"Извинете, госпожо, мой ред е" | webcafe.bg
Webcafe

"Извинете, госпожо, мой ред е"

Юлия Желязкова 29.05.2012, 09:32 (обновена 31.05.2012, 07:56)
Тъпи

Моля, стига. И аз съм изморена. От наеми, квартири, сметки, опитите си да скрепя от сто чешми, делничните сутрини, нервите на 27, ниското си кръвно, аритмиите, скапания въздух, личните си проблеми

По принцип притежавам една социална особеност, която баща ми нежно маркира със "заспалата ми калинка тя". Тоест, представлявам единица, която би отстъпила ред, таксито си в порой, би казала мило "О, няма проблем", дори след като някой е изиграл половин "Лебедово езеро" върху босите й крака, срещу изсумтяното накрая "Такоа, извиняай".

Накратко - от онези доста благи и учтиви индивиди съм. Ако си мислите, че това се дължи на патологично малодушие, не точно. Всъщност съществуват две основни причини да минавам за "безконфликтна".

На първо място - твърде разсеяна и мързелива съм. Предпочитам да си пусна нещата някъде около "у лево", да се забия в лични мисли и най-вече: да не изразходвам свидните си нерви.

Втората е малко по-сериозна: с някои хора просто не става. Ако ще с пневматичен чук да им набиваш, едно си знае, едно си бае. И тъй като явно не съм предопределена за висши цели, чисто и просто се старая да ги подминавам с триста, без особени разсъждения на тема аджеба защо се държат като говеда.

Разбира се, до един момент... Ситуацията е следната: Работен ден е, след като съм изтърчала за 40 минути през целия маршрут нас-Централна поща, се закичвам на единственото работещо от три гишета, за да купя таксови марки. Няма да ви занимавам подробно, но за да влезете в ситуацията, ще допълня, че те служат за легализации, а това действие е свързано с институции, куриери и още куп приказно-22-параграфени неща в Родината. Както и да е.

Точно този ден се боря за всяка минута, но видиш ли, късмет. Пред мен е застанал един класически господин, който във всяка друга ситуация бих изучавала радушно.

В текущата обаче съм заставена да наблюдавам как с прецизност на охлюв медалист отваря стария си куфар, вади списък и започва: "Еднааааа маркаа за 20 стотинки, за да изпратя писмо на шурея в Горна Баня. Една маааарка за 50, за да пиша писмо на един приятел от казармата в Пловдив, еднааааа ооот...."

Докато се запознавам с епистоларните му близки косвено, нервнича, изпращам съобщения, чувам се с разни хора - все по работа.

Почти 9 часа е, така че отсега обмислям спринт към офиса. Идва моят ред, зареждам се задъхана, когато точно пред мен се намества кокетна реститутка, обръща се и с отегчен и безапелационен тон отсича "Аз ще мина преди вас".

Може да е тъпо, но рискувам да задам въпрос: "Извинете, защо?".

И ето тук драмата се разплита. Жената си е харесала телеграма. Точно от тук. Не иска да помръдне и на йота до съседното гише, което вече е отворено.

Освен това, милата, е изморена. Вероятно е дошла чак от апартамента си на "Шишман" до тук, за да пусне телеграма. Вероятно е смазана от чакането Пощата да отвори, за да здрависа някой с ведри лалета и "Здравей, скъпа Минке. Аз съм добре, децата са в Канада, не се оплаквам".

Съжалявам, но тук дори моята калинчиност издиша. Любезно обяснявам, че при всеки друг случай бих й отстъпила ред, но съм тук по работа, не търпи отлагане, няма да се бавя и отказвам, отказвам пък да си отстъпя реда.

Разбира се, губя много повече време, докато изчаквам да ми се накрещи колко съм невъзпитана и как от нас, младите, нищо не става, след това да понеса укоряващия поглед от пощенската служителка, да изтърпя умишлено да ми цъка с език и да ми брои марките кусурнайсе пъти.

Обаче, моля, стига. И аз съм изморена. От наеми, квартири, сметки, опитите си да скрепя от сто чешми, делничните сутрини, нервите на 27, ниското си кръвно, аритмиите, скапания въздух, личните си проблеми.

Но най-вече: изморена съм да се съобразявам с всички и всичко.

Бих отстъпила и на мъж, ако видя, че е зле. Майната им на клишетата за кавалерство.

Винаги съм се съобразявала с възрастните, бременните, по-малките, по-големите. Не ми коства нищо.

Обаче това поведение си е чисто и просто нахалство. И опасявам се, то не се променя като качество, без значение дали си на 13 или 83.

Стига облечени в поколения обвинения. Кога някой ще пощади мен и моето здраве?

Така че, съжалявам, госпожо, мой ред е.

Oще: възпитание  малодушие  ред  хора 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.09.2011, 11:13

45 Stoil Georgiev | 09.08.201220:09

Наскоро пътувам във влака - страшна тъпканица. Намерих едно купе, където хората любезно ми позволиха да си оставя 15-килограмовия багаж и застанах в коридорчето, за да ми е пред погледа, все пак. Насочва се към моята особа една такава тип "реститутка", помъкнала след себе си куфар с размерите на среден шкаф (споменах ли, че коридорът бе по-претъпкан от купетата?). И тъй като мнозина реагираха навременно да се приберат в купетата, докато отмине, за моя милост и още няколко нямаше места, където да се сврем и съответно моята особа се долепи до прозореца също една пощенска марка. Въпреки явните ми усилия да положа единствения труд, на който бях способен според обстоятелствата да отстъпя място да мине, дамата ме изгледа високомерно и застина на място в следващата минута, докато се появи кондукторът, също мъчно вървящ сред макар и оредялата тълпа. Старата жена въобще не се съобразяваше с факта, че в чест на нейното преминаване всяко купе бе заприличало на консервна кутия с цаца. В момента, в който кондукторът се изравни с мен, г-жата най-културно изврещя: "Няма ли да се дръпнете?!". Обясних и, че съм направил всичко по силите си и има място да премине, но тя счете за нужно, хвърляйки погледи към представителя на БДЖ, че културните и интелигентни хора се сещали да влязат в купетата. Честно казано, това е единствения случай, в който ми идеше да разбия носа на бабичка (като изключим появяванията на Анастасия Мозер на малкия екран и оная поетеса със стиха "...достолепни генерале, поведи ни...", но това е друго...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.09.2010, 17:23

44 Юлето Желязкова | 01.06.201202:14

Простете, понякога губя разлика в контакта с различни хора. Ами, "це двеста" е лаф на моя много обична приятелка, като етимологията следва да е нещо супер алогично от рода на "все двеста", "две и двеста", "все тая". Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

43 Bichkiiata | 31.05.201223:34

Юлето Желязкова

Какво значи "це двеста" освен лепилото. След 14 г. в Монреал, изоставам от модерните тенденции в уличният жаргон.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

42 Bichkiiata | 31.05.201223:32

Теа

Здрасти, намери ли се бях те загубил, верно ли си професионален дизайнер на мебели? Това много ме интересува. Ако не те отегчава дай някаква достъпна свободна онлайн информация (естественно ако знаеш) за това, как се проектират мебели , концепции, философия, стилове, пропорции, начин на сглобяване...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

41 Лудколю Деликолев | 31.05.201222:22

Авторката не е постъпила правилно с напористата възрастна дама. Тя (бабето) просто е търсила комуникация, мило човешко общуване в нейния стил, да се понаприказва тъйцък.
В такива случаи бонтонът изисква да се подаде на госпожата дежурна реплика от типа: "МлАкни, ма дърта скукарджа (турцизъм за пор) смирисана, такива като мене ти плащат пенцията, краката ми трябва да миеш и водата да пиеш".
Разбира се е добре да се носи чадър, защото събеседничката толкова ще се зарадва на вашите слова, че ще се разпени като бясна мастия и ще оплюе всичко в радиус от два метра. Отвреме-навреме, разговорът може да се поддържа с фрази от рода на: "Не се напъвай мумийо, че ти се пукне маясъла", "С левото рамо напред, по клиничната пътека, към Малашевци бееегом-марш" или други такива любезни фрази за поддържане на разговора.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

40 Bichkiiata | 31.05.201221:53

Десен

Бах мааму значи и аз съм в нулевата графа, четох ти глобализираното мнение за хората от 1935 до 1970, колко трябва да си посредствен за да го вярваш и си го мислиш. Пререждания ще има винаги, междувпрочем зависи доста от това колко населението на съответната държава е с по-южна дестинация. В Монреал например най-често пререждат хора с арабски расови белези, също така и китайци. Между другото майка ми по време на трудовият си стаж не е взела и един ден болнични.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

39 Thea Atanasova | 31.05.201214:53

За съжаление, @Десен ти си напълно прав. Тия дъртите за нищо не стават, пълна скръб...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2011, 01:15

38 Десен | 31.05.201213:23

Авторката би трябвало да знае че в България основна черта на народопсихологията е да прегазва децата си.
Тебе ти е кофти че са те прередили на опашка.
А това че плащаш 25.8% от брутната си заплата за да плащаш пенсиите на тия вампири и ежедневното им висене при джипитата?
Това че нямаш лични осигурителни вноски, по собствена онаследяема партида, това че нямаш проведена реформа в пенсионното си осигуряване, това не те ли тревожи също?
И за какво ще им отстъпваш на тия? За това че са много усшешни ли?
Предишното им поколение докара комунистите на власт, тия се провалиха в това да ги свалят, а и да оправят поне частично грешките на своите бащи и майки.
Днес те са бащи и майки, баби и дядовци и искат от децата си да им дават път.
Глезльовци.
Това ще остане в историята като нулевите поколения на България - тия между 1935 и 1970.
Път тия не заслужават.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.09.2010, 17:23

37 Юлето Желязкова | 31.05.201210:11

До коментар 24: Точните думи на госпожата бяха "телеграма". Предполагам е ставало дума за картичка, щом държиш на детайлите. На мен ми е це двеста Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

36 Дракон с кисело зеле | 30.05.201222:13

Абе невъзпитани пенсионейджъри, дето си мислят, че само `щото са съумели да дъртясат, целият свят им е длъжен, трябва да бъдат анихилирани заради собственото им добро.

За нещастие съм се сблъсквал с такива прекалено често. За щастие - тяхно, тоест - съм достатъчно способен да не се поддам на порива да счупя главата на всеки олигофрен, предредил ме в магазина или идващ да ме ръчка да му правя място в градския транспорт.
Иначе и скандали мога да вдигам - специалист съм, с дългогодишен опит - ама обикновено не си струва. Те на това и разчитат, де, но...
   

оценка

+0 -0