Първите сексперти не знаели що е любов | webcafe.bg
Webcafe

Първите сексперти не знаели що е любов

Webcafe.bg, по Daily Mail 07.10.2013, 17:16 (обновена 28.11.2014, 19:31)
Секспертите Masters of sex

Снимка: © Showtime Network

Майкъл Шийн и Лизи Каплан като секспертите Мастърс и Джонсън в сериала Masters of Sex

През 1956 г. Вирджиния Джонсън била приета за асистентка в медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, но си нямала и бегла идея с какво се захваща.

Тя уж трябвало да работи в клиниката по плодовитост, където бездетни двойки били лекувани от доктор Уилям Мастърс - сурова личност със стоманеносини очи, неизменна вратовръзка и безупречно бяла медицинска престилка, която сменял два пъти дневно.

Съвсем скоро на Джонсън й станало ясно, че в клиниката се извършват някакви доста особени странични дейности. Чувала безсрамни клюки за случващото се зад затворените врати, които й било забранено да отваря, и виждала оскъдно облечени двойки да се изнизват по коридорите.

Един ден не се сдържала, отворила „забранените" врати и видяла легло, на което мъж и жена правели секс. Телата им били покрити с електроди, а главите им - с хартиени пликове.

Така Вирджиния Джонсън се изправила пред мъничката тайна на д-р Мастърс. Той бил запленен по научната страна на секса - и по-конкретно, по процесите в човешкото тяло по време на секс.

Започнал от бордеите

Докъм онзи момент темата била абсолютно табу. Например в библиотеката на Вашингтонския университет имало само една книга за секса и щом Мастърс я поискал, библиотекарят отказал да му я даде.

Докторът осъзнавал, че стъпва на съвсем непозната територия с тези изследвания, но бил убеден, че с тях ще бъде в огромна полза на безброй двойки по цял свят. Бил убеден и в друго - че те могат да го направят прочут. А както веднъж признал на свой колега, „Искам името си в историята".

Мастърс стартирал с изучаването на проститутки в Сейнт Луис - надничал през шпионки и пролуки в бордеите, докато те обслужвали своите клиенти, засичал времетраене и си водел бележки. Тази дейност извършвал с благословията на местния полицейски шеф, който му бил задължен, защото Мастърс помогнал на него и жена му да си заченат дете.

Но първоначалните проучвания на доктора из публичните домове били трудни и физически изтощителни. „Най-несексуалното нещо, което можеш да си представиш", както си спомня по-късно.

Въпреки трудностите, Мастърс не се отказал и постепенно си намерил доброволци, които да правят секс в клиниката му, за да може да ги изучава подробно.

Женската гледна точка

Нещата за него обаче потръгнали едва с пристигането на Вирджиния Джонсън в клиниката. Вместо да се шокира и отврати от тайните занимания на Мастърс, разведената 31-годишна жена с пуритански произход се оказала не по-малко запленена от самия него.

Въпреки липсата на всякаква академична квалификация, тя можела да даде на Мастърс нещо, което страшно му липсвало - женска гледна точка. С общи усилия двамата създали специален фалос с миниатюрна камера в него, когото кръстили Одисей.

Трудностите обаче следвали една след друга. Електродите постоянно падали от телата на партньорите, а веднъж Одисей ударил в окото един от съблюдаващите асистенти. Джонсън пък заварила един от доброволците в тотално физическо и психическо изтощение, след като се оказало, че той правил секс в продължение на 36 часа с две различни жени.

Благодарение на влиянието най-вече на Джонсън, атмосферата в клиниката се подобрила. Дори веднъж майката на Мастърс посетила работното му място и ужасена от гледките на хора, правещи секс с хартиени пликове на главите, им направила копринени маски от същия материал като вратовръзките на Мастърс.

Magnum opus

В същото време Мастърс и Джонсън ставали все по-близки. Макар че той бил женен, някъде през 60-те двамата станали любовници. Случило се след като докторът в своите разбирания за романтика предложил на Джонсън да правят секс заедно, за да изучат „повърхностната васоконгестивна реакция на кожата при освобождаването на дълго насъбирано сексуално напрежение".

През 1966 г. те публикували своята най-известна творба: „Човешката сексуална реакция" (Human Sexual Response). Вярно, тя била написана на език, който би хвърлил и най-възбудения читател в кома - „Този макулопапуларен тип еритематозни обриви първоначално изникват върху епигастриума", гласи едно типично изречение. Но въпреки това книгата предизвикала сензация.

В голяма степен тя се дължала на основното заключение, че в сексуален план жените далеч превъзхождат мъжете. Докато след оргазъм мъжете имат нужда от поне малка почивка - или „рефракторен период", както Мастърс и Джонсън го нарекли - жените биха могли да продължават до безкрайност.

Те били страшно далеч от определението „по-слаб пол" и всъщност се оказвали много по-издръжливи и ненаситни.

„Не знам какво е любов"

Внезапно Мастърс и Джонсън се оказали знаменитости. Асистентката обожавала цялото внимание около тях, докато Мастърс, въпреки по-голямото си его, въобще не се интересувал от него.

За допълнително очарование на публиката двамата се оженили през 1971 г. Изглеждало, че се допълват много добре професионално, емоционално и физически. Но истината била по-различна.

Запленени от секса, Мастърс и Джонсън нямали никаква идея каква е емоционалната връзка помежду им. „Не знам какво е любов", признал пред журналист Мастърс. Джонсън изглежда също нямала представа, но знаела достатъчно, за да разбере, че не обича Уилям Мастърс.

Проблемите не закъснели. Книгата им от 1979 г. „Хомосексуализмът в перспектива" направила твърде лошо впечатление с твърдението, че хомосексуализмът е лечимо заболяване. Всъщност това била теория на Мастърс , на която Джонсън бурно се опълчила. Но надменен както винаги, той не взел под внимание възраженията й.

Дори не отишла на погребението му

Така след 21 години брак те се развели и скоро след това Мастърс, тогава вече в ранна фаза на болестта на Паркинсон, се оженил за детската си любов.

На сватбената целувка той само докоснал леко устните й за изненада на свещеника, който го подканил: „Хайде Бил, можеш да се постараеш повече".

А някога толкова иновативни и шокиращи, Мастърс и Джонсън постепенно били забравени и през 1994 г. тяхната клиника затворила. Когато Мастърс починал през 2001 г., Джонсън дори не отишла на погребението му.

Историята на двамата е странна - вълнуваща, драматична, смешна по напълно непреднамерен начин, и в крайна сметка доста тъжна. Каквито и експерти по секса да са били Мастърс и Джонсън, във всички останали аспекти те изглеждат безнадеждно, почти по детски наивни.

Oще: masters of sex  вирджиния джонсън  лизи каплан  майкъл шийн  секс  сексперти  уилям мастърс  човешката сексуална реакция 


Още от Masters of Sex

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.11.2010, 06:37

2 Николай Дренчев | 10.10.201321:16

В последно време усърдно се пропагандира отделянето на секса от любовта, доколкото разбирам и рекламираният холивудски филм се включва в мейнстрийма.
Но това разделяне на физическо от духовно ми се вижда толкова нелепо, колкото и да разделиш една книга на мастило и хартия.
На някой луд учен може и да му е интересно кое колко тежи поотделно, но за широката публика смисълът на упражнението се загубва безвъзвратно!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

1 Мина | 07.10.201323:47

Ммммда.
   

оценка

+0 -0