Да се извинявам ли, че харесвам мъжете... | webcafe.bg
Webcafe

Да се извинявам ли, че харесвам мъжете...

Арманда 03.09.2010, 11:41 (обновена 28.02.2016, 21:25)
Ходещи мъже

Снимка: © Getty Images

Въпреки очевидния факт, че валетата са ни повече, ни по малко четири бои, в главите ни все се върти някакъв "пети цвят" мъж...

В каре позамаяни от алкохола жени нещо позитивно за мъжете се споменава толкова рядко, че да минеш в опозиция на твърдението колко са зле, би стояло като да мезиш виното със сельодка.

"О, да, бе, много са смотани...", включвам се инертно в колективното змийско усукване на езици - в културата на 21 век произнасянето на подобна констатация е универсално женско преживяване, което не бива да разваляш с някакви по-мъдри насоки на разговора.

Като контрапункт се явява онзи ужасно блудкав момент в седянката - изискванията на жените към евентуалния им пореден бъдещ (или настоящ) партньор, когото описват сякаш си поръчват пържола директно на главния готвач.

Ей тогава почвам да си гледам часовника, както едно време го гледах в събота следобяд - нетърпелива да стане време баща ми да ме води на мач (да правим рибена чорба или да ме сложи за кадем на масата за белот).

Главното изискване на жените към този, когото биха приели за мъж в живота си и изобщо, е всеизвестно - "да има кинти".

Което означава не да разполага с някакви за бензин, за да стигнете до самотен плаж, нито пък с толкова, че да ти пробута някаква all inclusive ваканцийка - а с пари, с които да си позволите да махнете снизходително с ръка на блъскащите се на шведската маса "клетници!", отправяйки се към най-скъпия ресторант в курорта.

И още - да е верен, не някой простак, дали не е по-добре да има артистична професия, стига сдуханяци, да мисли повече, да мисли за бъдещето, да мисли за мен, да мисли как да ме направи щастлива... (а алангле, или по-препечен го искате?)

От десет години слушам тази поредица - на угнетени от мъжете наоколо дами, които пренареждат  пасианса на вечно разпадащите им се връзки, и въпреки очевидния факт, че валетата са ни повече, ни по малко четири бои, в главите им все се върти някакъв "пети цвят" мъж.

И толкова са се втренчили в този измислен величав образ, че когато припознаят и една щриха в някого, директно му изсипват на главата кошницата с останалите си изисквания. А щом той почне да се дъни на всяко следващо препятствие, сядат около помийната яма - жените - и изплюват в нея всички злобни остатъци от неосъществената си мечта:

- Оф, и тоя се оказа егати тъпака...

- Е, ти к'во очакваше...

Защо все на мен...

Ако попиташ някоя хмонгска бабичка дали съпругът й е добър, тя ще ти се изсмее. Според Елизабет Гилбърт (авторката на "Яж, моли се и обичай" и продължението й "Кажи да") жените на хмоните (етнос, който населява високите планински върхове на Югоизточна Азия) нямат категории "добър" или "лош" за съпрузите си.

Жените възприемат мъжете по-скоро като порода, отколкото като особено ценени или разочароващи личности.

Позьорско е да се превъзпитваме в този светоглед (малка част от контекста на живота им като цяло), но овладяното отношение към другия пол на "архаичните" хмонгски жени всъщност извежда доста по-модерно разбиране за любовта.

Неробуването на идеята, че някъде там те чака някакъв мнооого специален човек, който да те измъкне от емоционалните каши, в които се забъркваш, и - махвайки с магическа пръчка, да превърне живота ти в страшно романтичен филм.

По-вероятната теза за любовта или поне за възникването на хубави отношения е, че сред известен брой мъже - вероятно тъкмо на твоето ниво (с което е хубаво да си наясно докрай) - има някой, с когото да пробваш да вървиш рамо до рамо, без да се стискаш откъм емоции само защото не съвпада съвсем с идеала ти за "спиращия дъха".

Родени сме във време, в което и родителите, и рекламите, и самотата ни възпитават, че сме специални. Убедени сме, че в главната ни цел в живота - личното щастие - ще изиграе роля пак някакъв извънредно специален човек, когото повечето (и ти самата) не могат да превъзхождат.

Когато обаче на същите тези срещи с жени се опитам да вдигна колебливо ръка, за да кажа, че в стремежа си да попаднем на екстраординарен мъж, позагърбваме, най-общо казано, масата "обикновени граждани" - накратко, ония работещи мъже, които - ако не блестят с гениални подвизи, не значи, че не са умни, за да са забавни и да може да се говори с тях, услужливи са при нужда (и задължително разполагат с някакъв фен шал - като символ на адекватна джендър закономерност), получавам отговор, че да бъдеш с такъв е примиренчество.

По-скоро е съучастничество, надежден опит "да научим нещо ново за любовта"

С "подходящия" отношенията приличат на игра, в която сме съотборници (а не противници, които говорят на един език, само когато се псуват). А в отбора качествата на другия не са, за да си ги мерите, а за да знаете в кой момент на кого е по-добре да се подаде топката.

В една идеална вселена т. нар. женска "еманципация" (понятие, което отдавна стои не на място) би трябвало да доведе точно до този етап - да играем с мъжете в еднакви условия и също да ги подкрепяме, а не да ги сритваме, когато почнат да издишат преди нас и да им го натякваме "пич, стегни се, защото на резервната скамейка за твоя пост чакат знаеш ли колко още..."

Жените обаче се пребориха не за партньорството си, а за егото си

През последните години ролите се наместиха така, че печелят достатъчно и парадират, че нямат нужда от покровител. Но с вечното си мрънкане, че веднъж той нямал пари да плати цялата сметка или, че не е директор на дирекция, а просто "няккъв си там", те пак се поставят в позицията на "как се прецакахме с тази еманципация", с което показват, че имат нужда от идеологията, в която да си мъж означава да си латентно споен с понятието "глава на връзката (семейството)", т.е. - "власт".

В очите на порасналото през прехода поколение жени тази мъжка власт вярно се поизноси, но с агресивния тон, с който го обявиха, те сринаха емоционалния баланс в отношенията.

А и няма мъж, който ще се размърда, ако му висиш на главата като над ранен смъртно герой и му размахваш пръст: "Знаех си, че истинските мъже са по-на запад от тук..."

И сол на вкус...

Разбира се, че в света, в който живеем, е лицемерно да пренебрегнеш финансовия и професионален профил на партньора си. Но жените все по-често връщат мъжете, като порция с ястие, което не им изглежда достатъчно атрактивно - без дори да са го изяли наполовина.

Все си мисля, че откакто решихме, че да прекарваш известно време в кухнята не е особено удоволствие, загубихме и усета за подправките, които правят една връзка стойностна.

Човек трябва сам да си я сготви - иначе рискува да стане жертва на вечно повтарящия се модел в модерния свят: емоционалното състояние в началото да е далеч по-важно и наситено от емоционалното състояние в предизвестяващия край разгар на сезона.

Никой на този свят не е длъжен да бъде по-"добър" от теб

Няма как да си щастливо обвързана, ако не намираш за приятна норма това да си разделиш сметката с гаджето си за пицата, която си поръчвате в два през нощта. Или в това да делите легло персон и половина в някое узурпирано от комари бунгало в евтино къмпингарско място с обрасла рецепция.

И, окей - той не чете Фокнър, но ти пък на колко победи на Федерер си се радвала?

Безсилно е и оправданието, че днешните мъже (поне готините, а те не са малко) налитат на "кифли" (ако приемем, че "кифла" е чак пък такъв антипод на свястна жена), понеже се притеснявали от жени, които имат представа от дюбели. Глупости.

Само не ги карай да си дават сметка, че можеш да ги монтираш сама. Не че не би могло да изглежда секси. Просто на мъжете наистина им е приятно да свършат нещо вместо теб.

Oще: еманципация  жени  идеалната жена е  идеалният мъж е  какво е любовта  какво искат жените  какво искат мъжете  любов  любовта на мъжа минава през стомаха  мъже  отношения 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.09.2015, 17:11

64 Tsvetelina Pavlova.385760171633475 | 05.09.201517:22

Поздравления към автора за обстойния анализ. Имам само една забележка и тя е, че отношението на жените към мъжете работи на принципа на огледалото. Жените отразяват поведението на мъжете спрямо тях и докато мъжете определят жените по размер на сутиена, дължина на бедрата и тегло, жените от своя страна ще преценяват мъжете по „размер“ на портфейла. Много е просто, така работи природата ни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2011, 21:51

63 Victor Savov | 23.07.201123:54

Това какви били мъжете в Северна Европа ме развесели...такива боклуци съм виждал, че направо не ми се разправя. Има добри мъже, има и кофти мъже...във всички страни...Така че недейте да лъжете така безцеремонно жените да си били търсели мъже от Сверна Европа, защото не се знае дали ще го намерят четвъртит (образно казано :uupsУсмивка

Май единственото нещо, което може да се заключи със сигурност е, че българите имаме големи претенции Намига

conscience, ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

62 pueblo | 04.02.201103:21

Кул добро
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

61 M_I_R | 20.01.201113:37

хубава статия.вярна и добре написана.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

60 conscience | 11.12.201017:25

Тема: Полов живот
Обект: Хомо Сапиенс
Територия: Планета Земя, регион България
Автор: Неизвестен извънземен антрополог
Използвани източници: статии по темата webcafe.bg

Заключение: Репродуктивния процес при Хомо Сапиенс е изключително болезнен. Причината вероятно е културна, защото за повечето бозайници еволюцията е отредила едно от най-големите удоволствия да идва от секса. Хомо Сапиенс не знае каква е ролята на половете в една човешка връзка. Той не знае как да живее. Не знае на коя планета живее.

Предлагам награда шоколад Lindt с люта чушка за жената, която напише статия за страхотен секс или голяма любов, за да може посетителите на форума да излязат следващия път с настроение, че ще им се случи нещо интересно и вълнуващо.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 13:07

59 mimeta | 05.11.201014:28

Интернет е помийна яма, в която всеки си избива комплексите...

Най-сетне да попадна на една различна, хубаво написана и приятна статия. Поздравявам авторката!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 11:26

58 ktivanov | 20.10.201016:46

И сол на цвят Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.09.2010, 14:46

57 Leo | 08.09.201015:03

И последно,искам да се обърна към бившата си жена :

"Искам да кажа на жените, че те биха се чувствали много по-добре, много повече истински жени, до един истински мъж - мъж, който не е комплексиран, подтиснат и с чувството за малоценност. Ако наистина искате това, преборете се със суетното желание, да докажете на себе си и на другите, че сте голямата работа, като се качите на главата на някого. Постигането на нещо чрез инат не е нещо положително, а само показва, че човека до вас ви обича повече отколкото вие него. А това не е нещо, с което можете да се гордеете. Не наказвайте и не отмъщавайте - това са най-бързите начини да отвратите партньора си от себе си. От вас и от вашето желание зависи мъжът да бъде истински. Ако наистина желаете това, винаги можете да отгледате дори и малкото зародишче в него, докато израсте и укрепне. Създайте мъжа на вашите мечти. И не си въобразявайте, че това не е ваша работа. Опитайте и не се отказвайте при първите неуспехи."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.09.2010, 14:46

56 Leo | 08.09.201014:53

" Жени, вашата сила е във вашата слабост. Не се правете на мъжки момичета - така отблъсквате мъжете. Във всеки един мъж е заложен стереотипа да бъде защитник - дайте му възможност да се почувства такъв. Подчертавайте и подкрепяйте по всякакъв начин мъжкото в него. Например, избийте си от главата, че мъжът е длъжен да изпълнява някакви задължения. Никой не е длъжен нищо. Научете се да го МОЛИТЕ за всичко, което искате да свърши или да ви помогне. Така постигате едновременно две цели: подчертавате и издигате неговия авторитет и същевременно ще получавате много по-голяма помощ, защото в мъжете има заложен принципа за ненамеса в работите на другите и те рядко проявяват самоинициатива да помагат, особено ако жените проявяват недоволство и упрекват постоянно - тогава това се приема като насилие и се прави с неудоволствие. Когато си поставите за цел, в ежедневието можете да намерите хиляди начини да подкрепите мъжкото самочувствие. Също така, интересувайте се от какво има нужда мъжът до вас - много често потребностите му се различават от това, което си мислите, че му е нужно. Не злоупотребявайте с използването на мъжа като кошче за душевни отпадъци. Редувайте го с приятелките си, те са по-подходящи за целта. Не се подавайте на високомерието и суетата си да командвате мъжа - ако той е нерешителен, не е ли ваша вината за това?"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.09.2010, 14:46

55 Leo | 08.09.201014:49

http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=26
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани