Жестока любов | webcafe.bg
Webcafe

Жестока любов

Арманда 13.04.2011, 13:50 (обновена 17.04.2011, 09:15)
Домашно насилие

Боят разгражда...

Най-малката ми приятелка е 15-годишно момиче, което пуши припряно на пейката до мен, докато чакам сина си да се напързаля в парка. Има дилема дали нейните трябва да се разведат: "Татко ме бие, бие и мама, но тя не иска да се разделят, щото понякога се държи добре..."

"Понякога..." е жестокото съвършенство, на което се крепят отношенията между уж цивилизовани хора. Когато единият е на сетния ръб на търпението, другият инстинктивно смълчава болката му с кратък пърформанс на сантиментална добронамереност. Оня измамен миг на клетва "Няма да го направя повече", в който си мислиш, че така ще бъде завинги - вълшебно и леко. Докато отново не си дадеш сметка колко поразително глупава си била.

Не бих си позволила да нарека така жените, които търпят дори само да им посягат, дори само да ги обиждат - ако в продължение на две години това не беше изписано на огледалото ми като с червена боя. Понякога. Пет-шест пъти. Седем. Дори пред себе си не бих признала, че са били повече. Защото всичко е трябвало да приключи още първия път.

Досега бяхме се замеряли само с възглавници, когато хвърли обувката си по мен, докато четях SMS. Оправда се, че е просто игра веднага щом го изгледах недоумяващо. И аз си скътах обидата между разхвърляния пъзел на ония преливащи една в друга първи 100 нощи.

И без това правилата на любовта ни не бяха точно изискани - тя се промушваше през всяка ключалка, за да се събудим в разклатена сауна, затварящ бар, с пясък между зъбите в незнайна кола, хванали последния стоп от плажа за офисите си.

"Понякога" удължава симптома на примирие с насилието точно колкото и редовната му честота. И просто забавя решението ти да откупиш свободата си със самовъзпитателна самота.

След първите лепкави месеци на взаимната ни достатъчност никога повече това не беше игра. Беше пиянски ритник в главата, втори... - пред висящи в стил "всичко сме виждали" ченгета наблизо. Разбира се, че съм си го търсила. Повиших му тон пред приятели. Бях по-неизпипаната част на вероломното му его, което изплуваше по време на алкохолното му превъртaне.

Никой повече не прости на другия дискънектвънето на обичта ни. Прекарахме бременността ми, между заплахи, че ще се разделим и клишето, че след раждането всичко ще цъфне.

Не е бил лош баща до момента, в който ме блъсна, докато държах обезводненото си бебе, вероятно досадна в прекалената си паника. Когато след две седмици излязохме от болницата, през любовта ни беше минало студено стоманено острие. Можех да остана - "заради детето" - най-парадоксалното оправдание в случай, че то расте с хора, които видимо се мразят (понякога).

Да си тръгнеш така смело е само като да стъпиш с един крак на някое възвишение. Не искаш да си щастлив, искаш само да се спасиш. От негова страна следва денонощно търсене на начини обидите му да стигнат до теб, да те накара да повярваш в заплахите му - докато се почувстваш захвърлена в чувството си за низост като в блато.

Много е предразполагащо да те тъпчат, докато си затънал. Съвсем друго е като се изправиш и си върнеш тръпката към живота, с която да разпъдиш нечии зли сили. Но не можех сама.

Трябваха километри копринена нишка, с която някой да ме придърпа към себе си. Да избродира доверие в опърпаното ми от комплекси съзнание без нито веднъж да ме одраска.

Трудно е да създадеш семейство от втория път, когато имаш сбъркания модел на първото - можеш или да го повториш, заради придобитата рутина да понасяш нечия жестокост, или да го провалиш заради болезнената си мнителност, че отново ще те счупят.

За да се научиш да разпознаваш любовта, трябва да извървиш безкрайното време на приближаването. Пристъпвах ужасно дълго и се измъквах от обвивката на всичките си страхове, разочарования и лъжливи емоции, като от роба, с която съм пренасяла камъни.

Страхувах се, че не вървя по пътя на желанията, а накъдето е сигурността, но не можеш да не заобичаш човек, който винаги има решение за порязания ти пръст и учи сина ти да вкарва голове с балони.

Все още пристъпвам внимателно като по минно поле и ритам насън, но парчетата от предишната ми любов-омраза се превърнаха просто в послания от свят, който вече не съществува. Насилието спря в момента, в който блиндирах уязвимостта си с усилието да дам каквото ми дават, а не да вземам от това, което са ми отнели - и беше най-хубавото нещо, което съм правила за себе си. Никой не може да те събори докато разнасяш акварелния въздух на дълго рисувано партньорство.

Прекалено малката ми приятелка няма как да знае това, поставена в културата на внезапните емоции, в която насилието наистина е част от играта. Тя ще бъде научена, че жените прощават удари през лицето от мъжете си или че мъжете прощават удари по егото от жените си - с онази унизителна безапелационност, изкривяваща понятието за любовта.

Разбира се, че тя трябва да се изстрада. Но там където се появи страх, никога повече няма да поникне доверие. Освен ако наистина не си съгласна да си щастлива само понякога.

Oще: болка  его  любов  насилие  обида 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.08.2010, 11:58

37 Tutankamon | 04.05.201117:50

Хората като не си подхождат е редно да се разделят, а не да стигат до подобни ексцесии, ама ... живот!

@Бойко Стефанов
Пич, ти въобще не си наред, жалко че си изписал толкова много без да знаеш за какво говориш. Всъщност от известно време в по-цивилизованите държави като САЩ, за случаите на домашно насилие дори и на пълнолетен не е необходима жалба от потърпевшия, закона ги преследва и наказва независимо от желанието на жертвата, просто защото тези прояви са вредни за обществото, а и именно защото жертвите се страхуват или са зависими от насилника, не само физически, а най-вече психологически! "Садисти и мазохисти" казваш, ами значи сме много извратено общество, защото по социологически данни в България домашното насилие се разпростира върху 40% от семействата, а тук се има пред вид само физическото насилие. Просто е страшно, и изобщо не е уместно такива тъпотии безхаберни да се пишат от дебелокожи, няма да казвам какви, като тебе! Да си жив и здрав, дано да се оправиш!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.01.2011, 15:52

36 Бойко Стефанов | 15.04.201117:08

Боян Атанасов, като те гледам на аватара, снимката ти, как ""сърдечно"" отговаряш на веселата целувка на тази прекрасна слънчева жена, която те е обгърнала с две ръце, струва ми се, че ти не си падаш не само по пишки, но даже и по вагини. А това вече е доста зле.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

35 Georgo D' Tomazi | 15.04.201111:54

с този материал СМИСЪЛЪТ СЕ ЗАВЪРНА. хубавото е, че освен него се завърна и СТИЛЪТ. страхотно, май пак ще почна да чета.
браво, браво, браво.
п.п. момента ... дали е минорно подходящ ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2011, 20:01

34 Boqn Atanasov | 15.04.201109:12

Бойко ти по пишките или по вагините си падаш, че не разбрахме? Давай оточнения, че се объркахме... Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.01.2011, 15:52

33 Бойко Стефанов | 15.04.201108:58

В България никога не става дума за нищо.
Появява се една хубавица отнякъде, не че всички жени в България не са хубави, но някои си умират да играят фаталната съдба, и понеже мъже в България има само на полови органи, а съзнанието е някъде около питекантропо-неандарталец, всеки разговор се превръща в свалка.

Няма такъв въпрос, който в България да може да бъде разгледан с доводи, с аргументация отначалото-докрая, без да се изопачи още около началото в лигавня.

Това е състоянието на държавата. Никой не иска нищо, освен да е натопил пиклива пишка в мокра вагина и така да си седи от раждането до смъртта. А човешкото развитие е бош-лаф и за него говорят и го правят само глупаците, ние тарикатите знаем как да живеем.

Всеки ден ставам, хиля се на идващия ден и още докато пусна водата от мивката, политиката на пишко-вагиновата България теква с първите пръски нискокачествена битова вода. От резервоари, които се поддържат от нискокачествени работници на долнопробни шефове, слуги на пропаднали аутсайдер, по причина на пишко-вагинизма, превърнали се във вездесъщите самодържци на безметежната ни държавичка.

И така, от сутринта до съня. Мозъкът ми, да е жив и Здрав, от детството още ми дава великолепни цветни сънища с летене, цели филми и саги, великолепни видения на наеусвояемата част от мозъка ми денем. И само докато стигна сутринта до мивката в банята и отново започва позорно долното качество на пишко-вагинизма. Всички хубавици и хубавци като някакви самоходни розови презарвативи, изрядно изпразнени от човешко съдържание и максимум по пет капки сперма и изхвърлена яйцеклетка за разум. Това е скромният дял на Българският пишко-вагинизъм в живота на вселената, галактиката, слънчевата система, Земята, фауната, човечеството, обществото и цивилизацията.

Простичко и ясничко.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

32 Thea Atanasova | 14.04.201123:46

Лелееее тогава не тръгвам никъде... Смее се Фолен - бам! бам!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

31 fALLEN | 14.04.201123:34

иначе никъв домашен тримоз, ръирш ли. ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

30 fALLEN | 14.04.201123:33

не бе бате, тя само ще ти натяква колко си некадърен, докато и направиш паважна екзема и докат' на семейния ви стоматолог му се изприщи челото от работга по новата и челюс. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.09.2010, 20:30

29 Lyubomir von Bogdanoff | 14.04.201119:05

@Thea Atanasova

Не е хубаво да съветваш в антипатриотични подривни дейности ;) Иначе отдавна съм сменил постоянната регистрация в Anmeldeamt-a ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

28 Thea Atanasova | 14.04.201118:04

Любомир много добре казано... Браво... Това си мисля и аз в последно време. Гледам да не се заразя от тоя ужас наоколо.
И затова съветвам всички да бягат с 200 км/ч от България. Направи го и ти, защото лека-полека червейчето яде и става страшно...
   

оценка

+0 -0