре съм. Спря точно преди необходимостта от лекарска намеса (усещам как струйки кръв се стичат по ожуленото ми коляно).

Той: Какво да направя за теб? Много съжалявам! Нека поне те заведа на вечеря, за да се убедя, че наистина всичко с теб е наред. Много съм виновен.

Аз: (надявам се наум) Той е възпитан, загрижен, симпатичен и не натисна педала на газта, когато се вряза в коленете ми... а можеше. Кво пък толкоз, само ще хапнем.

Аз (вече гласно): Ами добре, само за малко.

Добираме се до приятно заведение, пълно е, но той казва името си и ни намират място на секундата. Едната ми обувка е пълна с кръв, имам подозрение, че оставям диря след себе си като ранено горско животно. Страхувам се да погледна.

Прекрасна вечер, завладяващ разговор, мислите ми летят. С недоразвития си мозък чертая планове за другата седмица, за Великден, Коледа... а след четири години ще сме... Прибира ме в къщи, уговаряме се за нова среща.

След точно 18 часа, нова рокля, 38-левова прическа и екзотичен маникюр се озовавам в нашумял рибен ресторант.

Той: говори, говори, говори ...

Аз: (Мамка му, как мразя риба... Компромиси... Компромиси... Компромиси...)

Той: (продължава да говори за бившата си съпруга, дъщеря си, работата си)

Аз: (Октопод, миди, омар... WTF? Иска да ме убие ли, след като вчера не успя)

Той: (на пресекулки между моите мисли за морските обитатели дочувам) С дъщеря ми имаме фантастична връзка. Не съм от онези бащи, които имат хиляди задръжки да водят откровени разговори, събличал съм се гол, за да й покажа какво точно крият мъжете под дрехите си, за да не бъде изкушена от гнусното порно, което залива днешната младеж отвсякъде.

Аз: ??!!?? (Най-после получавам частичен отговор на въпроса, който не спира да ме яде: Коя малоумница е изпуснала такъв божествен мъж?)

И пак Аз: (натъпквам панически парче октопод в устата си и, бог ми е свидетел, за първи път в живота си не усетих вкуса, който ме отвращава. Молех се, само как се молех, да не ми се наложи да коментирам горното изказване. Разбираща усмивка и кимване. С какво се съгласих, по дяволите ???)

Той: Ми не съм ли прав? Именно бащите трябва да научат дъщерите си какво да очакват и какво да изискват. Ей с тия две ръце съм й показал къде се намира клиторът й и как трябва да изисква от всеки мъж да изследва сексуалността й, за да може да й достави най-пълно удоволствие.

Аз: (Октоподът търси обратния път, опитвам се да го удавя във вино. В още вино. В чаша вода. Положението ще излезе от контрол... Ръцете му... клитор.. .невръстна дъщеря... Решавам да: 1. Призная, че рибата не ми понася.; 2. Отида да повърна.; 3. Да се запътя със скоростта на светлината, тъмнината, времето или което, мамка му, е най-бърз, към най-близкото свободно такси.)

Край на срещата.

НЕВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО №3

Румен - поетичен сайт.

Румен е поет, има фантастични стихове, пълни с прозрения за света тип "Лао Дзъ". Комуникацията ни е свежа, забавна и на едно по-различно интелектуално ниво. Срещаме се на представяне на нова стихосбирка на негов колега и добър приятел.

Той: Толкова се радвам най-после да се запознаем лично! През всичките тези месеци всеки път щом четях писмата ти, имах чувството, че се познаваме от поне 30 години. Имаме толкова еднакви възгледи - поетични, религиозни, политически.

Аз: Удоволствието е изцяло мое. Радвам се да се запозная с човек, чиито произведения ценя толкова високо. Прекланям се пред таланта ти.

След края на представянето, кафене малко по-далеч от края на света.

Той: Нека започнем отначало, все едно сега се срещаме за първи път. Разкажи ми за себе си, коя си ти, какво те вълнува. Какво харесваш в света и какво искаш да промениш. С какво се занимаваш в ежедневието си и доставя ли ти удоволствие то. Всичко искам да знам.

Аз: (Хъм, и наистина ли иска да знае? Да ми даде човек думата и да ми гледа сеира. Какъв прекрасен мъж, никой друг не е бил готов да изслуша цялата ми житейска философия и решавам смело да се впусна)

Аз: Ами най-често представям себе си като човек с душа на поет, заключен в тялото на финансов анализатор. (Нямам никаква представа защо обичам да го казвам, давам си сметка колко нелепо звучи). Живея в собствено жилище, което се намира на..., работя като финансов анализатор вече пет години в...

Обичам да пътувам, в последните години го правя редовно, видях с очите си Париж, Лондон, Барселона...(списъкът продължава). Очаквам от живота си..., най-силно мечтая за..., виждам се след 30 години като..., политическите ми възгледи са..., будизмът за мен е...

Той: (най-нелепият и ненавременен въпрос на света) След всичко, което ми разказа, кажи ми, защо всъщност ти трябва мъж?

Аз: Ами всъщност, аз никога не съм казвала, че ми ТРЯБВА мъж.

Той: Ами някак прозира в думите ти.

Аз: Истината е, че не ми ТРЯБВА мъж. Бих искала мъж до себе си, за да можем да правим заедно..., да продължим поколението..., да предадем знанията и традициите си, да споделяме общи копнежи, стремежи и незабравими моменти. И за секс, естествено. Понякога се оказва, че сексът с мъж е доста по-задоволителен от мастурбацията.

(Изобщо не ми се получи шегата. Насочвам разговора в друга посока.)

Аз: Моля, разкажи ми за себе си. Ще ми е любопитно да те опозная по-добре.

Той: Както вече знаеш, аз съм поет. Бих определил себе си като елитарен поет, тъй като знаеш, когато малка част от публиката те разбира, означава, че малцина имат прозрението да те разберат. Т.е. формирате малка, елитарна общност, в която всички, които еволюцията е ощетила, са излишни. Интересуват ме еманацията на човешкото, будистките принципи, чистотата, погледната през призмата на похотта. И именно това дава отражение на моите творби.

Аз: (Е, никой не е умрял от свръхего, нали? За жалост. Компромиси, компромиси, компромиси) Коя е последната ти стихосбирка? С това ли изкарваш насъщния? Подготвяш ли нови книги? Кое е новото и различното в тях?

Той: Не съм публикувал от 1992 г., тогава излезе последната ми стихосбирка.

Аз: (Опитвам се да направя сметка колко ли пари може да е изкарал от издаването на тази книга, че да не му се налага да работи цели 18 години. Даааа, знам, ощетена съм, професионално изкривяване.)

Той: Времената са много трудни за творци като мен. Категорично отказвам да върша работа заради самата работа, заради мизерната заплатка в края на месеца. Готов съм да прося, да гладувам, да мизерствам. Но няма да продам таланта си за парче хляб.

Аз: (Изплува в главата ми статия за един индиец, който вече няколко години не приема никаква храна, живее само на въздух и вода. От пълните му изследвания се оказва, че е здрав като бик. Дали и моят приятел не е посветен в някое велико тайнство?).

Всеки преценява с кое може да направи компромис. Ти си теглил чертата до там и аз уважавам решението ти. Но все пак, как се справяш в този подчертано материалистичен свят? Едва ли ти е лесно. Всичко е сметки, пари, пари, сметки.

Той: Моят баща е напълно съгласен с мен. Докато не излязат по-добри условия за творците, той е готов да ме подкрепя емоционално и финансово. Колкото и време да отнеме, за да се върна обратно на върха, където е мястото ми. Виждам как очите ти се разширяват, не си съгласна с мен.

Смяташ, че не струвам пукната пара, че съм търтей с необосновано високо самочувствие. Че съм никому ненужен, че няма място под слънцето за идеалисти като мен. (Гласът му достига фалцетни висини). Ми знаеш ли какво, оставям те да се погрижиш за сметката, мис "Финансов анализатор, видял Рим, Париж, Берлин". С това джобът ти няма да отънее. А за нашата среща можеш да прочетеш в следващото ми произведение, посветено на теб със заглавие "За лебец и салам и душицата си ще продам".

Аз: ...Мълчание... Мълчание... Мълчание. Толкова няма не съм била в целия си живот. Сигурно такова е усещането тип "Все едно гръм ме удари"... Мълчание. Нито една мисъл не минава в главата ми. Все пак пред Големия Интелектуалец ние, малките хора, можем да бъдем само мълчаливи и обожаващи.

В далечината чувам врата да се затръшва с ярост.

Край на срещата.

(Бел. ред: Но и това все още не е краят на историята)

Oще: жени  мъже  цигари 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.04.2010, 19:25

29 darcas | 17.06.201523:40

Поредицата е доста секситка и негативна. Може да сте имали идея да е забавно, но е тъжно. Тъжно е, че има такива мъже, тъжно е, и че жените не могат да си подбират партньорите.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

28 Bichkiiata | 17.06.201519:36

като четох за финансовия одит, анализ и т.н. не знам защо се присетих за туй, копирам и лепя:

Калина at Кратунци
August 31, 2014 ·


Припадва здрач.
Сред шумол на асма
и аромат на късни тиминушки,
щурци щурчат...
И иди есен пак.
А пък Калина ко!?
Пиче на тиникия чушки.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

27 Bichkiiata | 17.06.201519:27

мааму стара, няма ли да пуснат пак рубриката с манджите, че да има повод за свестен лаф, па и да има файда от него...

п.п.
одила у Пърцалонъ и не се научила да яде паела - срам!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.06.2015, 17:10

26 Валънтайн Андонова.10207064753036754 | 17.06.201517:14

колко познато. е така преди година две излизах с едно типче и една вечер бях до късно на работа. душицата настоя да ме прибере от работа нищо, че ще е 2 , нищо че имам пари за такси. и хубаво клекнах , казах да, дойде и ме взе. пред блока седи гледа ме и изтърси " ама сега ми дай 5 лева, че да види майка ми че връзката ни има развитие" . 3 дни по-късно ми връща парите с думите " ето виж мама не ти е сърдита вече" . и така , мълча си, паля цигара Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.06.2015, 16:26

25 Marina Racheva.10205735073588570 | 17.06.201516:29

Моля Ви, не пишете повече! Поредицата има оригинална идея, но не среща достатъчен талант. Един от всички коментари, които прочетох гласеше: "Изсмукано от пръстите". За съжаление, това май е най-точния изказ. Благодаря!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 23:00

24 Stanimir Popov | 17.06.201513:42

Свежо е!
Продължавай да пишеш, имаш талант!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

23 Georgo D' Tomazi | 31.08.201020:05

изсмукани пръсти. я по-добре смучи цигари. но пък е по-добро от.1
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 13:03

22 Dolce Vita | 27.08.201020:08

Ох, ако не беше масова тъжна истина, щеше да е много смешно. Браво, мацка! Много е добро!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 24.08.2010, 19:53

21 Цеко | 26.08.201017:25

Ончо,заради твоята благословия,тържествено обещавам да не отричам!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

20 Оня Дето Го Трият | 26.08.201015:26

Ааа не, в такъв фарс няма да участвам!
Авторката явно си умира за рибни деликатеси и съмнителни срещи.....е не е ли това пристрастяване и мазохизъм !?
Ама кой пък съм аз, че да спирам тоя нежен трепет на две сърца, който се заражда тук пред очите ни ? Чуди се
Гледайте ни и в 3-та серия, когато LiNa отново ще разкаже за несъвместимостта си с рибата и с българския мъж, а Цеко категорично ще отрича, че описаната среща е била точно неговата с нея.... Усмивка
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани