Срещнах Принца! И сега какво? | webcafe.bg
Webcafe

Срещнах Принца! И сега какво?

Юлия Желязкова 26.11.2010, 14:28 (обновена 09.02.2011, 13:39)
принц уилям

Снимка: © Getty Images

Аз принцеса ли съм или лукова глава...

Веднъж един приятел ме попита какви качества трябва да притежава Съвършенният мъж. С уговорката, че съм субективна, седнах, изпуках пръсти и отворих нов Word file. На десета точка ала "Да се интересува от изкуство, но да умее да ми запали огън във всякакви условия", "Да иска дом и деца, но да обича да пътува", "Да е умен, без да ме кара да се чувствам глупава", "Да се интересува от мен, без да ме обсебва"....просто се отказах.

Лаконично се произнесох, че Ние, жените, Хората, просто искаме да искаме и подходящ човек не съществува. Запомнете тази мисъл, ще се върнем към нея и в края.

Но в крайна сметка, Фортуната понякога обича да си прави шеги.

Да кажем, че срещнах мъж, изпълнил всяка буква от проклетия списък. Но не познахте, aко мислите, че това е краят. Това е едва началото на всеки ужас, който те сблъсква със собствените ти критерии, комплекси и уютни емоционални барикади.

По друг начин казано - какво точно се случва поетапно, когато най-сетне се сблъскаш с Принца? Истории от очевидци:

Аз принцеса ли съм или лукова глава

Винаги съм смятала, че съществата с две Х хромозоми имаме доста извратено чувсто за емоционално рицарство. Ние искаме да спасяваме! Мъжете от самите тях най-често.

Ако по дефолт, Принцът трябва да може да премести каменните блокове на твоята кула, то ти си тази, която трябва да е честна, скромна, красива, мила, търпелива.

Но някак, извън кориците, две т-о-л-к-о-ва съвършенни личности трудно дишат един и същ въздух. Винаги единият надделява емоционално и е с етикет "по-добър". Съответно, ако желаеш читаво другарче в игрите, налага се да абдикираш от мита за собственото ти съвършенство и да си поделите главната роля.

Защото в случай, че е изпълзял от предначертаната ти Приказка, все някога ще те види рошава, недоспала, крива. Понеже Финалните щрихи предполагат не да се забивате в бара, когато е удобно и носиш най-красивата си рокля, а да поставяте Начало.

Та моята първа глава закучи с един ужасен вътрешен въпрос: "Достатъчно добра ли съм?"

Паниката

Да кажем, че си свикнала да си достатъчно обожавана от лакеи, жокеи, странстващи трубадури. Но това е Принцът, разбираш ли? Стараеш се да го хванеш в провинение, да помахнеш величествено с ръка и снизходително да кажеш "Опитах, той се издъни, аривидерчи, туто финито" и да се завърнеш към дистанцираното превъзнасяне.

Той обаче се оказва упорит. Преглъща като на закуска истерии, колебания и все още е до теб. Кофти ситуация. Възниква втората трагична питанка "Притежавам ли го?"

Междинна спирка

Знам колко накриво сте изгледали последния ред. Да, ненавиждам човешкото си чувство да искам всичко подпечатано и сигурно, но го има във всеки.

Знаете ли защо обичаме приказки? Понеже са гарантирани. Наясно сме с финала. Те са книга -  вещ, която можем да пипнем и ИМАМЕ. Да отворим, когато имаме нужда и да затворим, когато ни отегчи. Дали е така с отношенията?

Моментно решение

В една прекрасна утрин се будиш сред балдахин. Или в палатка. Все тая. Но искаш да избягаш. От битката със собственото си его, от чувството за преходност, от факта, че този момент няма да продължи вечно. От цялото пулсиращо осъзнаване, че....

Чучулигите избледняват

Да. Да им се невиди, пожълтяват, досущ като страниците на книгата. Дъхът на рози никак не се вързва с вечерята от снощи - и Colgate каквото искат да ми казват по въпроса. Ежедневието си тропа по портите като стой, та гледай.

Решението с главна буква

Точно тук е моментът да тропнеш с пантофка и да кажеш "Искам ли го този Принц или не". Имай предвид, че не става дума за желанието само по себе си. Всички искаме. Да сме по-богати, по-красиви, по-умни, по-спокойни. По-по-най. Безплатен обяд няма. Да получаваш означава и да даваш. Наложително е да решиш до къде си готов/а да стигнеш. И...

Емоционалната лакомия

Ще ви отклоня за малко с една притча: "Разхождал се царският син след езда и намерил кост. Полюбопитствал колко ли тежи. Върнал се в палата, сложил я на една везна, на другата - жълтица. Очудващо, везната с коста надделяла. Пробвал с втора, трета, пета паричка - не.

Изпразнил цяла хазна, но костта все още не помръдвала кантара. Свикал всички мъдреци, за да обяснят това невъзможно на практика физическо явление. Най-старият от тях помолил да му докарат шепа пясък. Посипал везната и веднага жълтиците натежали. На въпроса как се е случило, мъдрецът отговорил, че това е кост от човешко око и колкото повече вижда, толкова повече иска".

Лявата ти клапа най-вероятно е подобна. Изстрадала си хиляда кретени, била с щастлива от една добра дума, но когато Принцът ти дава искаш още и ОЩЕЕЕЕ. Но:

Той е човек!

Главозамайващо откритие, а? Също притежава дразнещи навици като теб, няма да е способен вечно да те носи три педи над земята. От друга страна, ако се сработите сигурно ще е този, който да те закопае 6 фута под нея. Не е черен хумор, просто такъв е животът.

Красива любов съществува

Но за да докарате до финал приказката, трябва да знаеш, че не е лесно. Хората искаме да искаме. Когато получим, винаги се чудим как точно да откъснем собствения си комфорт. Принцът не е призрак от гардероба, ако е реален, дръж се с него подобаващо.

И се сещай, че го харесваш, въпреки, че го обичаш. Важно е, казвам ви. Ако спазваме формулата "и те заживели щастливо", рядко ще ни остава време да се тръшкаме по златните си къдри. Ще има мръсни чинии, ПМС, ВИК, НОИ, ДАНС и други весели абревиатури.

Но пък приказката се състои именно в не-трагичния финал. Дори ежедневна, тя си остава все така хубава.

Така че, тропай с пантофка, тропай. И си настоявай за Твоя принц.

Oще: жени  мъже  отношения  принц  чувства 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.01.2012, 14:36

36 Leo_ | 30.03.201213:28

И на фона на всичко това мъжете търсим принцеса, която да може да готви и да става за показване и пак не можем да намерим са много показателни...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2011, 15:42

35 Lacho Lozanov | 29.12.201115:46

Ама и вие сте едни принцеси... нямам думи... принцеса до принцесата, да сте видели принцеса да танцува на пилон в кръчма и да мята салфетки от масата, м?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2011, 11:10

34 tarse6ta | 13.09.201111:15

Пардон исках да кажа че НЕ съществува! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2011, 11:10

33 tarse6ta | 13.09.201111:14

Много добре написано! Аз все го търся но мисля че такъв съществува. Няма принцове и принцеси има просто хора които си пасват и такива които не.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.04.2011, 19:58

32 Ice_Princess | 18.04.201120:05

Като е една типична представителка на женския пол, и аз си бях направила преди около година един почтително дълъг списък, в който изброявах какво ТОЙ трябва да има - освен стандартното (красив, висок, добър), добавих и нещата от предишни мои връзки, които бях счела тогава като недостатък, а ТОЙ не исках да има. Както и да е - обобщено, дълъг списък с много обяснения. Съдбата ми се усмихна и взех, че го срещнах. Да! Срещнах го - точно същия, какъвто си го бях"поръчала". Поизлизахме известно време, нещата станаха сериозни и аз открих, че бях пропуснала в поръчката да упомена редица важни подробности, които на първо четене изобщо не ми се бяха сторили важни. Той, макар и отговарящ на всичките ми основни изисквания, също не беше съвършен. Имаше навици, които ме влудяваха, говореше, които не исках, мълчеше, когато тршбваше да говори и т.н.
В крайна сметка... Какво пък, и аз не съм перфектна. След като той ме търпи (а моите недостатъци са доста повече!), защо и аз да не преглътна неговите... И те така, вече почти година "хепи тогедър". Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

31 Архангел | 10.04.201115:10

Много дълго бе!
ОТВРАТИТЕЛНО ДЪЛГО!
четох към 1/3....не издържах
Абе уебкафето, слагайте някакво ограничение от да кажем 2000 символа за статия и 250 за коментар...ще изгнием така
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.01.2011, 20:09

30 Нека Ще | 14.01.201120:32

Пикая върху тази тъпа статия ! Заспах от скука Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.10.2010, 00:35

29 Anton Andonov | 17.12.201022:25

Копче..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.10.2010, 14:53

28 Mr_Someone5 | 01.12.201017:20

Уважаема г-жо/г-це Финансист,
Лекото отклонение за това, кой умен и кой по- , беше само лека закачка, обърната към г-н Андонов. И, всъщност, есенцията на коментара ми беше 2рия абзац, където хич не става въпрос за сравнения. Много интересно, защо ли краткия коментар за обърканото положение с отношенията между хората (където, да поясня, умишлено се използва повторение) веднага ви жегна на сексистки теми.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

27 Лични финанси | 30.11.201013:59

@Mr. Someone (25), цитирам:
--------------------------
Изобщо, толкова си е оплетено, че и аз се оплетох и не ми се разсъждава за това, колко е оплетено.
--------------------------
Този коментар се очаква да докаже, че жените са по-умни ли? Много щастлив

--------------------------
... романтичния момент- лекуването един друг от тежка диярия след вечеря с развален пастет ( това смешно, смешно, ама нямате представа как сближава хората...
-------------------------
Е това пък изобщо не го намирам за смешно, ама хайде - хората имат различни вкусове.


Не може да се каже кой е по-умният пол, но при всички случаи имаме нужда едни от други, и то не само за възпроизводство. Пък и не мога да си представя що за връзка и семейство ще има човек, който смята партньора си за нещо по-нисшо от себе си...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани